МОТИВИ по НОХД №2972/2010 г. по описа на ПОС

 

Срещу подсъдимия Х. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл.3 /последно/ във вр. с чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на *** срещу *** 2010 година в град П. е направил опит умишлено да умъртви другиго – Т.Н.Д., ЕГН **********,***, като деянието е извършено с особена жестокост, но е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от пострадалата Т.Д. срещу подс. Х.Т. в размер на 50000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието – предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Пострадалата Т.Д. е конституирана като граждански ищец по делото.

                   Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият Т. е извършил престъплението – предмет на настоящето производство. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира да му бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК, като се приспадне времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Гражданският иск да се уважи по справедливост, като се отчете процесуалното поведение на пострадалата в хода на досъдебното производство. Веществените доказателства да се унищожат като вещи без стойност. Подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

                   Адв. К. - повереник на гражданския ищец – поддържа, че гражданският иск следва да се уважи в справедлив размер, съобразен и с вида на нанесените телесни увреждания.

                   Гражданският ищец Т.Д. не се яви и не изрази становище.

                   Защитникът адв. З. излага съображения, че признатите от подсъдимия факти не се обхващат от нормата на чл.116 НК, а се касае за деяние по чл.131, ал.1, т.9 от НК. Същевременно се касае за опит, деецът обективно е допринесъл за предотвратяване настъпването на престъпните последици и това е станало по собствени подбуди. Повдигнатото обвинение е несъставомерно и от субективна страна – не е желаел умъртвяване на пострадалата. Аргумент в тази насока е отношението към пострадалата, а и заключението на съдебно медицинската експертиза на същата. Иска се преквалификация на деянието, като при определяне на наказанието се отчете, че е съдействал за разкриване на обективната истина. Гражданският иск е прекалено завишен, а освен адвокатското възнаграждение няма данни за други разноски, заплатени от пострадалата.

                   Подсъдимият Т. поддържа изложеното от защитника си, съжалява за извършеното и моли за справедлива присъда.

                   Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие с чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

                   Подсъдимият Х.К.Т. е роден на *** *** и живее в същия град. Българин е и е български гражданин. Има основно образование и е безработен. Разведен е. Осъждан е, но осъжданията му не оказват влияние върху правната квалификация на деянието – предмет на настоящето производство. ЕГН **********.

                   Подс. Т. и пострадалата Д. живеели на семейни начала от около девет години. Първоначално били заедно с дъщерята на пострадалата на ул. В.№..в град П., но в последствие св. Д. се преместила в собствения си апартамент в кв. К.П.в град П., а подс. Т. *** шосе 5-ти километър /без номер – извън регулация/. 

                   Св. Д. работела във фирма за почистване на домовете, като в почивните си дни посещавала Т. в къщата му – грижела се за домакинството и за градината.

                   На **2010 г. Д. отишла в дома на подсъдимия, окопала зеленчуците в градината и към 16 часа двамата решили да отидат в барчето, намиращо се срещу къщата, за да се почерпят. Т. се обадил по телефона на свой приятел – св. С.А., и го поканил да дойде, за да се видят. Тримата стояли в заведението до около 20 часа, като консумирали алкохол. Тъй като собственичката на бара искала да приключва за деня, ги помолила да си тръгват. Тримата продължили да пият отвън.

                   Към 22 часа А. видял, че между Д. и Т. възникнал скандал, като подсъдимият ударил два шамара на пострадалата и тя паднала на земята. А. ú помогнал да седне на пейка, след което си тръгнал. След няколко минути Т. и пострадалата се прибрали в къщата.

                   Възникналият скандал между двамата относно съмненията на подсъдимия за изневяра от страна на Д. продължил и в къщата. Тъй като пострадалата отричала, подсъдимият Т. изпаднал в ярост. Взел тояга и започнал да нанася множество силни удари по главата, краката и цялото ú тяло. Тъй като пръчката била доста дълга, замахвайки с нея, подсъдимият счупил крушката. Т. захвърлил тоягата, взел брадва, която била в коридора и продължил да нанася удари по главата и краката на пострадалата. През цялото време Д. крещяла и се опитвала да се защити. Докато я удрял, Т. сам наранил крака си и това го накарало да захвърли ядосано и брадвата и да преустанови действията си.

                   Пострадалата била цялата в кръв, викала от болки, на врата и главата имала рани, които кървели. През цялата нощ св. Д. се оплаквала от силни болки в главата и краката.

                   Сутринта на ...2010 г. св. С.А. посетил дома на Т.. Попитал какво се е случило, като подсъдимият му обяснил, че през нощта са се скарали и той е пребил Т.Д.. А. видял пострадалата, която лежала на легло в стаята и била завита с одеало. Забелязал синините по главата и ръцете ú и ú предложил да я закара до болницата, но тя не се съгласила. А. си тръгнал.

                   Към обяд състоянието на пострадалата започнало видимо да се влошава. Започнала да говори несвързано и нечленоразделно. Към 14.30 – 15 часа Т. се обадил по телефона на друг познат – св. К.Р.. Обяснил причината за обаждането си и го помолил да дойде. Когато същият пристигнал в дома, забелязал, че бил доста разхвърлян. Имало кървави петна по пода и леглото. Състоянието на пострадалата Д. било много тежко – цялата била в синини, не можела самостоятелно да се движи, оплаквала се от болки в главата и краката. На главата и шията имала рани, които кървели. Р. попитал какво се е случило и Т. казал, че предишната вечер двамата са се скарали и той я е пребил.

                   Двамата пренесли Д. в колата и тръгнали към МБАЛ П.. По време на пътуването пострадалата непрекъснато се оплаквала от силни болки. Няколко метра преди болницата Т. слязъл от колата и помолил Р. сам да транспортира пострадалата до болницата, защото се притеснявал, че полицията ще се опита да го арестува. Р. закарал Д..

                   Тя е поета от дежурния медицински екип и ú е оказана първа помощ. Д. е приета в ОАРИЛ при МБАЛ „Пловдив” АД в състояние на сомнолентност към кома, неконтактна, с кислородна маска и извършвала некоординирани действия с крайниците си. В резултат на проведеното своевременно и адекватно лечение в болничното заведение опасността за живота на пострадалата преминала и е проведено последващо лечение.

                   За случилото се дежурният лекар уведомил незабавно органите на полицията. Сформиран е екип от ІІІ РУП на МВР Пловдив, който пристигнал в болничното заведение. От снетите от пострадалата обяснения е установен извършителят на престъплението – подс. Т.. След проведени оперативни действия от страна на разследващите органи подсъдимият е открит и закаран на местопрестъп-лението.

                   Непосредствено след това е извършено претърсване и изземване в къщата и прилежащия ú двор, находящи се на ул. Р.ш… километър в близост до Е.П., обитавана от Т.. Там са открити и иззети предмети и вещи, свързани с предмета на разследването, а именно: от салон /преддверие/ в жилището – брадва с дървена дръжка и дървена тояга с дължина около 127 см; от пода на стая в същото жилище – обица от жълт метал; от метална скара пред печката в същото помещение – дървена треска с налично по повърхността ú червеникаво петно. Чрез отделянето им чрез изрязване от цялото са иззети: от завивка и чаршаф – две платнени парчета с налични по тях червеникави петна, от възглавница – дунапренено парче с налично по него червеникаво петно, а от юрган – парче от същия с налични по него следи от червеникаво петно. От повърхностите на леглото и стената на помещението са иззети три бр. следи /люспи/ от засъхнала червеникава субстанция; от под на стълбищна площадка в жилището –  синджир от бял метал, а от пода на същата площадка – люспи от червеникава засъхнала субстанция.

                   От заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалата Д. са установени следните травматични увреждания: контузия на главата и тялото, счупване на VІ дясно ребро отзад, счупване на V дланова кост на дясна ръка, спираловидно счупване на дясната голямопищялна кост, счупване на дясната ладиевидна кост, порезни рани по главата и лявата половина на шията, обширни кръвонасядания по главата, гръдния кош, горните и долните крайници, охлузвания по главата, горните и долни крайници.

                   Счупването на V дланова кост на дясната ръка е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник. Спираловидното счупване на дясната голямопищялна кост и счупването на дясната ладиевидна кост са довели до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Счупването на VІ дясно ребро отзад, порезните рани, обширните кръвонасядания по главата, гръдния кош, горните и долни крайници са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на главата и тялото, охлузванията по главата, горните и долни крайници са ú причинили болка и страдание.

                   Уврежданията на главата и общо всички други, които са довели до черепно – мозъчната травма и до острата кръвозагуба – порезните рани, счупванията на кости на гръдния кош, на десните горен и долен крайник, охлузванията и обширните кръвонасядания, които сами по себе си са една вътретъканна кръвозагуба – са довели до едно временно опасно за живота на пострадалата състояние, което в резултат на своевременната и добре оказана медицинска помощ е било предотвратено.

                   Според експерта описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и от твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие. Някои от травматичните увреждания са причинени от твърд тъп предмет с цилиндрична форма и е възможно да са получени от представеното веществено доказателство - дървена пръчка с дължина 127 см и дебелина около 2 см. Същите не могат да бъдат причинени от брадва. Порезните рани по главата и шията са причинени най – вероятно от остър режещ предмет. Порезната рана на шията е разположена в област, където минават жизнено важни органи – магистрални кръвоносни съдове, нерви и други. Описаните травматични увреждания по своята морфологична характеристика отговарят да са били причинени на ** срещу **.2010 г. Към момента на изготвяне на експертизата пострадалата Д. е била неконтактна, в състояние на сомнолентност към кома /неефективен вербален контакт/, с кислородна маска и извършвала некоординирани движения с крайниците.

                   Според заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни, точния брой на нанесените удари не може да бъде определен, тъй като доста от тях са нанасяни в една и съща област, един върху друг, като се е получило наслагване и припокриване. Нанесени са не по – малко от 55 удара. От тях два - в областта на шията и главата - са нанесени от предмет с остър връх и режещ ръб. Някои от травматичните увреждания са причинени от твърд тъп предмет с цилиндрична форма, като ударите са били умерени по сила и интензитет. Останалите травматични увреждания са нанесени от твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие и са били с умерена сила и интензитет.

                   Травматичните увреждания по главата, с изключение на порезната рана, са причинени от твърд тъп предмет с умерена сила и интензитет, най – вероятно с юмруци. Порезните рани в лявата половина на шията и по главата са причинени от предмет с остър връх и режещ ръб. Повечето травматични увреждания по горните и долните крайници, както и по гърба, имат морфологична характеристика да са причинени от твърд тъп предмет с цилиндрична форма, като същите са нанесени с умерена сила и интензитет. По съвкупност уврежданията на главата и всички други, довели до черепно – мозъчната травма и до острата кръвозагуба /порезните рани, счупванията на кости на гръдния кош, на десните горен и долен крайници, охлузванията и обширните кръвонасядания, които сами по себе си са вътретъканна кръвозагуба/, са довели до временно опасно за живота на пострадалата състояние, което в резултат на своевременната и добре оказана медицинска помощ е било предотвратено.

                   Според назначената в хода на разследването съдебно психиатрична експертиза на пострадалата Д., същата не страда от същинско психично заболяване /психоза/ понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен учет към ОДПЗС Пловдив. Не е лекувана амбулаторно или стационарно в диспансера. Със специфично личностово разстройство е. Емоционално нестабилна личност. С вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол. Личностовите разстройства са тежки нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обикновено обхващат няколко сфери на личността. Остават трайни и в зряла възраст. Проявяват се в късното детство или юношество. Към инкриминирания период е била в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, без данни за патологично или усложнено опиване. Правилно е възприемала обективната действителност и събитията. Била е в ясно съзнание. Могла е да разбира и да ръководи постъпките си. След инцидента е била в ясно съзнание, със следи от побой по нея, контактна, казала е на св. К.Р. и на лекарите в болницата, че Х. я е пребил. На ***.2010 г. изпада в сомнолентност към кома. Лекувана е адекватно. Изписана е в добро общо състояние. Сегашното ú състояние /към момента на извършване на изследването/ е стабилно. Възстановява се от множество травми. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, ако желае. Може да участва пълноценно в наказателното производство. Без данни за психотично разстройство. Не може да се приеме, че е налице пълна амнезия /ретроградна, конградна и антероградна/ за случилото се на инкриминираната дата, както твърди в показанията си Д., тъй като не се установяват данни за много тежки мозъчни увреждания. Във връзка с приетия алкохол и обикновеното алкохолно опиване може да има частична амнезия, която е токсична и защитна.

                   Според заключението на съдебно – психиатричната експертиза на подсъдимия, същият не страда от същинско психично заболяване /психоза/ понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен учет към ОДПЗС Пловдив. С вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, дисфорично по своята форма, в неговата гневно – нападателна разновидност. Без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Механизмът и мотивацията на поведението му се определят от създалата се конфликтна ситуация, токсичното въздействие на приетия алкохол и по ревностни мотиви. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, ако желае. Може да участва пълноценно в производството. Без данни за психотично разстройство. Наличието на алкохолна нокса изключва да е бил в състояние на физиологичен афект.

                   Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, която се признава изцяло от подсъдимия, се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на св. К.Р., Х.Х., Г.М., Н.А., И.Р. и С.А., частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, от заключенията на съдебно – медицинската експертиза на пострадалата и допълнителните съдебномедицински експертизи по писмени данни, съдебно – психиатричните експертизи на подсъдимия и на пострадалата, от писмените доказателства по делото – справка за криминалистическа регистрация, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия от ПОС, медицински документи относно пострадалата, изготвени в МБАЛ „Пловдив” АД, характеристична справка, справка за съдимост.

                   Съдът възприема и кредитира в присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство експертизи – съдебно – медицинска на пострадалата, допълнителни съдебномедицински по писмени данни, съдебно – психиатрични на подсъдимия и пострадалата, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Същите не бяха оспорени по какъвто и да е начин от страните. Самите заключения са обосновани, мотивирани, съобразени са и с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.

                   На досъдебното производство подсъдимият дава подробни обяснения за случилото се. От настоящия състав не се дава вяра на изложеното от него в разпита, проведен на **.2010 г., в частта, в която заявява, че скандалът е възникнал в дома, след като са си легнали, тъй като противоречи на изложеното от св. А., а в неговата обективност и безпристрастност няма съмнения. Същевременно следи от борба има не само в една стая и по леглата, както се твърди, а из цялата къща, което се установява от протокола за претърсване и изземване. Не се кредитира и изложеното, че с брадвата е ударил пострадалата само един път, и то по крака, тъй като не съответства на обективните находки – установените увреждания на пострадалата и местонахождението им, посочено в съдебномедицинските експертизи, а и на медицинската документация приложена по делото.

                   Признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено в хода на съдебното следствие, се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели в досъдебното производство. Показанията на всички свидетели относно безспорно установените факти са логични, взаимно си кореспондират и допълват, съответстват и на останалите събрани и приложени по делото писмени и веществени доказателства, поради което и съдът ги кредитира.             

Описаните доказателства и способите за проверката им са взаимно допълващи се, непротиворечиви и в своята съвкупност обуславят посочената по-горе фактическа установеност на деянието. 

                   От тях безспорно се установява авторството на подсъдимия – нанесен жесток побой върху пострадалата. Отрича се единствено намерението, целта – причиняване на смърт, като се твърди причиняване на телесно увреждане, в какъвто смисъл е възражението на защитата. Тук следва да се отбележи, че от настоящия състав не се дава вяра и на изложеното от подсъдимия при проведения на **.2010 г. разпит, че не е искал да убива пострадалата, тъй като противоречи на действията му – нанесени множество удари – най – малко 55 - по главата, крайниците и тялото, с тояга, брадва и юмруци. Както се посочва от експертизата, това е най – малкия възможен брой, но не може да се установи колко точно удара са нанесени, с оглед наслагването им в една и съща област. Нанасянето на удари с брадва по главата и врата на пострадалата – макар и с по – малка сила – с оглед характера на уврежданията, насочват към една единствена цел – причиняване на смъртта на пострадалата. По – малката сила се дължи на множество фактори – употребеното значително количество алкохол, дало отражение върху координацията на движенията, умора – нанесени са множество удари с юмруци и тояга, като едва по – късно  е захвърлена и е взета брадва, самата пострадала се е отбранявала, а и в този момент в стаята е било тъмно – подсъдимият с тоягата е счупил крушката. Допълнителен аргумент – че се е целяла смъртта на Д. е и наличната порезна рана по шията – място, където минават важни за живота кръвоносни съдове и нерви.

Убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца. Установено е, че на жертвата са нанесени най – малко петдесет и пет удара от близко разстояние, с юмруци, тояга и брадва, насочени към жизнено важни органи на тялото. Опитите ú да се предпази, писъците, молбите, не са довели до преустановяване дейността на дееца, което отразява и отношението към жертвата. Ударите с тояга и с брадва са причинени с ярост и ожесточение, но с умерена сила, дължаща се на посочените фактори. Качествата на дееца са установени от начина на извършване на деянието и характера на причиненото телесно увреждане, а също така и от предходното му поведение по отношение на пострадалата. Деянието е извършено в тъмната част на денонощието и на място където не може да получи помощ от други лица, подсъдимият не е преустановил ударите въпреки молбите и писъците.

Ето защо настоящия състав прие, че е налице квалифициращ признак – опитът е за извършване на убийство с особена жестокост.

Не може да се приеме, че подсъдимият се е отказал да довърши изпълнението на престъплението – причинените увреждания върху пострадалата са от такова естество, че без своевременната медицинска намеса и лечение смъртта е била неизбежна. Нещо повече – изпадането в сомнолентност към кома е настъпило именно в болничното заведение, при вече оказана медицинска помощ.

Не може да се приеме и това, че подсъдимият е предотвратил настъпването на престъпните последици – налице са и увреждане организмът на пострадалата, както и реалната опасност за живота ú – последици са настъпили, а живота на пострадалата е спасен от трети лица.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. Х.Т. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на ***срещу *** 2010 година в град П. е направил опит умишлено да умъртви другиго – Т.Н.Д., ЕГН **********,***, като деянието е извършено с особена жестокост, и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

                   От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот. Предмет е жив човешки организъм – този на пострадалата Д.. Налице е резултат – причинено е увреждане на организма ú с цел настъпване на биологичната ú смърт – противоправно лишаване от живот. Този резултат обаче не е настъпил, с оглед на това, че на пострадалата е оказана своевременна и адекватна медицинска помощ, като е проведено и продължително лечение.

                   Изпълнителното деяние е въздействие върху организма на пострадалата, което е от естество да причини биологичната ú смърт. Налице са действия от страна на Т.. Той е въздействал пряко и непосредствено върху тялото на Д. - причинил е множество /най малко 55/ удара с юмруци, тояга и брадва в жизненоважни области на тялото. И тоягата, и брадвата са оръжие, годно да причини несъвместими с живота увреждания. Телесните увреждания са в пряка причинна връзка с получените от действията на подсъдимия върху пострадалата наранявания.

                   От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени, но не настъпили обществено - опасни последици, като това е станало поради независещи от волята на дееца причини. Подсъдимият е съзнавал, че използвайки брадва, а и тояга, и нанасяйки с тях удари по тялото на Д., където се намират и жизненоважни органи, ще настъпят обществено опасни последици – нейната смърт, но е искал настъпването на този резултат. За съдържанието на умисъла може да се съди от насоката на ударите, от мястото на нараняването, от уязвимостта на органа, върху който посяга.

                   Безспорно е това, че в последствие – на следващата сутрин, е предприел действия за оказване помощ на пострадалата – търсел е различни лица, за да я откарат в болнично заведение. Той обаче е разполагал и с възможността да повика екип на ЦСМП, което не е направил. Всички тези действия са с цел отлагане, евентуално – избягване – на наказателната отговорност.

                   Не може да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение. Съдебно психиатричната експертиза дава категорично заключение, че към момента на инкриминираното деяние подс. Т. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи.

                   Относно наказанието:

                   За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За да прецени вида и размерът на наказанието се отчете от съда, че деянието е със сравнително по – ниска от обичайната за този вид престъпления обществена опасност. От своя страна, въпреки предходните осъждания /три от които – преди близо тридесет и пет години, а последното е за деяние, извършено през 1998 г./, не може да се приеме, че подсъдимият е с изключително висока степен на обществена опасност. Ето защо най – справедливо е да се наложи наказание лишаване от свобода.

                   При определяне на размера се съобрази, че се касае за опит, като в този случай, с оглед разпоредбата на чл.58, б.А от НК наказанието може да се определи при условията на чл.55 от НК.

                   Същевременно се отчете, че с оглед проведеното съкратено съдебно следствие съдът е длъжен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Ето защо, тъй като са налице и предпоставките за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като и най – лекото наказание, предвидено за този вид престъпление, е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца, наказанието се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 58, б. А, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно под предвидения минимум на правната норма.

Като смекчаващи вината обстоятелства се приеха съдействието за разкриване на обективната истина и признанието на вината, а като отегчаващи – лошите характеристични данни, обуславящи се от предишните осъждания, както и множеството причинени увреждания.

                   В случая с оглед осъществяване целите на наказанието – да се въздейства поправително – възпиращо и възпитателно, най – справедливо е наказанието да се определи в размер на осем години лишаване от свобода. Съдът счита, че така определеното наказание ще съдейства за осъществяване на целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК – да се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подс. Т., така и върху обществото като цяло.

С оглед разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК бе приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Т. е задържан или с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 20.06.2010 година до влизане на настоящата присъда в сила.

Относно гражданския иск: същият е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск, следва да са налице противоправно деяние /действие или бездействие/, да е извършено виновно, да е настъпила вреда, да е налице причинна връзка между деянието и вредата.

Съдът изложи мотиви защо прие, че е налице виновно извършено противоправно деяние от страна на подсъдимия Т., като е настъпил и резултат, макар и не желания и целен от него – причиняване смъртта на пострадалата Д., а множество телесни увреждания. Безспорно е установено и това, че причинения резултат е в причинна връзка с деянието на подсъдимия.

Не могат да се споделят доводите на прокурора, че следва да се отчете липсата на съдействие от страна на пострадалата в хода на разследването, като това даде отражение върху размера на гражданския иск.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Правопораждащ факт за обезщетението е извършването на престъпното деяние. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените в момента, но и тези, които ще се търпят за в бъдеще. Никъде в гражданското законодателство размерът на обезщетението не се обвързва с процесуалното поведение, а само с принципа на справедливостта.

Ето защо и с оглед именно този принцип, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че най – справедливо е да се определи обезщетение в размер на 20000 лв., които ще репарират в най – пълен обем претърпените от пострадалата болки и страдания. Сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането – **.2010 г. до окончателното изплащане. Искът в частта до пълния предявен размер от 50000 лв. е неоснователен и недоказан – не се установиха изключителни страдания, които да обусловят присъждане на по – висок размер на обезщетението, като съдът го отхвърли като такъв.

На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства.

За част от тях се прие, че са вещи без стойност, а именно отрязък плат от дюшек, парче от калъфка, парче от чаршаф, брадва с дървена дръжка, дървена тояга, дървена треска, платнени парчета – 2 бр., дунапренено парче, 3 бр. следи /люспи/, парче от юрган, люспи от засъхнала субстанция, като съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

Друга част от веществените доказателства - джапанки, блуза и панталон, са собственост на подсъдимия, като се постанови след влизане на присъдата в сила да му се върнат.

Прие се, че веществените доказателства – обеца от жълт метал и синджир от бял метал са собственост на пострадалата Д., като се постанови след влизане на присъдата в сила да ú се върнат.

          С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. бе осъден да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, направените по делото разноски в размер на 300 лева, 800 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а на пострадалата Д. – направените по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

          Причините за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, незачитане на личната неприкосновеност и право на живот.

                   Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението са разрешаване на възникнал конфликт, макар и по неправомерен начин.

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

 

                                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

    ЧЛЕН СЪДИЯ: