МОТИВИ по НОХД № 920/2010 г. по
описа на РС- Несебър
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Несебър от 10.11.2010 г.
против
подсъдимият Р.Щ.А. ***, ЕГН **********, за това, че на 11.06.2010 г., около 03,00 часа, в к.к. „Слънчев бряг", общ.
Несебър, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното
и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, а именно мобилен телефон
марка „Сони Ериксон”, неустановен модел с камера на стойност 95 лв., ключ за
хотелска стая на стойност 3 лв., портфейл бял на цвят от изкуствена кожа на
стойност 27 лв. и сумата от 20 лв., или всички вещи на обща стойност 145 лв.,
от владението на Д.Б. от Германия, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен- престъпление по чл. 194,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 и 5 от НК,
Представителят
на Районна прокуратура- гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението против подсъдимият. Излага аргументи относно правната квалификация
на деянието. Пледира за реализация на наказателната отговорност при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства чрез налагане на наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложена за срок
от 1 година.
Подсъдимият,
редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Същият е бил уведомен, че
при неявяване без уважителни причини производството ще се развие без него.
Предвид на това настоящата инстанция намери, че не са налице пречки и даде ход
на производството по реда на чл.269 от НПК.
Защитникът
на подсъдимият пледира за налагане на наказание „глоба” като се отчете и факта,
че същият е съдействал на органите на досъдебното производство.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
Р. Ш.А. е с основно образование. Не е женен. Осъждан е. Безработен е.
На 10.06.2010 г. подсъдимият
пристигнал в КК „Слънчев бряг” с цел проституция. Бил облечен с женски дрехи
като носел и перука. Същата вечер св. Б. употребил алкохол в хотела и дискотеки
„Лазур” и „Мания”. Около 03,00 ч. на 11.06.2010 г. се отправил към хотел „Бор”.
По пътя го срещнал подсъдимият и му предложил сексуални услуги. А. бил много
настоятелен, приближил се към свидетеля и започнал да го опипва по краката. По
този начин успал да вземе от джобовете на Б. ключа от хотелската стая, портфейла
му, мобилния телефон и сумата от 20 лв. Пострадалият се дърпал и успял да се
откъсне. Малко след това установил, че му липсват посочените по- горе вещи и
тръгнал да търси подсъдимия. Открил го и последния му върнал портфейла с
документите в него без парите и телефона. Мобилният телефон бил марка марка „Сони Ериксон”, неустановен модел с
камера, а портфейл-
бял на цвят от изкуствена кожа. С протокол за разпознаване на лица и предмети от 11.06.2010 г. свидетелят
Б. посочил подсъдимият като извършител на деянието като заявил, че го познал по
характерното лице. При снемане на обяснения и при разпита си А. направил пълни
самопризнания.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно- икономическа експертиза, от заключението по
която е видно, че отнетите вещи са на обща стойност 145 лв.
Изложеното
се подкрепя изцяло от материалите по ДП № 14- 570/2010 г. по описа на РУП-
Несебър, приети като доказателство по делото.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно доказано, че на инкриминираната дата- 11.06.2010 г., около 03,00 часа, в к.к. „Слънчев бряг", общ.
Несебър, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното
и можещ да ръководи постъпките си, подсъдимият отнел чужди движими вещи, а
именно мобилен телефон марка „Сони Ериксон”, неустановен модел с камера на
стойност 95 лв., ключ за хотелска стая на стойност 3 лв., портфейл бял на цвят
от изкуствена кожа на стойност 27 лв. и сумата от 20 лв., или всички вещи на
обща стойност 145 лв., от владението на Д.Б. от Германия, без негово съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен предвид
ниската стойност на отнетото.
Деянието
е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава
по категоричен и безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, от събраните и приети по делото писмени
доказателства.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне размера на предвидената в чл.194, ал.3 от НК санкция за подсъдимият,
съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от
него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване
от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 лв. до 300 лв., и
разновидността на формата на вината- “пряк умисъл”. Наред с това съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на подсъдимия- младата му
възраст, направените от него самопризнания, както и проявеното критично отношение
относно извършеното престъпление. От друга страна, обаче не може да се
пренебрегнат предишните осъждания на А., което говори за трайно установени
престъпни навици. Същият е извършил престъпното деяние, като непълнолетен,
предвид на което наказанието му следва да се определи след замяна на същите по
реда на чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Като
взе предвид гореизложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства. В тази връзка съдебният
състав наложи на подсъдимия наказание „Пробация” при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 18 месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 18 месеца с
периодичност да пъти седмично, както и безвъзмезден труд в полза на обществото
за срок от 150 часа годишно за две поредни години.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на извършеното престъпление като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Накрая
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното
производството разноски, които с оглед резултата по делото, възложи в тежест на
подсъдимия.
МОТИВИРАН
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: