РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 10.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, седми граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря ДАРИНА ВЕЛИКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1373
по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано
по искова молба от К.М.К., ЕГН ********** срещу Р.И.Р., ЕГН **********, с
правно основание чл. 127 ал. 2 от СК: да се предостави на ищцата упражняването
на родителските права по отношение на малолетното им дете И Р Р., роден на ***
г., ЕГН **********, както и да се определи местоживеенето на детето да е при
майката, в собственото й жилище; да се определи режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: един път месечно, последната събота от месеца от
10,00 часа сутринта до 20,00 часа вечерта без преспиване; да се определи
месечна издръжка на детето, която бащата да заплаща в размер на 180 лв., чрез
неговата майка и законен представител; да бъде осъден ответника да заплати
направените разноски по делото. Сочи се, че майката работи и реализира месечни
доходи в размер на 650 лв. и е в състояние да се грижи за детето си.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и с адв. Георги Недков, който поддържа исковата молба и
моли да се уважи изцяло, като се иска ограничен режим на лични отношения на
бащата с детето, тъй като е било упражнявано домашно насилие над майката пред
детето. Посочва, че ищцата е с основна заплата 540 лв.
В съдебно заседание
ответника се явява лично, заявява че работи като оператор в „Олео Протеин“ЕООД
Русе, месечния му доход е 634 лв. нето и може да заплаща месечна издръжка за
детето от 140 лв., тъй като е хипертоник, а родителите му са пенсионери. Няма
други деца и желае да прекарва със сина си И повече време заедно, като го взема
два пъти месечно от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
От
представеното по делото удостоверение
за раждане на детето И Р Р. *** се установява, че дететоИ Р Р родено на *** г., от
фактическо съжителство между ищцатаК М. К ответника Р.И.Р..
От приетия по делото
социален доклад от Агенция социално подпомагане отдел “Закрила на детето”
гр.Русе се установява, че основни грижи за детето И към момента полага майката.
Помощ в отглеждането на детето оказват роднините на майката, която има астма и
понякога й прилошава. Бащата и близките му проявяват същата ангажираност и
желание да са част от живота на детето. В хода на социалното проучване е
установено, че двамата родители имат необходимите качества да полагат лични
грижи за възпитанието на детето. Налични са и подходящи битови условия за
отглеждането му. Разходите за покриване нуждите на детето от облекло, храна,
принадлежности, се поемат от двамата родители. Бащата и близките му поддържат
контакти с детето и осигуряват определена сума за издръжката му. Детето е
завършило успешно втори клас в ОУ „Олимпи Панов“ гр. Русе. Няма данни за
отчуждение на детето и е налице желание от страна на майката за позитивиране
връзката с бащата. Бащата е заявил, че от м. Декември 2016 г. е напуснал
семейното жилище, поради установени взаимоотношения на К. с друг мъж. Според
него за 10 години семеен живот му се случило да я удари само веднъж в семеен
скандал. Родителите на Р. разказват, че ищцата произхожда от непълно семейство
на разведени родители, като този модел са приели тя и сестра й. Р. желае да
участва в обгрижването и възпитаването на детето, като заявява, че при
навършване на 10 годишна възраст на детето ще подаде искова молба за промяна
режима на лични отношения и родителски права. Майката отрича съществуването на
настоящ партньор, както и някакъв вид неприлично поведение от нейна страна.
Емоционалните потребности на детето се задоволяват поотделно от двамата
родители. Мнението на социалните работници е, че майката и бащата на детето
притежават нужния родителски капацитет да полагат адекватни грижи за сина си и
да задоволяват основните потребности на И, като предоставят на съда да определи
размер на издръжката, който да е в най-добър интерес на детето и подходящ режим
на лични отношения.
От представения по
делото фиш за работна заплата на ответника Р.И.Р., се установява, че работи
като „машинен оператор“ в „Олео Протеин“ Русе с брутно трудово възнаграждение
за м. 05.2017 г. в размер на 874 лв. и нето 634,87 лв.
От представения по
делото трудов договор № 1735/31.10.2016 г. се установява, че ищцата е назначена
на длъжността „зареждач промишлено производство“ във „ВИТТЕ Аутомотив България“
ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение 540 лв. и вариращ бонус след
първия месец, в зависимост от изпълнение определени норми
От показанията на
свид. М К Р, баща на ищцата, се установява, че родителите на детето от една
година живеят разделено, като причината била лошо отношение на ответника към
ищцата и физическо насилие, което ставало пред детето. Майката и детето живеят
отделно в собствено жилище и тя се грижи за него, а когато е на работа помощ
оказва бабата по майчина линия. Ответника вземал детето, което оставало при
него с преспиване, като го води и при неговите родители баба и дядо. След тези
срещи детето се държало като стресирано, дръпнато към майка си, за това го
завели на детски психиатър, който не намерил причина да се тревожат. Счита, че
след като се разделили К. и Р. детето се успокоило и вече не проявява агресия,
каквато преди показвал в училище.Счита, че над 200 лв. е необходимата сума за
отглеждане на детето.
Видно от
представения по делото Протокол за предупреждение, издаден от МВР гр. Русе, на
06.02.2017 г., в изпълнение на Заповед за защита от 30.01.2017 г., по гр.д.
89/2017 г. по описа на РРС, се задължава Р.И.Р. да не извършва домашно насилие
спрямо К.М.К., като му се забранява да я приближава, да не приближава жилището
й в гр. Русе, да не приближава местоработата й, местата й за социални контакти
и отдих, за срок от 1 година, считано от 30.01.2017 г.
Детето на страните –
малолетният И Р Р., е в невръстна възраст – на девет години, което обективно
изключва възможността, предвидена в чл.
15, ал. 2 от Закона за закрила на детето, то да участва в
съдебно заседание, респективно да бъде изслушано.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, както и въз
основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с
правна квалификация чл. 127 ал.
2 вр. чл. 59, 142, 143 и 144 от СК са допустими и основателни.
Съгласно чл. 127 ал.
2 от ГПК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от Районния съд по настоящия адрес на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 59 ал. 3 и 4 от СК съдът решава въпросите относно
определянето на режима на лични отношения между родителите и децата, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че от началото на 2017 година
родителските права и задължения спрямо И се упражняват единствено от ищцата. Тя
притежава добри битови условия за отглеждането на детето, което се чувства
добре при нея. Установи се, че детето не живее при баща си, който от както са
разделениму заплаща издръжка по 100 лв. месечно, а фактически се отглежда от
майката. Установи се, че майката се грижи добре за детето и има изградена
емоционална връзка с него. Тя се старае да задоволява потребностите му от дом,
храна, лечение и др., според възможностите си, подпомагана и от своята майка и
баща. Съдът намира, че следва да се съобрази със становището на соц. работници
от ДСП Русе „Отдел „Закрила на детето”, които считат, че майката има родителски
капацитет да отглежда детето, както и с представените доказателства за
постигнат отличен успех на детето в училище и наличието на близки, които да й
помагат.
Съдът счита, че е в
интерес на детето да бъде настанено при майката, която да упражнява
родителските права, както и с желанието на бащата, който към настоящия момент е
съгласен с това майката да отглежда детето.
Искът за издръжка
съдът намира за основателен. Страните по делото са родители на детето И, което
е на 9 г. и е малолетно. В това си
качество те са задължени да го издържат съгласно чл.143, ал.2 СК, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Това
задължение има безусловен характер. Родителите живеят разделени, като
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето са поети от
майката. Ответникът е задължен да участва със средства за издръжката му, поради
което искът за осъждането му е основателен.
При
посочената възраст на детето, съдът определя неговите нужди от храна, облекло,
детски принадлежности и належащи разходи за лечение в размер на 260 лв.
месечно. Ответникът е работоспособен, като няма задължения за издръжка на други
непълнолетни деца. Няма представени доказателства да има установени
заболявания. Установи се, безспорно по делото, че за периода м.03.2017 г. до
м.09.2017 г. включително бащата е заплащал по 100 лв. месечна издръжка на
детето. Като взе предвид изложените данни, за размера на получаваното от него
трудово възнаграждение, съдът намира че бащата следва да бъде осъден да заплаща
по 160 лв. месечно, в който размер искът следва да се уважи, считано от 01.10.2017 г. до
настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за разликата до
претендираните 180 лв. месечно искът следва да се отхвърли като недоказан.
Останалата част от месечната издръжка в размер на 100 лв. следва да се поеме от
майката, която също е работоспособна и реализира доходи. Така определения
размер на дължимата издръжка е в нормативно установените рамки и е съобразен с
конкретните нужди на детето и възможностите на родителите.
С исковата молба е
поискано и определяне на мерки за контакти на бащата с детето, които съдът е
длъжен и служебно да определи, тъй като тези контакти са необходими за
правилното физическо и психическо израстване на детето и е в негов интерес да
контактува и с двамата си родители. С оглед изнесените данни, че бащата желае
да полага грижи за детето си, а и бабата и дядото по бащина линия също искат да
имат контакти с детето, както и че конфликтите между родителите са
преустановени след раздялата им /свид. Русев/, а срещу детето няма данни да е
упражнявано насилие, като съобрази и становището на социалните работници, че
емоционалните потребности на детето се задоволяват поотделно от двамата родители
и те имат необходимите качества да полагат лични грижи за възпитанието на
детето, Съдът намира, че режима на лични отношения, следва да е съобразен с
възрастта и нуждите на детето, като не е необходимо налагането на ограничителен
режим за бащата, нито е налице необходимост от разширителен такъв, поради което
следва да се определи режим, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя с преспиване, втората половина от
всички празнични, почивни дни и ваканции на детето, както и един месец през
лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката, като при промяна на
обстоятелствата е възможно изменението им.
Ответникът следва да
заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 230,40 лева по
сметка на РРС. На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски 25 лв. държавна такса и 200 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения и на основание чл.127, ал.2, вр. чл. 59, 142, 143 и 144 и чл. 149 от СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето И Р Р., роден на ***
г., ЕГН ********** на майката К.М.К., ЕГН **********о***, като ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето при майката в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между детето И Р Р., и бащата Р.И.Р., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 16 ч. в
неделя с преспиване, втората половина от всички празнични, почивни дни и
ваканции на детето, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния
отпуск на майката.
ОСЪЖДАРАДОСЛАВ И.Р.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете И Р Р., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител К М.К., ЕГН **********, издръжка в размер
на 160 лв. /сто и шестдесет лева/ месечно, считано от01.10.2017 г. до настъпване на обстоятелства водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********
да заплати на К.М.К., ЕГН ********** сумата 225 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 230,40 лв. държавна такса.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: