Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Радомир, 29.04.2022 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, втори състав, в
публичното заседание на 31 март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от
съдията административно дело N 2 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.128, ал.1, т.1, пр.4 от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на Е.
Т. С., ЕГН **********, чрез адв.С.С.
***, със съдебен адрес:***0, с която моли съда да постанови решение, с което да
обяви нищожността на решение от 26.06.1994 г. на Кмета на о.Р. с което на Ц.Г.
Т., ЕГН **********, е предоставено правото да закупи недвижим имот с площ от
550 кв. м., находящ се в гр.Р., местността „Г. А.“,
при граници: Й. Е. Г., път и от южната страна орница, пасбище, застроено със
сезонна сграда 29 кв.м.
В жалбата се излагат
съображения, че решението е нищожно, тъй като не е подписано от лицето, посочено
като издател и невръчването му на заинтересованите страни
В съдебно заседание
проведено жалбоподателят, чрез неговата процесуална представителка- адв.С.С. ***, която поддържа
жалбата. Пледира същата да се уважи и да се прогласи обжалваното решение за
нищожно. Претендира присъждане на
разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата- кметът
на о.Р. чрез своите процесуални представители- ю.к.“Р. и ю.к. П., е изразил
становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие.
Като заинтересована страна
е призована Ц.Г.Т.. Същата, чрез своята процесуална представителка- адв.К. Б. от АК- П., е изразила становище, че жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Районният съд, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като взе в
предвид становищата на страните и извърши проверка на оспорвания
административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл.149, ал. 5 от АПК, оспорването на административни актове с искане за обявяване на нищожност
не е ограничено във времето, поради което съдът приема, че жалбоподателят не е
обвързани със срок и има право да иска прогласяването на нищожността на
оспорения акт към датата на подаване на жалбата. Жалбата е подадена срещу акт,
подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице с надлежна процесуална
легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е основателна.
Правният интерес на жалбоподателя се основава на това,
че същият има претенции спрямо процесния недвижим имот с площ от 550 кв. м., находящ се в гр.Р., местността „Г. А.“, при граници: Й.Е. Г.,
път и от южната страна орница, пасбище, застроено със сезонна сграда 29 кв.м.
Между жалбоподателя Е. Т. С. и
заинтересованата страна Ц.Г.Т. е налице висящ вещноправенправен
спор по образувано гр.д. № ./2018 г. по описа на РС- Р. с предмет процесния
имот. Производството по делото е спряно до приключване на настоящия процес.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна
поради противоречие с процесуалноправните норми- липса на подпис от страна на
лицето, от което актът изхожда.
За установяване на горното обстоятелство съдът по искане
на жалбоподателя е допуснал изслушване на съдебно- почеркова
експертиза. Вещото лице Е.К. е съобразил предоставения му сравнителен материал-
почерк, отразен в подпис, положен в графа „Кмет на О.Р.“ в Решение за
предоставяне на гражданката Ц.Г. Т. правото да закупи посочения недвижим имот
от 20.06.1994 г., свободни образци от почерка на лицето Г.Д. Д. с ЕГН**********
от следните документи, намиращи се в архива на О.Р. Решение от 20.01.1995Г. по
отношение на молба, подадена от името на Л. А. П., Решение от 16.11.1994 г. по отношение на молба, подадена
от името на М. С. Л., Решение от 03.11.1994 г. по отношение на молба, подадена
от името на Л. Т. А., Решение от 06.03.1995Г. по отношение на молба, подадена
от името на Л. Д. Д., Решение от 15.11.1994 г. по отношение на молба, подадена
от името на К. И. Г. и Свободни образци от почерка на лицето Г. Д. Д., с ЕГН**********
от Заявление за издаване на документи за самоличност на българските граждани с
№./2000 г. от АИС „БДС“. След направеното изследване експертът е дал следното
заключение: Подписьт в графа „КМЕТ НА ОБЩИНА – Р.“ в електрофотографско
копие на Решение на О.Р. с което се предоставя на гражданката Ц.Г. Таскова
правото да закупи недвижим имот с площ 55O кв.м. в местността „Г. А.“ гр.Р. не
е изпълнен от Г. Д. Д. с ЕГН**********.
Съгласно правната доктрина
незаконосъобразността на административния акт има две проявни
форми- нищожност и унищожаемост. Нищожността се
отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ
елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до
недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е
съществувал в правната действителност. Поради това в административното право е
въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта
във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се
подава без ограничения във времето, съгласно
чл.149, ал.5 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл.146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез
прогласяване на неговата нищожност.
В случая обжалваният акт е
нищожен.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.8 АПК, когато административният акт се издава в писмена форма,
той съдържа дата на издаване и подпис на
лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е
колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
От изричната законова
разпоредба следва извода, че полагането на подпис от лицето, издало акта в
случая е липса на правообразуващ елемент, поради
което жалбата следва ад бъде уважена. Атакуваното решение следва да се обяви за
нищожно, тъй като не е постановено от некомпетентен орган.
По разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят има право на разноски. Претенцията му за присъждане е заявена
своевременно. Придружена е със списък на разноските и с доказателства за
извършено плащане. Не е направено възражение по чл.78, ал 5 от ГПК. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 520 лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 20 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие в размер на
300 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200 лв.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал 2, предл.І-во
АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на
решение от 26.06.1994 г. на Кмета на о.Р. с
което на Ц.Г. Т., ЕГН **********, е предоставено правото да закупи недвижим
имот с площ от 550 кв. м., находящ се в гр.Р.,
местността „Г.А.“, при граници: Й. Е. Г., път и от южната страна орница,
пасбище, застроено със сезонна сграда 29 кв.м.
ОСЪЖДА о.Р. да заплати
на Е. Т. С., ЕГН **********, чрез адв.С.С. ***, със съдебен адрес:***0, сумата от 520 лв.
/петстотин и двадесет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд- Перник, в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че същото е
изготвено.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/