О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №…..
град Ловеч,15.11.2019г.,
ОКРЪЖЕН
СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на петнайсети ноември през две
хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от
съдията-докладчик Ангелова,ч.гр.д. №
601/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.396 от ГПК и чл.61
от ЗКооперациите.
Постъпила е
частна жалба от Кооперация
„Братство-потребителна кооперация" с ЕИК *********,със седалище в с.Баховица,Ловешка
област, представлявана от Д.Н.В.-председател, срещу Определение
№1094/24.09.2019г. на РС-Ловеч,пост.по гр.д.№1796/2019г. С определението съдът
е допуснал обезпечение на предявения иск
с правно основание чл.58 от ЗК,чрез мярката по чл.61 от ЗКооперациите-спиране
изпълнението на обжалваното решение, взето от извънредното Общо събрание на кооперацията, на
07.09.2019г.
В жалбата се твърди,че
съдебният акт е недопустим, незаконосъобразен и неправилен, тъй като е постановено в
противоречие с чл.395,ал.2 и чл.391 ГПК. Допуснатото обезпечение на иска е
недопустимо, тъй като с Разпореждане от 17.09.2019 г. съдът е оставел без
движение на основание чл.129,ал.2,вр.с чл.127,ал.2 ГПК исковата молба. Позовава
се на чл.395,ал.2 от ГПК,според която разпоредба молбата за обезпечение на иска
се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й, поради което счита,че оставяне
без движение е процесуално невъзможно и има характер на отказ за допускане на
исканото обезпечение. Развива,че в обезпечителното производство съдът не
разполага с възможност да дава указания по констатирана нередовност на молбата
за обезпечение, а е длъжен да прецени допустимостта и вероятната основателност
на предявения иск, така като са формулирани в молбата по чл.389 ГПК. Счита,че с
Разпореждането от 17.09.2019г. РС-Ловеч е отказал да допусне исканото
обезпечение на иска на основание чл.61 ЗК, поради което определението от
24.09.2019г., с което се допуска на същото основание и при същите обстоятелства
обезпечение, изразяващо се в спиране изпълнението на решенията на ОС на К„Братство-потребителна
кооперация", е процесуално недопустимо.
Съдебният акт е недопустим и поради обстоятелството, че направеното с
исковата молба искане за допускане обезпечение на иска не отговаря на
изискванията на чл.391 ГПК. С него не са изложени обстоятелства, които
обуславят възникнала обезпечителна нужда. Липсва твърдение на ищеца, от което
може да се направи извод, че без допускане на исканото обезпечение ще се
затрудни или ще се окаже невъзможно осъществяване на правото на ищеца по бъдещо
решение, уважаващо неговия иск. Въпреки липсата на твърдение относно налична
обезпечителна нужда РС-Ловеч е приел в нарушение на диспозитивното
начало, че искането за спиране на взетите решения на общото събрание било
обосновано с „нуждата от сигурност в
отношенията между член-кооператорите с трети лица, стабилитет в дейността на
кооперацията чрез съобразяване с постановеното спиране на оспорените решения на
нейните органи." Счита,че не е ясно, как решаващият съд е стигнал до този извод,
както и до постановяване на обжалваното определение, въпреки че исковата молба
е оставена без движение на основание чл.129,ал.2 вр.с чл.127,ал.2 ГПК, а в
дадения едноседмичен срок нередовността на исковата молба не е отстранена с
молбата на ищеца от 24.09.2019г. Твърди,че ищецът не е изпълнил указанието от 17.09.2019г.,не
е представил посочените писмени доказателства. Липсата на тези реквизити прави
невъзможна преценката за допустимост и вероятната основателност на предявения
иск. С оглед на диспозитивното начало в гражданския
процес предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определя от ищеца, поради което РС-Ловеч нито е бил длъжен, нито е имал право
да тълкува или предполага неговата воля въз основа на представените доказателства.
Всички съществени елементи на иска, чието обезпечение се иска, вкл.
обстоятелствата, които обуславят неговата допустимост, следва да са посочени
ясно молбата по чл. 389 ГПК. В обезпечителното производство съдът не разполага
с възможността да дава указания по отстраняване на констатирана нередовност на
молбата за обезпечение,а е длъжен да прецени допустимостта и вероятната
основателност на предявения иск, така, както са формулирани в молбата по чл.389
ГПК,съотв. незабавно да се
произнесе по нея. Приемайки, че съществува предполагаема обезпечителна нужда,
която не е наведена от ищеца, РС-Ловеч е нарушил диспозитивното
на начало и се е произнесъл по молба на основание, което не е било направено от
ищеца. По този начин е постановил недопустим съдебен акт, с който е допуснал
обезпечение на иска, който следва да бъде отменен, а искането за обезпечение
-отхвърлено.
Развива на следващо място,че обезпечението на предявения иск е
неправилно и незаконосъобразно поради липса на кумулативните предпоставки за
допускане на обезпечението: допустимост и вероятна основателност на иска
(убедителни писмени доказателства), обоснована обезпечителна нужда за молителя
и обезпечителната мярка да е подходяща да гарантира правата на молителя по
евентуално благоприятно решение.
Предявеният иск е недопустим на основание чл.129,ал.3 ГПК поради
неотстраняване в срок на установените нередовности на исковата молба. РС-Ловеч
е бил длъжен да констатира, че нередовността не е отстранена в срок с Молбата
на ищеца от 24.09.2019г. и да върне исковата молба. С молбата в т. 5 ищецът
изрично е отказал да отстрани установените нередовностите и е отказал да
представи доказателства, с които е разполагал и е бил задължен да приложи. Твърди,че
ищецът е разполагал с всички необходими писмени доказателства още към момента
на предявяване на исковата молба, но не ги е представил най-вероятно поради
нежелание, незнание, и/или небрежност. Предполага,че депозирането им ще доведе
до обоснован извод за вероятната неоснователност на предявения иска във връзка с
твърдените с него мними пороци на решенията на Общото събрание, тъй като те
доказват тяхната липса. Ищецът е бил в състояние във всеки момент да се снабди
с всички изискуеми документи или от кооперация „Братство-потребителна
кооперация", или от Търговския регистър, където са представени всички
документи, въз основа на които са били вписани промени в обстоятелствата на
основание оспорваните от ищеца решения на общото събрание на кооперацията. На
основание чл.109 и чл.112а от Наредба №1/14.02.2017г. за водене, съхранение и
достъп до търговския регистър и до регистъра на ЮЛ с
нестопанска цел на Министъра на правосъдието, всяко лице може да иска и извършва
справки в базата данни, вкл.за всички представени в Търговския регистър
документи, като Агенция по вписванията осигурява регистриран достъп до делото
на търговеца по предвидения в Наредбата начин -чрез електронен подпис или
издаван от Агенция по вписванията личен сертификат.
Твърди,че предявеният иск е недопустим, тъй като в исковата молба не са
наведени обстоятелства, от които може да се направи заключение за наличието на активна
легитимация на ищеца, поради което на основание чл.391,ал.1 от ГПК липсва една
от предпоставките за допускане на обезпечение на предявения иск - допустимост
на предявения иск.
Искането за обезпечение е неоснователно поради липса на обоснована
обезпечителна нужда за молителя и на изложени от него обстоятелства в тази
връзка.
Искането за обезпечение е неоснователно, тъй като предявеният иск не е
вероятно основателен и не са представени убедителни писмени доказателства за
възможно съществуване на твърдените пороци на оспорваните решения на общото
събрание.
Сочи,че вероятната неоснователност на предявения иск се обосновава от
извършеното вписване в търговския регистър на промени в органите на
кооперацията на основание решенията на общото събрание, взети на 07.09.2019г.
Сочи,че за да бъде извършено вписването на исканите промени длъжностното лице в
Търговския регистър е констатирало, че са налице всички предпоставки за
свикване на редовно Общо събрание и взетите на него решения съответстват на
изискванията на закона. Представените с исковата молба документи са неотносими към правния спор, тъй като удостоверяват
волеизявления на лица, които нямат връзка с правния спор.
Искането за обезпечение е неоснователно и поради обстоятелството, че
исканата обезпечителна мярка не е в състояние да гарантира правата на ищеца по
евентуално благоприятно за него решение, тъй като оспорваните с иска решения на
общото събрание на кооперацията и приетите с тях промени в органите на
кооперацията са вписани в Търговския регистър и са породили всички правни
последици, които ЗТРРЮЛНЦ свързва с вписванията в
Търговския регистър, като по този начин е гарантирана правна сигурност в
отношенията между органите на кооперацията, член-кооперацията и третите лица до
постановяване на окончателен съдебен акт по конкретния спор.
Моля да бъдат приети като доказателство приложените към жалбата
документи,представляващи разпечатки от Търговския регистър по електронното
досие на кооперацията.
Постъпил е отговор на частната жалба от ищеца- С.Г.С.
***. Моли частната жалба да се остави без разглеждане, тъй като
да я подаде има право само „пpeдcтaвлявaщият,,
кооперацията Д.Н.В.. В края на жалбата е положен някакъв подпис, но не е ясно
на кого е този подпис. Посочени са две лица - Д.Н.В. и Калин Петров Кръстев. Не
е ясно на кого е подписа, на кого е волята. Обяснява,че през пролетта няколко
лица започнали действия за незаконно овладяване на кооперацията. Лицата не
желаели да плащат наем на кооперацията за наетите от тях недвижими имоти, но
желаели да овладеят кооперацията, т.е.те да представляват кооперацията и те да
си решават дали ще водят дела срещу себе си за дължимите от тях суми. Твърди,че
всичките им действия били в нарушение на ЗК и на Устава,в деня на събранието
приложили и физическа сила. Представени са и документи, които предстои
прокуратурата да изясни дали са с невярно съдържание. Твърди,че в подписката за
свикване на ОС много от подписите очевидно не са били на лицата, които уж са ги
положили. Сигнализирана е Ловешката районна и окръжна прокуратура,но отказват поне
да разпитат лицата дали са се подписали. Сега преписката е в Апелативна прокуратура
В. Търново - пр.пр.№1518/2019г. по описа на ЛРП.
Излага,че много от лицата в подписката са се отказали,тъй
като били подведени че са подведени. Така дори другите подписи да не са
фалшиви, то няма необходимата бройка за свикване на извънредно ОС.
Като следващо нарушение сочи ,че не са поканени
всички член кооператори. В ТРРЮЛНЦ се подава списък,
че уж са поканени. ДЛР няма възможност да провери
дали това е истина. Това ще се провери по делото.
Твърди,че в деня на ОС е приложена физическа сила
срещу адвоката, който е ангажиран да консултира преди ОС. Създадената
обстановка не позволила на член- кооператорите да влязат в залата,а събранието
се провело само с подбрани членове. Взели са се решения по въпроси, които не са
включени в поканата -промяна броя членове на органите. Протоколът от ОС още не
е донесен в канцеларията на кооперацията. Счита,че „избраният" за
председател не може да заема тази длъжност, защото развива конкурентна дейност
чрез притежаваното от него „ЯРИС" ЕООД. Въпреки
това е подал декларация по ЗК в противен смисъл. Сезирана е прокуратурата за
престъпление по чл.313 от НК. Друг е въпросът, че тази му фирма дължи пари на
кооперацията.
Обръща внимание, че е сезирал РУ на МВР Ловеч предварително за
готвените провокации и физическа саморазправа в деня на събранието. Помолил да
се изпрати полиция, която да ги предотврати,но Полиция така и не дошла. Пристигнала
едва когато нормалната работа била опорочена и залата заключена. Дошла едва по
сигнала на адвоката за саморазправата с него. По моята жалбоподателя- не се явила.„Избран"
за председател на кооперацията е лице, чието ЕООД дължи пари на кооперацията.
Твърди,че единствено Обезпечителната заповед спира
увреждане интересите му и тези на кооперацията. Ако се позволи на това лице да
прецени дали да съди собственото си ЕООД, то ще изтече давност за вземанията на
кооперацията.
Счита,че мотивите в частната жалбата са изцяло
неверни и неоснователни. Не отговаря на истината, че е бил в състояние да се
снабди с документите от кооперацията, след като знае, че не ги е носил в
кооперацията, не са му представяни.
Заявява,че само с обезпечителната заповед може да защити правата си и като
единствен законно избран председател да представлявам.
Моли да не се уважава частната жалба.
Съдът, като
съобрази доказателствата, приложени по гр.д.№1796/2019г. по описа на РС-Ловеч и
с частната жалба-разпечатка от електронното досие в Търговския регистър на
К”Братство-Потребителна кооперация”-Баховица-вписани актове, Опис на Заявление
20190920164444 и след служебна справка по реда на чл.23,ал.6 от по партидата на кооперацията, намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
По
допустимостта.
Жалбоподателят
К”Братство-Потребителна кооперация” - Баховица е уведомена за обжалваното
определение на 25.09.2019г., а частната жалба е подадена на 07.10.2019г.-т.е.при
спазване на 1-седмичния срок. Частната жалба е подадена от страна, с правен
интерес да обжалва-т.е притежава надлежна процесуална легитимация. При тези
констатации съставът приема,че частната жалба е допустима.
По същество.
Съставът
намира,че жалбата е неоснователна.
Пред РС-Ловеч С.Г.С.
е подал иск с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите, срещу
Кооперация”Братство-потребителна кооперация”-с.Баховица, с ЕИК *********.
Обжалва и моли да бъдат отменени решенията,взети на проведеното на 07.09.2019г.
Общо събрание на кооперацията, с твърдение,че противоречат на ЗК и на Устава. Излага
подробни аргументи за твърдяната незаконосъобразност на решенията. Като особено
искане е заявено такова за постановяване на основание чл.61 от ЗК на спиране
изпълнението на обжалваните решения до влизане в сила на решението по
делото.Заявено е и искане да се задължи длъжностното лице към Търговския
регистър да не вписва промените ,приети на атакуваното ОС.
Молбата е
оставена без движение по реда на чл.129 от ГПК, с указания за представяне на
доказателства-протокол от проведеното
ОС,списък на кооператорите, уточнение на датите на представените с исковата молба документи.
С молба с вх.№10303/24.09.2019г.
ищецът представя списък на член-кооператорите. Обяснява,че не може да приложи
решението на ОС,тъй като не му е предоставено, но може да бъда открито в
Търговския регистър,където е внесено за вписване. Моли за бързо произнасяне,тъй
като на 24.09.2019г. ,в 18.01ч. изтича срока за отстраняване на нередовностите
на подаденото от кооперацията Заявление за вписване с № 20190917151905 е
оставено без движение от длъжностното лице.
С
обжалваното Определение №1084 от
24.09.2019г. РС-Ловеч е приел,че искът е допустим-предявен от активно
легитимирано лице-председател на кооперацията,при съобразяване на справката в ТРРЮЛНЦ и е подаден в законния срок от провеждане на
обжалваното Общо събрание.Съдът е приел,че молбата за допускане на мярката по
чл.61 от ЗК е обоснована с необходимостта от сигурност в отношенията между кооператорите и с трети
лица,както и стабилитет в дейността на кооперацията,чрез съобразяване на постановеното
спиране на оспорените решения от нейните органи. Приел е,че е основателна и е
допуснал на основание чл.61 от ЗК спиране изпълнението на решенията,взети на
извънредното Общо събрание, проведено на 07.09.2019г. до решаване на делото.
Съдът е оставил е без разглеждане ,като недопустимо, искането за задължаване на
длъжностното лице към ТРРЮЛНЦ да не вписва промените
в регистъра на кооперацията.
От
представената към справка и служебно направената такава от състава по реда на
чл.23,ал.6 от , се установява,че на
24.09.2019г. е извършено вписване на Заявлението с №20190917151905-т.е.взетите
на 07.09.2019г. решения са вписани.
Съдът, като
съобрази характера на производство, намира че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно.
Предявен е иск
с правно основание чл.58 от ЗК,с който се обжалват взетите на проведеното на
07.09.2019г. Общо събрание решения. Ищецът е бившият председател на
кооперацията и заявява несъгласие със свикването, с провеждането на събранието
и взетите решения. Последното обосновава и активната му процесуална легитимация
в процеса. Исканата мярка е изрично предвидена като възможност в нормата на
чл.61 от ЗК,от което следва ,че спирането на
изпълнението на обжалваното решение до постановяване на съдебното такова по
спора, е допустима и предвидена в ЗК обезпечителна мярка. Следва да се има в
предвид,че разпоредбата не регламентира специален процесуален ред за
обезпечаване на иска за отмяна на решенията на кооперацията, а предвижда
възможен обезпечителен способ, съобразен със спецификата на производството по чл.58
от ЗК. Както е посочил и първоинстанционният съд целта
на тази мярка е осигуряването на сигурност в отношенията между член-кооператорите
и с третите лица, да се обезпечи стабилитет в дейността на кооперацията чрез
съобразяване с постановеното спиране на оспорените решения с последващите действия на органите й.
Действието
на тази мярка осигурява продължаване на предишното правно положение в
кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна на това решение.
Определението по чл.61 от ЗК е задължително за органите на кооперацията и за
член-кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството, по
което то е постановено.
Неоснователни
са доводите в частната жалба, че с вписването от 24.09.2019г. в ТРРЮЛНЦ ищецът вече няма правен интерес от тази мярка.
Следва да се съобрази,че исковото производство по чл.58 от ЗК и регистърното производство са различни производства, имат различни
цели, предназначение и последици. Вписването в Търговския регистър е свързано с
интересите на трети добросъвестни лица, а спиране изпълнението на решения на ОС
е допустимо в защита правния интерес и на самите член-кооператори спрямо
кооперацията. Правните последици на спирането на изпълнението на решенията на
ОС на кооперация по реда на чл.61 от ЗК се обективират само
между член-кооператорите и както се посочи
по-горе гарантират запазване на съществувалото правно положение до
легитимиране на промените с влязло в сила съдебно решение по спора по чл.58 от
ЗК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика- (Опр.№910/01.12.2016г.
по т.д.№80/2016г. на І ТО на ВКС, Реш.№105/24.06.2013г.
по т.д.№942/2012г. на І ТО на ВКС, Реш.№83/24.07.2015г.
по т.д.№924/2014г. на І ТО на ВКС, Реш.№162/15.03.2016г.
по т.д.№1855/2014г. на ІІ ТО на ВКС, Реш.№227/26.06.2014г. по гр.д.№6590/2013г., IV ГО на
ВКС)
Мярката
по чл.61 от ЗК е специфична и изрично предвидена като възможност в
производството по чл.58 от ЗК. В този смисъл е и „подходяща” по см.на
чл.397,ал.1,т.3 ат ГПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя,че съдът се е произнесъл без да са отстранени
нередовностите на исковата молба. Видно от Разпореждане №3282/17.09.2019г.
указанията на съда са били за представяне на писмени доказателства, които са
ангажирани с молбата от 24.09.2019г.,а освен това се касае за информация, която
може да се открие в публичния ТРРЮЛНЦ по реда на
чл.23,ал.6 от .
По
изложените съображения съставът намира,че РС-Ловеч правилно и законосъобразно е
допуснал мярката по чл.61 от ЗК-спиране изпълнението на решенията, взети на
проведеното на 07.09.2019г. Общо събрание на К”Братство-Потребителна
кооперация”-с.Баховица, поради което
обжалваното Определение №1084/24.09.2019г.,пост.по гр.д.№1796/2019г.на РС-Ловеч
следва да се потвърди.
Затова ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1084/24.09.2019г.,постановено
по гр.д. № 1796/2019г. на РС-Ловеч, постановено по реда
на чл.61 от ЗК, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.396,ал.2,изр.последно и ТРешение
№1/21.07.2010г.,пост.по т.д.№182010г.на ОСГТК на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.