№ 1732
гр. Пловдив, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200219 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: г...... против
Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4486510, издаден от ОДМВР Пловдив, с
който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата си и лично в съдебно заседание,
И. Д. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
1
същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 06.02.2021г. в
15:19ч. в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ № 83 /бензиностанция
Лук Ойл/, в посока гр. Асеновград, установено и заснето с АТСС CORDON-
M2 MD1196, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, било
прието за установено, че жалбоподателят Д. управлявал т. а. „Дачия Дъстер“ с
рег. № *** със скорост от 77 км/ч или превишаване на разрешената скорост с
27 км/ч.
Установява се, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
Х.И. Д., ЕГН **********, който е починал на 31.07.2020г.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Д.
е наложена глоба в размер на 100 лв.
Към издадения ЕФ, в административнонаказателната преписка са
приложени - снимков материал, справка за регистрация и собственици на
превозно средство относно т. а. „Дачия Дъстер“ с рег. № ***, Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-4081/08.02.2021г., писмо АУ000029 №
33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология, Протокол от
проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология,
Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи,
справка АИС „БДС“.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон.
Нарушението е установено и заснето с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON-M2.
Техническото средство е одобрен тип за измерване, съгласно
представеното в административната преписка писмо АУ000029 №
33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология. Годността на АТСС
се установява и от приложения по делото Протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г на Български институт по метрология за извършена
проверка на техническото средство, в който е дадено заключение, че
използваното АТСС съответства с одобрения тип.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-4081/08.02.2021г.
По преписката е приложен и снимков материал за заснетото в
нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговият регистрационен номер, който е безспорен
2
в индивидуализацията на МПС-то, географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, както и
измерената скорост на нарушителя.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за GPS координатите на
мястото на извършване на нарушението, те се съдържат в представената към
ЕФ снимка на процесното МПС и именно те обосновават мястото на
нарушението, посочено в ЕФ. Отделно от това не всички координати,
посочени в статичното изображение на ЕФ могат да се въвеждат автоматично
в „Google Maps”, защото АТСС и „Google Maps” използват различни
градусови системи, като едва след използване на съответен конвертор,
резултатите от двете системи се приобщават. При това положение, дори и да
е представена от страна на жалбоподателя извадка от платформата „google
maps“ не би могла да се ползва с доказателствена сила в производството по
реда на ЗАНН, с оглед невъзможността да бъде проверена и преценена както
точността на данните от подобен източник и доколко същите са актуални,
така дори и съответствието на приетата координатна система. С други думи
посочените в ЕФ координати не са конвертирани за нуждите на „Google
maps“, тъй като процесното техническо средство работи с друга координатна
система. В този смисъл е най-новата установена съдебна практика на
Административен съд - Пловдив. А освен всичко горепосочено следва да се
отбележи и че според константната практика на Административен съд -
Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се
изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч,
какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без
съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата
територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС
са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване
на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак,
доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да
са спазени изискванията на чл.8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. - така
изрично Решение № 658/08.04.2020г. по к. адм. н. д. № 3825/2019г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848/15.04.2019г. по к. адм. н. д.
№ 156/2019г. на Административен съд – Пловдив.
С оглед на гореизложеното безспорно от всички събрани по делото
доказателства се установява, че на процесната дата и място с т. а. „Дачия
Дъстер“, с рег. № *** е било извършено нарушение, изразяващо се в
превишаване на разрешената максимална скорост за населено място.
По никакъв начин, обаче, не са събрани доказателства кой е бил
водачът на процесното МПС. Същественото във воденото производство от
административнонаказателен характер е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат
установени и доказани от административнонаказващия орган като
3
представител на административнонаказателното обвинение. Следва да се има
предвид също така, че отразеното в акта не се счита за доказано, т.е. за
безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл.84 от ЗАНН в
административнонаказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административнонаказателното
производство е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административнонаказващия орган по аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.103
ал.1 от НПК е да докаже нарушението, тъй като именно той е субектът на
административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от
обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна
е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В конкретния
случай административнонаказващия орган е бездействал и не е положил
никакви усилия за разкрИ.е на обективната истина и установяване на
действителния извършител на констатираното нарушение. Единствено е
направил справка в АИС „Български документи за самоличност“, от която е
било установено, че собственикът на автомобила - Х.И. Д. е починал на
31.07.2020г., както и че баща на собственика е жалбоподателят И. Д., като
същевременно се вижда, че починалият има живи майка и двама братя. По
делото, обаче, не са ангажирани никакви доказателства от страна на
наказващия орган, че И. Д. е приел наследството на покойния си син. Липсват
каквито и да било доказателства, че след смъртта на собственика на
превозното средство, владението на същото е било предоставено именно на
санкционираното лице, баща на починалия собственик. В случая, за да се
приеме, че на инкриминираната дата и място автомобилът е бил управляван с
превишена скорост и отговорно за това следва да бъде лицето, което е било
наследник на реалния собственик, следва да се направи извод за това, че
наследствената маса е била приета от този наследник и той е получил
владението върху този автомобил.
Следователно от така събраните по делото доказателства по никакъв
начин не се установява виновността на И. Д.. За да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя, и на който и да е нарушител, за да бъде
привлечен да отговаря за определено деяние, е необходимо да се установи по
един безспорен и категоричен начин както противоправното поведение на
лицето от обективна страна, така и наличието на субективната страна на
деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на
нарушението, то не е налице такова. В настоящия случай нито от обективна,
нито от субективна страна, се установява жалбоподателят да е извършил на
деянието, описано в ЕФ. По никакъв начин не са събрани доказателства дали
действително жалбоподателят е бил водачът, управлявал процесното МПС с
превишение на скоростта. А от тук се стига и до извод, че жалбоподателят е
бил наказан без реално законно основание, т. е. незаконосъобразно. Тази
констатация предпоставя отмяната на издадения ЕФ.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
4
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а
претенции за адвокатски хонорар от жалбоподателя не са предявени. Що се
отнася до заявеното в жалбата искане за заплащане на деловодни разноски,
съдът намира същото за неоснователно, доколкото липсват доказателства за
направени такива.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4486510, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на И. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: г......, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5