РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пловдив, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
в присъствието на прокурора Тодор. П. Павлов.
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300602602 по описа за 2023 година
за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 32 от 04.10.2023г., постановена по НОХД № 406/23г.,
Районен съд – К. e признал подсъдимия П. Л. С. за невинен в това на
03.11.2022г. на път I-6 /Б.-С./, в населено място с.В. Л., обл. П., като
извършител в съучастие с М. И. Г. с ЕГН **********, като извършител, с цел
да набави за себе си имотна облага, противозаконно да е подпомогнал
чужденци - 7 /седем/ *** граждани - О. А. /O. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., С.
М. /S. M./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., М. Б. /M. B./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., С.
А. /S. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., Х. Ш. /H. S. / ЛНЧ * - роден на *г. в М., Д.
Ш. /D. S./ ЛНЧ * - роден на *г. в М. и М. А. /M. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М.,
да пребивават и преминават в страната - Република България, в нарушение на
закона - чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
1
необходима“, като деянието да е извършено, чрез използване на моторни
превозни средства - лек автомобил марка „Форд“ модел „Г.“ с регистрационен
номер * и лек автомобил марка „А.“ модел „А.“ с регистрационен номер *, по
отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл.304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 281, ал.2, т.1,
предл.1-во и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
С присъдата си съдът е постановил, на основание чл.190 ал.1 от НПК,
разноските по делото в размер от 236 лева да останат за сметка на
Държавата.
Взел е отношение и по веществените доказателства по делото, като е
постановил 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „А.“ модел „*“, черен на
цвят, с повреден в горната част стъклен протектор, с ИМЕЙ 1: *, ИМЕЙ 2: *,
ведно със сим-карта в него с абонатен номер *, регистрирана на П. С.; л. а.
марка „А.“ модел „А.“ с регистрационен номер *, собственост на П. Л. С.,
ведно с контактен ключ за него, находящи се на съхранение при домакина на
РУП К., след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия.
Сребрист плик с надпис ’’D.” с REF *, съдържащ сонда за проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер ’’D.” с № *,
също находящ се при домакина на РУП К., да бъде унищожен като вещ без
стойност. А 1бр.диск, изпратен от АПИ, да остане в кориците на делото.
Недоволна от така постановения съдебен акт е останала Районна
прокуратура – Пловдив ТО-Карлово, която посочвайки го за неправилен
предлага в протеста си да бъде отменен, като подсъдимият С. бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста във
въззивното производство.
Подсъдимият П. С., самостоятелно и чрез защитника си, моли за
потвърждаване на атакувания от прокуратурата съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на
2
03.11.2022г. около 21.50ч. дежурен автопатрул при РУП Карлово в състав св.
Д. Ж. и св.К. К. получили сигнал от ОДЧ за два автомобила, движещи се
заедно, в т. нар. „пакет“ по подбалканския път Б. – С., а именно лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с регистрационен номер * и лек автомобил
марка „А.“, модел „А.“ с регистрационен номер *, за които имало съмнения,
че превозват нелегално мигранти, като им била поставена задача да установят
и проверят тези МПС. Двамата незабавно тръгнали по път 1-6 в посока гр.К. с
цел да обезпечат кръстовището му с път III-641, откъдето имало вероятност
автомобилите да отбият и продължат пътя си. След кръстовището за с.К.,
общ.К., полицейският автомобил се разминал с единия от подадените
автомобили - „А.“. Те веднага обърнали движението си и го последвали, като
в с.В. Л., общ.К., на автобусна спирка западно от кръстовището на ул.“**“ и
ул.“**“, спрели автомобила със светлинен и звуков сигнал. Само половин
минута след това от същата посока се появил и другия подаден автомобил
„Ф.“, който също бил спрян от полицейските служители на същата автобусна
спирка. Установено било, че именно във „Ф.“-а пътуват 7 чужди граждани без
документи, идентифицирани по-късно като * граждани. Установена била
самоличността на водачите на двата автомобила - П. Л. С. управлявал л.а.
„А.“, а М. И. Г. управлявал л.а. „Ф.“, модел „Г.“. Ж. и К. разговаряли със С. и
Г., като последният им заявил, че е качил лицата находящи се в автомобила
му в района на гр.С. с цел да им помогне да се придвижат до гр.С. Той и подс.
С. категорично отрекли да се познават. Ж. и К. докладвали в дежурната част
за установеното и запазили местопроизшествието.
П. С. и М. Г., заедно със седемте чужди граждани, били доведени в
сградата на РУП К. Било образувано досъдебно производство № 479/2022г. по
описа на РУП Карлово. А С. и Г. били задържани по ЗМВР. Бил извършен
оглед на местопроизшествие, с изготвяне на фотоалбум, при който били
огледани и фиксирани - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с
регистрационен номер * и лек автомобил марка „А.“ модел „*“ с
регистрационен номер **.
С протокол за доброволно предаване М. И. Г. предал на разследващия
полицай 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „С.“, черен на цвят с ИМЕЙ 1:
* и ИМЕЙ 2: *, без сим-карата в него; 1 бр. мобилен телефонен апарат марка
„С.“, черен на цвят с ИМЕЙ 1:* и ИМЕЙ 2:*, ведно със сим-карата в него с
3
абонатен номер *, регистрирана на името на М. Г. - /В./;1 бр. мобилен
телефонен апарат марка „С.“, светъл на цвят с ИМЕЙ 1: * и ИМЕЙ 2: *, ведно
със сим-карата в него с абонатен номер *, регистрирана на М. Г. -/Й./; л. а.
марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен номер *, регистриран на И. Н. А.,
ведно с контактен ключ за него; 2бр. касови бележки /фискален бон/ от
бензиностанция „К.“ гр.К. от дата *г.; 2бр. касови бележки /фискален бон/ от
бензиностанция „К.“ гр.К. от дата *г.; 1бр. касова бележка /фискален бон/ от
бензиностанция „Е.“ с.Е. общ.Н. З. от дата *г. А с протокол за доброволно
предаване подс.П. С. предал на разследващия полицай 1 бр. мобилен
телефонен апарат марка „А.“ модел „*“, черен на цвят, с повреден в горната
част стъклен протектор, с ИМЕЙ 1: * , ИМЕЙ 1:*, ведно със сим-карата в
него с абонатен номер *, регистрирана на П. С. -/А 1/; л. а. марка „А.“ модел
„А.“ с регистрационен номер *, собственост на П. Л. С., ведно с контактен
ключ за него. Проведени били разпити на свидетели, в т.ч. и пред съдия от
Районен съд гр.К. Изискани и приложени са справки от мобилните оператори
и от АПИ. Извършен е оглед на ВД – телефони. В хода на разследването в ДП
се установило, че на 03.11.2022г. св.Г. получил обаждане от непознат номер
от чужбина, който му предложил срещу заплащане да транспортира
нелегални мигранти от района на с.Т., обл.Б. към вътрешността на страната и
той се съгласил. На същия ден - 03.11.2022г. към 14.00 часа св.М. Г. тръгнал
от гр.С. по магистрала „Т.“ в посока гр.Б. с лек автомобил марка „Ф.“ модел
„Г.“ с регистрационен номер *. По „В.“ от непознат чужд номер получил
локация, от къде трябва да вземе мигрантите. От неустановено по делото лице
бил уведомен, че при спиране на точката посочена в локацията хората, които
трябва да превози сами ще дойдат. Това съобщение било изтрито от М. Г.,
тъй като така бил инструктиран. Към 17.00- 18.00 часа св.М. Г. спрял в района
на с.К. на оказаното му място. Задните седалки на автомобила му били
предварително сгънати. От храстите в близост до пътя излезли 7 лица, които
били проникнали в Р България, като прескочили оградата с Р Т., установени
по късно от органите на полицията като ***те граждани – О. А. /O. A./ ЛНЧ *
- роден на *г. в М., С. М. /S. M./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., М. Б. /M. B./ ЛНЧ *
- роден на *г. в М., С. А. /S. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., Х. Ш. /H. S./ ЛНЧ *
- роден на *г. в М., Д. Ш. /D. S./ ЛНЧ * - роден на *г. в М. и М. А. /M. A./ ЛНЧ
* - роден на *г. в М., които се качили през багажника на автомобила и успели
да се сместят. Св.М. Г. потеглил за гр.С., като се движил по подбалканският
4
път. По време на пътуването не е разговарял с подсъдимия, не го познавал и
въобще не го е виждал до спирането им от органите на полицията. След
установяване на престъплението и образуването на ДП№479/2022г. по описа
на РУП Карлово, свидетелят К. С. - Началник група ПКП при РУП Карлово,
притежаващ правото да извършва необходимите справки в АИС - „Пътна
карта“ за движението на МПС, осъществил такава за спрените от
полицейските служители автомобили, като въвел в програмата
регистрационните номера на МПС-тата и установил данни за тяхното
движение. От извършените справки в система АИС “Пътна карта“, бил
проследен маршрута на двата автомобила. Същите били засечени на
03.11.2022г. в 14.24ч. на точка С. комплекс Ч. К., след което на точка на АМ
Т. /В./ в посока гр.Б. След това на точки И., Т. в., Ц., Ч., П. П. и около 17.00ч.
в точка К. на АМ Т. Двата описани автомобила били засечени да преминават
през посочените точки в интервал един от друг от няколко секунди до
няколко минути. Когато посоката на движение на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Г.“ с peг. №* се променила, лек автомобил марка „А.“, модел „*“ с
регистрационен номер * направил същата маневра /засечени са от камерите
на АПИ/. След това отново двата автомобила били засечени да се връщат
обратно през гр.А. и гр.К., отново през К. - АМ Т., но вече в обратна посока -
към гр.С. Засечени били в 19.52ч. на точка З. - АМ Т. и след това на точка М. -
АМ Т. в посока гр.С. З. Малко след това и двата автомобила направили
обратен завой и отново били засечени на точка М. - АМ Т., но вече движещи
се в обратна посока - от гр.С. З. към АМ Т., като в 21.33ч. са засечени отново
един след друг на близка дистанция на точка Т. посока от гр.К. към гр.К.,
където били спрени от Ж. и К.
С постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив - Териториално
отделение гр.Карлово от 12.12.2022г. досъдебно производство № 479/2022г.
по описа на РУП Карлово е разделено, като по отношение на М. И. Г. с ЕГН
********** за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл.1-во и т.5, във вр. с
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК е заведено под № 527/2022г. по
описа на РУ - гр.Карлово. По това ДП, с това обвинение, с Г. е сключено
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство и същото е
внесено в РС Карлово, където било образувано НОХД № 671/2022г. по което
е одобрено споразумението с което на Г. му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 5000 лева, като на
5
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година било отложено с изпитателен срок
от 3 години. А досъдебно производство № 479/2022г. по описа на РУП
Карлово продължило срещу П. С. и е приключило с внасянето на процесния
обвинителен акт.
Съдът е приел и заключението по съдебно-химикотоксикологичната
експертиза даващо отговор за липсата на наркотични/упойващи вещества в
кръвната проба на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след сторен
внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този
смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната
преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се
изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено, че
авторството на подсъдимия С. не се установява по безсъмнен и категоричен
начин в конкретното престъпно деяние. Разглеждайки делото в хипотезата на
чл.371т.1 от НПК и анализирайки изнесеното от свидетелите и подсъдимия в
рамките на ДП, съдът правилно е достигнал до извода за липсата на пряко
уличаващи С. гласни доказателства. Изключение правят единствено
показанията на полицейския служител св.К. С., за които законосъобразно и в
съответствие със съдебната практика съдът е преценил, че не следва да бъдат
ценени. По друг начин би стоял въпросът по доказване, ако вследствие на
„признатото” пред С., в хода на проведената беседа/сторена след задържането
на подсъдимия/, изхвърляне на телефон от С. е бил издирен този телефон,
което обаче не е било сторено от полицейските служители. Т.е. единствените
улики по делото срещу подсъдимия С. се явяват данните по справките от
мобилните оператори и АПИ за движението „в пакет” на автомобилите на
подсъдимия С. и този на осъдения М. Г., които доказателства обаче не могат
да обусловят постановяване на осъдителна присъда спрямо С. - при това и
при категоричното отричане и от двамата да са се познавали един с друг,
както и да са комуникирали въобще помежду си, както и от показанията на
свидетелите – * граждани, че въобще не са виждали подсъдимия. Съобразно с
практиката на върховния съд, че косвените доказателства – уликите могат да
послужат като единствена основа за изграждането на осъдителна присъда, но
тогава направения въз основа на тях извод трябва да бъде единствено
6
възможния, то въззивният състав на съда счита, че това не може да бъде
отнесено към настоящия казус. Липсва изискваното от тази практика
хармоничното единство между косвените доказателства и другите обективни
такива по делото, което да доведе до категоричното и безсъмнено становище
за виновно поведение на С. във вмененото му престъпно деяние. В тази
връзка следва да се посочи, че твърдяното от прокурора наличие на безспорни
доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на общественоопасното
деяние, касае единствено тези, посочени по-горе, а именно данните от
справките на мобилните оператори и ДАИ. Изключвайки категорично
показанията на св.С. в частта им по споделеното му от подсъдимия, то
соченото в обвинителния акт относно получаване от последния на
предложение за превоз на мигранти, даване на съгласие, комуникация по
телефон с М. Г. и последващо изхвърляне на апарата – всичко това остава в
сферата на предположението.
Отделно от горното, при разглеждане на делото и при постановяване на
присъдата не се констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, които да доведат до необходимост от корекции и за
отмяна на атакувания съдебен акт.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 от
НПК присъдата на Районен съд – Карлово следва да бъде потвърдена, при
което и Окръжен съд – Пловдив.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 32 от 04.10.2023г., постановена по НОХД
№ 406/23г., по описа на Районен съд – Карлово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7