№ 1188
гр. Варна, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110202873 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
АНТ. В. ИВ. с ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно постановление №
22-0819-001396 от 28.04.2022г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор Пътна
полиция-Варна, с което й е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП
са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата
обстановка отразена в НП относно вмененото на възз. нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Изразява се несъгласие с констатациите на административно наказателния орган
касаещи вмененото нарушение. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание възз., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
Възз. АНТ. В. ИВ. е собственик на лек автомобил „ФОРД Ц МАКС“ с рег.
№В2549ТА. На 21.09.2021г., около 13:46ч. горепосоченият лек автомобил се
управлявал в гр.Варна. При движение по бул.“Цар Освободител“, до бензиностанция
„Екотрансгаз“, автомобилът собственост на възз. бил заснет от автоматизирано
техническо средство /АТСС/ Cordon №M2 МD1194, монтирано в патрулен полицейски
автомобил, извършващо заснемане с приоритет „Застраховка“.
След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени, като на
07.125.2021г. служител при Сектор ПП-Варна установил, че управляваният от възз.
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от
ЗДвП, считано от 04:40ч. на 21.09.2021г. За автомобила била извършена проверка за
собственост и било установено, че той е собственост на възз.И.. Била извършена и
проверка за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, от която се установило
че за л.а „ФОРД Ц МАКС“ с рег.№В2549ТА няма валидна застраховка гражданска
отговорност към 21.09.21г., а МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от
ЗДвП , считано от 04:40ч. на същата дата. За констатираното в Сектор ПП-Варна била
извършена проверка ЗМ № 487/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна.
В хода на проверката, на 15.12.2021г. възз. била призован в сектор ПП, където при
снетите й сведения от служител на полицията посочила, че не е била уведомена за
прекратената регистрация на управлявания от нея автомобил. На същата дата възз.
попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която декларирала, че тя е управлявала
автомобила на процесната дата.
В хода на проверката била изискана информация от Гаранционен фонд, видно от
която в регистъра за застраховки ГО към 21.09.2021г. нямало данни за сключена
застраховка за процесния автомобил. На И. било изпратено уведомление, но
Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на уведомлението, тъй
като същото било изпратено без обратна разписка.
Регистрацията на автомобила била служебно възстановена на 15.12.2021г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка ГО.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП с мнение за образуване на досъдебно производство, с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка ЗМ № 487/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№464/2022г., по която прокурор при РП-
Варна образувал ДП, водно под номер 487/2021г. по описа на Сектор РПТ. В хода на
същото била изискана единствено справка т Сектор ПП-Варна, като не били
предприети други действия по разследването, а ДП било изпратено от водещия
разследването на прокурора с мнение за прекратяване поради липса на престъпление.
На 18.04.22г. прокурор при РП-Варна произнесъл постановление за прекратяване на
2
образуваното ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било
прието, че липсвали доказателства за осъществен състав на престъплението по чл.345,
ал.2 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Поради това и ВРП приела,
че липсва извършено престъпление. Препис от постановлението за прекратяване на ДП
било изпратено на Сектор ПП-Варна- за привличане на И. към административно-
наказателната отговорност.
След постъпване на прокурорския акт, на 28.04.2022г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства писмени и веществени доказателства, а именно : преписката по
АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№464/2022г. на ВРП, съдържаща материали по
ДП487/2021г. по описа на Сектор РПТ и ЗМ под същия номер по описа на Сектор
„ПП“-Варна,писма и справки от Гаранционен фонд, писмо от Сектор ПП, ведно с
методически указания и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
3
вътрешните работи лице.
НП е съставено в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно - наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена преписка, а в
последствие и досъдебно производство. Впоследствие след постановено постановление
за прекратяване на ДП от прокуратурата, поради преценка на държавното обвинение,
че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието
на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер
или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил
препис от постановлението си на АНО за реализирането на административната
отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
С НП на въззивницата е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил
регистриран в сектор ПП –Варна на името на възз.И.. Установено е по делото, че
АТСС, с което е заснет лек автомобил марка л.а„„ФОРД Ц МАКС“ с рег.№В2549ТА, е
преносима система монтирана в полицейски автомобил с вградено разпознаване на
номера и комуникации . Установява се от приетите писмени доказателства, както и от
веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС, че лек
4
автомобил л.а„ФОРД Ц МАКС“ с рег.№В2549ТА е заснет на 21.09.2021 г. в 13:46ч. да
се движи в гр.Варна. От приложената по делото разпечатки и справки извършени в
Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и
действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. От приложените
множество писмени доказателства- справки от системата на Сектор ПП-Варна е видно,
че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП на 21.09.2021г. в 04:40ч.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал делото по същия казус, че липсват доказателства за извършен
деяние от обективна и субективна страна, че липсва състав както на престъпление, тъй
като липсват елементи от обективната страна и липсва вина, което е видно от
съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за
престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва
доказателства за деяние от обективна и субективна страна , а е изпълнен състав на
същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да
изложи аргументи, защо приема, че въззивника е осъществила състава на визираното
нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП. Вярно е, че в
подобен смисъл е било и указанието на РП-Варна, което предвид фактическите и
правни констатации отразени в постановлението е меко казано нелогично.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа постановлението на ВРП за отказ от образуване
ДП, и справки от масивите на МВР и Гаранционен фонд, удостоверяваща прекратената
регистрация на МПС, което наложи материалите от горепосочената прокурорска
преписка, съдържаща материали по ЗМ №487/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД
на МВР-Варна и ДП№487/2021г. по описа на РПТ да бъдат изискани служебно от
съда.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
5
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани и приложени служебно
от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени
доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация от 04:40ч. 21.09.2021г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са
обстоятелствата, че възз.не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е
дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-
Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от приложеното веществено
доказателство- снимка от АТСС, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до
знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е констатирано управление на автомобила на
21.09.2021г.-13:46ч.. Горното е видно и обясненията на възз. съдържащи се в
материалите по прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как
да се приеме, че от субективна страна въз.И. е осъществила състава на нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или
непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл
е и константната практиката на Адм. съд –Варна по сходни казуси- например Решения
по КАНД № 2172/2019г., КАНД № 2198/2019г. и много други.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
6
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. В
случая преки или косвени доказателства, че възз. е била известена за датата на
прекратяване на регистрацията на МПС по делото не са установени.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивницата виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че тя изобщо не е знаела, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаела
или не, че няма сключен такъв договор. Тя е санкционирана , за това, че управлявала
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика на автомобила преди да започне управление
да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на
мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски
нелогично.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивницата е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от обективна и
субективна страна.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън
предмета на настоящата въззивна проверка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
7
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.202 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-001396 от 28.04.2022г. на Началник
група в ОД на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция-Варна, с което на АНТ. В. ИВ. с
ЕГН: **********, адрес: *** е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9