№ 9563
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110152355 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „А., с която са предявени срещу ответника
Н. И. К. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1780,99 лв., представляваща главница
по договор за паричен заем № . от 24.04.2019 г., сключен със „С., вземанията по който са
прехвърлени на „А. по силата на Приложение № 1 от 17.12.2021г. към Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането и сумата от
511,47 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от
09.05.2019г. до 02.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29347/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „А. твърди, че на 24.04.2019 г. между „С. и ответника е сключен договор за
паричен заем, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1800 лв., като
сумата е предадена на ответника. Поддържа, че ответникът е поел задължение да връща
заема на 18 седмични вноски, включващи главница и възнаградителна лихва /която лихва
възлиза на 149,48 лв./, чиито падежи настъпват в периода 01.05.2019 г. – 28.08.2019 г.
Поддържа, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в
случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на
заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница
за всеки един ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. По тази причина била начислена лихва за забава
в размер на 511,47 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 02.06.2022 г. /датата на подаване на
заявлението/. Сочи, че по силата на сключен на 26.08.2021 г. Договор за цесия и
Приложение № 1 към него, подписано на 17.12.2021 г., вземанията по договора са
прехвърлени от „С. на ищеца, който е легитимиран да претендира процесните суми, за което
ответникът е уведомен най-късно с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление за цесия. Ето защо моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът Н. И. К. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез А. Т. Й. –пълномощник по чл. 32, т. 2 ГПК. С отговора
1
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за
нищожност на договора за паричен заем № . от 24.04.2019 г., сключен със „С., тъй като
кредитът бил отпуснат неправомерно, като в чл. 16 ЗПК било уредено задължение на
кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди да сключи
договор за кредит и при отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. По делото ищецът
бил представил копие от формуляра искане № ./24.04.2019г. за отпускане на процесния
кредит, като данните в т. 6, 7 и 8 в него били неверни. В т. 7 били посочени 2000 лв.
приходи от заплата и допълнителни доходи от 1500 лв., при положение, че към датата на
сключване на договора ответникът нямал никакви доходи, като бил безработен и не бил
регистриран в Бюрото по труда, което сочело, че ищецът не е направил справка в системата
на НОИ и НАП. В т. 8 било посочено, че към датата на отпускане на кредита ответникът
имал парични задължения към още две фирми за бързи кредити, но всъщност имал кредити
от други фирми, а не от посочените. Тоест кредитът бил отпуснат на база изцяло неверни
данни, като трябвало да бъде отказан. Бил съставен погасителен план, в който освен
уговорените суми била включена и неустойка в размер на 804,52 лв., с която общото
задължението възлизало на 2754 лв. Договорът бил типов и сключен при общи условия, без
клаузите в него да са индивидуално уговорени, като били изготвени предварително и
ответникът не можел по никакъв начин да влияе на съдържанието им, а записаното в чл. 3
(12), че дължимата сума е 1949,48 лв. било подвеждащо, тъй като в сумата не била включена
неустойката от 804,52 лв., което противоречало на добрите нрави, тъй като така договорът
не бил сключен по ясен и разбираем за длъжника начин. Посочването в договора само на
абсолютните стойности на годишния процент на разходите и годишния лихвен процент
също водело до неяснота относно включените компоненти, като били заобиколени
изискванията на чл. 11, ал. 4, т. 9 и 10 ЗПК. Счита за нищожни уговорките по чл. 3, ал. 5, 7 и
12, доколкото посочените параметри в тях били недействителни. Твърди, че предвид
краткия срок за ползване на кредита лихвеният процент от 40,05% бил необосновано висок.
Уговорената неустойка целяла неоснователното обогатяване на кредитора и противоречала
на Директива 2008/48 ЕО и Директива 93/13/ЕО. Твърди, че договорът противоречал на
добрите нрави, а клаузата не била уговорена индивидуално и била неравноправна, поради
което и нищожна. Моли съда да съобрази, че клаузите в чл. 6 и 8 са нищожни. Твърди, че е
налице разминаване между уговореното в чл. 6 от договора и чл. 10 от ОУ към договора,
поради което не ставало ясно от коя дата сумите по кредита са станали предсрочно
изискуеми и договорът бил прекратен. Твърди, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Отбелязва и несъответствие между договора и европейския формуляр за представяне на
информация за потребителски кредит. В договора е посочен ГПР - 49,85%, а в европейския
формуляр - 50%, фиксиран лихвен процент в договора 40,05%, а в евр. формуляр 40%. По
процесния договор били внесени суми от А. Й.. Същата била посетила офиса на „С., където
устно й било предложено всеки месец да внася по кредита 1/3 от месечната вноска в размер
на 51 лв. до окончателното изплащане на сумата от 2754 лв., като тя се съгласила. Било й
обяснено, че върху тази сума няма да се начисляват повече никакви суми и нямало срок, в
който да трябва да я изплати, т.е. била измамена. Първо два пъти внесла по 153 лв., а в
периода от м. декември 2019 г. до м. май 2021 г. включително била внесла общо 918 лв.,
като сумите превеждала в касите на „И.“. Общата сума внесена по кредита била 1288 лв.
Уточнява, че част от вноските били внесени с 5-6 дни закъснение. Въпреки плащанията, нa
01.04.2021 г. била начислена неустойка от 450 лв., за която не била известена. Предвид
изложеното моли съда да отхвърли исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК като
неоснователни, както по отношение на дължимите суми, така и поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост по кредита от цедента „С.. Моли съда да вземе предвид
възражението за нищожност на договор № ./24.04.2019 г. за паричен заем, сключен между
„С. и Н. И. К. като противоречащ на закона – на 3ПК, ЗЗД и ЗЗП.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предяви са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
В тежест на ищеца по исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
2
86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че между цедента „С. и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит /заем/, по което кредиторът е
предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че падежът на
вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото
обезщетение за забава; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно
сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число плащане, както и твърденията си за
нищожност на договора, общите условия и отделни техни договорни клаузи.
С доклада по делото като безспорни между страните, респ. неподлежащи на
доказване, са отделени следните обстоятелства: че на 24.04.2019 г. е сключен договор за
заем /потребителски кредит/ № . между „С. и ответника, по силата на който на ответника е
предоставен кредит в размер на 1800 лв., усвоен на същата дата, по силата на който договор
ответникът е поел задължение да върне заема на 18 седмични вноски, включващи
главницата и възнаградителна лихва в размер на 149,48 лв., че вземанията по договора са
прехвърлени на „А. по силата на договор за цесия, Приложение № 1 от 17.12.2021г.
Установява се от съдържанието на приетия като доказателство договор за заем, че
същият е сключен въз основа на искане № 370845. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора
годишният процент на разходите на заема е определен на 49,85 %, съгласно ал. 7
фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,05 %, а съгласно ал. 12 общата сума
за плащане по кредита се равнява на 1949,48 лв. (включва главница и договорна лихва).
Същевременно от представения по делото погасителен план е видно, че освен тази стойност
на заемателя е начисляване на падежа на седмичните погасителни вноски и дължима сума за
неустойка в общ размер на 804,52 лв., с което общият размер на сумата по кредита е
нараснала до 2754 лв. Посочената неустойка съгласно погасителния план е неустойката,
предвидена в чл. 6 от договора, който предвижда задължение за обезпечаване на кредита с
поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора. За неизпълнение на предвиденото
в чл. 6 от договора задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването му или в случай, че предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 ОУ, е предвидено заемателят да дължи на заемодателя
предвидената в погасителния план неустойка в общ размер от 804,52 лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.
В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай на забава на която и да е
погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за
забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото
пълно погасяване.
Представен е подписан от ответника стандартен европейски формуляр, съдържащ
параметрите на сключения договор за потребителски кредит.
По делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за вземанията (02.06.2022г.), предмет на установяване по процесния
договор за заем, е настъпил падежа и на последната погасителна вноска по договора –
28.08.2019г.
Безспорно е между страните, както беше посочено по-горе, че вземанията на
кредитора „С.“ ЕООД по договора за заем от 24.04.2019г. са прехвърлени на ищеца съгласно
Приложение № 1 от 17.12.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 26.08.2021г., приети като доказателство по делото, като в договора за
цесия е включена уговорка за възлагане, съчетана с упълномощителна клауза, с която
цедентът е възложил на цесионера да уведомява от името на продавача и за своя сметка
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. В изпълнение на това задължение и
по силата на изричното упълномощаване с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/. от
17.12.2021г., връчено лично на длъжника на 07.01.2022г. ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
срещу него.
3
С отговора на исковата молба са представени доказателства за извършени от
ответника плащания по кредита, направени в периода от 16.07.2019г. до 06.06.2021г.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че общата дължима сума по погасителния план по
кредита се равнява на 2754 лв., от които 1800 лв. – главница, 149,48 лв. – договорна лихва и
неустойка в размер на 804,52 лв. Установява се, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на дължими вноски по заема, считано от погасителна вноска с падеж на
15.05.2019г., т.е. от 16.05.2019г. Съгласно заключението, за изготвяне на което вещото лице
е съобразило представените по делото от ответника доказателства за плащане, както и въз
основа на справките за дължими суми, издадени от цедента и от цесионера, ответникът е
направил плащания по кредита общо в размер на 1288 лв., които са отнесени от кредитора за
погасяване на следните вземания: неустойка в размер на 804,52 лв., законна лихва за забава
в размер на 314,99 лв., договорна лихва в размер на 149,48 лв. и главница в размер на 19,01
лв. Съгласно справката на ищеца за дължими суми по кредита, след извършените плащания,
ответникът дължи сумата от 1780,99 лв. – главница, сумата от 445,63 лв. – лихва за забава до
датата на цесията (17.12.2021г.) и сумата от 186,38 лв. – лихва за забава от датата на цесията
(17.12.2021г.) до 01.02.2023г. Съгласно вещото лице дължимото обезщетение за забава върху
забавеното плащане на всяка една от главниците в размер на законната лихва за периода от
тяхната дължимост върху всяка част от главницата съгласно погасителния план до
17.02.2021г. (погасяване на част от главницата) се равнява на сумата от 233,17 лв. за периода
от 16.05.2019г. до 17.12.2021г., като в този период не са включени лихви за забава, текли за
периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. За периода от 17.02.2021г. до 17.12.2021г. (датата на
цесията) лихвата за забава се равнява на сумата от 149,90 лв., а за периода от 17.12.2021г. до
01.02.2023г. (датата на счетоводната справка на ищеца) се равнява на сумата от 205,51 лв.
Част от извършените плащания от ответника в размер на 314,99 лв. са отнесени за
погасяване на лихвата за забава за периода 16.05.2019г. до 17.12.2021г., поради което за този
период останалата като дължима лихва за забава съгласно вписванията на ищеца се равнява
на сумата от 68,08 лв. Вещото лице дава заключение и че в случай, че се приеме, че
предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 804,52 лв.
се включи в разходите по кредита, ГПР би се равнявал на 161,21 %, а в случай, че не бъде
включена – ГПР съответства на посочения в договора – 49,85 %.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закон за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени:
размерът на кредита; размерът на лихвения процент; размерът на ГПР /49,85 %/, който е в
границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК; общата стойност на плащанията, брой,
периодичност и дати на плащане на отделните вноски; изготвен е погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, погасителният план, както и общите условия, са подписани от
кредитополучателя; предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от
кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден.
4
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/ съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. От представеният стандартен европейски формуляр се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 2 ЗПК, като разликите
между посочения във формуляра и договора за заем размер на годишния процент на
разходите и фиксирания годишен лихвен процент се дължат на закръгляне в рамките на 0,05
%, което е несъществено и не би могло да създаде неяснота и заблуда у потребителя, както
и да се третира като измама. Не са представени доказателства, от които да се установяват
твърдените от ответника факти относно невярното отразяване на данни в искането за
отпускане на заема (данните в т. 6, 7 и 8), които самият заемател е декларирал.
Съдът намира, че договорът отговаря на изискванията, които поставя Законът за
потребителския кредит, поради което същият не е недействителен. При съобразяване на
представените доказателства за усвояване на главницата на датата на кредита и предвидения
размер на договорната лихва като разход по кредита, чийто размер не надхвърля
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и е в съответствие с добрите нрави при съобразяване на
характера на вземането, представляващо възнаграждение за ползването на чужди парични
средства, отпуснати от ищеца в рамките на търговската му дейност, съдът намира, че
ответникът дължи връщане на главницата по кредита и уговорената възнаградителна лихва.
Ирелевантни са направените от ответника възражения относно липсата на
доказателства за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, доколкото
ищецът не се позовава на настъпването й, напротив заявява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил падежът и на последната
погасителна вноска по кредита.
Основателно се явява обаче възражението на ответника за недействителност на
клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора за потребителски кредит, които противоречат на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и на добрите нрави. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на
съображение № 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредитодателят е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост
това задължение може да включва извършването на справка в съответната база данни.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита произтича пряко и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Преддоговорното задължение
на кредитодателя да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения № 7 и № 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище
на защита на техните интереси, и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл са параграф 40 - 43 от Решение от
27.03.2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Ето защо, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени
условия, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е бил отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата /решения по дела C – ./.
На следващо място, следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване.
5
На последно място, по този начин се заобикаля императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 от Закона за потребителски кредит, съгласно която при забава се дължи единствено
обезщетение в размера на законната лихва, а в конкретния случай с процесната неустойка се
добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано в срок. В
случая, изискването за предварителна оценка на риска не е спазено от финансовата
институция и от неизпълнението на това задължение за предварителна оценка финансовата
институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира
процесната неустойка.
При тези съображения съдът приема, че клаузите на чл. 6 и чл. 8 от процесния
договор за кредит са нищожни, поради което не се дължи претендираната неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 804,52 лв.
По делото безспорно се установи, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на
месечните погасителни вноски по кредита, считано от вноската с падеж на 15.05.2019г., т.е.
от 16.05.2019г., като не е извършвал плащания до крайния срок на кредита, поради което от
посочената дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 02.06.2022г. дължимото обезщетение за забава се равнява на сумата от 465,69 лв. съгласно
заключението на СТЕ определено по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен
калкулатор. Доколкото кредиторът е приспаднал като платена преди процеса сумата от
314,99 лв., следва че се установява дължимост на обезщетение за забава за периода от
16.05.2019г. до 02.06.2022г. в размер на 150,70 лв. (465,69-314,99).
Установи се и че в погашение на вземания по кредита заемателят е платил сумата от
общо 1288 лв., които са отнесени от кредитора за погасяване на лихва за забава в размер на
314,99 лв., за възнаградителната лихва в пълен размер от 149,48 лв., за част от дължимата
главница в размер на 19,01 лв., както и недължимото вземане за неустойка в размер на
804,52 лв. Предвид нищожността на клаузата за неустойка за предоставяне на обезпечение
удържаните от кредитора по тази клауза суми са недължимо платени (при начална липса на
основание), като с нея следва да бъдат погасени други валидно възникнали парични
задължения на потребителя по договора (по арг. от чл. 19, ал. 6 ЗПК) – за главница и
възнаградителна лихва.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. „П. срещу T.И.T., е
посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в
хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите
на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването на Съда на
ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до
хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски
кредит, и останалата дължима сума по договора. В тази насока и чл. 19, ал. 6 ЗПК – при
плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
С оглед изложеното плащането в размер на 804,52 лв., основано на нищожната
клауза на чл. 8 вр. чл. 6 от договора, следва да бъде отнесено за погасяване на вземанията по
реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, доколкото ответникът не е посочил изрично кое свое
задължение погасява с извършените частични плащания и при липса на противна уговорка,
когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват
се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В случая непогасени
са останали задълженията за лихва за забава в размер на 150,70 лв., както и за главница в
размер на 1780,99 лв., като недължимо платената сума от 804,52 лв. следва да бъде отнесена
първо за погасяване на обезщетението за забава в пълен размер, а остатъкът (804,52 – 150,70
= 653,82) – за погасяване на остатъка от главницата, или се установява, че към момента на
приключване на устните състезания по делото ответникът дължи на ищеца единствено
сумата от 1127,17 лв. (1780,99 – 653,82) – непогасена главница по договора за заем.
6
По тези съображения искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК, при съобразяване на платената част от вземането, недължимите суми по
нищожните договорни клаузи и поредността за погасяване на задълженията, следва да се
уважи за сумата от 1127,17 лв., представляваща непогасена част от главница по договор за
договор за паричен заем № . от 24.04.2019 г., сключен със „С., вземанията по който са
прехвърлени на „А. по силата на Приложение № 1 от 17.12.2021г. към Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, като се
отхвърли искът за установяване на вземане за главница по договора за разликата над сумата
от 1127,17 лв. до пълния предявен размер от 1780,99 лв., както и искът за установяване на
вземане за обезщетение за забава в размер на 511,47 лв. за периода от 09.05.2019г. до
02.06.2022г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът. Същият е доказал извършване на разноски в размер на
45,85 лв. – държавна такса за заповедното производство и сумата от 345,85 лв. – разноски за
държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза. И в двете производства
ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на
сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на
сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП.
Или разноските на ищеца за заповедното производство производство са в общ размер от
95,85 лв., от които следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 47,13 лв. Разноските за исковото
производство на ищеца са в общ размер от 445,85 лв., от които следва да му се присъдят
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
размер на 219,22 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че Н. И. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. М. дължи на „А., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., офис сграда Л., сумата от 1127,17 лв., представляваща непогасена
главница по договор за паричен заем № . от 24.04.2019 г., сключен със „С., вземанията по
който са прехвърлени на „А. по силата на Приложение № 1 от 17.12.2021г. към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва от
02.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 29347/2022г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК чл. 99 ЗЗД
за признаване за установено вземане за главница по договора за разликата над сумата от
1127,17 лв. до пълния предявен размер от 1780,99 лв., както и иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение
за забава в размер на 511,47 лв. за периода от 09.05.2019г. до 02.06.2022г.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М. да заплати на „А., ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. С., офис сграда Л., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК сумата от 47,13 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата
от 219,22 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8