№ 28
гр. С.З., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501796 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. П. П. против
решение № 67 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело № 1918/2018г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователна
молбата от 06.11.2019 г. на ответницата Т. П. П., за тълкуване на
постановеното по настоящото дело решение № 829/11.06.2019 г.
Въззивницата обжалва решението на първоинстанционния съд като
незаконосъобразно, неправилно и неоснователно. Изразява несъгласие с
доводите на Районен съд – С.З. за липсата на необходимост от тълкуване на
решението. Твърди, че необосновано и неправилно съдът приел, че не била
налице неяснота в диспозитива на решението, макар изрично да било
записано, че виждането било съвместно с бащата на детето. Поради тази
причина счита, че така определеният от съда режим на лични отношения на
бабата и дядото с детето не бил ясен така, както бил написан в съдебното
решение по гр.д.№ 1918/2018г. на Районен съд – С.З. и се нуждаел от
тълкуване. Сочи, че към настоящият момент досъдебните и съдебните
преписки между родителите на детето не били приключили. Въззивницата
намира, че било налице противоречие в диспозитива на решението, защото
1
според решението на Софийския районен съд, все още, както и към момента
на постановяване на решението, вземането на детето било от контактен
център, а според Решение № 67/14.01.2020г. на Районен съд – С.З., ясно било
посочено, че вземането и връщането на детето следва да се осъществява в
дома на майката.
Моли съда да отмени постановеното решение като се произнесе по спора
при съобразяване с разпоредбата на чл.271 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другите
страни С. М. Б., Т. М. Б. и М. Т. Б..
Въззиваемите С. и Т.Б.и, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание вземат становище за неоснователност на жалбата. Молят да се
остави без уважение молбата за тълкуване на решението. Считат, че
тълкуване не може да се иска след като решението вече е изпълнено. Считат,
че решението е ясно и не се налага тълкуване.
Въззиваемият М.Б., редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 251 ГПК.
Образувано е по молба на ответницата Т. П. П., която твърди, че
постановеното по делото решение № 829/11.06.2019 г. в частта му, с която се
определял посочения в него режим на лични отношения на бабата С. М. Б. и
дядото Т. М. Б. с малолетния им внук Р.М. Б., съвместно с неговия баща М. Т.
Б., било неясно и се нуждаело от тълкуване. В молбата се поддържа, че са
налице предпоставките за тълкуване на това решение по следните два
въпроса: дали вземането на детето от дядото и бабата, съвместно с неговия
баща, следва да е от контактен център, съгласно решение №
365196/19.03.2018 г. по гр.д. № 48124 по описа за 2017 г. на Софийския
районен съд, както и дали режима на бабата и дядото, съвпада с този на
бащата и през тези 7 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката, със задължение за вземане и връщане на детето в дома на
2
майката.
В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК другите страни С. М. Б., Т.М. ББ. и М. Т. Б.,
не са подали отговор и не вземат становище по молбата.
За да постанови решението си в този смисъл, районният съд е приел, че
молбата за тълкуване на постановеното по делото решение е допустима, но
неоснователна.
Изложил е съображения, че съдебните решения се нуждаят от тълкуване
само когато са неясни, а случаят счита, че не е такъв. В диспозитива на
постановеното по делото решение, чието тълкуване се иска, е ясно отразена
волята на съда.
Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд. В
постановеното по делото решение е определен следния режим на лични
отношения на бабата С. М. Б. и дядото Т. М. Б. с малолетния им внук Р.М. Б. -
същите имат право да виждат и вземат детето при себе си, съвместно с
неговия баща М. Т. Б., съгласно определения му режим на лични отношения с
това дете, с решение № 365196/19.03.2018 г. по гр.д. № 48124/2017 г. на
Софийския районен съд - всеки втори петък, събота и неделя от месеца с
преспиване на същото дете в дома им в *** часа в петъчния ден до 18 часа на
неделния ден, както и 7 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката Т. П. П., със задължение за вземане и връщане на детето в
дома на майката.
В диспозитива на решението не е предвидено вземането на детето да
става от контактен център. Изрично е предвидено вземането и връщането на
детето да се осъществява от дома на майката. В диспозитива на решението, на
което се иска тълкуване ясно е посочено, че определеният режим на лични
отношения на бабата и дядото е съвместен с този на бащата, т.е. включен е в
режима на лични отношения на бащата. Това е така както през определените
почивни дни, така и през 7-те дни през лятото. Безспорно е, че бабата и
дядото имат право да виждат и вземат детето при себе си, заедно с неговия
баща, в определения за него режим на лични отношения и през определените
7 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
В мотивите на съдебното решение, районния съд, постановил решението
си е изложил съображения защо изпълнението на режима на лични
отношения по време на делата и преписките на страните не може да става от
3
контактен център в гр.С.З.. Посочил е, че такъв контактен център в гр. С.З.
няма, а в КСУДС С.З. не предлагат такава социална услуга за съдействие за
осъществяване на режим на лични отношения. При това положение детето
следва да се взема и връща от дома на майката при осъществяване на
определения режим. Това обстоятелство е посочено ясно в диспозитива на
решение № 829 от 11.06.2019г., поради което не е необходимо тълкуването
му.
Ето защо съдът намери, че постановеното по делото решение, не се
нуждае от тълкуване, защото е ясно и безспорно, а молбата на ответницата за
тълкуването му, се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззиваемите страни не претендира разноски за настоящата
инстанция, такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело
№ 1918/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4