Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 30.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 131 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез
адвокат С.К., срещу Решение № 125/28.02.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 30/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № В-0050571/09.12.2019г. на директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите, с което на Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 222 от ЗЗП
за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 2 изречение второ от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че съдебният акт няма мотиви, а поддържаните от съда съображения се
явяват формални и не удовлетворяват изискванията на закона. Твърди се още, че
контролните органи неправилно са определили датата на нарушението на чл. 127,
ал. 3 от ЗЗП. Излагат се и доводи по същество, в които жалбоподателят
аргументира становището, че санкционираното дружество не е извършило вмененото
му нарушение, тъй като задължението за отразяване на извършения ремонт в
гаранционната карта било за сервиза, но не и за търговеца. По тези съображения
се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответната страна, КЗП, гр. Варна, изразява
становище за неоснователност на касационното оспорване и претендира присъждане
на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява
и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 12.09.2019г.
компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите -
гр. Шумен извършили проверка в обект – магазин „Теленор“ намиращ се в гр. Шумен
на бул. „Велики Преслав“ №6, собственост на „Т.Б.“ ЕАД, ***.
Обектът работел, като се
предлагали за продажба мобилни апарати и аксесоари. За констатирането при проверката бил съставен
Констативен протокол № К-2665861 от 12.09.2019г. В протокола било отразено, че
проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. №
В-03-1741/09.09.2019г. от лицето Д.В.Д.. Същата на 10.10.2018г. чрез договор за
лизинг закупила от ЕАД „Т.Б.“ мобилен телефон „Нокиа“. В периода на ползване на
27.12.2018г. се появил дефект в телефона – описан от потребителя като „прекъсва
и не се чува“, за което е предявена рекламация. Същата е приета с протокол за
приемане на устройство № *********/28.12.2018г. На 19.01.2019г. телефонът е
върнат на потребителката отремонтиран с Акт за удовлетворяване на рекламация №
А502032853. Проверяващите установили, че в приложеното копие от гаранционната
карта не е описан и отразен извършения ремонт
На 14.11.2019г. за
констатираното при проверката извършена на 12.09.2019г., бил съставен АУАН №
К-0050571/14.11.2019г., като актосъставителят счел, че с това жалбоподателят е
нарушил чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. Актът бил връчен на управителя на магазина – Д.В.съгласно
чл. 233 ал. 4 от ЗЗП, който го подписал без забележки. Не се възползвал от
правото си по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по
акта.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав
извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на
дружеството неизпълнение.
Настоящият съдебен
състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи. При съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази насока, съдебният
състав намира за необходимо да отбележи, че касаторът релевира доводи за
некоректно посочване на датата на извършване на простъпката по чл. 127, ал. 3
от ЗЗП. Същите съдът възприема за неотносими и неоснователни, доколкото в
случая отговорността на търговеца е ангажирана за деяние, несъобразено с
изискването на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, при описанието на което органите на ЗЗП
са индивидуализирали коректно момента на реализиране на простъпката.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да отрази извършения ремонт по приета рекламация на продукт в
гаранционната му карта, с което е нарушил чл. 123, ал. 2, изречение второ от
ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на
основание чл. 222 от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на
имуществената отговорност по посочения текст от ЗЗП, е неизпълнение на
визираното в чл. 123, ал. 2 от ЗЗП задължение търговецът да отрази извършен
ремонт в гаранционната карта, при което срокът на ремонта се прибавя към
гаранционния срок. В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност
на наложената санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена
рекламация по отношение на едно устройство, като търговецът е приел да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба чрез осъществен
ремонт, но не е попълнил по надлежен начин гаранционната карта. Адресат на
задължението по чл. 123, ал. 2, изречение второ от ЗЗП е именно търговецът, към
който потребителят отправя рекламационната си претенция, а не съответния
сервиз, натоварен единствено с техническото обслужване на апарата. Твърдението пък че нормата на чл.
123, ал. 2 от ЗЗП сочела на форма на деянието „допустителство“ е превратно
тълкуване на закона и не се споделя от касационната инстанция. Неотносимо към
съставомерността на деянието е и твърдението за надлежно отразяване на
детайлите по предявената рекламация в книгата за рекламации от страна на
юридическото лице – това по никакъв начин не отнема задължението му,
произтичащо от чл. 123, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП, което е съобразено с целта на
закона, а именно да бъде защитено правото на потребителя за удължаване на
гаранционния срок със срока на извършения ремонт и данните за това да бъдат
отразени по еднозначен начин в гаранционната карта. За да бъде изчислен срока на ремонта,
който следва да се прибави към гаранционния, трябва да бъдат посочени неговото
начало и край, и в гаранционната карта следва да бъдат отразени датите на
приемане и връщане на стоката от ремонт. До аналогични изводи е достигнал и
районният съд, излагайки съответните правни аргументи и мотивирайки своите
възприятия в унисон със закона, което налага обжалваният съдебен акт да бъде
оставен в сила.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН
/нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на
разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 120 лева,
която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът
следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, гр. Варна разноски по делото в
размер на 120 лева.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 125/28.02.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 30/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“ ЕАД, *** да заплати на Комисия
за защита на потребителите, РД – Варна, , разноски по делото в размер на 120
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 30.07.2020 г.