МОТИВИ
по НОХД № 820/2014 година по описа на СпНС, 9-ти наказателен състав
СП е внесла обвинителен
акт срещу:
П.Н.Н. – роден на ***г***, българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно специално образование, живущ ***, ЕГН ********** за
това ,че на 29.06.2011г. в гр.Г., с цел да набави за себе си и за Б.Т.С. имотна
облага в размер на 1000 /хиляда/ лева е принудил И.Г.Х. чрез сила /обв.Н. и обв.С. нанесли заедно удари с ръце и крака на
свидетеля Х., да извърши нещо противно на волята му–да предаде на обвиняемия П.Н.
*** паричната сума в размер на 200.00 /двеста/ лева, и с това причинил на И.Г.Х.
имотна вреда в размер на 200.00/двеста/ лева, като деянието е извършено от две
лица–П.Н.Н. и Б.Т.С. и деянието е придружено с
нанасяне на лека телесна повреда на св.Х.- престъпление по чл. 214, ал. 2, т.
1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т.4 от НК.
и Б.Т.С. – роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН
********** за това,че на 29.06.2011г.в гр.Г., с цел да набави за себе си и за П.Н.Н. имотна облага в
размер на 1000/хиляда/ лева е принудил И.Г.Х. чрез сила /обв.Н.
и обв.С. нанесли заедно удари с ръце и крака на
свидетеля Х./, да извърши нещо противно на волята му –да предаде на обвиняемия П.Н.
*** паричната сума в размер на 200.00 /двеста/ лева и с това причинил на И.Г.Х.
имотна вреда в размер на 200.00/двеста/ лева, като деянието е извършено от две
лица –П.Н.Н. и Б.Т.С. и деянието е придружено с
нанасяне на лека телесна повреда на св.Х.-
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т.4
от НК.
В съдебно заседание от 18.05.2015г.
представителя на прокуратурата на основание чл. 287 от НПК е повдигнал ново
обвинение по отношение на подсъдимият П.Н.Н. за това,
че на 29.06.2011 година в град Г. с цел да набави за себе си и Б.Т.С. имотна
облага в размер на 1000 лева е принудил И.Г.Х. чрез заплашване, като заплашил И.Г.Х.
с думите:„ Ти внимавай какво правиш, имаш живот, който може да не е това, което
е бил. Ще те пребия, ще те смажем. Ти не знаеш кои сме ние“, да извърши нещо,
противно на волята му – да предаде на П.Н.Н.
паричната сума в размер на 200 лева и с това причинил на И.Г.Х. на 14.07.2011
година имотна вреда в размер на 200 лева, като деянието е извършено от две лица
– П.Н.Н. и Б.Т.С.- престъпление по чл. 214, ал. 2, т.
1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК. Съдебният състав е допуснал така
повдигнатото ново обвинение за разглеждане по настоящото дело по отношение на
подсъдимия П.Н.Н. със словесна и цифрова квалификация
посочена от прокурора.
В съдебно заседание от същата дата
прокурорът е повдигнал ново обвинение по отношение на подсъдимия Б.Т.С. за
това, че на 29.06.2011 година в град Г. с цел да набави за себе си и за П.Н.Н. имотна облага в размер на 1000 лева, е принудил И.Г.Х. чрез
сила, като му нанесъл удари с ръце, да извърши нещо, противно на волята му, да
предаде на П.Н.Н. паричната сума в размер на 200 лева
и с това причинил на И.Г.Х. на 14.07.2011 година имотна вреда в размер на 200
лева, като деянието е извършено от две лица – П.Н.Н.
и Б.Т.С. -престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2,
т. 4 от НК. И по отношение на този подсъдим
Б.Т.С. съдебният състав е допуснал така повдигнатото ново обвинение за
разглеждане по настоящото дело по отношение на подсъдимия със словесна и
цифрова квалификация посочена от прокурора.
В съдебно заседание прокурор Мойсев поддържа обвинението в цялост, като според
обвинителя по безспорен и категоричен начин е доказано, че двамата подсъдими П.Н.Н. и Б.Т.С. са осъществили престъплението изнудване спрямо
пострадалия И.Г.Х.. Прокурорът счита, че обвинението е доказано по безспорен
начин от разпита на свидетеля пострадал И.Х., който подробно описва събитията,
които са предхождали изнудването от двамата подсъдими, както и отношенията си
със свидетеля К.П.. Представителят на прокуратурата изтъква, че в показанията си
пострадалият подробно е изложил, как е бил извикан от работа извън двора, къде
е била осъществена заплахата от подсъдимия П.Н., как му е бил нанесен побой от
подсъдимия Б.С.. Прокурорът посочва, че у подсъдимия П.Н. са намерени част от
паричните средства, които са предадени от Х.. Представителят на прокуратурата
твърди, че показанията на пострадалия се подкрепят изцяло от показанията на
свидетелите В.М. и И.С. като уточнява, че вуйчото на И.Х. лично е възприел
нанесените му телесни повреди и общото му увредено състояние. Според прокурора
показанията на Х. се подкрепят и от показанията на свидетеля Д.П.-***, който е
възприел лично състоянието на пострадалия. Представителят на прокуратурата
посочва, че съвкупността от свидетелските показания се подкрепят и от
приложните по делото ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните в хода на
досъдебното производство СРС. Приетата по делото съдебно - химическа експертиза,
заключението на която е, че намерената парични сума в подсъдимия П.Н. съответства
на банкнотите белязани и предадени му от пострадалия, също според него поддържа
обвинителната теза. Представителят на обвинението счита, че е налице
квалифициращият елемент, а именно, че деянието е извършено от две лица –
подсъдимите Н. и С., тъй като и двамата са участвали в извършеното
престъпление. Прокурорът пледира съдът да признае П.Н. за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, тъй като е имал предишно осъждане за друго такова
престъпление и моли съдът да му наложи наказание от три години и шест месеца „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“, както и „Глоба“ в размер на 4000 лева. Касателно
подсъдимия Б.С. прокурорът пледира съдът да го признае за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание при наличие на следните
смекчаващите вината обстоятелства, а именно че е неосъждан, и не е имал други
противообществени прояви. Обвинителят моли на С. да му бъде наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ в размер на две години, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от четири години, както
и да му бъде наложено наказание „Глоба“ в размер на 4000лв.
Повереникът
на пострадалия – адвокат С. подържа изцяло изложената фактическа обстановка от
прокурора. Адвокат С. акцентира, че между повереника
му и К.П. е имало взаимоотношения, свързани с изготвянето на проекти и уговорка
за евентуално заплащане. Процесуалният представител изтъква, че безсъмнено се е
доказало от показанията на свидетеля К.П., че същият е уведомил подсъдимите за
евентуално задължение от страна на И.Х..
Повереникът сочи, че И.Х. е заплатил на подсъдимия П.Н.
сумата от 200лв., след употреба на сила
от страна на последния. Адвокат С. отбелязва, че деянието се доказва и по
безспорен начин и от организираните полицейски мероприятия и приложените
СРС-та., като подържа становището на прокурора по отношение на исканото наказание и за двамата подсъдими.
Защитникът на подсъдимите адвокат С.Т. прави
детайлен анализ на събраните доказателства, като твърди че единственото
доказателство, което подкрепя обвинението са само показанията на пострадалия.
Процесуалният представител се позовава на разпит на И.Х. от 15.07.2011г. пред
съдия, от досъдебното производство като изтъква, че от показанията на
пострадалия не се установява кой от двамата подсъдими- П.Н. или Б.С. е отправил
заплахи на датата 29.06.2011г. като сочи и че безспорно заплахи не могат да
бъдат установени нито от приетите експертизи в хода на съдебното следствие,
нито от показанията на вуйчото на Х., нито от показанията на двамата работници,
които са колеги на пострадалия. Процесуалният представител изтъква, че няма как
доказателства в тази насока да бъдат и показанията, на което и да е от лицата,
които са свидетели от № 6 до № 15 от списъка към приложението на Обвинителния
акт, доколкото те се отнасят до съвсем други факти. По отношение на подзащитния му С., адвокатът тълкувайки, повдигнатото му
обвинение, изтъква, че в показанията на пострадалия, в който последният е
заявил, че С. му е бил ударил един шамар, са недостатъчни за извод както за доказаност така и за съставомерност.
Адвокат Т. сочи, че като доказателство за нанесените удари на свидетеля Х. не може да бъде ползвано и
съдебно медицинското удостоверение от 08.07.2011г., доколкото адвокатът
уточнява, че подсъдимите нямат повдигнато обвинение за извършени действия на тази дата. В този
смисъл защитникът счита, че и приета съдебно-медицинска експертиза не може да
бъде ползвана като доказателство за събитията от 29.06.2011г. Анализирайки
показанията на пострадалия, адв. Т. посочва, че
според него, Х. поне три пъти в хода на съдебното следствие е казал неверни
неща. Адвокатът изтъква, че показанията на пострадалия по отношение на взаимооотношенията му с подсъдимите са неверни, като се
позовава на свидетелските показания на С. Д., С.Б. И И.Г.,
които твърдят, че П.Н. и И.Х. са били изключително близки. Според адв. Т. от
показанията на свидетелите Л. К., П.П. и П.С.. се
установява, че на 06.07.2011г. е имало среща на която подсъдимите и пострадалия
са разговаряли приятелски. Процесуалният представител сочи, че показанията на
тази група свидетели са безпротиворечиви помежду си и
обясняват ясно фактите, което отново поставя под съмнение достоверността на
изнесените твърдения от страна на Х.. Друг аргумент, който изтъква защитникът
за неистиността на показанията е фактът ,че според
пострадалия същия е понесъл около десетина удара в главата, с юмруци, шамари и
коляно в гърдите от П.Н., а според записаното е съдебно- медицинското
удостоверение, е констатирано, че травматичните увреждания могат да бъдат
причинени по всякакъв начин. Коментирайки съдебно- медицинската експертиза е
посочил, че същата не установява нищо, свързано със събитията от 29.06.2011г.Процесуалният
представител на подсъдимите се позовава на приетата по делото химическа
експертиза, която според него не установява нищо по отношение на заплашване или
по отношение на удари, като същото според него може да се твърди и относно приобщените
по делото СРС под формата на видеонаблюдения, снимки
и звукозаписи. Анализирайки гласните доказателства защитникът посочва, че В.М.,
който е вуйчо на пострадалия няма собствено възприятие относно това дали П.Н. е
заплашвал И.Х., както и че в показанията на К.П., не присъства упълномощаване на двамата подсъдими да събират пари от И.Х., като
обясненията на подсъдимите са в унисон с всички доказателства, включително и
със свидетелските показания на колегите на пострадалия, както и с тези на В.М..
Единственото несъответствие, което сочи адвокатът, че е налице от цялата
съвкупност от доказателства са свидетелските показания на пострадалия Х.. В
заключение защитникът е поискал неговите подзащитни
да бъдат изцяло оправдани по така
повдигнатите им обвинения.
Упълномощеният защитник на П.Н., адвокат
Ц.Ц. в пледоарията си сочи, че не може да има
обвинение, формулирано в диспозитива без това
обвинение да не е облечено в цифрова форма. Адвокатът счита, че фактическата
обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт и фактическата
обстановка в диспозитива, на база на която е
изградено обвинението, са изключително противоречиви и няма съвпадение между
фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт и с диспозитива на същия обвинителен акт. Според защитникът
дори да се приеме фактическата обстановка, на база на която е повдигнато
обвинението, то не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства. Процесуалният представител на подсъдимия Н. твърди, че прокурорът
в изменението на обвинението не цитира буквално думите, които пострадалият е
посочил в неговия разпит, доколкото представителят на държавното обвинение е
използвал единствено число на отправена заплаха, а в показанията си Х. е
употребил множествено число на отправната към него заплаха. Защитникът
акцентира, че свидетелят В.М. не е бил очевидец на срещата проведена между П.Н.
и Х. поради, което счита, че показанията му трябва да се тълкуват, с оглед
разпоредбата на чл. 217 от НПК. и Обсъждайки
свидетелските показания на И.С. и Т.Л. адв.Ц.
изтъква, че те не подкрепят обвинението. Според защитникът обвинението не е
доказано по несъмнен начин, с оглед разпоредбата на чл. 303 от НПК поради,
което моли съдът да оправдае неговия подзащитен.
Подсъдимият
П.Н.Н. в така дадените обяснения пред съда подробно е разказал за близките си
взаимоотношения с пострадалия в периода 2009-2011г., като първоначално е
потвърдил пред съда, че на 29.06.2011г. заедно с Б.С. се е срещал с И.Х. във
фирма И. ООД, а впоследствие е заявил че всъщност е ходил сам, като категорично
е отрекъл да е упражнявал насилие и заплахи по отношение на пострадалия. Същия
заяви пред съда, че действително К.П. през 2010-2011г. докато е работел като охранител в дискотека в
гр.Г. е споделил пред него, че И.Х. му дължи 1200-1300лева, като е казал да му
предадат да му върне парите, но отрича
да е упражнявал натиск по отношение на И.Х. за сочените суми. Изтъква, че на
датата 06.07.2011г. заедно със свидетелите П.С., Л. К., П.П.
и подсъдимия С. са пътували до вилата на
П. , като по пътя- са се отбили през фирма И. ООД, където се е срещнал с И.Х.,
с който поговорил малко, после се приближил и подсъдимия С. след което си
тръгнали. Изтъква, че многократно си е търсил дължимата сума от 600 лева от
свидетеля Х., която му бил дал през март-април 2010г., но последния постоянно
му казвал, че има да оправя пари на други хора. За датата 14.07.2011г. е
посочил, че И.Х. е дошъл да му върне
именно тези пари, при което той е бил с боксьорски ръкавици на ръцете и е взел парите като казал на свидетеля Х. да му
ги пусне в портфейла. Твърди, че от сочените пари бил дал 50 лева на човек, на
който бил оставил колата си за ремонт. Подсъдимият изказва предположения
относно поведението на свидетеля Х., като посочва , че вероятно Х. иска да си
улесни положението, тъй като бил хванат с наркотици, както и че бил разказал на пострадалия за случки
свързани с жената на Х. случили се във
времето, в което той е бил в АНГЛИЯ, поради която причина съпругата на последния
му казала да не се вижда повече с него. Подсъдимият П.Н.Н. в право на лична защита е посочил, че няма логика да
пребива човек, който познава от дълги години и е могъл да му каже, че му дължи
пари. Не се признава за виновен и подържа казаното от защитниците му.
Подсъдимият
Б.Т.С. в дадените обяснения пред
съдебния състав заявява, че познава свидетеля Х., като подробно обяснява близостта
между подсъдимия Н. и последния, като разказва
и за многократни случаи, при които П.Н. е давал пари в заем на И.Х.. С.
разказва за случай, при който свидетеля К.П. /който той познавал като близък на И.Х./ бил дошъл в дискотеката,
където с Н. работели като охранители, и
заявил, че И.Х. му бил взел 1200лева за да му направи някакви проекти за МЕИ, които проекти не изготвил и не върнал
парите. Молбата на К.П. била ако видят И.Х. да му кажат
да му се обади. Подсъдимия С. отрича К.П. да им е заръчвал да събират тези пари, още по-малко да е обещал да им даде някаква
част от тях. Б.С. е посочил,че многократно се е виждал с И.Х. ***, но никога не
е водил с И.Х. разговор за връщане на пари на К.П.. За датата 29.06.2011г.
подсъдимия сочи, че не помни дали е ходил във фирма И. ООД, тъй като много пъти
бил ходил там. За датата 06.07.2011г.
твърди, че той бил заедно със св.П.П. и подсъдимия Н., като видели свидетелките Л. К.
и П.С., които поискали да ги закарат до вилата на П.С. в с.Б.. По пътя, по
искане на П.Н., се отбили през фирма И.
ООД където тримата-той, Н. и Х. си говорили спокойно около пет минути, след
което си тръгнали. Отрича да е осъществявал насилие по отношение на свидетеля Х.
и изразява съмнения по отношение на
причините заради които свидетеля Х. дава именно такива показания, а именно, че
иска да си улесни положението, тъй като полицията го била задържала през 2010г., както и че
подсъдимия Н. бил казал на Х.
обстоятелства свързани с фриволно
поведение на неговата съпруга. Подсъдимият Б.Т.С. в право на лична защита не се
признава за виновен и моли да бъдат оправдани той и подс.Н..
В хода на делото беше установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят И.Г.Х. и свидетелят К.П.П. били състуденти в Техническия университет –гр.Г.. На
неустановена дата през 2009 година свидетелят К.П. се разбрал със свидетелят И.Х.
последния да му съдейства за изработката на технически проекти необходими за
представяне за изпит в университета. Двамата се срещнали на неустановена дата
през 2009 година в гр.Г., където К.П. предоставил сума от 1200 лева в
тоалетната на хотел „Б.“ на свидетеля И.Х.. Свидетелят И.Х. му казал, че ще се
свърже с него съобразно уговорката,
след изработката на проектите, но така и не се свързал повече със св. П.. Подсъдимите
П.Н.Н. и Б.Т.С. ***, познавали се отдавна и били
приятели. Двамата работели като охрана на дискотека в гр.Г. и свидетелят К.П.
се запознал с тях, като именно свидетеля И.Х. ги запознал. През есента на 2010
год. свидетеля К.П.П. отивайки на дискотека видял двамата подсъдими П.Н.Н. и Б.Т.С.. В проведения разговор между подсъдимите и
свидетеля К.П.П. той им казал,че И.Г.Х., му дължи сумата
от 1200 лева и не е изпълнил ангажимента си към него и съответно не му връща
парите. Свидетелят К.П. се уговорил с подсъдимите П.Н.Н.
и Б.Т.С. ако успеят да вземат цялата
сума от св. Х., да им даде половината,
както и да ги почерпи. Свидетелят К.П. очаквал, че подсъдимите ще убедят
свидетеля И.Х. да му върне парите, тъй като знаел, че са добри познати и
приятели със свидетеля Х.. Подсъдимите познавали св.И.Х. отдавна, тъй като били
от един град Г.. Свидетелят И.Х. бил по-близък с подсъдимият П.Н., с когото
поддържал близки отношения до 2008година, като включително взимал назаем и пари
от него. Впоследствие свидетеля Х. заминал за Англия и след завръщането си от
чужбина отношенията му с подсъдимия Н. вече не били толкова близки. На неустановена
дата през месец ноември 2010 година подсъдимият Б.С. се обадил по телефона на
св. И.Х. и поискал да се срещнат. Двамата се срещнали в МОЛ - Г.. В разговора
подсъдимия Б.С. казал на свидетеля И.Х., че дължи пари 1000 лева на свидетеля К.П.,
които пари трябва да даде на него вместо на К.П.. Казал му да си оправя
задължението, защото иначе щял да: „има разправии с нас ", като визирал
себе си и подсъдимия П.Н.. Заявил му, че трябва да си оправя задължението,
както и че ако няма средства сега трябва да плати когато има, като ще му се
обадят те или самия свидетел Х., когато е готов със сумата. В последните дни на
2010 год., в периода от 29-ти до 31-ви декември, подсъдимият Б.С. се обадил на
св. И.Х.. Поискал от него да слезе пред
блока, в който живее, в гр. Г. *********. Подсъдимият Б.С. бил сам в колата си
и в разговора със свидетеля И.Г.Х. му казал : „Имаш жена, дете, семейство, да
не ти се случи нещо лошо, вземи и си оправи нещата с нас.". В началото на
януари 2011г. свидетеля И.Х. открил върху капака на личната си кола голям камък,
за който се усъмнил че е поставен от двамата подсъдими. През месец юни 2011 година
свидетелят И.Х. *** във фирма И. ООД, чиято производствена база се намирала на
ул.********. На 29.06.2011год. двамата подсъдими П.Н.Н.
и Б.Т.С. решили да принудят св. Х. да им даде парите. Двамата подсъдими Н. и С.
заедно отишли около обяд на посочената дата пред производственото помещение на
фирма „И. " ООД в кв. „Б." на ул. ****** гр. Г., където работел
свидетелят И.Х.. Подсъдимият Н. казал на неговия колега, свидетелят И.С., чийто
струг се намирал на входа на цеха да му съобщи, че го търсят и св. Х. да излезе.
Св. И.Х. излязъл на двора на фирмата, където имало стена без прозорци и
помещение ползвано за склад и паркинг и нямало видимост. Подсъдимия П.Н. бил
зад вратата на помещението, при което я затворил рязко, при което подсъдимия Б.С.
ударил шамар с ръка по лицето на свидетеля И.Х.. Веднага след това подсъдимия П.Н.
казал на свидетеля И.Х.: „Ти внимавай какво правиш, имаш живот, който може да
не е това, което е бил. Ще те пребия, ще те смажем. Ти не знаеш кои сме
ние". Двамата подсъдими дали срок от седем дни на св.Х. да им даде сумата
от 1000 лева, като на тръгване, качвайки се в колата подсъдимия Н. се обърнал
към свидетеля Х. и му заявил, че камъкът върху капака на колата му не е на
правилното място, от които думи свидетеля Х. се уплашил още повече. Свидетелят Х.
считал че не дължи на свидетеля К.П. търсената сума от 1000лева от него от
двамата подсъдими, но от употребената сила от подс.С.
и употребените заплахи от подс.Н. силно се уплашил за живота и здравето на себе си и
семейството си. Подсъдимите П.Н. И Б.С. били обаче твърдо решени да принудят
св.Х. да им даде търсената сума и след като в седем дневния срок даден му за
издължаване последния не се свързал с тях на 06.07.2011г. около 10.00-10.15часа
подсъдимия П.Н. отишъл сам в
производствената база на фирма И. ООД където знаел, че ще намери св.Х..Свидетелят
Х. бил отвън на рампата и пиел кафе с колегите си, когато подсъдимия Н. дошъл и
го извикал настрани. Двамата застанали отстрани на сградата на паркинга, при което подсъдимия П.Н. му нанесъл около десетина удари с ръце в
главата и удар с коляно по гръдния кош. Докато го удрял подсъдимият П.Н.
повтарял, че свидетеля Х. има да му дава
пари, че ще го смаже рано или късно ако не му ги даде, както и че има още седем дни да му занесе 1000
лева. След което подсъдимият П.Н. си тръгнал, а свидетеля Х. се върнал в цеха.
Вуйчо му –свидетеля В.М. забелязал че свидетеля Х. е притеснен. Следобеда на
същия ден свидетеля М. забелязал, че св.Х. не може да си върши служебните
задължения, тъй като трудно се навеждал
и се превивал, и го попитал какво му е, при което св.Х. му отговорил че го
болят гърдите. Свидетеля М. му казал да си тръгва, тъй като не иска в такова
състояние св.Х. да работи, но последния казал, че нищо му няма и ще му мине,
при което останал да работи. Вечерта на
същия ден свидетеля И.Х. *** където се срещнал със св.Д.П., на когото разказал
за ситуацията. Същия бил много уплашен и треперел. На 07.07.2011г.
св.Д.П. провел подробна беседа със св. И.Х. като по случая била заведена преписка №ЗМ97/07.07.2011г.
на ОДМВР-Г., като свидетеля П. започнал да извършва проверка по случая и
изготвил справка. След посещението в полицията св.Х. тъй като продължавал да има проблеми със здравословното си състояние
споделил с вуйчо си причините за
състоянието си , както и че възнамерява
да посети съдебен лекар. На 08.07.2011г.
свидетелят Х. посетил съдебния лекар д-р
Я.К. в отделението по съдебна медицина при МБЛА“*******“АД , където при
прегледа били констатирани и отразени в
СМУ№134/2011г. следните травматични увреждания- контузия на главата с болезнен
оток в лявата слепоочно-теменна област, кръвонасядане
в тилната област и отзад на шията, контузия на гръдния кош отпред в ляво с болков синдром, кръвонасядане на
лявата подбедрица, както и оплакване от главоболие. Било
образувано и досъдебно производство в ОДМВР- Г., като било внесено искане за
използване на СРС с №52 от 07.07.2011г.. Било дадено такова разрешение за използване на
СРС чрез наблюдение, подслушване и проследяване –чл.5,чл.6 и чл.7 от ЗСРС със срок на използване 60 дни считано от 07.07.2011г. На 08.07.2011г. между подсъдимия П.Н. и св.И.Х.
се провели два телефонни разговора между телефоните ползвани от подсъдимия П.Н.
с №******** и телефона ползван от свидетеля
Х. с номер *********, в които двамата се уговорили да се видят на кафене „Р.“ в
гр. Г.. Около 17.00 часа на същата дата свидетеля Х. се придвижил до кафене „Р.“
находящо се в кв.******* в гр.Г., където седнал на
една външна маса с подсъдимия П.Н.. Свидетелят И.Х. бил оборудван със звукозаписващи устройства и едновременно с това се
осъществявало видеозаснемане. Между двамата се провел
десетминутен разговор, на който бил изготвен звукозапис. В проведения разговор
свидетеля Х. се опитвал да отсрочи даването на парите, като обяснил че не са му
възстановени данъците в Англия. Свидетеля Х. заявил:“ Работя, не съм се крил ,бе.
Знаеш ме, че не искам да се крия от никой, нито искам нещо. Искам да си оправим
нещата. Казах ти на два три пъти ако си съгласен, да мога да ти реагирам на
момента, разбери ме. Тъй че ти казваш.“ В отговор подсъдимия Н. отговорил: „Аде ще те изчакам. Ще те изчакам. Ама брата дали ще чака? Ще
ти кажа що? Щото няма чак какво да ти давам обяснение, искам да ги вземем тези
пари.“ Свидетелят Х. отговорил:“ Стига да се, стига,.“, а Н. заявил: „Имам
чувството, че ме лъжеш.“, като в отговор
Х. казал: „Стига, стига.
Стига факта да си нямам проблеми с вас, ще ви ги дам да знаеш. Да знаеш, ще направя
всичко възможно, казвам ти. Понеделник, вторник приказвал съм, тогаз вече ще ми пратят.“ Последвало обяснение между
двамата за влошаването на отношенията помежду им, в което Х. обяснил че то е провокирано от
майката на детето му, като неколкократно наблягал че
не иска да си има повече проблеми с тях- визирайки подсъдимия Н. и подсъдимия С..
В края на разговора Х. заявил :“Само ти казвам, не искам повече брат да ме биете, щото трети ден не мога да се вдигна детето да
го погледна.“. На въпроса на Н.:“Що?“, Х. заявява „Щот
много ме болят,“ а в отговор подсъдимия Н. му отговорил „Чакай първия път удари
бутилките, бе“. Свидетелят Х. поискал назаем от вуйчо си свидетеля М. сумата от
200 лева, за да я предаде в полицията,
за да бъдат белязани банкнотите, като на 13.07.2011г. с протокол за доброволно
предаване в служебния кабинет на
Окръжния прокурор на гр.Г. в присъствието на две поемни
лица от свидетеля Х. били предадени четири броя банкноти всяка от които с номинал от по
50.00/петдесет/ лева с номера – серия ББ № ******, серия БГ № *******, серия БА
№****** и серия БГ № *******. На същата дата било изготвено искане за
използване на СРС за белязване
на предадените банкноти, като такова било
дадено от Председателя на Г. Окръжен съд №54 от 13.07.2011г. на основание чл. 15 от ЗСРС. На същата
дата във времето от 13.00-до 13.30
ч. от служители на СДОТО –МВР горепосочените банкноти били обработени със
специално химическо вещество, като от
същото е оставена сравнителна проба за сравнение и идентификация, за което бил
съставен протокол № 202007-001-05/0318-22-166, а банкнотите били
предадени на Б.Б.,
Началник сектор ПКП при ОД на МВР –гр.Г.. На 13.07.2011г. подс.Н.
отново позвънил на св.Х., около 10.23ч., като му заявил че го е забравил. Свидетелят
Х. му обещал, че ще му се обади около
два-два и половина часа. Последвал още един телефонен разговор около 15.13.ч.,
при който П.Н. казал на св.Х. да му се обади на другия ден. На 14.07.2011г. в
14.43 ч. св.Х. позвънил на подс.Н., като последния го уведомил че към пет-пет и
петнайсет часа, ще бъде в боксовата зала, а свидетеля Х. му казал че ще дойде
направо там. На 14.07.2011г. в 17.20ч. свидетеля Х. отишъл в боксовата зала на
стадион „*******“ на гр.Г. където тренирал подсъдимия Н.. Свидетелят Х. носел в
себе си четири броя банкноти, всяка от които с номинал от по 50.00/петдесет/
лева с номера – серия ББ № ******, серия БГ № *******, серия БА №****** и серия
БГ № ******* , а именно банкнотите, които били обработени със специално
химическо вещество и му били върнати от полицията точно преди срещата с
подсъдимия. Свидетелят И.Х. бил
оборудван със звукозаписващо устройство. При срещата
с подсъдимия Н. свидетелят Х. му заявил:„Намерих ти триста. До края на другата
седмица ще ти дам и останалите.Щото.. “
, при което П.Н. отвърнал :“Хубаво.“, след което донесъл черен портфейл и
посочил на свидетеля Х. да пусне парите вътре, тъй като бил с боксови ръкавици.
Свидетелят Х. пуснал и четирите банкноти в портфейла, след което си тръгнал. На
същата дата подсъдимият П.Н. бил предоставил личния си автомобил на
свидетеля С.Д., като последния следвало
да смени маслото на автомобила. Около
17.30ч. на 14.07.2011г. св.С.Д. върнал л.а. Форд Мондео
с ДК№******** като за услугата по сменянето на маслото подсъдимия му заплатил сумата от 60 лева,
една от банкнотите била с номинал от 50
лева с серия БГ№*******, а другата от 10 лева с №*******.На същата дата
подсъдимите били заловени, като при извършеното претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия л.а. Форд Мондео с ДК№ ******** били иззети 3 броя метални боксове, мобилен
телефон „Нокия“, с ИМЕЙ *********, лична карта, СУМПС
на името на подсъдимия Н., 1 брой портфейл,
банкнота от 50 лева, с №*******, банкнота от 20 лева, с № ******, банкнота от
20 лева с № ********, банкнота от 20 лева с №*********, банкнота от 5 лева, с №
********, банкнота от 5 лева, с № *********, банкнота от 2 лева, с № ********,
банкнота от 2 лева, с № *******, монета от 1 лев, монета от 50 ст., монета от
10 ст., монета от 5 ст. и 8 монети по 1 ст.В портфейла се намирали 3 броя
банкноти - броя банкноти с номинал по 50 лева и номера *********, *********, ********.
Бил съставен протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към него. При
извършеното претърсване и изземване на
ул. ********** домът обитаван от
подсъдимия Н. били открити голямо количество пари собственост на жената
с която живеел на семейни начала. В автомобила ползван от Б.С. л.а. Мерцедес с рег.№********* били открити и
иззети черна качулка от текстилна материя с два прореза и нож с дължина 20
сантиметра на острието, а от дома му находящ се на
ул.*********** в гр.Г. и син тефтер с надпис: „*************“. С протокол за
доброволно предаване от същата дата от С.Д.
били предадени една от банкнотите с
номинал от 50 лева с серия БГ№*******, а
другата от 10 лева с №*******.Извършено било освидетелстване на подсъдимия Н.,
както и оглед на веществени доказателства, а именно на иззетите черен кожен портфейл от л.а. Форд Мондео,
за което бил изготвен и фотоалбум, като
по три от банкнотите с номера *********, *********, ******** била открита
флуоресценция. Оглед бил извършен и на банкнотите предадени с протокол за
доброволно предаване от С.Д., като се установило че флуоресценция има по
банкнотата с №*********
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни
–показанията на свидетелите И.Г.Х., Т.В.Л., И.Г.С., В.Р.М., К.П.П., Л.С. К., П.Е.П., С.Р.Д., В.А.И., С.Х.Б., П.К.Й., А.Н.Г.,
Й.А.К., А.Х.П., И.Е.Г., Д.П.П., П.Т.С. и обяснения на
Б.Т.С. и П.Н.Н..
писмени
–справка рег.№ 97-07.07.2011г. /л.3-4 от ДП/
Протокол за претърсване и изземване от 14.07.2011г. в лек автомобил
„Форд Мондео“, с рег. № ********, ведно с албум за посетено
местопроизшествие /л. 17-32, от ДП/ /Одобрен с Разпореждане №93 /18.07.2011г.
на ГОС/, Протокол за претърсване и изземване от 14.07.2011г. в къща с и прилежащите и помещения, находяща се в гр. Г., ул. ***********, ведно с албум за посетено
местопроизшествие /л. 36-40, от ДП /одобрен с разпореждане № 94 от 18.07.2011г.
на ГОС/, Протокол за претърсване и изземване от 14.07.2011г. в магазин за
хранителни добавки „************“ЕООД, гр. Г., /л.41-43, от ДП./одобрен с
разпореждане № 91/18.07.2011г. на ГОС, Протокол за претърсване и изземване от
14.07.2011г. в лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *********, /л.44-46, от ДП/;
/одобрен с Разпореждане №90/18.07.2011г. на ГОС, Протокол за претърсване и
изземване от 14.07.2011г. в апартамент, находящ
се в гр.Г., ул.************,, /л.47-49,
от ДП.//одобрен с Определение № 92/18.07.2011г. на ГОС; Протокол за доброволно
предаване от 13.07.2011г. /л. 54 от ДП/,; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 14.07.2011г., ведно с фотоалбум /л. 59- 65 от ДП/; Протокол за
оглед на веществени доказателства от 15.07.2011г., ведно с фотоалбум /л. 66-69
от ДП./, Протокол за доброволно предаване от 14.07.2011г. /л. 70 от ДП/;
съдебно медицинско удостоверение № 134/2011г. от 06.07.2011г. /л. 71 от ДП/;
Протокол за химическа експертиза от 10.10.2011г., с №
275/201г., ведно с фотоалбум /л. 95-99 от ДП./, Справка от „Космо България
Мобайл“ ЕАД, с изх. № 16122 от 19.09.2011г. /л. 101-114 от ДП/; Справка от
„Космо България Мобайл“ ЕАД, с изх. № 16074 от 19.09.2011г. /л. 115-117 от
ДП./; Справка за съдимост за лицето Б.Т.С. /134 от ДП/, Справка за съдимост за
лицето П.Н.Н. /л. 136-137 от ДП/; Справка за водени
досъдебни производства за П.Н.Н. /л. 143 от ДП/; Разписка от 06.01.2012г. /л.151 от
ДП/; Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л. 169-171 от част
втора от НОХД./; справка от НОИ /л.184-186 от част втора от НОХД/, Удостоверение за раждане №
********** /л. 211, част втора от НОХД/, Протокол за изготвяне на веществено
доказателствено средство „видеозапис“ от прилагане на СРС от 19.08.2011г.№RB
202010-001-05-04-P-40, протокол за изготвяне на веществено доказателствено
средство „фотоснимка“ от прилагане на СРС от 19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-41,
протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „фотоснимка“ от
прилагане на СРС от 19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-42; протокол за изготвяне
на веществено доказателствено средство „звукозапис“ от прилагане на СРС от 19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-43,
протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“ от
прилагане на СРС от 19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-44, протокол за белязване на
предмети №RB 202007-001-05*0318-22-166 от 13.07.2011г., протокол за изготвяне
на веществено доказателствено средства
№RB 202007-001-05/0318-22-224 от 02.09.2011г , протокол за изготвяне на
веществено доказателствено средство „звукозапис“ от прилагане на СРС от 20.04.2012г.№RB202010-001-05/0318-04-13.
веществени доказателства – три
броя метални боксове, мобилен телефон марка „Нокия“ с
ИМЕЙ *********, един брой портфейл, банкнота от 50 лв., с № *******, банкнота
от 20 лева, с № ******, банкнота от 20 лева с № ********, банкнота от 20 лева с
№ *********, банкнота от 5 лева, с № ********, банкнота от 5 лева, с № **********,
банкнота от 2 лева, с № ********, банкнота от 2 лева, с № *******, монета от 1
лев, монета от 50 ст., монета от 10 ст., монета от 5 ст. и 8 монети по една
стотинка, 4 броя банкноти с номинал от
по 50 лева и номера *********, *********, ******** и ********* както и ,черна
качулка текстилна материя, нож с дължина 20 см. на острието, син тефтер с
надпис“Р.-фирма за дипломи“.
Веществени доказателствени
средства –един брой компакт диск /CD/, с надпис: „Поверително“, с
дата 05.04.2012г., с № RB 202010-001-05/0318-05-114/05.04.2012г., екз. № 2, един брой
диск, с дата 04.08.2011г., с № RB 202010-001-05-05-Р-120/04.08.2011г., един брой
диск, с дата от 04.08.2011г. с № RB 202010-001-05-05-Р-121/ 04.08.2011г., екз. № 2, един брой диск, с дата 04.08.2011г. с № RB
202010-001-05-05-P-122/04.08.2011г., екз. № 2, един
брой компакт диск, с дата 04.08.2011г. с № RB 202010-001-05-05-P-123/
04.08.2011г., един брой компакт диск, с дата 14.07.2011г., с № RB
202010-001-05-05- P-124/ 04.08.2011г., екз. № 2,
Анализирайки доказателствата по делото
съдът касателно показанията на И.Х. намира следното:
Съдът кредитира показанията на
свидетеля относно следните обстоятелства
че е бил в близки отношения с подс.Н., като това е
включвало и взимането на пари на заем, но сумите са били връщани. Съдът
кредитира показанията, че след 2008
година отношенията между тях
охладнели, както и че е познавал и излизал да пие кафе и с подс.С..
Показанията на Х., че е имало инцидент с колата му, при което
е имало камък върху капакът й, както и,
че през м. ноември 2010г. след завръщането си от Англия се е срещнал с
подсъдимия С. ***, при която среща
последния му е заявил че дължи
1000 лева на К.П. които пари следва да върне на С. и Н. и че на сочената среща е бил заплашен от
подсъдимия С. съдът намира за истинни. Показанията на Х., че на датата
29.06.2011г. е бил извикан от свой
колега И.С. ***, като отвън са били двамата подсъдими, като С. го е ударил с
ръка по лицето, а подсъдимия П.Н. му е
казал :„Ти внимавай какво правиш, имаш живот, който може да не е това, което е
бил. Ще те пребия, ще те смажем. Ти не знаеш кои сме ние“, при което са му
заявили че има седем дневен срок да им
бъдат издължени сумата от 1000лева както и че подсъдимият П.Н. тръгвайки си му
е заявил че камъкът на колата му не е на правилното място съдът намира за
непротиворечиви и последователни още от досъдебното производство и
кореспондиращи с показанията на свидетеля И.С. и частично с обясненията на двамата подсъдими, които първоначално са
заявили че на сочената дата са били на мястото. Относно употребената заплаха от
подс.Н. действително споделен в съдебно заседание
като употребен от подс.Н. израз от св.Х. е :“Ще те
пребием.“, но въпросното употребено множествено число съдържа в себе си
заплашване „Ще те пребия.“, като закана с еднолични действия от страна подс.Н., касателно телесния интегритет на пострадалия. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля от досъдебното производство, че подсъдимия Н.
също му е нанесъл удари на
29.06.2011г. с юмрук в областта на
главата, от които той е залитнал въпреки факта ,че на основание 281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, съдът ги е присъединил към доказателствения материал поради обстоятелството, че разпитан пред настоящия състав на съда е заявил че към настоящия момент няма спомен
за такива действия от страна на подсъдимия Н.. Съдът счита за отговарящи на
действителното фактическо положение показанията на свидетеля, че На датата
06.07.2011г. подсъдимия Н. отново го е посетил във фирма И. ООД , че на сочената
дата са му били нанесени около десетина удари в главата както и с коляно в
гърдите от него и че докато го е биел му
е казвал, че има да му дава пари и ще го
смаже рано или късно, както и че му е дал седем дневен срок за да му даде
сумата от 1000 лева. Сочените показания съдът намира за кореспондиращи с
показанията на свидетеля В.М., с издаденото СМУ както и с резултата от съдебно
медицинската експертиза по писмени данни. Отразените телесни увреждания в
СМУ и според експерта морфологичната
характеристика на уврежданията, тяхното местоположение и множественост дават основание
да се доведе до извод, че същите са в резултат на удари с твърди тъпи или върху твърди тъпи предмети. Възприетото от св.М. общо увредено състояние
от страна на пострадалия в рамките на деня, споделените
обстоятелства непосредствено след
инцидента за начина на получаване на
съответните увреждания на свидетеля М. и на свидетеля П., съдът намира за
обосноваващи доказателствената
тежест на направените твърдения от страна на св.Х. в съдебно заседание.
Времевия период, в които са се развили последващите
събития също се явява индиция за истиността
на твърденията на Х.. Съдът кредитира
показанията на свидетеля ,че произхода на сумата от 200лева е била заем
от св.В.М., тъй като този факт се потвърждава от самия свидетел. Описаните
обстоятелства по отношение на последващите
събития, че свидетеля се е обърнал към МВР Г., за описването на парите и маркирането им за проведените разговори и срещи на 08.07.2011г. в кафе „Р.“ находящо се в кв.*******
между него и подсъдимия Н. състава на
съда, след като се запозна със съдържанието на приложените веществени доказателствени средства намира че действително са се
провели и то по начина обясняван от свидетеля. При извършваната среща
на 08.07.2011г. е била направена уговорка
парите от 1000лева да се изплатят на 2-3 вноски от страна на свидетеля Х., които негови показания се
доказват от съдържанието на така проведения разговор“И.Х.: „Казах ти на на 2-3 вноски, ако си съгласен, да мога да ти реагирам на
момента, разбери ме. Тъй че ти казваш.“ .П.Н.-:“Аде
ще те изчакам. Ще те изчакам.“. Посочения от св.Х. номер, като ползван от подс.Н., както и описвания начин от пострадалия за
осъществяване на срещите между него и подсъдимия Н., последователността на
осъществените телефонни обаждания между
него и подсъдимия Н. и съдържанието описани от свидетеля Х. в съдебно заседание се подкрепят от приложените протоколи от
експлоатирани СРС „звукозаписи“ на ползваният
от подсъдимия Н. телефонен номер ************.
По отношение на тези обстоятелства подсъдимия Н., не спори че такива срещи и
разговори са се осъществили. Описания от свидетеля начин за предаване на паричната сума от 200 лева
съвпада с дадените обяснения от страна
на подсъдимия, че четирите броя банкноти
са пуснати в черен портфейл на
14.07.2011г. докато е тренирал на стадион „*******“ и че ръцете са му били с боксови ръкавици, като
съвпада и с мястото на откриване на три от тези банкноти при извършения оглед на черен кожен портфейл, иззет при претърсване на л.а. Форд Мондео с ДК№********. Че сочените банкноти са били обработени от полицията както свидетеля
сочи е ясно, както от приложения протокол за доброволно предаване на процесните 4 банкноти, така и от приложените протоколи -протокол за белязване на предмети №RB 202007-001-05*0318-22-166 от
13.07.2011г., протокол за изготвяне на веществено доказателствено средства №RB 202007-001-05/0318-22-224 от 02.09.2011г.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля, за номерата на ползваните от него и
ползваните от подсъдимите мобилни
телефони, тъй като същите показания са в корелация с приложената справка, видно от която сочения
номер ******** е регистриран на името на подсъдимия Н., както и от съдържанието на записаните разговори. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Х., че не дължи
пари на свидетеля К.П.. Съображенията за това са следните. На първо
място показанията на свидетеля К.П. са достатъчно подробни в тази връзка и са в противоречие с показанията на
самия пострадал. На следващо място съдът
намира за несериозно обяснението на пострадалия, че свидетеля К.П. го е обвинявал без основание, че е бил скъсан на изпит
заради св.Х.. Относно соченият изпит свидетеля
П. е посочил, че го е взел и от друга страна подробно е разказал за обстоятелствата при които е споделил
на двамата подсъдими за дължаните от
свидетелят Х. пари за изработка на проекти. Субективното възприятие на
свидетеля Х., че не дължи въпросните
пари на свидетеля К.П. в действителност е правно релевантното, както и
обстоятелството че още по-малко ги е дължал на двамата подсъдими. При анализа
на доказателствата, следва да се посочи че изявлението на свидетеля Х., че не е споделял пред свидетелят И.Г., че има да
връща пари на подсъдимия Н., съдът по пътя на житейската логика намира че именно
тези обстоятелства са верни. На първо място показанията на свидетеля И.Г.
дадени пред съда на 30.03.2015г.,че св.Х. през пролетта на 2011г. е споделил пред
него, в разговор на кафе, че дължи пари
на подсъдимия Н., като няма да връща същите, а ще се оплаче в полицията, като
не е казал подсъдимия нещо да го притеснява, звучат нелогично. Към пролетта на
2011г. освен срещите през ноември 2010г.
в МОЛ Г. и декември пред блока на свидетеля между подс.С.
и св.Х. друг контакт не е установен, като не е установена и причина за подобно
поведение от страна на свидетеля Х. пред
случайно познат човек да разказва подобни обстоятелства за предварително планирана дейност. От друга
страна видно е че отношенията наблюдавани
от него, за които свидетелства И.Г. за даване и връщане на парични суми, от
страна на свидетеля Х. на различни лица
явно са били наблюдавани от него през 2008 година, тъй като същия е работел към
фирма И. ООД до края на април сочената година. Относно показанията на св.Х., за това че не дължи пари на св.А.П. и че не познава лице с имена Й.К. съдът
намира следното : На първо място в показанията си от 30.03.2015г. свидетелят А.П. е заявил че през
есента на 2010г. е дал сумата от 100лева на заем на св.И.Х., които
през 2011г. си поискал в присъствието
на св.Й.К.. Според двамата свидетели св.Х. реагирал, като отвърнал да не се
търсят пари от него, тъй като щяло да стане случаят като с П.. Относно времето
на описаните събития двамата свидетели К.
и П. са заявили ,че това се е случило през 2011г., като според К. това се е случило през есента. Според
свидетеля К. същия е приятел с подсъдимия Б.С.. Съдът намира, че въпреки
показанията на свидетеля П. категорични доказателства за, това, че е имало
финансови взаимоотношения между него и
свидетеля Х. по делото няма, а и дори да е имало такива те са извън предмета
на настоящето дело. Фактът, че свидетеля Х. е взимал суми на заем, които не е
връщал, не води до правен извод, че такава сума е дължал и на подсъдимите, още
повече че дори да е имало изтървана такава реплика от страна на свидетеля Х. в
присъствието на двамата свидетели същата може да бъде изтълкувана и в смисъл да
не бъде притискан за връщане на суми пари, а и по делото не може да се твърди с
категоричност, че такава реплика е била казана от него, а още по-малко че „П.“
е именно процесния подсъдим П.Н..
Съдът кредитира в цялост показанията на
свидетеля Т.Л., тъй като същите са последователни и непротиворечиви в хода на
цялото производство, но поради липсата на конкретика
съда не може да приеме ,че свидетеля е наблюдавал срещи между пострадалия Х. и
някой от подсъдимите. Показанията на свидетеля И.С. съдът също кредитира в
цялост, тъй като също са непротиворечиви, допълват показанията на пострадалия и
изясняват лицето, което на 29.06.2011г. е извикало св.Х. отвън, а
именно подс.Н.. Съдът следва да посочи, че на
сочената дата е допуснал процесуално нарушение, като без присъствието на страна, а именно частния обвинител И.Х. в процеса е прочел по реда на чл.281 ал.7 вр. ал.5 вр.ал.1 т.1 и
т.2 от НПК е прочел показанията на
свидетеля С. дадени в хода на ДП. На първо място процесуалните предпоставки за
прочитането на показанията на свидетеля
са били налице , а именно съществени
противоречия и липсата на спомен у свидетеля относно конкретни обстоятелства,
поради което цени прочетените показания
като четени без съгласие на
страните по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Липсата на
категоричност у свидетеля относно това кога точно се е случило въпросното
обстоятелство е преодоляна след прочитане
на показанията на свидетеля и времето на
осъществяване на деянието е кореспондиращо с
посоченото от св.Х. Липсата на спомен у свидетеля, за това отвън имало
ли е автомобил и друг човек освен подсъдимия Н. съдът може да обоснове с напредналата
възраст на свидетеля и фактът, че от
сочената дата са изминали почти четири години.
При разпита на свидетеля В.М., съдебният състав отново е допуснал нарушение като е прочел част от
показанията на свидетеля по ДП по реда
на чл. 281 ал.5 вр . ал.1 т.1 от НПК, като частния обвинител не е присъствал във
въпросното съдебно заседание. Въпреки това съдът счита, че процесуалните предпоставки за прочитане показанията на
свидетеля от досъдебната фаза на процеса
са били налице, а именно наличието на съществени противоречия и доказателствената им стойност следва да се преценява като
на такива прочетени по реда на чл. 281
ал.4 вр . ал.1 т.1 от НПК, а именно без съгласието на страните. Вмествайки този
коментар съдът възприема, че свидетелят М.
сутринта на 06.07.2011г. около 10.00-10.15ч. е видял подс.Н.
да отива към св.Х. който бил на работа във фирма И. ООД. Свидетеля видял как
двамата се скрили зад ъгъла и впоследствие
И.Х. се върнал при машината си, като се видял някак притеснен на св.М.. Че свидетеля М. е забелязал общото увредено
състояние на Х., какво му е споделил последния, а именно че го болят гърдите са
обстоятелства, относно които показанията на свидетеля са останали
непроменени от първоначалния момент на
производството. Относно обстоятелствата, които му е споделил свидетеля Х. на
08.07.2011г. за това, че преди една
седмица е бит и заплашван от П. и Б. във
фирмата, че е удрян от подс. Н. на 06.07.2011г. , причината
за побоя и че същите лица са искали от
него да върне сума от 1000 лева за проекта на К.П. и за и за отношенията на Х. с К.П., че е дал
сума от 200 лева на св.Х. назаем показанията на свидетеля М. са ясни непротиворечиви, последователни
и изцяло кореспондиращи с показанията на св.И.Х.. След прочитане показанията на
свидетеля от досъдебната фаза в частта относно, датата на посещението на подс.Н. във фирмата , която е видял М., датата на която св.Х.
му е разказал, че е бит и заплашван пак във фирмата от двамата подсъдими, както
и че самият свидетел Х. му е казал че е изнудван от П. и Б. относно невзетия
изпит на К.П. за сумата от 1000лева свидетелят категорично потвърди пред съдът
че споделеното от него в досъдебната фаза на процеса е вярно, като единствено
от притеснение не е успял да си спомни, както и че относно сумата това е било споделено от племенника му иначе не е имало
от къде да го узнае. В тази връзка, съдът счита и тези показания за достоверни,
тъй като относно тях са налице и показанията
на свидетеля Х., които ги допълват , показанията на св.П. и СМУ издадено на свидетеля.
Показанията на свидетеля К.П. съдът
кредитира в цялост, като отново прави уточнението, че третира прочетените
показания на свидетеля , от хода на досъдебното производство, в прочетените
части като такива прочетени без съгласие на страните, поради липсата от съдебно
заседание на частния обвинител И.Х., въпреки факта че всички останали
присъстващи страни са дали съгласие за прочитането им. Показанията на свидетеля
в резюме са: че е дал пари-сумата от 1200 лева на св.И.Х. през 2009 за
изработка на проекти, че е познавал подсъдимите посредством св.Х. и именно за
това се е обърнал към тях, както и че е обещал да почерпи подсъдимите и да им даде половината от сумата ако същите
я вземат от свидетеля Х., както и
че нито ги е подбуждал да го бият , нито
да го изнудват. В първоначалния си разпит свидетеля заяви ,че не си спомня да е
казвал сумата която му е дължал св.Х., както и че не им е обещал да им дава
пари. Впоследствие след прочитане на първоначалните му показания от предходната фаза на процеса свидетеля
потвърди, че поддържа всичко което е изложил в предходен момент, като се
оправдава че е минал значителен период от време. Съдът отчита обстоятелството,
че действително периода от време е значителен, че непосредствената среща с
подсъдимите безспорно влияе на психическото състояние на едно лице, още повече касателно ситуация за която съобразно доказателствата по
делото свидетеля се явява първопричина, поради което кредитира именно
показанията дадени в досъдебната фаза, че е поискал от подсъдимите ако им е
възможно да съберат от негово име сумата
от И. Х., за което им е обещал почерпка и половината от сумата. Тези показания
кореспондират с останалия доказателствен материал и
се явяват причината подсъдимите да започнат своите действия по отношение на
пострадалия.
Относно показанията на свидетелката Л. К.
и показанията на свидетеля П.П., че на датата 06.07.2011г. придружени от П.С. и двамата
подсъдими са отишли до фирма И. ООД с кола, като в колата са останали тримата
свидетели, а тримата Х., Н. и С. са разговаряли приятелски кратък период от време показанията на двамата свидетели са еднотипни
и се припокриват. И двамата описват
спокойна обстановка на провелия се разговор, като описват ситуация осъществила се през следобеда на посочената дата, като
единствено в съдебно заседание не
помнеха датата на осъществяване на
въпросното пътуване до с.Б.. Съдът е прочел показанията и в на двамата
свидетели относно датата дадени в досъдебната фаза на процеса и
свидетелите потвърдиха и пред съда ,че това е била визираната дата . В същия
смисъл са и показанията свидетелката П.С. присъединени към доказателствения
материал в съдебно заседание на основание чл. 281 ал.7, вр. ал.5 вр. ал.1
т.4 от НПК. Съдът не кредитира показанията на сочените свидетели К. и П. относно
датата, на която се е провела процесната среща. На
първо място и тримата свидетели не крият приятелското си отношение и близките
си контакти и с двамата подсъдими. Същите са разпитани в досъдебното производство почти два месеца след
процесната описвана случка, разпитани са по делото,
като не фигурират в изисканите за разпит
свидетели от защитниците на подсъдимите,
а ако са разпитвани по инициатива
на водещия разследването призовки за същите липсват по делото. В този ред на
мисли съдът намира ,че дори сочените от тези свидетели събития да са се случили,
те не са се случили на сочената от свидетелите дата. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че за датата 06.07.2011г. нито един от телефоните ползван от подс.Н. и телефоните посочени от С. и К. в разпитите им от
ДП не са ползвани от една и съща клетка.
Относно
показанията на свидетеля С. Д. съдът ги намира за достоверни, както относно
отношенията между подс.Н. и свидетеля Х., така и
относно предадените от същия суми по досъдебното производство и че същия е подписал документ за това, както
и че подсъдимия Н. на 14.07.2011г. му е платил за смяна на масло, тъй като
дадените от него показания кореспондират, както с дадените обяснения от
подсъдимия Н. така и със съставения протокол
за доброволно предаване, с който същия е предал един брой банкнота с номинал от
50 лева серия БГ №*******, като
свидетеля потвърди пред съда, че саморъчния текст на протокола е изписан от
него.
Свидетелските
показания на В.И. и С.Б. същите се припокриват като потвърждават финансовите
взаимоотношения между подсъдимия Н. и св.Х., при които от страна на
първия са давани суми пари и се е
ремонтирал автомобила на пострадалия за
сметка на подсъдимия. Пристрастието към
хазартните игри на свидетеля Х., които обсъжда свидетеля И. се потвърждават и
от свидетеля А.Г., както и че подсъдимия Н. е давал суми пари на пострадалия. Времевите
параметри обаче на сочените събития са твърде размити от различните свидетели.
Съдът намира сочените показания в цялост
за достоверни, тъй като близките
отношения между двете лица-Х. и Н. не се отричат в процеса. В тази връзка е и съдържанието на показанията на св.Д.Д. дадени в досъдебното производство прочетени
от съда по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК , но съда ги
игнорира от доказателствената съвкупност, тъй като ги
е присъединил към доказателствената
маса със съгласие на страните по причина, че свидетеля е бил редовно
призован и страните са били съгласни с това, но дефакто
частният обвинител И.Х. в соченото съдебно заседание не се е явил , а процесуалните предпоставки
на чл.281 ал.4 НПК не включва връзката с
ал.1 т.5 от чл.281 от НПК т.е. случаят,
при който свидетелят не се е явил и
страните са съгласни с това. Относно прочетените показания на свидетеля П.Й.
съдът намира че същите са твърде неконкретни, а именно че в началото на
лятото през 2011г. неизвестно пред кои
лица и по какъв повод свидетеля Х. в
кафене „Р.“ заявил, че дължи пари на подс-.Н., като
вместо да му ги върне щял да го даде на полицията. Съображенията които състава
на съда изложи по-горе относно показанията на И.Г. важат и относно тези показания. Показанията
на свидетеля П. относно времето, през
което при него ,като служител в ОД на
МВР Г. е дошъл свидетеля Х. , относно това какво е споделил и състоянието, в
което е бил Х.-уплашен, стресиран, треперещ , за това какви действия е извършил
по повод срещата си с пострадалия се
кредитират от съда показанията му се подкрепят както от показанията на самия
пострадал така и от писмените доказателства по делото изготвената от свидетеля
справка и приложеното СМУ.
Обясненията на подсъдимият П.Н. съда
разгледа внимателно. На първо място съдът кредитира обясненията на Н., че с И.Х.
са поддържали близки отношения, тъй като горното се потвърждава от разпитите на
множество свидетели, макар тази голяма близост която описва подсъдимия да не
може да се изведе от приложената разпечатка за мобилния му номер ползван от
същия. В тази връзка обясненията му първоначални че на 29.06.2011г. са отишли с
подс.С. заедно във фирма И. ООД се приемат от съда за
достоверни, като съдът не кредитира последващото му обяснение, че е ходил сам във фирмата, като
причината на първо място е субективното възприятие на съда от подсъдимия, че
същия е твърде непосредствен в
изявленията си и едва при насочване от страна на защитника се досеща, че следва
да коригира твърденията си. Съдът намира за достоверни и обясненията му, че К.П.
е споделил пред него, че Х. му дължи 1200-1300лева, но не дава вяра на
подсъдимия, че не е упражнявал натиск върху свидетеля Х. за това. Относно
твърденията му, че в действителност е търсил от свидетеля Х. дължима от последния
сума от 600лева съдът счита, че това не отговаря на действителното фактическо
положение, което е видно и от приложения
протокол за звукозапис в кафе „Р.“, от който става ясно че това е било преди
две години и съответно след това
отношенията помежду двамата са охладнели В тази връзка е и проведения разговор със
съдържание, в което се разсрочва задължението на свидетеля Х., както и
разговора къде се е ударил свидетеля при побоя, и неколкократните
обяснения на Х., че не иска да си има проблеми и че много го е страх. Следва да
се посочи и че при въпросните разговори свидетеля Х. многократно говори в
множествено число:“ Искам да се изчистя с вас. Само да си нямам проблеми с
вас.“, което оборва твърдението на подсъдимия Н. че той от свое име е търсил
именно дължима сума от 600лева дадена в
заем на Х. преди да замине за Англия. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия
за начина на получаване, времето на получаване на парите /белязани
предварително/ и за това, че е заплатил с една от банкнотите на друго лице, тъй като тези обстоятелства са
установени по делото, както със специални разузнавателни средства, така и с
показанията на С.Д. и с писмени доказателства -протокол за претърсване на л.а.
Форд Мондео, протокол за оглед и протокол за
доброволно предаване от 14.07.2011г. Касателно
твърденията на подсъдимия, че на
06.07.2011г. заедно със свидетелите К., С., П. и другия подсъдим са отишли във
фирма И. ООД, по пътя за с.Б. където тримата –той, С. и свидетеля Х. са
разговаряли най спокойно съдът не кредитира тези обяснения, най-малкото, че
безспорно е установено, че именно това е ползвания мобилен телефон от подсъдимия иззет от автомобила му. Разпечатката на същия
за конкретната дата съпоставена с разпечатката на мобилните номера посочени в протоколите за разпит в досъдебното
производство от двете свидетелки като
ползвани, не показват каквото и да било засичане за сочения ден на клетките от
които са провеждани конкретните разговори, поради което съдът счита, че подобна
среща в присъствието на тези лица е
имало, но това не е било на сочената дата, още повече и че изложената
обстановка е в противоречие с показанията на М. , Х. и СМУ.
По
отношение на обясненията на подсъдимия С. съдът отново прецизно прегледа и съпостави това гласно доказателсво
с останалия доказателствен материал. Съдът дава вяра
на обясненията на подсъдимия за близостта между Н. и Х. по изложените по-горе
съображения. Съдът не счита за достоверни
обясненията на подсъдимия, че К.П. не му е заръчвал на него и Н. да съберат
въпросните пари от Х., тъй като са в противоренчие с
показанията на самия П.. В този ред на мисли съдът счита ,че такава среща в МОЛ
Г. с изложеното от свидетеля Х. съдържание се е провела, тъй като последващите събития
освен че я обосновават я и допълват. На следващо място твърденията на С.
за събитията на 06.07. 2011г. , за които говори и подсъдимия Н. съдът не намира
за истинни освен по посочените по-горе
съображения и поради факта , че на сочената дата Н. е отишъл сам , което се потвърждава от
показанията на свидетеля М.. Излаганите от подс.С.
предположения ,че свидетеля Х. по посочения начин желае да си улесни
собственото положение съдът намира за неподкрепени с реални доказателства от които да се извлече, че свидетеля Х.
е в договорки с органите на досъдебното
производство целящи набеждаването на двамата подсъдими.
Относно писмени доказателства съдът намира–справка рег.№ 97-07.07.2011г.
/л.3-4 от ДП/ за подкрепяща показанията на свидетеля П. и дадените показания от
свидетеля Х.. От съответните протокол за
претърсване и изземване от 14.07.2011г. в лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ********, ведно с албум за посетено
местопроизшествие /л. 17-32, от ДП/, Протокол за претърсване и изземване от
14.07.2011г. в къща с и прилежащите и
помещения, находяща се в гр. Г., ул. ***********,
ведно с албум за посетено местопроизшествие /л. 36-40, от ДП /, Протокол за
претърсване и изземване от 14.07.2011г. в магазин за хранителни добавки „************“ЕООД,
гр. Г., /л.41-43, от ДП, Протокол за претърсване и изземване от 14.07.2011г. в
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *********, /л.44-46, от ДП/; Протокол за претърсване и изземване от
14.07.2011г. в апартамент, находящ се в гр.Г., ул.************,, /л.47-48/ всички
от тях се явяват съставени по реда на НПК и събраните доказателства с тях се явяват
годни. Значим за процеса на доказване и подкрепящ обвинителната теза се явява
фактът, че вещественото доказателство черен мъжки кожен портфейл е намерен при претърсване и изземване от 14.07.2011г. в
лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ********,
управляван от подсъдимия П.Н., като в
същия е намерен и мобилния телефон през които е осъществявана телефонната
комуникация с пострадалия и другия подсъдим. Приложения Протокол за доброволно
предаване от 13.07.2011г. /л. 54 от ДП/ несъмнено установява, че конкретно
предадените банкноти , намерени впоследствие у подсъдимия Н., са именно тези предадени от свидетеля Х. на органите на
досъдебното производство. Осъщественото маркиране с Протокол за белязване на предмети №RB 202007-001-05*0318-22-166 от
13.07.2011г., на конкретните банкноти и
оставянето сравнителна проба е било осъществено при спазване на процесуалните
изисквания на ЗСРС, след получаване на
съответно разрешение, което е приложено
в секретните материали по делото. В приложения протокол за оглед на
веществени доказателства от 14.07.2011г., ведно с фотоалбум /л. 59- 65 от
ДП в портфейла са открити три от
банкнотите с номера *********,*********,*********.
Последното действие по разследването, както и това при което са огледани
банкнотите предадени от С.Д. - Протокол за оглед на веществени доказателства от
15.07.2011г., ведно с фотоалбум /л. 66-69 от ДП./са извършени при спазване на
изискванията на НПК и резултатите им
кореспондират с резултата на химичната експертиза по делото, поради което съдът
счита, че те в достатъчна степен убеждават съда ,че намерените в портфейла в
колата на подсъдимия 3 от белязаните банкноти и една предадена от свидетеля С.Д.
са именно предадените от свидетеля Х. и
белязани по делото. Съответната ФХЕ е категорично,че по представените 4
броя банкноти с номинал от 50.00лева има
наличие на специални химически вещества, като тези в контролната проба
представена за сравнение. Съответното съдебно медицинско удостоверение №
134/2011г. от 08.07.2011г. /л. 71 от ДП/ представлява пряко доказателство, за
установените травматични увреждания на св.Х. на датата 08.07.2011г. вследствие
на нанесения му побой. Приложения Протокол
за химическа експертиза от 10.10.2011г., с №
275/201г., ведно с фотоалбум /л. 95-99 от ДП./ в достатъчна степен вследствие
на извода на експерта, че върху четирите банкноти е налично химично вещество
като това по представената проба и
поради факта, че пробата взета при спазване на процесуалните изисквания, както
и белязването на банкнотите, карат съда да кредитира в цялост заключението
на експерта съобразявайки се ,че използваните от него методи на изследване са
достатъчно обосновани. Съответната Справка от „Космо България Мобайл“ ЕАД, с
изх. № 16122 от 19.09.2011г. /л. 101-114 от ДП/; Справка от „Космо България
Мобайл“ ЕАД, с изх. № 16074 от 19.09.2011г. /л. 115-117 от ДП./, кореспондират
с приложените протоколи за проведени разговори
по протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство
„звукозапис“ от прилагане на СРС от
20.04.2012г.№RB202010-001-05/0318-04-13, от което следва ,че може да се направи
извод ,че комуникация е била осъществявана. Съдът намира Справка за съдимост за
лицето Б.Т.С. /134 от ДП/, Справка за съдимост за лицето П.Н.Н. /л. 136-137 от ДП/ за относими
към характеристичните им данни и съобразява вида и размера на наказанията на
подсъдимите. Приложените писмени доказателства- справка за водени досъдебни производства за П.Н.Н. /л. 143 от ДП/и
Удостоверение за раждане № ********** /л. 211, част втора от НОХД/ съдът намира
за относими към характеристичните данни за подсъдимия Н.. Изисканата справка от НОИ касателно свидетеля И.Г.
/л.184-186 от част втора от НОХД/, съдът
ползва за конкретизация на показанията на последния. Съставените протокол за
изготвяне на веществено доказателствено средство „видеозапис“ от прилагане на
СРС от 19.08.2011г.№RB
202010-001-05-04-P-40. протокол за изготвяне на веществено доказателствено
средство „фотоснимка“ от прилагане на СРС от
19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-41, протокол за изготвяне на веществено
доказателствено средство „фотоснимка“ от прилагане на СРС от
19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-42; протокол за изготвяне на веществено
доказателствено средство „звукозапис“ от прилагане на СРС от
19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-43, протокол за изготвяне на веществено
доказателствено средство „звукозапис“ от прилагане на СРС от
19.08.2011г.№RB202010-001-05-04-P-44, протокол за изготвяне на веществено
доказателствено средство „звукозапис“ от прилагане на СРС от 20.04.2012г.№RB202010-001-05/0318-04-13
съдът намира за изготвени съобразно
процесуалните изисквания на ЗСРС и НПК кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, като в тях след като съдът констатира пълна идентичност с
отразеното на всички веществени доказателствени средства
се детайлизират взаимоотношенията помежду пострадалия и подс.Н.. Писменото доказателство СМУ№134/2011г. с
описани в същото наранявания –контузия на главата с болезнен отток в лявата
слепоочна теменна област, кръвонасядане в тилната
област и отзад на шията, контузия на гръдния кош отпред вляво с болков синдром, кръвонасядане на
лявата подбедрица, оплаквания от главоболие
установява констатираното състояние на св.Х. за преживяното на датата 06.07.2011г.
, като съдът не намира основание да твърди, че същия документ е бил
манипулиран, вследствие на което отразените факти в него съдът намира за
обективни и назначената въз основа на него СМЕ по писмени данни убеждават съда в същото. Съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни заключението
на която е прието от съда се кредитира изцяло от съдебния състав.
Изводът на експерта, че описанието на морфологичната характеристика на
уврежданията, могат да бъдат обяснени с процесния
инцидент на 06.07.2011г. В разпита пред съда експерта заяви ,че констатираните
в СМУ мекотъканни увреждания изброени в него са в
резултат на действието на удари с или върху тъпи предмети, като изясни че не
само субективното оплакване на пациента
е медицински критерии за диагностициране на болковия синдром, като установената множественост на
ударите, съпоставена с отразеното в разпитите на пострадалия за механизма на
нанасяне на ударите те отговарят да са получени към датата на инцидента
06.07.2011г., както и че с оглед броя на нараняванията поотделно би могло всяко
от тях да е самопричинено, но с оглед тяхната
множественост това е малко вероятно, като и такива данни отсъстват по делото. Поради
горните причини съдът счете че сочената експертиза изцяло отговаря на така
поставените и въпроси поради което я кредитира в цялост.
Веществените доказателства иззети в хода
на досъдебното производство – три броя
метални боксове, мобилен телефон марка „Нокия“ с ИМЕЙ
*********, един брой портфейл, банкнота от 50 лв., с № *******, банкнота от 20
лева, с № ******, банкнота от 20 лева с № ********, банкнота от 20 лева с № *********,
банкнота от 5 лева, с № ********, банкнота от 5 лева, с № **********, банкнота
от 2 лева, с № ********, банкнота от 2 лева, с № *******, монета от 1 лев,
монета от 50 ст., монета от 10 ст., монета от 5 ст. и 8 монети по една
стотинка, 4 броя банкноти с номинал от
по 50 лева и номера *********, *********, ******** и ********* съдът намира за събрани при процесуалните
изисквания на закона и гради доказателствените си
изводи върху тях.
Конкретният протокол освидетелстване
/оглед на лице/ с писмено съгласие на лице от 14.07.2011г., ведно с фотоалбум
/л. 55-58 от ДП./съдът счита за изготвен в нарушение на закона. Соченото
действие е стартирало като такова със съгласие на лицето в случая подсъдимия Н.,
продължило е 40 минути , но подсъдимия е отказал да го подпише . Вярно е че съгласно
чл.158 от НПК огледът се извършва с предварително съгласие на лицето и в
началото на действието подсъдимият е
написал „съгласен съм да бъда оследан“, но очевидно е
че това се е случило незабавно след задържането на подсъдимия и той е написал
на задната част на протокола че „отказвам“ като за съда остава неясно същия
всъщност дал ли е съгласие да бъде освидетелстван или е отказал да даде такова,
поради тази причина съдът намира, че
съответното освидетелстване не е проведено нито в процедурата на предварително
разрешение , нито със съгласие, нито с последващо одобрение.
От правна страна:
От така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2,
т. 4 от НК като на 29.06.2011 година в град Г. с цел да набави за себе си и Б.Т.С.
имотна облага в размер на 1000 лева, е принудил И.Г.Х. чрез заплашване, като
заплашил И.Г.Х. с думите:„ Ти внимавай какво правиш, имаш живот, който може да
не е това, което е бил. Ще те пребия, ще те смажем. Ти не знаеш кои сме ние“,
да извърши нещо, противно на волята му – да предаде на П.Н.Н.
паричната сума в размер на 200 лева и с това причинил на И.Г.Х. на 14.07.2011
година имотна вреда в размер на 200 лева, като деянието е извършено от две лица
– П.Н.Н. и Б.Т.С..
От така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1
вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК като 29.06.2011
година в град Г. с цел да набави за себе си и за П.Н.Н.
имотна облага в размер на 1000 лева, е принудил И.Г.Х. чрез сила, като му
нанесъл удар с ръка, да извърши нещо, противно на волята му, да предаде на П.Н.Н. паричната сума в размер на 200 лева и с това причинил на
И.Г.Х. на 14.07.2011 година имотна вреда в размер на 200 лева, като деянието е
извършено от две лица – П.Н.Н. и Б.Т.С.. Съдът е
оправдал подс.С. за това ударите с ръка да са били
няколко, като горния правен извод е вследствие на анализа на показанията на
свидетеля дадени както в хода на досъдебното производство, така и пред състава
на съда, като съдът счете че с оглед многократното уточнение от страна на Х.,
че от С. е получил само един удар и посочването на вида и интензитета на удара,
мотивираха състава на съда, че множественост на употребената сила като удари с
ръка от страна на подс.С. не е имало.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението изнудване се изразява в упражняването на принуда, чрез
сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го склони към
определено поведение, т.е. принудата се осъществява в две форми - употреба на
физическо насилие спрямо пострадалия, както и в заплашване, изразяващо се в
психическо въздействие, което може да се изрази в застрашаване с бъдещо деяние,
което излага на опасност живота, здравето, честта, имота или имотното състояние
на друго лице, на което той държи.
В
конкретния случай подсъдимият Н. е осъществил едната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, а подсъдимият С. е осъществил другата форма на
изпълнителното деяние. Н. е упражнил заплашване с думите „ Ти внимавай какво
правиш, имаш живот, който може да не е това, което е бил. Ще те пребия, ще те
смажем. Ти не знаеш кои сме ние.“, а подсъдимия С. е упражнил сила, като е ударил
с ръка в областта на лицето свидетеля Х. на 29.06.2011г. Двамата са действали с
обща цел –да набавят имотна облага в размер на 1000лева, като тази цел е била
известна предварително на свидетеля Х. от предходния му контакт със С., както и
е била потвърдена от двамата в процеса на удара и заплахите, като на свидетеля
е бил даден седем дневен срок за издължаване. Тази оказана принуда спрямо Х.
определя и поведението му. Действително към датата 29.06.2010г. свидетелят Х.
се е почуствал заплашен и мотивиран да предприеме акт
на имуществено разпореждане, още повече че това е бил трети контакт от страна
на подсъдимия С. с него, като при първите два
ноември 2010г. и края на декември 2010г. е бил предупреждаван от подс.С., че ще има разправии с него и Н. и че ще му се
случи нещо лошо, ако не им издължи въпросните 1000лева. Точно след седем дни
подсъдимият П.Н. отново е предприел
действия по отношение на пострадалия Х. и макар същите да не са инкриминирани
като деяния са във взаимовръзка с така повдигнатото обвинение, по отношение и
на двамата подсъдими, тъй като последвалата тежка физическа агресия с нанасяне
на множество удари по главата и тялото
на пострадалия го е провокирала да се обърне към полицията, тъй като е осъзнал,
че отправената заплаха от страна на
подсъдимия Н. на 29.06.2011г. ще се
реализира, а удара понесен на същата дата от страна на подсъдимия С. ще се
мултиплицира, ако същия не извърши нещо
противно на волята си. Относно писменото доказателство СМУ№134/2011г. с описани
в същото наранявания –контузия на главата с болезнен отток в лявата слепоочна
теменна област, кръвонасядане в тилната област и
отзад на шията, контузия на гръдния кош отпред вляво с болков
синдром, кръвонасядане на лявата подбедрица,
оплаквания от главоболие и назначената въз основа на него СМЕ по писмени данни
в корелация с показанията на Х., М. и П. водят до резонния извод ,че на 06.07.2011г.
свидетеля е бил малтретиран, като запознавайки се със съдържанието на
звукозаписа направен на разговора в кафе „Р.“ може да се направи извод,че боя е
бил осъществен именно от подсъдимия Н. с формулираната още на 29.06.2011г. от
него и подсъдимия С. цел да им бъде дадена сумата от 1000лева. Осъществената на
29.06.2011г. вербална агресия от страна на подсъдимия Н. и физическа от страна
на подс.С. с удрянето с ръка и действията на подсъдимия Н. на 06.07.2011г.
точно 7 дни след дадения срок от двамата
е целяла да убеди пострадалия, че намеренията неговите и на подс.С. са действителни и ако свидетеля не пристъпи към акт
на имуществено разпореждане ще последва реализиране на отправените заплахи. В
последвалите събития на 08.07.2011г. от приложеният протокол за извършените
звукозапис в кафене „Р.“ е видно, как помежду Х. и Н. се обсъжда сумата да се
даде на два-три пъти, че свидетеля Х. неколкократно изяснява ,че не желае да има проблеми с тях, визирайки
Н. и С., ,като от съдържанието на разговора става ясно, че действително преди
време Х. е дължал 600лева на подс.Н.- сума от преди
две години, но в момента сочената сума не се обсъжда и не се търси. В разговора
се обсъжда и факта, че свидетеля Х. е
бит, като подс.Н. уточнява, че Х. първия път е ударил
бутилки. Свидетеля Х. се е разпоредил
само със сумата от 200.00лева тъй като само толкова е успял да получи в заем от
вуйчо си, но същия ги е предоставил на подс.Н. на
14.07.2011г. с ясното съзнание, че същите са предназначени за Н. и С.. Налице е
съставомерност по чл. 214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр.чл.213аал.2
т.4 от НК, имайки предвид, че целта и действията на подсъдимите лица са били
пострадалият да бъде принуден да извърши нещо противно на волята си, а именно
да им предаде инкриминираната сума, като са опорочили неговата вола на етапа на
изявата й. Последващото поведение на Х. в резултат на
употребената принуда /съответно сила и заплашване от страна на двамата
подсъдими на 29.06.2011г./ съставлява акт на имуществено разпореждане със
сумата от 200.00лева като по този начин е
причинил имотна вреда на себе си. Разпореждането на И.Х.
със сумата от общо 200.00лева е
довело до безвъзмезден разход /тъй като насреща липсва реална
облага/ и невъзстановим разход /тъй като разхода е окончателен и
безвъзвратен/. Това е и датата-14.07.2011г. на настъпването на имотната вреда
за св.Х.. Последователността на действията, а именно отправянето на съответното
заплашване от страна на Н. и употребата на сила от страна на С. разкрива, че упражнената принуда е била именно
с цел да се мотивира пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане и
да се предаде въпросната сума от хиляда лева, която впоследствие е била
разсрочена от страна на подсъдимия Н..
В настоящия случай имаме именно квалифициран случай на изнудване, като изнудването е извършено от
две лица, тъй като и двете лица са участвали в самото изпълнение на престъплението,
като са действали с една обща цел имота облага за двамата в размер на
1000.00лева, като всеки от тях на датата 29.06.2011г. е осъществил по една от
формите на изпълнителното деяние. .
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл, при което Н. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
което е извършил, съзнавал е и общественоопасните
последици, предвиждал е настъпването им и пряко ги е целял. В настоящия случай
е налице и допълнителния субективен признак на състава, а именно специалната користна
цел, а именно да набави за себе си и за подс.С. имотна облага, която цел в случая е била не
само поставена, но и обективно постигната.
Със същия вид умисъл се характеризира и
деянието извършено от подс.С., като последния също е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, обществено опасните му
последици и предвиждайки настъпването им пряко ги е целял.Субективния признак
на състава е налице и при подс.С..
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия П.Н.Н. за виновен в извършването на
престъплението по престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а,
ал. 2, т. 4 от НК.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия Б.Т.С. за виновен в
извършването на престъплението по престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал.
1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК.
По аргументите на
защитата :
Относно аргумента на адв.Т.,
че е неясно от показанията на пострадалия кой точно и какви заплахи му е отправил на 29.06.2011г. , както и че
тези показания са недостатъчни за извод че С. на въпросната дата му е ударил
шамар съдът не намира опора в даказателствения
материал за това твърдение, тъй като в тази връзка са показанията и на М. и на П.,
които макар и преразказ на споделеното им от пострадалия са твърде детаилни и се припокриват с първоначално изложеното от Х.. Касателно твърдението на адвоката, че на 06.07.2011г.
тримата са разговаряли приятелски в присъствието
на С., П. и К., съдът следва да посочи следното: от детайлната разпечатка на
телефона на подсъдимия за въпросната дата се установяват провеждани телефонии от мобилна клетка извън територията на град Г.,
след 18.15ч., а ползвания от св.К. телефон е прихващан като ползван извън
територията на гр.Г. по пътя за Т. в
часовия диапазон от 11.09ч. до 16.53ч., като след това отново е прихванат от
мобилна клетка извън Г., а телефонът ползван от св.С. през цялото време е бил
активиран в района на мобилна клетка в гр.Г., ул.********** т.е. активиран извън
ползваните клетки и от подс.Н. и от св.К., което кара
съда още веднъж да се усъмни основателно, че разказваната случка от
свидетелките е била на посочената дата. Според адв.Т.
медицинската експертиза не установява нищо и според него травматичните
увреждания могат да бъдат получени по
всякакъв начин, съдът не е съгласен с този извод най малко, че при разпита на
експерта в съдебно заседание същия потвърди, че подобна установена
множественост е твърде малко вероятна за самопричиняване
още повече, че са налице и показанията на св.М. които непосредствено е възприел
състоянието но свидетеля Х.. Съдът намира изявлението на процесуалния
представител, че в показанията на К.П. не присъства упълномощаване на двамата
подсъдими да му съберат сумата, за невярно, тъй като внимателния прочит на тези
показания обосновава обратното твърдение.
Според
възраженията на адв.Ц. има несъответствие между
цифрова квалификация и фактическата обстановка по обвинителния акт. Подобна
обструкция за съда е несъстоятелна доколкото е налице изменено обвинение касателно и двамата подсъдими и след като от него е
отпаднало един от квалифициращите признаци на първоначално повдигнатото
обвинение подсъдимите следва да се бранят по него, като в този случай тази част
на описанието на обвинителния акт касаеща този
квалифициращ признак е ирелевантна. Твърдението на защитника, че св.М. не е
очевидец и поради която причина показанията му следва да се игнорират съдът
намира за несъстоятелен довод доколкото свидетелят М. не е очевидец на събитието от 29.06.2011г., но
е пряк очевидец на състоянието на пострадалия на 06.07.2011г, а преценката на доказателствената стойност на тези показания е достатъчно
детайлизирана от съда.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението престъпление по чл.
214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК. е предвиден размер
от две до десет години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и „ГЛОБА“ от 4000 до 6000 лева,
като съдът може да наложи и „КОНФИСКАЦИЯ“
до една втора от имуществото на дееца.
За престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а,
ал. 2, т. 4 от НК. по отношение на подсъдимият П.Н.Н.
съдът определи вида на наказанието съобразно посоченото в наказателно правното норма, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а размера
при условията на чл. 55 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НК
поради следните съображения:
При индивидуализацията на наказанието на подс.Н. съдът
прие като смекчаващи отговорността обстоятелства безупречното процесуално
поведение на подсъдимия утвърдените му
трудови навици, добрите характеристични
данни, фактът че същия има малолетно дете за което полага грижи, ниската
стойност на предмета на посегателство и съобразявайки личния принос
и роля на подсъдимия в осъществяването на престъплението. Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съда констатира наличието на обременено
съдебно минало на подсъдимия. Поради тези причини съдът е наложил наказание в
размер от шест месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА„ под законоустановения минимум за
престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В
така определения размер съдът е намерил
че наложеното наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Н.,
така и за оказване на предупредително
въздействие върху останалите членове на
обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление,
личността на дееца и целите по чл.36 от НК.
Поради обстоятелството, че подс.Н. е бил
осъждан с присъда по НОХД№540/2009г. на РС-Г. към момента на деянието на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното
наказание от шест месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в затворническо общежитие от закрит
тип. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1т.1 от НПК от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ е приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ считано от 14.07.2011г. в размер на три
месеца и тринадесет дни, както и на основание чл.59 ал.1т.2 от НПК от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ е приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ считано от 27.10.2011г. в размер на три месеца и
десет дни, като два дни „ДОМАШЕН АРЕСТ“
се зачитат за един ден „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ .
Съдът с присъдата си на основание чл.68 ал.1 от НК е
привел в изпълнение така наложеното
наказание на подсъдимия П.Н. с
присъда по НОХД540/2009г. на РС-Г. „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ в размер на девет месеца , тъй като посочената присъда е влязла в
сила на 29.09.2009г и изпълнението и е
било отложено за срок от три години, като деянието по настоящето дело е
осъществено на 29.06.2011г. т.е. преди изтичането на изпитателния срок по чл.
66 ал.1 от НК по сочената присъда. Съдът основание чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното
наказание от девет месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ в затворническо общежитие от открит тип тъй като към датата на
постановяване на въпросната присъда П.Н. е бил неосъждан.
По отношение на подсъдимия Б.Т.С. за
престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1
вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК съдът определи вида на наказанието
съобразно посоченото в наказателно правната норма, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а
размера при условията на
чл. 55 ал.3 вр. ал.1 т.1 от
НК поради следните съображения:
Касателно подсъдимия Б.С. отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства не се откриха. Съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия С.
чистото му съдебно минало, служебната
му ангажираност, тежкото му материално положение, доброто му процесуално
поведение, добрите характеристични данни
и съобразявайки личния принос и роля на подсъдимия в осъществяването
на престъплението, както и ниската стойност на предмета на посегателство. Законоустановения минимум за престъплението чл. 214, ал. 2,
т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК е две години „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“. Наличието на многобройни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива
формираха извода на съда че следва да наложи наказание на подсъдимия С.
под законоустановения минимум за престъплението по чл.
214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК., а именно да се наложи наказание
от шест месеца „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. В този срок съставът на съда
счете, че определеното наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С.,
като в този смисъл ще се окаже и
изискуемото от закона предупредително
въздействие върху останалите членове на
обществото.
Съдът намира, че няма пречка за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“,
наложено на подсъдимия Б.С.. Наложеното наказание е с размер по-малко три
години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му според
съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно наказанието. При евентуално
ефективно наказание същото очевидно би надхвърлило целите, които се преследват
с него, а именно за поправяне на извършителя. Съдът отчита, че за постигане на
баланс на специалната и общата превенция и с оглед личностовите
особености на подсъдимия следва да бъде отложено изпълнението на наложеното на
подсъдимия Б.С. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на шест месеца “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от три
години, който тече от влизане в законна сила на присъдата.
По веществените
доказателства:
Съдът с присъдата си е определил, че три
броя метални боксове, мобилен телефон марка „Нокия“ с
ИМЕЙ *********, един брой портфейл, банкнота от 50 лв., с № *******, банкнота
от 20 лева, с № ******, банкнота от 20 лева с № ********, банкнота от 20 лева с
№ *********, банкнота от 5 лева, с № ********, банкнота от 5 лева, с № **********,
банкнота от 2 лева, с № ********, банкнота от 2 лева, с № *******, монета от 1
лев, монета от 50 ст., монета от 10 ст., монета от 5 ст. и 8 монети по една
стотинка, следва да бъдат върнати на подсъдимия П.Н.Н.
тъй като същите са иззети от управляваното от същия МПС при извършеното
претърсване и изземване на 14.07.2011г. Съответните 4 броя банкноти с номинал от по 50 лева и номера *********, *********,
******** и ********* следва да бъдат върнати именно на И.Г.Х., тъй като той се
явява лицето което ги е предало с
протокол по делото и същите дефакто са излезли от
неговия патримониум. Съответните черна качулка
текстилна материя, нож с дължина 20 см. на острието, син тефтер с надпис“Р.-фирма
за дипломи“ съдът е постановил да бъдат
върнати на подсъдимия Б.С. , тъй като той именно е лицето от чийто автомобил и дом същите са иззети на
14.07.2011г. в гр.Г., ул.***********.
По разноските:
Разноските по делото в
съдебната и досъдебната фаза на процеса възлизат на 189.50лева представляващи разноски за възнаграждения на експерти за изготвяне на експертни заключения и за изслушването
им в съдебно заседание.
С оглед изхода на делото, като призна
подсъдимите П.Н. и Б.С. за виновни
по повдигнатите им обвинения,
съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК
осъди всеки един от тях да заплати, съответната
част в размер на 94.75 лева за всеки един поотделно, с оглед на обстоятелството,
че така повдигнатото им обвинение в осъществяването на което са признати за
виновни са участвали и двамата.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Съдия: