Решение по дело №6006/2019 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6 006 по описа за 2019 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на:

1. Д.Н.К. следните суми:

- 4 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК 1265/2015 г. по описа на Районно управление на МВР- гр. Рила, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) плюс законната лихва от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 26 000,00 лева от пълния размер от 100 000,00 лева;

- 2 600,00 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК 1265/2015 г. по описа на Районно управление на МВР- гр. Рила, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ плюс законната лихва от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева разноски и 634,43 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ;

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Д.К. срещу П.на Република България:

1. иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00 лева;

2. иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2 600,00 лева до предявения размер от 3 350,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

      

[5] В искова молба от 07.05.2019 г. Д.К. е заявил, че на 18.12.2015 г. срещу него е било образувано наказателно производство по три обвинения:

1. по чл. 323, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК;

2. по чл. 325, ал. 1 от НК;

3. по чл. 144, ал. 3, връзка с ал. 1 от НК. Наказателното производство по първото обвинение е било прекратено, а с влязла в сила присъда Д.К. е бил оправдан по второто обвинение и е бил признат за виновен по третото обвинение.

 

[6] От обвиненията за престъпления по чл. 323, ал. 5 (прекратено производство) и чл. 325, ал. 1 от НК (оправдателна присъда), Д.К. е претърпял неимуществени вреди за 100 000,00 лева и имуществени вреди за 3 350,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът П.на Р.Б.(Прокуратурата) не е изплатила обезщетение на ищеца за тези вреди. Затова Д.К. моли съда да осъди П.да му заплати:

а) 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконните обвинения, като част от претърпените вреди за 100 000,00 лева;

б) 3 350,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

в) законната лихва върху обезщетенията от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5; протокола от с. з. на 14.02.2020 г., л. 109).

 

2. На ответника

 

[7] П.оспорва предявения иск. Тя заявява, че ищецът не е претърпял вреди от противоправно действие на ответника, а търсеното обезщетение е прекомерно, като следва да се отчита, че ищецът е бил признат за виновен по второто обвинение. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 81-87).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че Д.К. е бил роден на *** г. Той е работил като военен, а след това като автомеханик в сервиз; бил е отговорен, дисциплиниран, спретнат, чувствителен, весел и непринуден. Д.К. е живеел заедно с дъщеря си и внука си (показанията на свидетелите С. и П.-С., л. 111-113).

 

[9] На 18.12.2015 г. на Д.К. е било повдигнато обвинение за извършването на три престъпления - по чл. 323, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК; по чл. 325, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 3, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 7). На 21.06.2016 г. П.е прекратила наказателното производство за престъплението по чл. 323, ал. 5 от КТ, като е приела, че обвинението не е било доказано (постановлението, л. 28-29). Д.К. е обжалвал постановлението по отношение на основанието за прекратяването на наказателното производство. На 23.03.2017 г. е влязло в сила определение, с което съдът е изменил постановлението, като е приел, че основанието за прекратяване на наказателното производство е това, че деянието не е съставлявало престъпление (определението, л. 34-35).

 

[10] Междувременно, П.е внесла в съда обвинителен акт по останалите две обвинения (обвинителния акт, л. 8-11). На 19.10.2018 г. е влязла в сила присъда, с която съдът е признал Д.К. за невиновен в извършването на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и за виновен в извършването на престъпление по  чл. 144, ал. 3, връзка с ал. 1 от НК (присъдата, л. 63; решението на КнОС, л. 67-70). За адвокатска защита по обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК по делото на РС-Дупница Д.К. е заплатил 1 850,00 лева, а за защита по въззивното дело пред КнОС по двете обвинения Д.К. е заплатил 1 500,00 лева (адвокатските пълномощни, л. 71-73).

 

[11] По време на провеждане на наказателното производство Д.К. се е притеснявал да се явява в съдебните заседания, а след тях не се е чувствал добре. Той се е затворил в себе си, а внукът му се е отдръпнал от него и отношенията им са охладнели (показанията на свидетелите С. и П.-С.).

 

[12] Не се спори, че П.не е изплащала обезщетение на ищеца. Д.К. е заплатил 2 821,30 лева адвокатско възнаграждение (л. 108).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

      

[13] Д.К. е предявил два иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – единият иск е за обезщетение за неимуществени вреди, а другият иск е за обезщетение за имуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[14] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

 

[15] Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Към тях спадат и тези, които са прекратени на основание чл. 369, ал. 2 от НПК (решения на ВКС: 295-2017-IV Г. О. по гр. д. 384/2017 г.; 248-2014-IV Г. О. по гр. д. 440/2014 г.; 291-2011-III Г. О. по гр. д. 109/2011 г.).

      

[16] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[17] Съдът установи, че ищецът е бил обвинен в извършване на три престъпления. Съдът установи също, че наказателното производство срещу ищеца е било прекратено по едно от престъпленията поради това, че деянието не е съставлявало престъпление, а за другото престъпление той е бил оправдан. Ищецът е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди от двете незаконни обвинения. Ответникът не е заплатил обезщетение на ищеца. Налице са предпоставките за уважаването на исковете.

 

1.1.    По размера на обезщетението за неимуществени вреди

 

[18] Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[19] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.           има ли разгласяване чрез медиите;

2.           има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.           конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[1]).

 

[20] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[3].

 

[21] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

 

[22] Към момента на образуването на наказателното производство срещу Д.К., той е бил на 63 години. Престъплението по чл. 323, ал. 5 от НК се наказва с лишаване от свобода до шест години, а наказателното производство срещу Д.К. за това престъпление е продължило до 30.03.2017 г. или една година, три месеца и 12 дни. За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Наказателното производство за това престъпление е продължило две години и десет месеца. Същевременно Д.К. е бил признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3, връзка с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години, а съдът му е определил наказание от осем месеца лишаване от свобода.

 

[23] По време на провеждане на наказателното производство Д.К. се е притеснявал да се явява в съдебните заседания, а след тях не се е чувствал добре. Той се е затворил в себе си, а внукът му се е отдръпнал от него и отношенията им са охладнели.

 

[24] Съдът откри две решения на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близки случаи. Първото решение е 331-2018-8-ми с-в по гр. д. 4289/2017 г. С него съдът е определил 1 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпления по чл. 144, ал. 3 и чл. 325, ал. 2, пр. последно от НК, което е продължило една година и единадесет месеца и е приключило на 10.02.2015 г.

 

[25] Второто решение на САС е 1925-2018-10 ти с-в по в. гр. д. 194/2018 г. С него съдът е определил 2 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за незаконно обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като ищецът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, връзка с ал. 1 от НК. Наказателното производство по незаконното обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК е продължило две години и пет месеца до февруари 2013 г., като ищецът е бил задържан за 72 часа.

 

[26] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 2018 г. се е променила несъществено. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[5];

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[6];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[7];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[8];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[9]

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.^[10]. Увеличението на МРЗ от 2013 г. до 2018 г. е 39,22% (510,00-310,00)/510,000х100,00), а от 10.02.2015 г. до 2018 г. е 29,41% (510,00-360,00/510,00х100,00).

 

[27] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. Съдът отчита тежестта на предвижданото наказание за двете престъпления, за които е било повдигнато незаконно обвинение. Съдът отчита също така и обстоятелството, че ищецът е бил признат за виновен по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК. Затова съдът приема, че 4 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Затова съдът осъжда П.да заплати на Д.К. 4 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска над тази сума до пълния предявен размер.

 

1.2.    По иска за имуществени вреди

 

[28] Съдът установи, че Д.К. е заплатил 1 850,00 лева адвокатско възнаграждение за защита на първа инстанция по обвинението, по което е бил оправдан. Затова П.му дължи обезщетение за това възнаграждение. Д.К. е заплатил и 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение за защита пред въззивна инстанция по двете обвинения – това, за което е бил оправдан, и това, за което е бил признат за виновен. Затова съдът приема, че П.дължи на ищеца още 750,00 лева обезщетение за имуществените вреди (половината от 1 500,00 лева). Затова съдът осъжда П.да заплати на Д.К. 2 600,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[29] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева държавна такса и 2 821,30 лева за адвокатско възнаграждение.

 

[30] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи иска на ищеца, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по делото, както и възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска. Затова съдът осъжда П.да заплати на Д.К. 10,00 лева разноски по делото. Съдът уважава исковете за 6 600,00 лева при предявен размер от 29 350,00 лева. Затова съдът осъжда П.да заплати на Д.К. 634,43 лева адвокатско възнаграждение (6 600,00х29 350,00/29 350,00).

 

Съдия: