РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Русе, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20204520103939 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, съединен в условие на евентуалност с
осъдителни искове по чл.240 и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 15.05.2017г. е сключил с В. Д. В. договор за
потребителски кредит №CARD-15186979, съгласно който му е отпуснал револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта №PLUS-14845910 с максимален
кредитен лимит 10000 лв. На 24.08.2018г. ответникът е активирал предоставената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване на
кредита. За ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска до пълното погасяване на задължението. На 01.03.2019г. ответникът преустановил
обслужването на заема, поради което кредиторът блокирал използването й. Задължението
на ответника по договора за потребителски кредит е в размер на сумата общо 1015.53 лв,
представляваща 810.15 лв главница, 165.39 лв възнаградителна лихва за периода от
01.03.2019г. до 12.08.2019г. и 39.99 лв мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до
11.02.2020г. За събиране на вземането си в този размер подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело №1102/2020г. на
Русенския районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено
1
съществуването на вземането му към ответника В. Д. В. за сумите 810.15 лв главница по
договор за потребителски кредит №CARD-15186979, заедно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, 165.39 лв
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г., 39.99 лв мораторна лихва
за периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г. В условията на евентуалност, при отхвърляне на
установителния иск предявява осъдителни искове за всички дължими претенции.
Претендира разноските по ч. гр. дело №1102/2020г. на РРС, както и тези по исковото
производство.
Ответникът В. Д. В. чрез назначения му особен представител взема становище за
неоснователност на иска, който не е доказан. Моли искът да бъде отхвърлен.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №1102/2020г. на
Районен съд - Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от данните по ч. гр. дело №1102/2020г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. Д. В. за сумите
810.15 лв главница по договор за револвиращ потребителски кредит №CARD-
15186979/24.08.2018г., заедно със законната лихва от 25.02.2020г. до окончателното
изплащане, 165.39 лв възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г.,
39.99 лв мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г., както и за 25.59 лв
разноски за държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника съгласно чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-
14845910/15.05.2017г. се вижда, че ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит в размер на 5000 лв, заедно със застрахователна премия “Защита на плащанията” в
размер на 1680 лв. Изплащането на задължението по договора е разсрочено, съгласно
Погасителен план, инкорпориран в договора, на 60 месечни погасителни вноски, всяка по
180.37 лв, дължими до 20-то число от месеца, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, заедно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите –
32.57 % и лихвен процент – 26.71 %. Съгласно чл.17 от договора, кредиторът следва да
изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените транзакции, но не по-
2
малко от веднъж годишно. Съгласно чл.5, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
на една или повече месечни погасителни вноски в размер на законната лихва, действаща в
периода на забавата, върху всяка погасителна вноска. В изр.2 на чл.5 е посочено, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително с всички надбавки и дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
По делото е представено единствено Месечно извлечение по кредитна карта от 15.07.2019г.
за отчетен период 15.06.2019г.-15.07.2019г. за сумата общо 33.74 лв. От същото се вижда
още, че използваният кредитен лимит е в размер на 975.54 лв и минималната сума за
плащане е 358.48 лв. Годишно извлечение, съгласно уговореното в чл.17 от Условията по
договора, не е представено. По искане на ищеца и за изясняване задължението на ответника
съдът е назначил счетоводна експертиза.
Поради невнасяне на разноски за изготвяне на счетоводната експертиза съдът е заличил
същата.
При това положение съдът намира, че искът се явява недоказан по размер, не е
установено задължението на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и към момента, поради което искът по чл.422 ГПК следва да
се отхвърли.
Ищецът е предявил в условия на евентуалност искове с правно основание по чл.240
ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за същите суми срещу ответника, в случай че установителният иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Евентуално
съединените искове се считат предявени под условие. Неуважаването на главния иск
обуславя разглеждането на евентуалните искове по чл.79 и по чл.86 ЗЗД. В случая
условието, под което евентуалните искове са предявени, се е сбъднало - главният иск се
отхвърля и с евентуалните искове съдът е сезиран.
С оглед обстоятелството, че задължението на ответника не е установено по размер
понастоящем, поради което исковете за погасяване на задължението по предметния договор
за кредит в размер на 810.15 лв следва да се отхвърли, както и акцесорните искове за
заплащане на сумите 165.39 лв възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до
12.08.2019г., 39.99 лв мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на
3
управление във Франция, гр. Париж, бул. “Осман” №1, рег. №*********, представлявано от
Лоран Давид и Льо Везине, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, иск по чл.422 ГПК за
съществуване на вземането му към В. Д. В. от гр. Русе, ул. “Екатерина Каравелова” №31,
вх.1, ет.1, ап.3, ЕГН **********, за сумите 810.15 лв главница по договор за потребителски
кредит №CARD-15186979, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, 165.39 лв възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г., 39.99 лв мораторна лихва за периода от
01.04.2019г. до 11.02.2020г., както и евентуално предявените осъдителни искове за
заплащане на същите суми.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4