Решение по дело №139/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  69/16.07.2020година         Град  Варна

 

          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд      наказателно отделение                            

На трети  юли           две хиляди и двадесета година                                                 

В открито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ТОНЧЕВА

                              ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:Соня Дичева

Прокурор:Вилен Мичев

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

НДВ          номер 139     по описа за 2020  година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на осъдения И.Т.Б. и има за предмет влязлата в законна сила присъда №10 от 08.05.2019г. по НОХД №365/2018г. на Районен съд гр.Девня, изменена с Решение №262/10.12.2019г. по ВНОХ №915/19г. на Окръжен съд гр.Варна. Излагат се съображения, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от осъденото лице и неговия процесуалния представител.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Становището е, че материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното искане.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №10 от 08.05.2019г. по НОХД №365/2018г.  Районен съд гр.Девня подс.И.Б. е бил признат за виновен в това, че на 15.11.2016г. в гр.Девня, пред трети състав на РС-Девня, в качеството си на свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина- че на 12.10.2016г. не Я.К.Я., а той е управлявал лек автомобил "Сеат Ароса", с рег.№ В1981ВВ, поради което и на основание чл.290,ал.1 вр. чл.54 му е наложено наказание шест месеца "лишаване от свобода", отложено за срок от три години, на осн. чл.66,ал.1 от НК. Със същата присъда са признати за виновни и П.В. и И. Димов.

С Решение №262 от 10.12.2019г. по ВНОХД№915/19г. съставът на ВОС е изменил постановената присъда, като е приложил закон за същото наказуемо престъпление и е признал подс.Б. за виновен в това, че на 15.11.2016г. в гр.Девня, пред трети състав на РС-Девня, в качеството си на свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина- че на 12.10.2016г. не Я.К.Я., а  П.В.В. е управлявал лек автомобил "Сеат Ароса", с рег.№ В1981ВВ,като  на осн. чл.290,ал.1 ,вр. с чл.55,ал.1,т.2,б."б",пр1 от НК му е наложил наказание "пробация" включващо пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 от НК –два пъти седмично за срок от една година и по чл.42,ал.2,т.2 от НК за срок от една година.

Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е влязла в законна сила.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено лично от осъденото лице и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Наведените основания по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касаят допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.2 от НПК.

Осъденият твърди, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът е излязъл извън фактическата рамка на обвинението, като по този начин е нарушил неговите права. Счита, че е налице  противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, което съставлява съществено процесуално нарушение и е абсолютно основание за отмяна на присъдата.

След проверка на постановените съдебни актове, настоящата инстанция намира, че действително при постановяване на първоинстанционната присъда, съдът е допуснал твърдяното процесуално нарушение. Категорична е съдебната практика, че "Присъдата е единство от мотиви и диспозитив, които представляват различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Констатации за съществуващо несъответствие в тях и помежду им, индициращи на сериозни противоречия при очертаване на фактологията, правната квалификация и санкционните последици, предпоставят особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключват възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган"/вж Решение № 112 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 758/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П..

Съгласно разпоредбата на чл.305 от НПК, присъдата представлява безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са последователни и логически свързани, като в първата част се съдържат съображенията за взетото решение, а в диспозитива в концентриран вид се обективира самото решение. Диспозитивът е логическо продължение на мотивите и между тях не може да съществува противоречие. Последното представлява класическо същестено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, което е  отстранимо  само при ново разглеждане на делото.Това е така, защото  волята на съда относно взетото решение е неясна, което води до ограничаване на процесуалните права на осъдения относно фактите и обстоятелствата инкриминирани срещу подсъдимия.

В конкретния случай, първоинстанционния съд е изложил фактическа обстановка, която кореспондира с обвинението и е обосновал това свое решение. Допуснатото нарушение е било изправено от въззивната инстанция, по реда на прилагане на закон за същото наказуемо престъпение. Последното не препятства правата на подсъдимия, тъй като престъплението е индивидуализарано както в обвинителния акт, така и в мотивите на съда. Няма противоречие по отношение оценката на доказателствения материал, установената фактическа обстановка и наложената санкция. Ето защо е нямало пречка въззивната инстанция, която разполага с правото да установява и нови фактически положения, да изправи допуснатото нарушение.

Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че по делото е допуснато процесуално нарушение, което е било изправено от въззивната инстанция. По тази причина не е налице и основанието на чл.422,ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.1,т.2 за възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.Т.Б. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда  №10 от 08.05.2019г. по НОХД №365/2018г. на Районен съд гр.Девня, изменена с решение №262/10.12.2019г. по ВНОХ №915/19г. на Окръжен съд гр.Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.