Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

9742/14.9.2016г.

 

E.Якова-Павлова - съдия докладчик по НОХД № 4485/2016 г.  по описа на Райнен съд гр.Варна, 3-ти наказателен състав , след като се запознах с материалите по делото, при подготовка за разглеждането му в съдебно заседание, констатирах следното :

Делото е образувано по внесен Обвинителен акт по ДП № 924/2016 г. на ІІ РУ –ОД на МВР-Варна, срещу Р.И.С. *** за извършено  деяние  наказуемо по чл.206 ал.1 от НК.

 

 

 

 

От изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, се установява, че познанството на обвиняемата Р.Стананева с  пострадалия Б.Иванов  датира от 2012 г., когато тя като управител на „Ривас 2012“ ЕООД му съдействала да изтегли потребителски заем от небанкова финансова институция. През 2014 г. обв. С. също успешно посредничила на Иванов за получаване  на кредит от друга  небанкова финансова институция.  След като по сметката на Иванов била преведена сумата по договорения кредит, на инкриминираните дата и място Б.Иванов  предоставил на С. паричен заем от 2000 лева. При получаването му обвиняемата съставила и подписала разписка, в която са посочени начина и сроковете  за връщане на сумата, което следвало да стане чрез разпореждане със същата в полза на заемодателя.  Тъй като обв.С. не изпълнила поетото от нея  задължение - да върне заетата сума по начина  посочен в разписката прокурорът, приемайки че е похарчила парите за лични нужди приел, че е осъществен състав на престъплението „обсебване“. 

 

 

 

 

Според Почерковата експертиза изписаните имена: „Р.И.С.“ и подписа, положен върху процесната разписка, са изпълнени от обвиняемата И..

Преценявайки тези фактическите положения от обстоятелствената част на обвинителния акт намирам, че са неотносими към изпълнително деяние на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на РБългария, т.е. не може да се направи извод за осъществен състав на престъпление изобщо.

Даването на заем на родово определни вещи - пари, при което в писмена форма е уговорен начин на връщането им вкл. и чрез разпоредителни действия с тях в полза на заемодателя, по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като присвоителни действия, които лицето, което владее и пази чужда движима вещ извършва по см. на чл.206 ал.1 от НК.

Описаното в обвинителния акт не може да бъде отнесено и към хипотезата на престъплението „измама“ по чл.209 ал.1 от НК, тъй като нито размера на заемната сума – 2000 лева, нито факта че обв. С.,  която е в работоспособна възраст и осъществява търговска дейност чрез  собственото си дружество „Ривас 2012“ ЕООД могат да обосноват от субективна страна намерение за извършване на това престъпление -  въвеждане в заблуждение, респ. причиняване на имотна вреда.

С оглед изложеното считам, че съществуващият спор за невърнат паричен заем между  лицето предадено на съд и  заемодателя  (пострадалото лице) следва да се разреши  по реда на гражданското съдопроизводство, а не да се използват механизмите на наказателния процес.

По изложените съображения считам, че настоящото наказателно производство следва да бъде прекратено на осн. чл.250 ал.1 т.2 от НПК.  По него спрямо  обвиняемата е  била взета мярка за процесуална принуда „подписка“ , която съгласно чл. 250 ал.2 от НПК следва да бъде отменена. Тъй като в хода на производството, няма мерки за обезпечаване  на гражданския иск  и иззети веществени доказателства, съдията- докладчик не дължи произнасяне  за тях по реда на чл. 250 ал.2 от НПК.

Воден от горното

 

Р А З П О Р Е Ж Д А М :

 

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по нохд №  4485/2016 г. по описа  на  РС- гр.Варна,  3-ти състав.

ОТМЕНЯМ  Мярката за  неотклонение  „подписка“ взета  спрямо обвиняемата Р.И.С..

 

Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред  Окръжен съд гр.Варна в петнадесетдневен срок от връчването на препис от него на прокурора, обвиняемата и пострадалото лице – Божан Иванов.

        

 

 

СЪДИЯ-докладчик: