Решение по дело №540/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060700540
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 345

гр. Велико Търново, 22.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

                            

при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 540/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/.

Образувано е по жалба на С.Г.Г. *** против Заповед № 2583/31.07.2020г. на кмета на Община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното му правоотношение за общинско жилище, частна общинска собственост, съгласно АОС № 274/12.01.1998г., находящо се в гр. Горна Оряховица, ул. „Г.С.“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 4, с жилищна площ 29.40кв.м. и нежилищна площ 14.00кв.м.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради наличието на сериозни здравословни проблеми, включително решение на ТЕЛК с призната 80 % трайно намалена работоспособност, изплащането на част от дължимия наем, вкл. наличието на дете на две години и съпруга, които нямат къде другаде да живеят. В съдебно заседание поддържа, че е изчистил всички непогасени задължения и няма друго жилище, което да ползва със съпругата си и малолетното си дете. Претендира се отмяна на заповедта като впоследствие и със заявление вх. № 4555/19.11.2020 година се представят фактури и касови ордери към тях за изплащане на задълженията към община Горна Оряховица.

 

Ответника по жалбата кмета на Община Горна Оряховица, в писмено становище вх. № 3205/08.09.2020г. заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че бил подготвен анекс от страна на Община Горна Оряховица, поради изтичането на двегодишния срок на договора, но Г. не се явил за подписването му. Същевременно в Община Горна Оряховица не била  постъпвала никаква информация, че той е станал баща междувременно, както и че има здравословни проблеми. Писмата, изпращани до него, били връщани като непотърсени.  Считано от 01.01.2019г. наемателят спрял да плаща месечните наеми.

 

Великотърновският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следите фактически и правни съображения:

Производството е по реда на Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища.

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 2583/31.07.2020г. на кмета на Община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение на С.Г. за общинско жилище, частна общинска собственост.

По делото са приложени писмени доказателства установяващи, че жилището, находящо се в гр. Горна Оряховица, ул. „Г.С.“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 4, с жилищна площ 29.40кв.м. и нежилищна площ 14.00кв.м. е частна общинска собственост съгласно АОС № 274/12.01.1998г.

Със Заповед № 979/02.04.2018г. на Кмета на Община Горна Оряховица С.Г. е настанен в апартамент № 4, заедно с членовете на семейството му, което към този момент се е състояло само от съпругата му Д.Й.Г..

Сключен е договор за отдаване под наем от 01.06.2018г. между община Горна Оряховица и С.Г. за горецитирания апартамент със срок на договора шест месеца с опиция за удължаване, в случай че наемателят е изряден.

На 14.12.2018г. е сключен анекс към описания договор, с който срокът му е променен на две години, т. е. той е действащ до 01.06.2019г.

Наемът на жилището не е плащан редовно и срокът за плащане е нарушаван няколкократно. Считано от 01.01.2019г. е спрял да плаща месечните наеми, които са в размер на 25.17лв. месечно.

Видно от удостоверение за раждане на ***г. на Г. се е родил син – С. Стефанов Г..

С ЕР № 2927 от зас. № 139 от 09.09.2019г. на ТЕЛК за Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – В. Търново на Г. е определена 80% трайно намалена работоспособност, като е посочено, че същият не работи.

С разпореждането за насрочване на делото на ответника е указано, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Жалбоподателя следва да докаже съществуването на положителните факти, посочени в жалбата, а именно, че част от наема в размер на 180лв. вече е заплатен, а до края на месец септември е заплатен и остатъка от дължимата сума.

 

Като писмени доказателства по делото са приети шест броя вносни бележки за платен наем за периода от май 2020 г. до октомври 2020 г. включително фактура № *********/29.05.2020 година наем за м. май 2020 година, фактура № 50004611/30.06.2020 година за м. юни 2020 година, фактура № *********/31.07.2020 година за м. юли 2020 година, фактура № *********/31.08.2020 година за м. август 2020 година, фактура № *********/30.09.2020 година за м. септември 2020 година, фактура № *********/30.10.2020 година за м. октомври 2020 година.

 

Съдът въз основа на представените и събрани доказателства следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК - процесуалната законосъобразност на акта, компетентността на административния орган, спазването на изискуемата форма на акта и съответствието му с целта на закона.

В случая съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на правомощията му по чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища.

По силата на  чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС при неизпълнение на задължение за плащане на наемна цена по договор за наем на общинско жилище, със заповед на органа издал настанителната заповед се прекратяват правоотношенията, като в заповедта се посочва основанието и срока за опразване. В процесната заповед е посочено, че наемателят дължи сума в размер на 453.06лв., представляваща неплатен наем в периода м. януари 2019г. до м. юни 2020г.

Г. обаче не е бил уведомен редовно по реда на чл. 26 от АПК за започване на административно производство срещу него, като не му е дадена възможност да изпълни задълженията си за подаване на документи за заплащане на наем и консумативни разноски. Не му е била осигурена възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и да отправи писмени искани и възражения в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК. От страна на ответника се сочи, че писмата на Община Горна Оряховица до Г. са се връщали като непотърсени, но не е използвана възможността, приложена успешно при връчване на оспорената заповед, чрез залепване на входната врата на общинското жилище.

Неизпълнението на задълженията към датата на издаване на заповедта на кмета за прекратяване на наемното правоотношение не се оспорва от жалбоподателя. Сочените обстоятелства - трайно материално затруднение, съгласно трайната съдебна практика на ВАС са напълно ирелевантни към задължението за плащане на наем, тъй като законовата разпоредба е императивна и предвижда прекратяване на наемното правоотношение винаги при неплащане на наемната цена за общинско жилище повече от три месеца, независимо по какви причини е станало неплащането. В този смисъл са: Решение № 6300 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15877/2009 г., Решение № 6683 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2008 г., III о., докладчик председателят Н.У.; Решение № 3634 от 11.04.2003 г. на ВАС по адм. д. № 8429/2002 г., III о., докладчик съдията В. П.; Решение № 1921 от 23.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2006 г., III о., докладчик съдията В.П.; Решение № 2338 от 12.05.1999 г. на ВАС по адм. д. № 5691/1998 г., III о., докладчик председателят; Решение № 2829 от 25.03.2002 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2001 г.

От представената в съдебно заседание справка за начислени и платени наеми се установява, а и не се спори от процесуалния представител на общината, че понастоящем са разплатени всички просрочени задължения, което обаче съобразно преобладаващата практика на ВАС не е основание за отмяна на заповедта.

Оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, доколкото в заповедта не е съобразено и обстоятелството, че се касае за прекратяване на наемно правоотношение с лице, в семейството на което на 11.10.2018г. е родено непълнолетно дете, не разполага с друго жилище, както и че същият е с 80% трайно намалена работоспособност по ЕР № 2927 от зас. № 139 от 09.09.2019г. и не работи. В този смисъл в издадената заповед липсват мотиви, които да обосновават сериозната необходимост от наложената мярка. Последното е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, имайки предвид постановеното от Европейския съд по правата на човека Решение от 24.04.2012 г. "Йорданова и други срещу България".

От релевантните данни по делото не се потвърждава по безспорен начин и второто правно основание чл. 46, ал. 1, т. 6 (изтичане срока) послужило за издаване на процесната заповед. Фактически липсват каквито и да било обстоятелства за това. В становището си ответникът признава, че на 14.12.2018г. е сключен анекс към описания договор, с който срокът му е променен на две години, т. е. той е действащ до 01.06.2019г. Позоваването на това изтичане обаче е направено близо година по-късно на 31.07.2020г., когато е издадена процесната заповед.

 

Изложеното до тук налага да се приеме, че при постановяване на процесния административен акт се констатираха нарушения на процесуалния закон и целта на закона, които налагат същия да бъде отменен.

 

Предвид изложените правни изводи настоящият състав на Административен съд – Велико Търново  намира, че направеното оспорване с жалбата е основателно и следва да бъде уважено.

 

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, V-ти състав

 

Р       Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.Г. ***, Заповед № 2583/31.07.2020г. на кмета на Община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното му правоотношение за общинско жилище, частна общинска собственост, съгласно АОС № 274/12.01.1998г., находящо се в гр. Горна Оряховица, ул. „Г.С.“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 4, с жилищна площ 29.40кв.м. и нежилищна площ 14.00кв.м.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.

 

 

                                        

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: