Определение по дело №143/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1288
Дата: 3 април 2013 г.
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20131200600143
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 523

Номер

523

Година

29.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.15

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20124100501212

по описа за

2012

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят „Е.О.Б.П.” гр.В., с ново наименование съгласно промяната в регистрацията „Е.-П. П.” гр.В., с жалбата си до съда оспорва Решение №287/11.07.2012 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№2153 по описа на съда за 2011 г., с което е уважен предявеният от В.И. М., с ЕГН * от гр.Г.О. против „Е.О.Б. П.” гр.В. отрицателен установителен иск, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 2213,21 лв,представляващи коригирана сметка за ел. енергия по чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕ за периода от 13.12.2010 г. до 10.06.2011 г.Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 88,53 лв държавна такса и 650 лв адвокатско възнаграждение.В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановеното решение поради несъобразяване на мотивите на същото с нормативната уредба и по-специално с разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове.Жалбоподателят счита, че същите не кореспондират със събраните по делото доказателства и сочат на превратно тълкуване на корекционната процедура.В жалбата е направен подробен разбор на нормативната уредба и е посочена съдебна практика в подкрепа на развитите оплаквания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от пълномощника на ответника адвокат Н.Н.-ВТАК, в койт¯ се излагат аргументи за правилността на атакуваното решение.Твърди се, че същото е мотивирано, обосновано и следва да бъде потвърдено, като се претендират направените пред въззивната инстанция разноски по представен списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

За да постанови решението си Горнооряховският районен съд е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства-писмени, гласни и заключения по допуснатите две експертизи.В резултат от техния съвкупен анализ е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск.Съдът е приел за безспорно, че ищецът В.И. М. е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.Не е спорен и фактът, че имотът, където бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към електропреносната мрежа, както и че страните се намират в договорно облигационно правоотношение,произтичащо от сключения помежду им договор за продажба на електроенергия, съгласно който „Е.О.Б. П.” дължи доставка на ел. енергия за битови нужди на абоната, а той, в качеството си потребител, дължи заплащане на доставената, потребена и отчетена от СТИ ел. енергия.Не е спорно, че ищецът е абонат и ползвател на ел. енергия за процесния период- 13.12.2010 г. до 10.06.2011 г. с клиентски номер * и абонатен номер * за обект на адрес гр.Г. О.,ул.”А. К.”, №..От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 10.06.2011 г. е извършена проверка на СТИ, монтирано в обекта на посочения адрес в гр.Г. О., от служители на „Е.О.Б.М.” . В резултат на това е съставен Констативен протокол №0375034 от същата дата.В протокола е посочено, че при техническата проверка е установена грешка в измерването -73,47%.Електромерът е снет и даден за метрологична експертиза на БИМ ГД „М.”-РО гр.Р., сектор В.Т., в резултат на която е съставен констативен протокол за проверка на СТИ с № 485/04.08.2011 г. за извършена експертиза на електромер индукционен тип Н10t Schumbergerq №2693063/2002 г., 220-230 V, 50 Hz,10-60 А, клас 2.Изготвена е справка за корекция на сметки при неточно измерване на ел. енерия № 18354/17.08.2011 г. на основание чл38 ,ал.3, т.1 от Общите условия на ДПЕЕМ за периода от 13.12.2010 г. до 10.06.2011 г.- общо енергия за корекция 11963,0712квтч. С дебитно известие № * от 30.08.2011 г. ответното дружество е начислило на ищеца сума за заплащане общо 2213,21 лв.При извършването на техническата проверка на СТИ в обекта е участвал разпитания като свидетел Д. Д.-„отговорен енергиен контрол-запад”. От показанията му се установява, че проверяваният електромер е работел извън стандарта с отклонение-73%, отчетена е грешка и той е демонтиран и предаден за метрологична експертиза.От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза е видно, че процесното СТИ с описани параметри е произведено в Унгария през 2002 г. и вероятно е преминало първоначална проверка за годност през 2003 г.,тъй като е монтирано през 2004 г.Според експертизата изчисленото количество ел. енергия за доплащане 11963 квтч, съгласно справката за корекция, е възможно да премине през присъединителните съоръжения на абоната за 180 дни, за колкото назад е извършената корекция.То е извън класа на точност.Установява се поставено допълнително съпротивление на напреженова бубина, при което е налице промяна на параметрите на измервателната система на електромера, при което СТИ отчита с грешка потребената от абоната ел. енергия, в случая с осреднена грешка от 84,5%.Техническите възможности на СТИ не позволяват да се установи от кога е неточното отчитане.През периода на корекцията 180 дни не се установява да е извършвана проверка.Съдебно-икономическата експертиза установява, че математическите изчисления на неточно измерената ел. енергия са направени правилно и съгласно предвидената в чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕМ методика и одобрените от ДКЕВР цени.

На базата на така приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилния и обоснован извод за основателност на иска. Изложил е подробни мотиви за липсата на доказателства за факта, че Общите условия на ДПЕЕЕМ на „Е.О.Б.М.” , на които се позовава ответното дружество, представляващи основание за начисляване на вземането не е доказано да са влезли в сила, поради това, че те трябва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен всекидневник , като влизат в сила 30 дни след първото публикуване-чл.98а от ЗЕ Това по делото не е доказано и от друга страна не представлява общоизвестен или съдебноизвестен факт, ненуждаещ се от доказване По този начин страните не са обвързани,тъй като ОУ не са станали част от договора.Само на това основание следва да се приеме, че спорното вземане не е възникнало.

На второ място Законът за енергетиката и действащата Наредба №6/09.06.2004 г. не предвиждат възможност за извършване на корекция на ел. енергия едностранно от електроразпределителното предприятие, при което липсва нормативно установено задължение за абоната да заплаща такава извън установената със СТИ.В този смисъл се сочи задължителна съдебна практика на ВКС- Решение №165/19.11.2009 г. по т.д.№103/2009 г. на ТК, II отд. ВКС;Решение №104/05.07.2010 г. по т.д.№885/2009 г. ТК,II отд. ВКС.

На следващо място съдът е посочил, че констативният протокол от извършената техническа проверка № 0375034/10.06.2011 г., на който ответното дружество се позовава при извършване на корекцията, не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК и не се ползва с обвързващата доказателствена сила, предвидена в закона за този род документи.Той е издаден от служители на едната от страните и удостоверява изгодни за нея обстоятелства, поради което следва да се цени наред с всички останали доказателства по делото.От своя страна вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза работи на базата на този протокол, което внася съмнение за коректността на изводите му.

Всичко това е мотивирало съда да приеме за недоказано основанието за извършената корекция, респ. съществуването на спорното вземане, да приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване възникването на това спорно вземане в негова полза.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на обжалваното решение и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят- осъден да заплати на ответната страна направените от нея по въззивното обжалване разноски в размер на 650 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №287 от 11.07.2012 г., постановено от Горнооряховски районен съд по гр.д.№2153 по описа на съда за 2011 година.

ОСЪЖДА „Е.- П. П.” , с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.,бул.”В.В.” №.,В. Т.-Г,представлявано от Б.Г.М. и П.С.С., в качеството им на членове на УС, да заплати на В.И. М., ЕГН *, с адрес гр.Г.О.,ул.”А. К.”, №., В., .1, А., сумата от 650 лв /шестстотин и петдесет лева/ разноски направени по въззивното обжалване.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ

Решение

2

A58755C48F7A3A68C2257AC50046E035