Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15702
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15702/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД *** срещу решение
№222222 от 20.09.2019 г постановено
по гр.д.№18439/18 г на СРС , 70 състав ; с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е признато
за установено спрямо въззивника , че Е.К.Д. ЕГН ********** от гр.София не дължи сумата от 988,81 лева , представляващи цената на доставена топлинна
енергия за ап.№75 в гр.София ж.к.******за периода м.05.2015 г до м.04.2016 г
отразена в обща фактура №**********/16 г , поради погасяване по давност .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2014 г/ потребителите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок от
датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството .
Сумите по общата фактура издадена на м.07.2016 г и стават изискуеми след м.09.2016
г . Обща фактура №********** от
31.07.2016 г е за периода м.05.2013 г – м.04.2014 г и задълженията не са
погасени по давност .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Вземанията са погасени в 3-годишна
погасителна давност , защото падежът на месечните фактури е всеки месец , а не
от издаване на общата фактура . За част от периода погасителната давност е
изтекла в течение на делото .
Третото лице помагач на ответника „Т.Н.И.“
ООД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.09.2019 г и е обжалвано
в срок на 01.10.2019 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че безспорно
:
- ищцата е
потребител на топлинна енергия за процесния имот ;
-
за
периода от м.05.2015г. до м.04.2016 г в имота ответникът доставил топлинна
енергия на стойност 988.81 лева, за което издал и процесната обща фактура ;
-
задължението
по фактурата не било заплатено от ищцата ;
Предмет
на обсъждане от съда е погасяване на същото вземане по давност. Съобразно
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи
плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Дължимите
месечни суми за топлинна енергия са периодични плащания и съгласно чл.111 б.В ЗЗД и Тълкувателно решение №3 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС се погасяват с 3 годишна
погасителна давност. Съгласно нормата на чл.114 ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на
същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана
давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало.
С предявяването на отрицателен
установителен иск от страна на длъжника срещу кредитора давността не се
прекъсва. Ответникът по делото не твърди и не установява обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността. Ето защо погасени по давност се явяват
всички вземания на ответника, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад считано от датата на приключване на устните състезания по делото
на 27.06.2019г., т.е. преди 27.06.2016
г.
Предвид нормата на чл. 33 ОУ на
ответника, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
суми за ТЕ в 30 дневен срок от публикуването им на Интернет страницата на
търговеца. Нормата предвижда изискуемостта да настъпва след покана
посредством публикуването на задълженията на Интернет страницата на продавача и
изтичането на 30 дни от поканата. Според представените по делото писмени
доказателства за периода м.05.2015г. до м.04.2016г. ответникът фактурирал
месечни вноски, определени по прогнозна консумация. Издаването
на изравнителна сметка , респ.на обща фактура не изменя момента , от който тече
давността за месечните прогнозни задължения . В случая съгласно чл.114, ал.
2 ЗЗД давността започва да тече от възникването на задължението – в случая от
фактурирането на съответната месечна сметка респ.от общата фактура ако има
задължение за доплащане .
Месечната фактура за задължения за ТЕ
за м.04.2016г. е издадена след изтичането на периода м.04.2016г., което е
станало най-рано на 01.05.2016г. Поради това СРС приема, че вземанията за цена
на доставена ТЕ през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., вкл. са погасени
по давност. След извършения отчет на уредите резултатът от изравняване бил сума
в размер на 12.30 лева за възстановяване на абоната, предвид на което
последващи задължения за ищеца за същия отоплителен период не са възникнали.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Срокът
за заплащане на сумите за топлинна енергия по чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ е
30-дневен от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
дружеството . Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на
периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за
начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.
СРС е приложил законосъобразно чл.114 ал.2 ЗЗД , както и е съобразил , че с
предявяване на отрицателния установителен иск не е прекъсната давността за
вземанията и същите са се погасили по давност .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №222222 от 20.09.2019 г постановено
по гр.д.№18439/18 г на СРС , 70 състав .
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД *** да заплати на Е.К.Д.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 300 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „Т.Н.И.“ ООД като трето лице помагач
на ответника „Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.