Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велики Преслав, 04.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 434 по описа за 2020 година на
Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана Савова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
депозирани от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, представлявано по закон
от В.В.- управител, срещу Д.Й.С., за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 241,54 лева,
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и неплатени ВиК услуги
за периода от 18.05.2017 год. до 17.05.2018г. на адрес гр. Б.в, ул. „П.“ № 38,
както и сумата от 54,16 лева, представляваща остатък от сбор от обезщетения за
забава върху главниците за периода от 16.07.2017 год. до 13.03.2020 год., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението до съда до окончателното изплащане, както и сумите 25 лв. – платена
дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
сочи, че е ВиК оператор, а ответницата С. е потребител на ВиК услуги, които се
отчитат по партида абонатен номер 2202027 за имот на адрес: гр. Б.в, ул. „П.“ №
38. Излага, че по ч.гр.д. № 206/ 2020 год. по описа на Районен съд – Велики
Преслав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено ответницата да заплати сумата от 895,76
лева, представляваща стойността на използвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 12.08.2013 год. до 17.05.2018 год., сумата от 352,99 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 20.10.2013
год. до 13.03.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски
в размер на 75 лева, от които – 25 лева за заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че
съобразявайки се с подаденото от ответницата възражение, исковата претенция е в
по-малък размер и е предявена за главници за ползвани и неплатени ВиК услуги за
периода от 18.05.2017 год. до 17.05.2018г. и лихвите за забава върху
главниците за периода от 16.07.2017 год. до 13.03.2020 год. В съдебно заседание
поддържа исковата претенция изцяло.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият
оспорва частично претенцията. Не оспорва, че е собственик на имота, за който е
начислена стойността на ползваните и неплатени ВиК услуги. Оспорва дължимостта
на претендираните главници и лихви за забава за периода, отразени във фактурите
от 16.06.2017 год., 14.07.2017 год., 15.08.2017 год. и 18.09.2017 год. като
счита, че същите са погасени по давност. Навежда твърдение, че претенцията
касае периодични плащани, които се погасяват с изтичане на кратката погасителна
давност от 3 години, а подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Не се оспорва дължимостта на останалите суми. В съдебно
заседание ответницата излага, че от 2010 год. работи в чужбина. Релевира, че водата в имота е спряна централно през 2018 год. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена по отношение на горепосочените фактури, като
погасена по давност. Заявява,
че няма финансова възможност да заплати цялата претендирана сума и към
настоящия момент би могла да заплати само сумата от 150 лева.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 206/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 108/ 19.06.2020 год. срещу ответника за следните
суми: 895,76
лева – стойност на
използвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.08.2013 год. до 17.05.2018
год., 352,99 лева - лихва за забава върху тази главница за
периода от 20.10.2013 год. до 13.03.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, като са присъдени и
извършените в заповедното производство разноски.
В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ответницата за недължимост на присъдените в полза
на заявителя суми, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск.
С оглед депозираното в срок възражение на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането
си по заповедта. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по
издадената заповед за изпълнение на дата 20.08.2020
год., а исковата молба е подадена на 17.09.2020
год., поради което исковата претенция се явява процесуално
допустима.
Представена
е като доказателство по делото Справка за недобора на частен абонат № 2202027 от
16.06.2017 г. до 17.05.2018 г., издадена от "В. И. К. " ООД, като титуляр на партидата се води Йордан Д. Станев.
Видно от приложената справка, изд. от Агенция по
вписванията, Служба по вписванията – гр. Варна, ответницата е собственик на
имота, находящ се на адрес гр. Б.в, ул. „П.“ № 38 от 2007 год., когато го е закупила от Община Б.в.
Приети
са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на "ВиК" ООД – гр. Варна, както и
решения на ДКЕВР от 15.12.2017 г. и от 28.04.2017 г. за ценообразуване на ВиК
услугите, предоставяни от "ВиК" ООД – гр. Варна.
От
заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от
страните, се установява, че съгласно издадените от ищцовото дружество фактури
общия размер на незаплатените задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен
номер 2202027 за периода от 16.06.2017 г. до 17.05.2018 г. е 241,54 лв., а
общия размер на лихвата, изчислена върху главниците от датата на падежа на
всяко от месечните задължения до 13.03.2020 год. е 54,16 лева. След извършена
справка в счетоводството на ищцовото дружество експертът е констатирал, че към
08.11.2021 год. не са постъпвали плащания по процесните фактури.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. качествата
на страните по делото по съществуващия между тях договор за предоставяне на
услугите „водоснабдяване и канализация”, а именно – „оператор” за ищеца и
„потребител” за ответника; 2. съществуване на твърдяното в полза на ищеца вземане
по основание, размер и длъжник, както и настъпилият падеж - наличие на валидно
сключен договор за продажба между ответника и ищеца; условия на договора; 3.
изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора, т.е. предоставяне
на ответника на твърдяното количество Вик услуги за процесния период от време. По иска по
чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане в
забава на длъжника, период на забавата и размер на претендираното
обезщетение за забава.
В
тежест на ответника е да докаже всички евентуално наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в това число, че е
платил доставените
услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание
е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на "ВиК" ООД - гр. Варна.
В случая съдът приема, че ответникът
притежава качеството "потребител на ВиК услуги" по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл. 2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК" ООД – гр.Варна.
Ответницата признава, че е собственик на
горепосочения имот, но навежда твърдение, че не го обитава от 2010 год.
Същевременно в отговора на исковата молба е заявила, че не оспорва дължимостта
на сумите по посочените в исковата молба фактури, с изключение на отразените
суми по фактурите от 16.06.2017 год., 14.07.2017 год., 15.08.2017 год. и
18.09.2017 год., тъй като счита, че същите са погасени по давност.
С оглед на така изложеното, съдът
приема, че между страните по делото няма разногласие по въпроса, че е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги до ответницата - собственик на имота,
находящ се на адрес гр. Б.в, ул. „П.“ № 38.
Като взе предвид изложените от
ответницата в отговора на исковата молба и в откритото съдебно заседание
твърдения за дължимост на претендираната сума и заключението на вещото лице по
назначената по делото ССчЕ, съдът намира, че главната претенция е основателна в
заявения размер и за претендирания период.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
"ВиК-Варна" ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на
доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 16.07.2017 г.
(падежът на първата фактура № **********/ 16.06.2017 год. за отчетния период от
18.05.2017 год. до 16.06.2017 год.) до 13.03.2020 г. Съобразно заключението на
вещото лице, обезщетението за забава за този период възлиза на 54,16 лв.,
следователно претенцията следва да бъде уважена изцяло в заявения размер.
Поради установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение в претендираните с исковата
молба размери, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на сумите по фактурите от
16.06.2017 год., 14.07.2017 год., 15.08.2017 год. и 18.09.2017 год.
Съгласно разясненията дадени с
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., понятието
"периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за
предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от
понятието "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което и
вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Задълженията по горепосочените 4 фактури
(първата с падеж 16.07.2017 год., втората с падеж 13.08.2017 год., третата с
падеж 14.09.2017 год., а четвъртата с падеж 18.10.2017 год.) към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2020 год. не
се явяват погасени по давност. Не са погасени и задълженията за обезщетение за
забава върху главниците. Доколкото съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то за вземанията, начислени с издадените 4 фактури от 16.06.2017
год., 14.07.2017 год., 15.08.2017 год. и 18.09.2017 год., тригодишният
давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението, поради което
и възражението на ответника се явява неоснователно.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 17,76 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 225 лева и включващи доплатена
държавна такса от 25 лева,
възнаграждение за вещо лице в размер на 150
лева, юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
В последното по делото съдебно заседание
ответницата заяви пред съда, че от 2010-та година работи в Италия, а в България
не получава пенсия, поради което не разполага с финансова възможност да изплати
задълженията си наведнъж. Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК съдът
може да разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. Според
разясненията, дадени по т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК нормата на чл. 241 от ГПК е приложима в исковото производство по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК. В случая, съобразно изложеното
от ответницата относно имуществено й състояние и усложнената епидемиологична обстановка във връзка с Ковид-19 не само в
България, но и в целия свят (включително в Италия), която препятства много хора да осъществяват трудова дейност, съдът
приема, че са налице предпоставките на чл. 241, ал.
1 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена. Изпълнението
на задължението за главница, законна лихва и разноски по исковото и заповедното
производство следва да бъде разсрочено на 6 последователни месечни вноски, първата от които в размер на 93, 46 лева, а останалите 5 – в размер на по 89, 00
лева месечно,
платими до 5-то число на всеки месец, считано от месеца, следващ месеца на влизане
в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
Така
мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Й.С., ЕГН: **********,
с пост. и наст. адрес: ***, че същата ДЪЛЖИ
на „Водоснабдяване
и канализация-Варна” ООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано по закон от В.В.- управител, следните суми: 241,54
лева, представляващи незаплатена сума за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен № 2202027 за
периода от 18.05.2017 год. до 17.05.2018г., за обект, находящ се на адрес
гр. Б.в, ул. „П.“ № 38, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2020 год. до окончателното изплащане,
както и 54,16 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главниците, начислено за периода от 16.07.2017 год. до 13.03.2020
год., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 108/ 19.06.2020 год. по ч. гр. д. № 206/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Й.С. ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване
и канализация-Варна” ООД сумата от 225
лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 434/2020 год. по
описа на РС- Велики Преслав, включваща доплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 17,76 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 206/2020
год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от
претенцията, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РАЗСРОЧВА
на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК изпълнението на решението, с което се установява
вземането на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД към Д.Й.С., в общ размер на 538,46
лева, представляващ сборът от главница, обезщетение за забава и разноски,
като постановява ответницата да заплати горепосочената сума на шест последователни месечни
вноски, първата от които в размер на 93,46 лева, а
останалите 5 – в
размер на по 89,00
лева месечно, платими до 5-то число на всеки месец, начиная от
месеца, следващ месеца на влизане в сила на настоящото решение до окончателното
изплащане
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: