Р Е
Ш Е Н
И Е
№
144/05.12.2019 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 13.11.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 510/2019 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Б.М.А. с ЕГН ********** чрез
адв. Е.П. срещу решение № 102/21.06.2019 год по гр.д. № 91/2019 год на Окръжен
съд Търговище в частта, с която е уважен иска, предявен от А.М.А. чрез
настойника му А.И. М., за сумата 168 000 лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени на 08.10.2017 год в м. „Яйкъна“ в землището
на с.Любичево, общ. Антоново при неправилна употреба на ловно оръжие, и
изразяващи се в болки и страдания в резултат от причиняване на тежки телесни
повреди – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, загуба на
речта, осакатяване на дясната ръка и десния крак, атрофия на очния нерв на
лявото око, и за сумата 3 735,80 лв – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение след 27.08.2018 год, вследствие същото деяние,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането –
08.10.2017 год до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В отговора на въззивната жалба, подаден от А.И.А. в
качеството си на настойник на ищеца А.М.А., чрез адв. Д.П. е изразено становище
за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Подадена е и насрещна въззивна жалба в срока по чл. 263
ал.2 от ГПК срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за
неимуществени вреди в размер на разликата над 168 000 лв до пълния размер
но 300 000 лв и за имуществени вреди за разликата над 3 735,80 лв до
6 226,34 лв. Решението се оспорва и по отношение приетата от съда степен
на съпричиняване на вредоносния резултат. Въззивникът счита, че такова
съпричиняване не е налице, а в условията на евентуалност – че то следва да бъде
сведено до минимум.
В постъпилия отговор на насрещната жалба е изразено становище
за нейната неоснователност, с молба същата да бъде отхвърлена.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната и насрещната жалби са подадени в
срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което са процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на
вредите – имуществени и неимуществени, причинени от ответника.
От
доказателствата по делото е установено от фактическа страна следното:
На
08.10.2017 год по време на лов ищецът бил прострелян по невнимание, при което
получил тежки наранявания – многофрагментно счупване на черепните кости в ляво,
с вбиване на малки костни частици в мозъчното вещество, като проектилите са
проникнали в главния мозък, с травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка и в мозъчното вещество. Причинената тежка мозъчна контузия е довела до изпадане в кома, като
кръвоизливът е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
След проведеното оперативно лечение са констатирани усложнения в състоянието на
централната нервна система, съставляващи афазия – загуба на речта завинаги;
парализа на дясната ръка с пълна загуба на основните функции на ръката;
парализа на десния крак, довела до пълна загуба на функциите му;
посттравматична епилепсия с големи и малки припадъци, съставляващо постоянно
разстройство на здравето, опасно за живота; атрофия на очния нерв.
С
одобрено споразумение по НОХД № 137/2018 год на Районен съд Омуртаг, за виновен
в извършването на престъплението, квалифицирано по чл. 134 ал.1 т.1 от НК във
вр. с чл. 59 ал.1 от ЗОБВВПИ, е признат ответникът Б.М.А..
По
делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която след анализ на наличната
медицинска документация е установила посочените по-горе травматични увреждания и
е направила заключение, че те имат траен и необратим характер. Проведени са три
животоспасяващи оперативни интервенции, при които пострадалият е претърпял
силни болки, които и занапред ще съпътстват ежедневието му. В резултат от предприетото
адекватно и навременно лечение, е настъпило частично подобрение в състоянието
му, а именно – да извършва ограничени движения с дясната ръка, да сяда, да
изговаря отделни думи, но не и да се движи самостоятелно и да формулира цели
изречения. Зрителният нерв на лявото око е засегнат до степен на пълна атрофия,
без възможност за подобрение. Пострадалият различава само светлина и тъмнина,
без да може да разпознава конкретни образи с лявото си око. Това състояние не е
свързано с усещания за болка, но причинява страдания и неудобства на болния.
С
протокол от ТЕЛК от 20.03.2018 год пострадалият е инвалидизиран, като му е
определена 100% нетрудоспособност и необходимост от чужда помощ, пожизнено. Състоянието
му е дало основание същият да бъде поставен под пълно запрещение с влязлото в
сила решение по гр.д. № 48/2018 год на Окръжен съд Търговище.
Всички
описани травми са в причинна връзка с действията на ответника, чиято
противоправност, е призната с влязлото в сила споразумение по наказателното
дело, приравнено по сила на присъда. Вината на дееца, проявена под формата на
непредпазливост, също се счита за установена и следва да бъде зачетена на осн.
чл. 300 от ГПК.
Спорните
въпроси по делото се концентрират върху вида и размера на причинените вреди,
както и върху наличието на принос на пострадалия за настъпването им.
За да
даде отговор на тези въпроси, първоинстанционният съд е събрал гласни
доказателства, от които се установява следното:
В
деня на инцидента е бил проведен групов лов на дива свиня в землището на
с.Любичево, местност „Яйкъна“. Съгласно създадената организация бил проведен
инструктаж, на който присъствал пострадалият, а ответникът дошъл по-късно. По
време на инструктажа били разпределени позициите на всеки от участниците в
лова, като пострадалият е трябвало да застане на първа пусия. След приключване
на първата гонка се чул изстрел (св. М.), и когато отишли
на мястото видели простреляния А.. Тогава установили, че той се е отдалечил на
около 100 м от определеното му място (св.А.). Пострадалият бил облечен с
тъмнозелен дъждобран, без обозначителни знаци. Съгласно правилата на лова и
проведения инструктаж никой от ловците нямал право да напуска определеното му
място, но пострадалият е бил забелязан от свидетеля Сеид да се движи
напред-назад, на разстояние около 30 до 50 метра от пусията.
Събразявайки
изключителната тежест на причинените увреждания, свързаните с тях силни болки и
страдания, довели не само до физическо осакатяване, но и до пълното разрушаване
на личността на пострадалия, който до края на живота си ще се нуждае от чужда
помощ, загубата не само на способността за придвижване, но и на речта и
зрението, първоинстанционният съд правилно и в съответствие с принципа за
справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е определил обезщетение
в размер на 280 000 лв. Едновременно с това, съдът е отчел и приноса на
самия пострадал за настъпването на вредите, а именно – несъобразяването с
проведения инструктаж и забраната да напуска определената му позиция, поради
което е намалил дължимото обезщетение с 40%. Този извод е правилен и се споделя
и от настоящата инстанция.
Ловът
е дейност, която крие потенциален риск поради участието на много хора, всеки от
които е въоръжен. Притежанието и боравенето с огнестрелно оръжие е строго
регламентирано както в закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, така и в Закона за лова и издадените въз основа на
тях подзаконови нормативни актове. При провеждането на групов лов участниците
трябва да се съобразяват със специалните изисквания на закона, както и да
спазват установената дисциплина. Въпреки проведения инструктаж, на който са
били разяснени задълженията на всеки от ловците, пострадалият се е отклонил от тях
и в значителна степен е допринесъл за увреждането.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Поради неоснователност както на
въззивната жалба, така и на насрещната жалба, разноски не се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102/21.06.2019 год. по гр.д. № 91/2019 год. на Окръжен съд - Търговище.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)