Определение по дело №424/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от И. Й. Х. против определение № 2128/14.7.2014 по гр.д. № 691 по описа за 2014 г. на РС-Г.Д..

Сочи се от жалбоподателя, че определението е незаконосъобразно. Цитира се практика на ВКС от 2014 г., за възможността да се налага от гражданския съд обезпечителна мярка спиране на строителството. Оспорва се извода, че исканата мярка позволява упражняване на право преди то да е съдебно потвърдено, като се сочи, че искането му е да се премахне осъщественото до момента строителство и да се извърши адекватно и компетентно укрепване на скалните и земни пластове на строежа, така че последващи вреди да бъдат предовратени. С конкретната обезпечителна мярка се иска не премахването на строителните дейности, а преустановяването им.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

За да допусне обезпечение следва да се преценят условията, визирани в чл. 391, ал. 1 във вр. с чл. 397, ал. 1 от ГПК, а именно - иска, чието обезпечаване се моли да е допустим, да е вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, както и сочената обезпечителна мярка да е подходяща.

Ищецът твърди в исковата молба, че от началото на строителните дейности в съседния нему имот, собственост на ответниците- УПИ V- въз основа на разрешение за строеж е започнало изпълнение на строеж „Възстановяване и адаптация на архитектурен обем за интегриран туризъм и гараж”. От началото на строителните дейности в неговия имот -УПИ VІІ по каменния зид, намиращ се на вътрешната имотна граница между двата имота са се появили пукнатини от основата до върха му, който към момента е изкривен и има множество изпадали камъни. Сочи, че дъното на старата пещ, която е запазил и реставрирал, намираща се под намеса на границата към съседния на ответниците имот е разбито при строителните дейности. Сочи, че прокопаването на изкоп е извършено некомпетентно и незаконно, което води до опасност от свличане на скални масиви, което е разбрал от изготвеното по собствена инициатива на екпертно конструктивно становище за състоянието на имота му от действията в съседния УПИ. Депозираното на същото в [община], в РДНСК и ДНСК е без предприемане на мерки. Сочи още, че според предвиденото със заповед на гл. архитект на [община] масивната сграда е разположена по такъв начин, че стената й опира в неговия ограден зид, като покривната козирка е предвидено да навлиза в негови имот, тъй като ширината на козирката е 90 см.

Не е уведомяван за издаването на строителните книжа и е установил, че няма проект за укрепване на изкопа; строителните работи продължават без изискуемата се документация. Твърди, че има изместване местоположението на масивната сграда с 50 см.

Иска от съда на основание чл. 109 от ЗС ответниците да се осъдят да премахнат осъщественото на вътрешната граница между УПИ V и VІІ строителство /стена/, извършено без надлежното укрепяване на изкопа от страната на УПИ V; след като се снабдят с необходимите административни актове ответниците да извършат законосъобразно укрепване на строежа си, по начин, който да преустанови нанасянето на вреди в ищцовия парцел и да се осъдят ответниците да преработят проектите за масивната сграда, по начин, при който стрехата й да не навлиза в неговия имот.Също така претендираи вреди по чл. 45 ЗЗД в размер на 10 000 лв.

Атакува се определението на РС, с което е отказано да се обезпечат исковете с налагане на обезпечителната мярка „спиране на строителството в УПИ V”. Съдът цитирайки установената до момента съдебна практика на ВКС е приел, че спирането на строителството не е адекватна обезпечителна мярка, тъй като налагането й е извадено от компетентността на граждански съд и съобразно разпоредбите на ЗУТ е предоставено на административните органи, които не са органи на изпълнителния процес. Настоящият въззивен състав изцяло споделя тези аргументи на районната инстанция. Доводите на жалбоподателя срещу тях с цитиране на определение № 155/17.2.3014 г. по гр.д. № 802/2014 г.на ВКС в конкретния случай не могат да са основание за различен извод, тъй като многобройна е практиката в обратната насока,съобразно която е атакуваното определение. А дори и да се сподели тезата в цитирания акт на ВКС за възможността такава обезпечителна мярка да е възможно да се налага от гражданския съд, то обезпечителната нужда за налагане спиране на строителството е преценено от ВКС в контекста на конкретно предявения негаторен иск, който иск е различен от настоящия. Безспорна е практиката в съответствие със закона, че за да се наложи обезпечителна мярка тя трябва да е подходяща. В случая по отношение на иска за премахване на вече изградената стена в УПИ VІІ, тъй като стената е изградена, то обезпечаването му със сочената обезпечителна мярка спиране на строителството е неподходящо, тъй като по никакъв начин мярката не може нито да гарантира, нито да улесни изпълнението на евентуално решение в полза на ищеца. Сочената мярка не може да изпълни тази цел и по отношение на останалата част от иска по чл. 109 от ЗСоб / по т.І, подточки 2 и 3 от петитума/, тъй като спирането на строителните работи по никакъв начин не улеснява изпълнението на решение евентуално в полза на ищеца /ако са счетат тези претенции за допустими/ ответниците да се осъдят след като се снабдят с необходимите адм. актове да извършат законосъобразно укрепяване на строежа си, по начин, който да преустанови нанасяното на вреди, както и да се осъдят да преработят проектите за масивната сграда, по начин, при който стрехата й да не навлиза в имота на ищеца. Настоящият състав счита, че тази част от негаторния иск / по т.І, подточки 2 и 3 от петитума/ е недопустим, тъй като иска по чл. 109 от ЗС е правен способ за защита срещу неправомерно или неоснователно препятстване възможността да се реализира правото на собственост в неговия пълен обем. С него може да се иска да се преустанови извършването на определени действия спрямо имота, или (и) да отстрани и премахне създадени вече състояния в същия имот, които създават пречка или да ограничават спокойното служене със собствената вещ. В случая от вложеното съдържание на цитираните точки е видно, че не се обхващат състояния и действия, подлежащи на преустановяване или премахване. Уточнения на петитума не може да става в частната жалба по атакуване на определението за недопускане на обезпечение, каквото прави жалбоподателя.

Няма никакви доводи за адекватността на обезпечителната мярка спрямо иска за присъждане на 10 000 лв., а и съдът не намира, че налагането й ще обезпечи изпълнение на решение по чл. 45 от ЗЗД евентуално в полза на ищеца. По изложените съображения съдът потвърждава атакувания акт. И тъй като жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса от 15 лв. по атакуване на определението, то съдът го осъжда за внасянето й.

Водим от изложеното окръжният съд

О п р е д е л и:

Потвърждава определение № 2128/14.7.2014 г., по гр.д. № 691 по описа за 2014 г. на РС-Г.Д..

Осъжда И. Й. Х., с ЕГН [ЕГН] да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по въззивната жалба.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: