№ 236
гр. Враца, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20221400500347 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Община ***, ЕИК ***, село ***, представлявана от
кмета на общината – Т. А. Т., чрез адв. И. С., срещу решение № 260006 от 14.04.2022 г.,
постановено по гр. д № 294/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което по иск на
държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД –
противоречие със закона, нищожността на договор за дарение от 13.09.2019 г., вписан в
Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г.,
сключен между община *** и държавата, чрез областния управител на област Враца, в
частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот -
публична общинска собственост - язовир „***", актуван с АПОС № 13 от 20.04.2006 г.,
находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497,
община ***, област Враца, с площ от 287,148 дка (двеста осемдесет и седем дка и сто
четиридесет и осем кв.м.), начин на трайно ползване язовир, съседи: № 018001
Дървопроизв. пл. наел. на братя Д.; № 500114 дървопроизв. пл. наел. на С. и В. С., № 500115
дървопроизв. пл. наел. П. В. Д.; № 500116 дървопроизв. пл. наел. на К. Т. Т.; № 500117
дървопроизв. пл. наел. на В. С. С.; № 500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №
017005 Пасище мера на кметство ***; № 017008 Пасище мера на с. ***; № 500023 населено
1
място на с. ***; № 017006 Пасище мера на кметство ***; № 500070 Канал на МЗГ - ХМС; №
500069 Водостоп. съор. на община ***; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон – Закон за водите /ЗВ/ и Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/, както и на процесуалния закон – при липса на оценка
поотделно и в съвкупност на приетите по делото доказателства. В жалбата се възразява
срещу мотивите на съда за наличието на правен интерес на ищеца да предяви иск за
нищожност на процесния договор. Възражението е обосновано с довод, че ищецът е посочил
като ответник Областния управител на област Враца, като съдът неправилно приел, че
областният управител не е бил посочен като ответник, въпреки което се произнесъл с неясно
определение от 02.02.2022 г. относно субективното присъствие на това лице. Посочва се, че
съдът е смесил процесуалното представителство на Държавата по ГПК от два участника в
процеса – МРРБ, и законният представител по договора за дарение - Областния управител на
област Враца. Релевира се, че на областния управител на област Враца е бил изпратен
препис от исковата молба със срок за отговор, какъвто не бил постъпил в този срок по
делото. Като процесуално нарушение, обуславящо недопустимост на исковата молба, се
изтъква липсата на правен интерес на ищеца. Оспорва се извода на съда, че ДПУСЯ има
различен от Държавата интерес. Жалбоподателят сочи, че съдът е оправдал отказа на
ДПУСЯ да стопанисва и експлоатира язовир „***“, прикрит с настоящото дело, който и
преди сделката по прехвърлянето е бил стопанисван на територията, на която е изграден и с
прилежащите му съоръжения. Релевира се, че логика на съда е неуместна досежно приетото,
че ДПУСЯ не е страна по договора за дарение, тъй като законът не го допуска, но в същото
време приема, че е възможно липсващите територии и съоръжения да бъдат добавени в
патримониума му чрез анекс/и. Посочено е, че заключението на вещото лице умишлено
премълчава кои от непрехвърлените територии са прилежащи към язовирното езеро, но са
собственост на други ведомства. При тези доводи се твърди като безспорен факт, че към
датата на сделката – 13.09.2019 г., Община ***, респ. Общински съвет – ***, са прехвърлили
това, което притежават, актувано с АОС към датата на дарението. Прави се оплакване, че в
с.з. вещото лице не е отговорило на поставените от жалбоподателя писмени въпроси, под №
2 и 3. Възразява се, че няма доказателства за съставомерност на иска по хипотезата на чл.
26, ал. 1 ЗЗД „противоречие със закона“. Приема се за правилен извода на съда, че при
сключване на сделката е спазен реда по чл. 19а и чл. 196 ЗВ, но после приел, че
прехвърленото не било язовир. Твърди се, че е неоснователно позоваването на тълкувателно
решение № 4 от 07.07.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ОСГТК на ВКС и тълкувателно
решение № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които се твърди, че не се забранява анекс към
основния договор за дарение, в който смисъл била и промяната в ЗВ от 2018 г. От там се
извежда, че изводът на съда за „правно невъзможен предмет“ при дарението от 13.09.2019 г.
са в противоречие със собствените му разсъждения и практика. Посочено е, че поради
премълчаване от страна на съда кои министерства, ведомства и органи владеят и
стопанисват прилежащите терени към язовир „***“, включително какви разрешителни биха
дали другите собственици на терени на ДПУСЯ, за да може пълноценно да стопанисва и
2
управлява язовири, се налага допълнителна задача на вещото лице, каквото искане било
отправено пред него, но съдът отказал да се произнесе по него.
В заключение, иска се обжалваното решение да бъде отменено, включително в частта му
на разноските, които не се дължали от община ***.
С въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се прави искане за
събирането на такива.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемото дружество ДПУСЯ, което в срок, чрез
гл.юрк. Д. Я., което в срок подава писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. С
отговора, точка 1 от него, е дадено становище на възражението за липса на правен интерес
на ДПУСЯ с довода, че такъв подробно е обоснован както в исковата молба, така и в
становище вх. № 262959/19.08.2021 г., и се свежда до засягане на правната му сфера с
процесния договор, тъй като с него не се прехвърля в пълен обем правото на собственост
върху язовира, което затруднява държавното предприятие да изпълнява законовите си
задължения да поддържа законосъобразно водностопанската система чрез експлоатиране на
всички прилежащи съоръжения, да извършва ремонти и да изпълнява предписания на
контролните органи по ЗВ. Посочено е, че след като е съобразил твърденията на двете
страни досежно това оплакване, е дал мотивиран извод, че правен интерес за ДПУСЯ
съществува. По оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
непосочването на областния управител като ответник и комбинирано процесуално
представителство, ответникът е дал становище в точка 2 от отговора, че то е неоснователно,
защото като ответници със становище вх. № 262959/19.08.2021 г. ДПУСЯ посочил като
ответници община *** и държавата, а областният управител бил заличен като ответник в
процеса, поради непосочването му като ответник по иска, като вероятно същият бил
погрешно включен в списъка по делото като страна. В продължение се твърди, че пасивно
легитимирани ответници по иска са страните по договора за дарение – държавата и община
***, посочени като такива още с исковата молба и конституирани от съда. По отношение на
процесуалното представителство на държавата, въззиваемото дружество, счита, че съдът е
спазил нормата на чл. 31, ал. 2 ГПК, тъй като предмет на иска е нищожност на договор
имащ за предмет вещни права върху недвижим имот, в който случай съгласно съдебната
практика, на която се позовава, държавата се представлява от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Посочено е, че дори областният управител да не е бил
изразител на представителна власт от името на държавата в процеса, то той е бил
призоваван и уведомяван, наред със законния процесуален представител на държавата в
лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което, според
въззиваемото дружество, производството е протекло законосъобразно. Направеното от
въззивника оплакване е оспорено и с довод за липса на конкретика относно нарушената
норма, използване на неправни термини и смесване на качеството на държавата като
ответник и представителството . В точка 3 от отговора е дадено повторно становище по
оплакването на жалбоподателя за липса на правен интерес, в което становище се заявява, че
правният интерес на ДПУСЯ произтича от извършена сделка в противоречие на закона, а
евентуално – с невъзможен предмет, тъй като е прехвърлен имот, който не е язовир по
3
смисъла на ЗВ, в който случай за ДПУСЯ би било невъзможно да управлява язовира.
Възразява се срещу твърдението, че ДПУСЯ прикрива отказ да управлява язовира, тъй като
такова задължение е възникнало след сделката и то е могло да се упражнява надлежно само
при годен предмет по смисъла на ЗС, чиято собственост е прехвърлена на държавата, а
видно от книжата по делото на държавата не било прехвърлено право на собственост върху
язовира в неговата технологична цялост. Посочено е, че язовирът се разпростира върху
няколко поземлени имота, в част от които Община *** извършвала действия по
възстановяване на техническата му годност въз основа на издадено разрешение от
гл.архитект на общината, поради което се сочи, че общината е следвало към момента на
сделката да изготви цялостна документация за язовира, представляваща част от досието му,
изисквано по силата на чл. 14, ал. 6, чл. 116, чл. 203 ЗВ, показваща тези му особености,
респ. да го прехвърли в цялост, което не е сторила, както и не е изпълнила задължението си
да заяви промяна в КВС, отразяваща действителното му състояние, да състави АПОС и въз
основа на това да го впише в СВ, респ. да представи тези документи при сключване на
сделката. Твърди се, че общината не е представила тези документи при изповядване на
сделката, с което е нарушила ЗВ, а липсата на АПОС дава основание да се заключи, че
имотът не е собственост на общината, макар собствеността да възниква по силата на
закона – пар. 7, т. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 19а, ал. 1, т. 1 ЗВ, въпреки което счита, че
общината може да бъде държава отговорна за това си неизпълнение на закона. В точка 4 от
отговора се възразява, че вещото лице е дало отговор на двата въпроса, които се оспорват
във въззивната жалба, като се възпроизвежда съдържанието им. Отречено е твърдяното във
въззивната жалба противоречие в мотивите на съда в точка 5 от отговора, като въззиваемото
дружество е заявило, че частта, с която общината се е разпоредила в полза на държавата не
представлява язовир, поради което разпоредителната сделка противоречи на чл. 30, ал. 1 ЗВ,
уреждащ извършване на сделките с язовири да се осъществяват чрез прехвърляне на правото
на собственост върху земята, върху която попадат. Въззиваемото дружество споделя мотива
на съда, че сделката противоречи и на принципа, заложен в ЗА, свеждащ се до извършване
на сделката по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската
система. Оспорени са в точка 6 от отговора доводите на жалбоподателя за подписването на
анекс към основния договор с аргумент за липса на касателство със спора. Развити са доводи
как би се отразило на сделката евентуалното подписване на подобни анекси.
В заключение, моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за
събирането на такива.
Въззивната жалба е връчена и на Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, от който няма постъпил отговор в срок.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът община ***, редовно
уведомен, се представлява от адв. С., който моли подадената въззивна жалба да бъде
уважена, като решението бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което
искът за недействителност бъде оставен без уважение. Твърди, че община *** е прехвърлила
4
онова, което е било нейна собственост, описано в актовете за общинска собственост и
касаещо яз. "***". Сочи, че от експертното заключение се установява, че съоръжения на
язовира и терени са собственост и най-вече са били изградени на терени, собственост на
ОСЗГ, респ. на ДГФ, т.е. терени, които Общината не е в правомощията си да прехвърля на
Държавата. Акцентира върху представеното и прието като доказателство от въззивния съд
писмо на ДПУСЯ с № УСЯ-8/50/23.08.2022 г, посочвайки, че с него ДПУСЯ е приело да
осъществява организацията и техническата експлоатация на язовира, както той е описан в
договора за дарение, който се атакува. Навежда довод, че община *** е предала имота във
вида, в който е бил към момента на сключване на договора, който е бил приет за
стопанисване съгласно представеното писмо.
Въззиваемото дружество ДПУСЯ, редовно уведомено за с.з., се представлява от гл. юрк.
Д. Я., който оспорва жалбата по изложените в отговора съображения и моли атакуваното
решение да бъде потвърдено. Твърди, че договорът е нищожен тъй като язовирът не е
прехвърлен на държавата в неговата техническа цялост и единство, поради което
въззиваемото дружество не може да осъществява вменените му със закон задължения. Сочи,
че представеното и прието като доказателство писмо не е признание от страна на ДПУСЯ, че
язовирът е приет за управление в резултат на проведената процедура по чл. 19а и чл. 19б ЗВ,
а е израз на готовност на дружеството да осъществява техническа експлоатация на
основание чл. 138б ЗВ. Навежда се довод, че осъществяването на организацията и
техническата експлоатация на язовира е понятие, което има съвсем различен смисъл според
ЗВ. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. В срок
въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител, депозира писмени бележки. В
тях обосновава правилността и обосноваността на атакувания съдебен акт. Изразява се
несъгласие с оплакването, че районният съд е оправдал отказ на ДПУСЯ да стопанисва и
експлоатира процесния язовир, позовавайки се на представеното пред въззивния съд писмо
на изпълнителния директор на предприятието с изх. № УСЯ-8/50/23.08.2022 г., цитирайки
част от него. Акцентира се, че въпреки това ДПУСЯ няма законово основание да управлява
останалите поземлени имоти, върху които е изграден язовирът и които са елемент от
водностопанската система, респ. няма законово основание да управлява язовира в неговата
технологична цялост, която ситуация обуславя правният интерес на държавното дружество
и създава предпоставки за настъпване на вредни последици за живота и здравето на хората,
околната среда и материалните ценности. Сочи се, че със завеждането на иска ДПУСЯ цели
не само прогласяване нищожността на договора за дарение на яз. „***“, но и създаване на
законово основание по смисъла на чл. 138б ЗВ да осъществява организацията и
техническата експлоатация на язовира в неговата технологична цялост. В писмените
бележки се изразява несъгласие с тезата на въззивника, че община *** към датата на
сделката е прехвърлила това, което притежава, с аргументите, че яз. „***“ е публична
общинска собственост съгласно чл. 19а, ал. 1, т. 1 ЗВ и пар. 7, т. 2 ЗМСМА и Общината е
бездействала да изпълни вменените законови задължения, свеждащи се до направа на
изменения в КВС с цел отразяване действителното състояние на язовира, съотв. актуването
му с АПОС, след което да се възползва от процедурата по чл. 19а и чл. 19б ЗВ. В
5
заключение се иска атакуваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, редовно уведомено за о.с.з., не изпраща представител.
За о.с.з. по делото е призован и областният управител, който с протоколно определение
от 05.10.2022 г, постановено по настоящото дело, е заличен като въззиваем от списъка на
лицата за призоваване, тъй като не е конституиран като страна по делото.
Пред въззивния съд се представиха и приеха нови доказателства – писмо с изх. № УСЯ-
8/50/23.08.2022 г на изпълнителния директор на ДПУСЯ.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно
съединени искове при условията на евентуалност от държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/ срещу Община *** и Държавата /Република България/,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с искане да се
прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона,
договор за дарение от 13.09.2019 г., вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт
№10, том VI, вх. peг. № 2472 от 09.10.2019 г., сключен между община *** и държавата, чрез
областния управител на област Враца, в частта му, в която се прехвърля правото
собственост от общината на държавата на имот - публична общинска собственост - язовир
„***", актуван с АПОС №13 от 20.04.2006 г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС
в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148 дка,
начин на трайно ползване язовир, съседи: №018001 дървопроизв. пл. наел. на братя Д.;
№500114 дървопроизв. пл. наел. на С. и В. С., №500115 дървопроизв. пл. наел. П. В. Д.;
№500116 дървопроизв. пл. наел. на К. Т. Т.; №500117 дървопроизв. пл. наел. на В. С. С.; №
500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №017005 Пасище мера на кметство ***;
№017008 Пасище мера на с. ***; №500023 населено място на с. ***; №017006 Пасище мера
на кметство ***; №500070 Канал на МЗГ - ХМС; №500069 Водостоп. съор. на община ***;
№500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС, а при условията на евентуалност – ако това
искане не бъде уважено, описаният договор за дарение в посочената му част да се прогласи
за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради невъзможен предмет.
В обстоятелствената час на исковата молба ищецът е посочил, че с изменения на ЗВ с
ДВ бр. 55/2018 и ДВ бр. 51/2019 г /в частност чл. 19а и чл. 19б ЗВ/ на общините е дадена
възможност да прхвърлят безвъзмездно на държавата право на собственост върху язовири –
публична общинска собственост. Ищецът е описал и процедурата по безвъзмездно
прехвърляне, предвидена в ЗВ. Посочено е, че в изпълнение на тази процедура на 12.09.2018
г на заседание на общински съвет *** е било взето решение, обективирано в протокол №
41/12.09.2018 г, въз основа на пар. 33 ЗР към ЗИДЗВ за безвъзмездно прехвърляне на
държавата на правото на собственост върху язовири – публична общинска собственост, сред
които яз. "***", актуван с АПОС № 13 от 20.04.2006 г, вписан в СВ с акт № 25, том III, дв.вх.
№ 1132/02.05.2006 г. Твърди се, че според този АПОС яз. "***" представлява поземлен имот
№ 500007 по КВС в землището на с. ***, община ***, обл. Враца, ЕККАТЕ 07497, с площ от
287,148 дка. Обяснява се, че в продължение на процедурата областният управител на обл.
6
Враца издал заповед № РД-18-ДС-64/30.08.2019 г, с която приел дарението на язовирите,
сред които и яз. "***", актуван с АПОС № 13/20.04.2006 г и описан съгласно него. Посочено
е, че на 13.09.2019 г между община ***, чрез кмета на общината, и държавата, чрез
областния управител на обл. Враца, на основание чл. 19б, ал. 2 ЗВ и във връзка с решението
на общински съвет ***, обективирано в протокол № 41/12.09.2018 г, бил сключен договор за
дарение на недвижим имот – публична общинска собственост, а именно три броя язовири,
включително яз. "***" актуван с АПОС № 13/20.04.2006 г и описан съгласно него.
Договорът за дарение бил вписан в СВ гр. Козлодуй с акт № 10, том VI, вх. рег. №
2472/09.10.2019 г, след което и по силата на чл. 19б, ал. 3 ЗВ областният управител на обл.
Враца съставил АПДС № 3782, вписан в СВ с акт № 151, том VII, вх. рег. № 3100/23.12.2019
г за имот – яз. "***", находящ се в поземлен имот № 500007 по КВС в землището на с. ***,
ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148 дка, начин на трайно ползване
- язовир, съседи: № 018001 дървопроизв. пл. наел. на братя Д.; № 500114 дървопроизв. пл.
наел. на С. и В. С., № 500115 дървопроизв. пл. наел. П. В. Д.; № 500116 дървопроизв. пл.
наел. на К. Т. Т.; № 500117 дървопроизв. пл. наел. на В. С. С.; № 500118 дървопроизв. пл.
наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; № 017005 Пасище мера на кметство ***; № 017008 Пасище мера на
с. ***; № 500023 населено място на с. ***; № 017006 Пасище мера на кметство ***; №
500070 Канал на МЗГ - ХМС; № 500069 Водостоп. съор. на община ***; № 500211
дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС. Посочено е, че със съставянето на АПДС и по силата на
чл. 139а, ал. 6 ЗВ описаният язовир следва да е предоставен за управление на ДПУСЯ.
Ищецът е заявил, че след като се е запознал с документите, касаещи яз. "***", е установил,
че освен в поземлен имот № 500007 в землището на с. *** с ЕКАТТЕ 07497, община ***,
обл. Враца с площ от 287,148 дка, някои от съоръженията на язовира, съгласно дефиницията
за язовир, дадена пар. 1, ал. 1, т. 94 ДР на ЗВ, попадат в други поземлени имоти, правото на
собственост върху които не било прехвърлено на държавата, съответно не са били
предоставени за управление на ДПУСЯ. В подкрепа на твърдението си, ищецът се е позовал
на разрешение за строеж № 1 от 09.03.2018 г на гл. архитект на община ***, влязло в сила на
21.03.2018 г, за извършване на "възстановяване на техническата годност на яз. "***" след
преминаване на високи води през 2014 г, 2015 г и 2016 г – община ***, обл. Враца".
Посочено е, че според това разрешение яз. "***" е находящ в поземлени имоти 500007,
500069, 500002 по КВС в з. на с. ***. Обяснява се, че от геодезическото заснемане на
язовирната стена и съоръженията към нея, представено от проектанта, водностопанската
система била изградена освен в поземлен имот 500007 по КВС, но също в други поземлени
имоти в землището на с. *** – имоти № 017006, 500070, 500069, 017002, 500067 и 500211.
При тези факти, ищецът се е позовал на чл. 7, ал. 2 ЗОС, чл. 19а, ал. 1, чл. 30, ал. 1 ЗВ и пар.
1, ал. 1, т. 94 ДР на ЗВ, при което е заключил, че законът позволява правото на собственост
да бъде прехвърлено на държавата само ако са налице условията и е спазен редът на
специалния закон – ЗВ, т.е. да е спазена процедурата по чл. 19а и чл. 19б ЗВ, в рамките на
която да е извършена правна сделка за земята, върху която са разположени съоръженията на
язовира. Изложил е довод, че при извършената сделка е спазен реда, описан в чл. 19а и чл.
19б ЗВ, но предмет на договора за дарение досежно яз. "***" е само прехвърляне правото на
7
собственост върху поземлен имот № 500007 по КВС. Според ищеца прехвърляне правото на
собственост само на този поземлен имот противоречи на чл. 30, ал. 1 ЗВ, който изисквал
придобИ.е правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и
съоръжения да се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени.
Релевирано е, че разпоредителната сделка за яз. "***" е само за един от имотите, върху които
язовирът е разположен, поради което същата противоречи и на принципа, залегнал в чл. 7, т.
4 ЗВ. Посочено е, че с прехвърляне на държавата на правото на собственост само върху част
от земята, върху която е изграден язовирът, се създава възможност да са налице различни
собственици на отделните поземлени имоти, в които е изградена водностопанската система,
при което извършената сделка е в пряко нарушение на закона и цитираните от него
текстове, а от там договорът за дарение се твърди, че е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД. В исковата молба е релевирано, че освен това, поземленият имот, който е
бил предмет на разпоредителната сделка, не съответства на легалната дефиниция на
понятието язовир по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 94 ДР на ЗВ, тъй като предмет на сделката е
прехвърляне правото на собственост само върху една част от язовира, която сама по себе си
не съответства на понятието язовир и не може самостоятелно, отделно от
хидротехническото съоръжение, да изпълнява функцията на язовир. Според ищеца
договорът няма вещно-транслативен ефект по отношение на всички поземлени имоти, върху
които е изграден язовирът и неговите съоръжения. По тази причина се твърди, че
прехвърленият поземлен имот не е язовир, с който да може законосъобразно да бъде
извършена разпоредителна сделка съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОС, съответно той не е вещ,
включена в гражданския оборот, а от там предметът на договора е правно невъзможен и
като такъв обуславя нищожност на сделката поради невъзможен предмет по смисъла на чл.
26, ал. 2 ЗЗД. В заключение, ищецът е обосновал правният си интерес от завеждане на
подобен иск с аргументите, че с предоставянето му на правото на управление върху яз.
"***" в този му вид, държавното предприятие има правата и задълженията като собственик
да го управлява и поддържа за своя сметка и отговорност съгласно чл. 139д ЗВ и Наредбата
за условията и реда за осъществяване на техническата безопасната експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях, които права и задължения не би могъл да
изпълни, щом като язовирът не е прехвърлен в неговата технологична цялост, ведно с
всички съставни елементи съгласно легалната дефиниция на пар. 1, ал. 1, т. 94 ДР на ЗВ.
При тези доводи е поискано да бъде уважен главният иск, а при отхвърлянето му – да бъде
уважени съединения с него евентуален иск. Претендирани са разноски.
В законния срок е подаден писмен отговор от ответника – Община ***, в който исковете
са оспорени като недопустими и неоснователни. Недопустимостта е обоснована с твърдения
за липса на активна легитимация на ищеца да ги предяви, тъй като няма правомощия и не
може да завежда дела срещу държавата, както и защото не е страна по договора. Счита се за
неясна фигурата на областния управител и се твърди, че е налице смесване досежно
страните по договора и представителството на държавата.В отговора е заявено, че община
*** към датата на сделката е прехвърлила правото на собственост върху яз. "***" в обема, в
който го е притежавала.Посочено е, че дарението е изрядно откъм страни, предмет и ред на
8
извършване. Релевирано е, че транслативният ефект на сделката е настъпил. Изразен е
довод, че многократно е заявявано на ръководството на ДПУСЯ, че всички допълнителни
съоръжения под формата на прилежаща техническа инфраструктура ще бъдат актувани по
надлежния ред и ще бъдат предмет на допълнително дарение. Описано е, че ще бъдат
предприети и са предприемани действия по допълнително актуване, тъй като в съседство на
дарения язовир е построена предпазна стена, преливникът му, водохранилище, воден откос,
корона, въздушен откос и други в поземлен имот № 500070, както и в други поземлени
имоти, подробно описани в писмо на областния управител на област Враца. Наведено е, че
сделката не е нищожна, защото има свой реално обособен предмет, който не противоречи на
закона. В отговора също е описана поредицата от действия, представляващи част от
процедуратата по чл. 19а и чл. 19б ЗВ. При тези доводи е поискано предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Исковата молба е била връчена на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството и на Областния управител на област Враца като
ответници, от които в законния срок не е постъпил писмен отговор.
Решаващият състав е изготвил проект на доклад по делото, в който е дал правна
квалификация на исковете, а именно главен иск за прогласяване нищожност на договор за
дарение, вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. № 2472
от 09.10.2019г., досежно яз. "***", с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради
противоречие със закона, съединен при условията на евентуалност – ако главният иск не
бъде уважен, с иск за прогласяване нищожност на същата част от посочения договор на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради невъзможен предмет. По предявените искове в проекта
за доклад е разпределена доказателствената тежест между страните. Разпореждането на
съда, инкорпориращо проекта за доклад е било връчено на страните, които не са възразили
срещу него, поради което проектът за доклад е бил обявен за окончателен. Възражения
срещу тази дейност на съда във въззивните жалби не се съдържат. С протоколно
определение от 22.12.2021 г съдът е заличил от списъка на лицата за призоваване областния
управител на област Враца като ответник.
С решението, предмет на проверка в настоящото производство, първоинстанционният
съд е прогласил за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради противоречие със
закона договор за дарение от 13.09.2019 г., вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй
с акт №10, том VI, вх. per. № 2472 от 09.10.2019 г., сключен между община *** и държавата,
чрез областния управител на област Враца, в частта му, в която се прехвърля правото
собственост от общината на държавата на имот - публична общинска собственост - язовир
„***", актуван с АПОС №13 от 20.04.2006 г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС
в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148 дка,
начин на трайно ползване язовир, съседи: №018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Д.;
№500114 дървопроизв. пл. наел. на С. и В. С., №500115 дървопроизв. пл. наел. П. В. Д.;
№500116 дървопроизв. пл. наел. на К. Т. Т.; №500117 дървопроизв. пл. наел. на В. С. С.; №
500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №017005 Пасище мера на кметство ***;
№017008 Пасище мера на с. ***; №500023 населено място на с. ***; №017006 Пасище мера
9
на кметство ***; №500070 Канал на МЗГ - ХМС; №500069 Водостоп. съор. на община ***;
№500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС.
За да постанови този резултат решаващият състав, след анализ на събраните по делото
доказателства, е изложил своите фактически изводи относно прехвърлянето на процесния
имот. По-конкретно, съдът е приел въз основа на протокол № 41 от редовно заседание на
Общински съвет ***, проведено 12.09.2018 г., че по силата на пар. 33 от ЗР към ЗИДЗВ /ДВ.
бр. 55 от 2018г., доп. ДВ. бр. 61 от 2019 г./ е било взето решение за безвъзмездно
прехвърляне на държавата на правото на собственост върху язовири - публична общинска
собственост, находящи се на територията на община ***, сред които язовири бил
настоящият - язовир „***", актуван с акт за публична общинска собственост №13, съставен
на 20.04.2006 г., вписан в Службата по вписванията с акт № 25, том III, дв. вх. № 1132 от
02.05.2006 г., съставляващ поземлен имот № 500007 по КВС в землището на с. ***, община
***, област Враца, ЕККАТЕ 07497, с площ от 287,148 дка. Въз основа на представената по
делото Заповед №РД-18-ДС-64/30.08.2019 г. решаващият състав е заключил, че на основание
чл. 196, ал. 1 ЗВ областният управител на област Враца е приел дарението на три язовира -
публична общинска собственост, включително на язовир „***", актуван с АПОС № 13 от
20.04.2006г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. ***, ЕККАТЕ
07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148 дка, начин на трайно ползване: язовир.
Прието е по силата на представения договор за дарение от 13.09.2019 г, вписан в Службата
по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г. и взето от
Общинския съвет на *** решение /обективирано в посочения по-горе протокол №
41/12.09.2018 г./, че община ***, действаща чрез кмета на общината, е дарила на държавата,
действаща чрез областния управител на област Враца, три язовира, сред които процесния
язовир „***“, съставляващ поземлен имот № 500007 по КВС в землището на с. ***, община
***, област Враца, ЕККАТЕ 07497, с площ от 287,148 дка. Прието е, че след извършеното
дарение, на 19.12.2019 г. областният управител на област Враца, на основание чл. 19б, ал. 3
ЗВ съставил акт за публична държавна собственост (АПДС) №3782, вписан в Службата по
вписванията с акт №151, том VII, вх. per. 3100 от 23.12.2019 г., а язовирът на основание чл.
139а, ал. 6 ЗВ следва да е бил предоставен за управление на ДПУСЯ. Позовавайки се на
представените по делото документи за язовир „***“ и изслушаното заключение на съдебно-
техническата експертиза съдът е приел за установено, че освен в поземлен имот № 500007 в
землището на село *** с ЕКАТТЕ 07497, община ***, област Враца с площ 287,148 дка,
язовир „***“, се състои освен от самото язовирно езеро /водна площ/, но и от язовирната
стена, преливник и други хидротехнически съоръжения, като някои от съоръженията на
язовира, съгласно легалната дефиниция на §1, ал. 1, т. 94 ДР на ЗВ попадат в други
поземлени имоти, правото на собственост върху които не е прехвърлено на държавата,
съответно не са предоставени за управление на ДПУСЯ по реда на чл. 196 във връзка с чл.
139а, ал. 6 ЗВ, а именно водностопанската система е изградена освен в поземлен имот №
500007 по КВС и в други недвижими имоти в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община
***, област Враца, с номера по КВС както следва: поземлен имот № 017006, поземлен имот
№ 500070, поземлен имот № 500069, поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067,
10
поземлен имот № 500211. Установено е според заключението, че са проведени
допълнителни процедури, освен това предаване на язовирното езеро на ДПУСЯ,
финализирано с договора, към Областна администрация и са представяни имоти, но тези
процедури не били довършени, както и имало допълнително започнати процедури по
разделяне на поземлени имоти общинска собственост, които също били на проектно ниво и
не са финализирани, т.е не е извършвана делба на имоти, както и няма и други имоти
предадени на това държавно предприятие.
При тези фактически данни, решаващият състав е заключил от правна страна, че
страните по сделката са изпълнили формално условията за сключването , уредени в
текстовете на чл. 19а и чл. 19б ЗВ, изискващи решение на общинския съвет ***, мотивирано
предложение за промяна на собствеността на язовира от кмета на община *** към областния
управител на област Враца, акт за приемане на дарението и реализирането на сделката чрез
прехвърляне правото на собственост върху земята, върху която се намира процесния язовир
„***“, описан в акта като намиращ се само в поземлен имот № 500007 по КВС, с. ***,
ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ 287.148 дка. Приемайки обаче, че в
понятието „водностопанска система“ по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 94 ДР ЗВ се
включват водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както
и земята, върху която са изградени, решаващият състав е заключил съобразно представените
документи за язовира и експертното заключение, че освен в поземлен имот № 500007 по
КВС на землището на с. ***, община ***, област Враца, язовир „***“ е изграден и в други
поземлени имоти в землището, а именно поземлени имоти (земи) с номера по КВС както
следва: поземлен имот № 017006, поземлен имот № 500070, поземлен имот № 500069,
поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067, които имоти не са били предмет на
сделката под формата на договор за дарение от 13.09.2019г., вписан в Службата по
вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г. в частта му, в
която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на язовир - публична
общинска собственост - актуван с АПОС №13 от 20.04.2006г., съставляващ поземлен имот
№500007 по КВС в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ
от 287,148 дка, от общината на държавата единствено върху поземлен имот №500007 по
КВС в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148
дка. При това положение съдът е приел, че е прехвърлено от общината на държавата само
язовирното езеро от дадената в закона дефиниция за водностопанска система, в който
случай е счел, че с извършената сделка се нарушава текста на чл. 30, ал. 1 ЗВ, изискващ
придобИ.ето на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи
и съоръжения да се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени.
Решаващият състав е посочи, че извършената разпоредителна сделка само за един от
поземлените имоти, върху които е изграден язовирът, противоречи и на един от основните
принципи, заложен в чл. 7, т. 4 ЗВ, според който правото на собственост върху
водностопанските системи и съоръжения следва да се упражнява „така, че да не се нарушава
технологичното единство на водностопанската система". Изложен е мотив, че с прехвърляне
на държавата на правото на собственост само върху част от земята, върху която е изграден
11
язовирът, се създава възможност да са налице различни собственици на отделните
поземлени имоти, в които е изградена водностопанската система. Противоречие на сделката
със закона е констатирано от съда и с мотива, че прехвърлянето на правото на собственост
на държавата върху имот - публична общинска собственост, който по своя характер не е
язовир, също противоречи на закона.
При тези мотиви главният иск за прогласяване на нищожност на договор за дарение от
13.09.2019 г., в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на
държавата на имот - публична общинска собственост - язовир „***", представляващ
поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***. област
Враца, с площ от 287,148 дка, поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е бил уважен, в който случай съдът е констатирал, че не са налице предпоставките
за произнасяне по съединения заедно с него евентуален иска за нищожност на същия
договор, но на основание невъзможен предмет. В допълнение обаче, решаващият състав е
достигнал до извод за нищожност на посочената част от цитирания договор и поради
невъзможен предмет, обосновавайки се, че имотът, който е прехвърлен от общината на
държавата, а именно поземлен имот № 500007 по КВС, с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***,
област Враца, с площ 287.148 дка, не съответства на легалната дефиниция за язовир,
респективно законът не позволява извършване на сделка с него и той е изваден от
гражданския оборот. В подкрепа на този си извод е налице позоваване на съдебна практика,
сред която Тълкувателно решение №3/2014 г., ОСГК на ВКС.
С атакувания съдебен акт е даден отговор на всички възражения, направени с отговора
на исковата молба, депозиран от жалбоподателя. По-конкретно, районният съд е обосновал
наличието на правен интерес на ищеца да атакува сделката по този ред с мотива, че
дарението на недвижим имот, който не представлява язовир в неговата цялост, води до
невъзможност ДПУСЯ да изпълнява в пълен обем задължения на собственик на язовирната
стена и съоръженията към нея съгласно чл. 139д ЗВ, защото на ДПУСЯ не е предоставен за
управление язовир в неговата технологична цялост. Посочено е, че искът е насочен и срещу
легитимирани страни, които са конституирани като ответници, а именно страните по него -
община *** и държавата - Република България. Изложен е довод, че не е смесено
представителството на държавата от областния управител със страните по делото, тъй като,
въпреки текста на чл. 31, ал. 2 ГПК, особения характер на процедурата по безвъзмездно
прехвърляне на язовири - публична общинска собственост от общините на държавата (чл.
19а и чл. 196 от Закона за водите) и ролята на областните управители в него, е бил посочен
областният управител на област Враца, като представляващ държавата и сключил договора.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбите,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, основавайки се на
своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения АПОС № 13, съставен на 20.04.2006 г, вписан в Службата по
вписванията с акт № 25, том III, дв. вх. № 1132 от 02.05.2006 г, е видно, че община *** е
собственик на язовир „***", съставляващ поземлен имот № 500007 по КВС в землището на
с. ***, община ***, област Враца, ЕККАТЕ 07497, с площ от 287,148 дка.
12
Съобразно протокол № 41 от редовно заседание на Общински съвет ***, проведено
12.09.2018 г, се извежда, че по силата на пар. 33 от ЗР към ЗИДЗВ /ДВ. бр. 55 от 2018 г, доп.
ДВ. бр. 61 от 2019 г/ е било взето решение за безвъзмездно прехвърляне на държавата на
правото на собственост върху язовири - публична общинска собственост, находящи се на
територията на община ***, сред които язовири е настоящият - язовир „***", актуван с акт
за публична общинска собственост №13, съставен на 20.04.2006 г, вписан в Службата по
вписванията с акт № 25, том III, дв. вх. № 1132 от 02.05.2006 г, съставляващ поземлен имот
№ 500007 по КВС в землището на с. ***, община ***, област Враца, ЕККАТЕ 07497, с площ
от 287,148 дка.
Въз основа на представената по делото Заповед № РД-18-ДС-64/30.08.2019 г на
областния управител на област Враца се извежда, че на основание чл. 19б, ал. 1 ЗВ
областният управител на област Враца е приел дарението на три язовира - публична
общинска собственост, включително на язовир „***", актуван с АПОС № 13 от 20.04.2006 г,
описан съгласно този акт.
По делото е представен договор за дарение от 13.09.2019 г, вписан в Службата по
вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г, от който се
установява, че след взето от Общинския съвет на *** решение /обективирано в посочения
по-горе протокол № 41/12.09.2018 г./ и заповед № РД-18-ДС-64/30.08.2019 г на областния
управител на област Враца, община ***, действаща чрез кмета на Общината, е дарила на
държавата, действаща чрез областния управител на област Враца, три язовира, сред които
процесния язовир „***“, съставляващ поземлен имот № 500007 по КВС в землището на с.
***, община ***, област Враца, ЕККАТЕ 07497, с площ от 287,148 дка. От съдържанието на
договора /чл. 3 и 4 от него/ е видно, че язовирите, предмет на сделката, обективирана с него,
са с предоставено право на управление на ищеца – ДПУСЯ, като фактическото приемане и
предаване на имотите следва да се извърши чрез подписване на приемо-предавателен
протокол от ДПУСЯ и община *** в присъствието на комисия при областна администрация
– Враца.
След извършеното дарение, на 19.12.2019 г, областният управител на област Враца, на
основание чл. 19б, ал. 3 ЗВ е съставил АПДС № 3782, вписан в Службата по вписванията с
акт № 151, том VII, вх. peг. № 3100 от 23.12.2019 г.
Видно е от приложеното по делото разрешение за строеж № 1, издадено на 09.03.2018 г
от главния архитект на община ***, влязло в сила на 21.03.2018 г, за извършване на
„Възстановяване на техническата годност на язовир „***" след преминаване на високи води
през 2014 г, 2015 г, 2016 г - община ***, Област Враца", че язовир „***" се разполага в „п.и
500007, 500069, 500002 по КВС в землището на с. ***, ЕКАТТЕ 07497, община ***, област
Враца".
От представеното по делото геодезическо заснемане на язовирната стена и
съоръженията към нея, представено от проектанта на строежа по възстановяване на
техническата годност на язовира – „Геометър-НГ“ ООД, ЕИК *********, се вижда, че
водностопанската система е изградена освен в поземлен имот № 500007 по КВС и в други
недвижими имоти в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с
13
номера по КВС както следва: поземлен имот № 017006, поземлен имот № 500070, поземлен
имот № 500069, поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067, поземлен имот №
500211.
По делото е изслушано и прието заключение по назначена съдебно-техническа
експертиза, от което става ясно, че освен в поземлен имот № 500007 по КВС на землището
на с. ***, община ***, област Враца, язовир „***" е изграден и в други поземлени имоти в
землището, а именно поземлени имоти (земи) с номера по КВС както следва: поземлен имот
№ 017006, поземлен имот № 500070, поземлен имот № 500069, поземлен имот № 017002,
поземлен имот № 500067. В заключението е посочено, че при сключването на договор за
дарение от 13.09.2019 г, вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт № 10, том VI,
вх. peг. № 2472 от 09.10.2019 г. в частта му, в която се прехвърля правото собственост от
общината на държавата на язовир - публична общинска собственост - актуван с АПОС №13
от 20.04.2006 г, съставляващ поземлен имот № 500007 по КВС в землището на с. ***,
ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148 дка, от общината на
държавата се прехвърля правото на собственост единствено върху поземлен имот №500007
по КВС в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148
дка. Останалите поземлени имоти, цитирани по-горе и описани в съдебно-техническата
експертиза, /поземлен имот № 017006, поземлен имот № 500070, поземлен имот № 500069,
поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067 по КВС на землището на с. ***,
община/***, област Враца/ не са предмет на сключения договор за дарение. Вещото лице е
потвърдило заключението си при изслушване в с.з. и е дало обяснения, идентични на
изложените в заключението, като е заявило също, че според него язовирът не може да бъде
стопанисван и управляван в съответствие със законовите изисквания /задължения/, ако не е
прехвърлен в неговата цялост, включваща съобразно дадената в закона дефиниция водния
обект /предмет на сделката/, язовирна стена, преливник, изпускател и други според
дефиницията, които последни обекти от дефиницията, са изградени в имоти, различни от
прехвърления. В заключението изрично е посочено в кои имоти попадат тези обекти, а
именно язовирната стена попада в части от имоти № 500.69 и № 17.2, преливника в имоти №
500.70, 500.7, 17.2 и минимална част в имот на съседно землище, изпускателя започва от
язовирното езеро и преминава през имоти № 500.69, № 17.2 и 500.67. От заключението се
извежда, че по данни от КВС имоти № 500.69, № 17.2 и № 17.6 са собственост на Община
***, имот № 500.70 е собственост на МЗГ-ХМС, имот с № 500.67 е собственост на МЗГ-ДЛ.
Депозираното заключение въззивният съд намира за обективно и компетентно дадено от
лице с нужната компетентност. Заключението отговаря на всички поставени въпроси, а
вещото лице, противно на наведените в жалбата оплаквания, е дало отговор при
изслушването си в с.з. и на поставените от община *** допълнителни въпроси, които
впрочем намират своя отговор и в писменото заключение. Даденото експертно становище е
обосновано, защото вещото лице е отговорило на поставените задачи както въз основа на
книжата, приложени по делото, така и след проверка на място, при която е проверило
координатите на представеното геодезическо заснемане. Изводите на вещото лице
кореспондират с всички доказателства по делото, а също и с изявленията на самия ответник
14
– община ***, в отговора на исковата молба. Ето защо, направените във въззивната жалба
оплаквания за необоснованост на заключението се намират за неоснователни.
Пред въззивния съд е представено и прието като доказателство писмо на изпълнителния
директор на ДПУСЯ с № УСЯ-8/50/23.08.2022 г. В съдържанието на писмото е описан в
хронологичен ред поредицата от действия за сключване на договора за дарение в
изпълнение на изискванията на закона, направените от държавното дружество констатации
досежно непрехвърляне на процесния язовир в неговата технологична цялост /описани по
начин, идентичен на този в исковата молба/, изложено е, че е започнат и не е довършен
ремонт, финансиран от държавата, на язовира от община ***, както и обстоятелството, че
ДПУСЯ е предприемало действия за решаване на проблема, но не е срещнало съдействие от
заинтересованите лица и държавните институции, при което е сезирала съда със спор за
действителността на сделката, който е висящ. От съдържанието на писмото става ясно, че
въпреки тези особености – предвид липсата на съдействие и с цел да осигуряване на
безопасното експлоатационно състояние на яз. "***", предотвратяване или ограничаване
настъпването на вредни последици за живота и здравето на хората,околната среда и
материалните ценности, във връзка с висящия спор и на основание чл. 138б ЗВ на ДПУСЯ
се налага да приеме и управлява яз. "***", който не е дарен в неговата технологична цялост,
респ. не е предоставен за управление в пълен обем с всичките му съставни части по закон,
като ДПУСЯ е заявило, че ще осъществява организацията и техническата експлоатация на
язовира. В писмото е отправена покана до кмета на община ***, както и до председателя на
ДАМТН, да осигурят представители на 31.08.2022 г от 11:00 часа за извършване на
съвместен технически преглед и установяване фактическото състояние на язовирната стена
и съоръженията към нея на язовира към момента на предаването му на ДПУСЯ за
осъществяване на организацията и техническата му експлоатация, както и да бъдат
предадени копия на досието и цялата техническа документация по изграждането,
поддръжката, експлоатацията и ремонта на язовира.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са
допустими.
Въззивният съд не споделя направените оплаквания за недопустимост на атакувания
съдебен акт поради липса на правен интерес за ищеца от завеждането на исковете за
недействителност на част от договор за дарение от 13.09.2019 г, вписан в Службата по
вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г.
Константна е съдебната практика, че, за да е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск за нищожност на договор, решението по него следва да се отрази на
15
правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат
/решение по гр. дело № 1331/2010 г., второ г. о., ВКС/. Практиката приема за допустим
предявен отрицателен установителен иск за нищожност на договор от лице, което не е
страна по оспорените сделки /решение по гр. дело № 425/2011г., трето г. о., ВКС/, при
наличието на такъв интерес.
Обжалваното решение е съобразено със същността и функцията на установителния иск,
като средство за защита на всяко конкретно възникнало гражданско правоотношение, което
се твърди или отрича. Поради многообразието на гражданските правоотношения (вещни,
облигационни, семейни, наследствени, трудови), които могат да бъдат предмет на
установителния иск, законът е въвел изискването за интерес от предявяването на такъв иск,
като процесуалната предпоставка за неговата допустимост. Нуждата от защита чрез
установителен иск предполага сделката да смущава правното положение на ищеца, да е
настъпило смущение в нормалното упражняване на правата на ищеца, респ. правото на
ищеца да е засегнато от правен спор, което обуславя правния интерес от иска.
Изложените принципни разбирания, дават основание и на въззивния съд да приеме, че
за ищеца е налице правен интерес от завеждане на исковете за недействителност на договора
за дарение, сключен между държавата и община ***. По силата на този договор /чл. 3 и 4 от
него/, а също се извежда от законовата разпоредби на чл. 139а, ал. 6 ЗВ, че язовирите, чиято
собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата, се управляват от
Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". По силата на препращата
норма на чл. 139д ЗВ досежно язовирите, чиято собственост общината е прехвърлила
безвъзмездно на държавата /чл. 139а, ал. 6 ЗВ/ при осъществяването на своята дейност
ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията
към тях. Именно правата и задълженията на ДПУСЯ по осъществяването на комплексно
стопанисване и управление на язовир „***“ са засегнати от атакуваната сделка, защото
дейността на държавното предприятие се осъществява върху „язовирите“ /в случая въз
основа на чл. 139д във връзка с чл. 139а, ал. 6 ЗВ/ като под това понятие самия специален
закон е изяснил обхвата му в текста на пар. 1, т. 94 ДР на ЗВ. При твърдения в исковата
молба, че предметът на разпоредителната сделка не представлява язовир по смисъла на
специалния закон и това препятства държавното предприятие да осъществява като
собственик в пълен обем възложените му по закон права и задължения, то според въззивния
съд е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Посредством търсената
защита се цели обезпечаване изпълнението на законовите задължения за стопанисване и
управление на язовирите от страна на държавното предприятие, а от там производството,
респ. съдебното решение по него, несъмнено ще постигне целеният резултат.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е правилно, а
въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, какъвто е
процесният яз. "***", се прехвърля след решение на общинския съвет по мотивирано
предложение на кмета на общината – така чл. 19а и чл. 19б ЗВ. Областният управител се
произнася със заповед за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от
16
получаването на решението на общинския съвет с приложените към него документи и
уведомява кмета на общината, изпълнителния директор на ДПУСЯ и министъра на
икономиката. Прехвърлянето на собствеността се извършва чрез договор за дарение,
сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовирът, и областния управител.
Законът изисква преди сключването на договора областният управител със заповед да
приеме дарението. В текста на чл. 19б, ал. 5 ЗВ е предвидено задължение на областният
управител да откаже да приеме дарението и да върне предложението и придружаващата го
преписка на съответната община, когато: заявеният за прехвърляне от общината воден обект
не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби. Цитираната норма дава
основание да се приеме, че специалният закон борави със свое собствено понятие за
„язовир“, което за целите на прехвърлянето /а и не само/ е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 94 ДР
на ЗВ. Казано по друг начин, за целите на прехвърлянето между общините и държавата,
язовирът следва да отговаря на легалната дефиниция, предвидена в пар. 1, т. 94 ДР на ЗВ,
съгласно която „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.
Липсата на който и да е елемент от посочената дефиниция обуславя отказ на областния
управител за приемане на дарение, в който смисъл бе формирана константна съдебна
практика (в този смисъл вж. решение № 11562 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 85/2021 г., ІІІ
отд. на ВАС).
Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на което се позовава с
главния си иск въззиваемото дружество-ищец пред районния съд - противоречие на закона,
представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е
налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба
без оглед на това какво е субективното отношение на страните по него /в този смисъл
Решение № 784 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 868/2008 г., IV г. о., ГК /. Повелителните
норми, за които се твърди, че са нарушени с извършената безвъзмездна сделка, са чл. 7, т. 4,
чл. 30, ал. 1 ЗВ, както и че имотът, който е прехвърлен, не представлява язовир в неговата
технологична цялост по смисъла на пар. 1, т. 93 ДР на ЗВ.
Внимателния анализ на доказателствата по делото дава основание и на въззивния съд да
счита, че с атакуваната сделка са нарушени повелителни норми на специалния закон,
водещи до нейната нищожност. Целта на специалния закон е да осигури интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението,
както и да създаде условията, най-общо казано, за осигуряване на достатъчно количество и
добро качество вода /вж. чл. 2 ЗВ/. С изменението на закона е създадена възможност за едно
централизирано управление на язовирите в страна чрез извършването на безвъзмездна
сделка от съответната община в полза на държавата. Осъществяването на това управление,
както се посочи по-горе, се подчинява на правилата на специалния закон. Сред тях са и то с
несъмнено повелителен характер поради естеството им са чл. 7, т. 4 ЗВ /представляващ
принцип, на който се гради закона/, както и нормите, уреждащи реда, начина и предмета на
прехвърлителната сделка. Повелителния характер на нормите, уреждащи реда, начина и
предмета на прехвърлителната сделка /сред които чл. 19а, чл. 19б, пар. 1, т. 94 ЗВ/ се
17
определя както от самото им съдържание, така и от целта на закона. Досежно предмета на
допустимата от закона безвъзмездна сделка, от значение е, че нормите на чл. 19а и чл. 19б
боравят с понятието „язовир“, което понятие е дефинирано в специалния закон и няма
основание да се възприеме в друг смисъл /при отклонение от смисъла, вложен в понятието
„язовир“, законът използва други понятия/. Ето защо, а и по арг. на противното от чл. 19б,
ал. 5 ЗВ, следва, че, за да бъде една сделка действителна, освен да бъде извършена по
предвидения в закона ред и форма, то прехвърленият с нея обект следва да представлява
водностопанска система /язовир/, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията
и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Внимателният анализ
на доказателствата по делото дава основание да се приеме, а и не е спорно между страните,
че атакуваният договор за дарение е извършен при спазване повелите на специалния закон
досежно процедурата. По отношение обаче на предмета му обаче това не е така. С договора
за дарение община *** е дарила безвъзмездно на държавата само един от поземлени имоти,
върху които е разположен яз. „***“. До този извод въззивният съд стигна, след като прие за
обективно и компетентно дадено заключението на съдебно-техническата експертиза по
изложените по-горе мотиви, които няма нужда да бъдат преповтаряни. От експертното
заключение става ясно, че освен в дарения на държавата поземлен имот № 500007 по КВС
на землището на с. ***, община ***, област Враца, в който е разположено само язовирното
езеро, язовир „***" е изграден и в други поземлени имоти в землището, а именно поземлени
имоти (земи) с номера по КВС както следва: поземлен имот № 017006, поземлен имот №
500070, поземлен имот № 500069, поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067, като
в тези имоти попадат елементи от понятието „язовир“ по смисъла на специалния закон, а
именно язовирната стена попада в части от имоти № 500.69 и № 17.2, преливника в имоти №
500.70, 500.7, 17.2 и минимална част в имот на съседно землище, изпускателя започва от
язовирното езеро и преминава през имоти № 500.69, № 17.2 и 500.67. Впрочем, самия
въззивник в отговора на исковата молба не е оспорил факта, че яз. „***“ е разположен върху
няколко имота, а точно обратното. Оспорването във въззивната жалба досежно този факт се
гради на оплаквания срещу експертното заключение, които бяха разгледани по-горе и няма
нужда да бъдат преповтаряни. В допълнение, фактът, че яз. „***“ в неговата технологична
цялост по смисъла на специалния закон е разположен върху няколко имота се извежда и от
останалите доказателства по делото. След като предмет на сделката е било прехвърляне
правото на собственост само върху един от имотите, върху които е бил разположен
язовирът, то сделката противоречи на повелителните норми на специалният закон,
изискващи правото на собственост върху язовир в неговата технологична цялост.
В допълнение, извършената в този вид сделка противоречи и на възможността ДПУСЯ
да упражнява правата и задълженията си на собственик съгласно чл. 139д ЗВ. Именно
правата и задълженията на ДПУСЯ по осъществяването на комплексно стопанисване и
управление на язовир „***“ са засегнати от атакуваната сделка, защото дейността на
държавното предприятие се осъществява върху „язовирите“ /в случая въз основа на чл. 139д
във връзка с чл. 139а, ал. 6 ЗВ/ като под това понятие самия специален закон е изяснил
обхвата му в текста на пар. 1, т. 94 ДР на ЗВ.
18
Остават несподелени възраженията на въззивника община ***, че договорът е
действителен, защото общината е дарила правото на собственост върху онова, което е
притежавала към момента на сключване на договора и е в невъзможност да прехвърли
останалото. Видно е от заключението на вещото лице, че по данни от КВС имоти № 500.69,
№ 17.2 и № 17.6 са собственост на Община ***, имот № 500.70 е собственост на МЗГ-ХМС,
имот с № 500.67 е собственост на МЗГ-ДЛ. Изложеното дава основание да се приеме, че
община *** е собственик и на част от другите имоти, върху които попада яз. „***“.
Направеното възражение от въззивника остава несподелено и с мотива, че в случаите, когато
приложената регулация за предназначението на имота/ площта му /при изготвена КК/ не
отговаря на действителното правно положение, за да се пристъпи към сключване на договор
за дарение между държавите и общините, на първо място общините следва да приведат
действащата регулация в съответствие с установената дефиниция за „язовир“, което е
свързано с множество правни и фактически действия, а редът, съобразно съдебната
практика. е за отстраняване на непълноти и грешки в КК /чл. 53 ЗКИР – в този смисъл
решение № 24 от 14.03.2022 г. на АдмС - Перник по адм. д. № 295/2021 г., решение № 35 от
16.03.2022 г. на АдмС - Перник по адм. д. № 282/2021 г., решение № 10 от 9.02.2022 г. на
АдмС - Шумен по адм. д. № 151/2021 г./. Идентична на тази процедура съществува и за КВС
в Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г за поддържане на картата на възстановената
собственост. Едва след уреждането на този въпрос за община *** възниква възможност да
ползва процедурата по чл. 19а и чл. 19б ЗВ. В подкрепа на този извод е и текстът на чл. 19б,
ал. 5, т. 1 ЗВ, който изрично задължава областният управител да откаже със заповед да
приеме дарението и да върне предложението и придружаващата го преписка на съответната
община, когато заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1,
т. 94 от допълнителните разпоредби.
Остава несподелено възражението, че сделката е потвърдена от въззиваемото дружество
ДПУСЯ с представеното и прието пред настоящата инстанция писмо на изпълнителния
директор на ДПУСЯ с № УСЯ-8/50/23.08.2022 г. От съдържанието на писмото не може да се
изведе потвърждение на сделката, въпреки приемане управлението на яз. "***". В писмото
изрично е описана цялата хронология на събитията, случили се по повод прехвърлянето на
яз. "***", включително неговото поддържане от община ***, в резултат на което и по силата
на законовата повеля /чл. 138б ЗВ/ при наличието на спор относно собствеността на язовир
/в случая яз. „***“/ държавното предприятие – ДПУСЯ, осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение или до
установяване на собственика при спазване на изискванията на чл. 138в, ал. 1 ЗВ.
За неоснователно се приема възражението за допуснато от районния съд съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в погрешно конституиране на страните по делото.
От титулната част и съдържанието на исковата молба е видно, че ищецът е насочил иска си
срещу община ***, представлявана от кмета на общината, действащ като неин субституент
/представител/ по силата на чл. 19б, ал. 2 ЗВ и въз основа на това като страна по договора,
както и срещу Държавата – като собственик на язовира по силата на извършената сделка, по
която като неин субституент е участвал областния управител на област Враца съгласно /чл.
19
19б, ал. 2 ЗВ/. Именно държавата и община *** са конституирани като страни в процеса.
Представителството на държавата по силата на чл. 31, ал. 2 ГПК по дела, отнасящи се до
недвижими имоти - държавна собственост, се осъществява от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. В специалния закон не е предвидено процесуално
представителство на държавата от областния управител, а по делото няма пълномощно за
представителство от областния управител съгласно изискването на чл. 32, т. 4 ГПК, поради
което връчването на всички книжа по делото на министъра на регионалното развитие и
благоустройството не нарушава правата на страната. Макар по делото като страна да е бил
конституиран и областния управител, на когото са били връчвани и книжата по делото, то с
това си действие районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение на
производствените правила, защото областният управител е заличен като страна по делото с
определение от 22.12.2021 г, а държавата е била надлежно представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил решение, което
следва да бъде потвърдено.
При основателност на главния иск, не е налице процесуалното условие за разглеждане
на предявения заедно с него при условията на евентуалност иск за нищожност на процесния
договор поради невъзможен предмет, както е сторил и районният съд.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемото дружество-ищец има право на разноски.
Последният в срок е заявил претенцията си за присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение на въззиваемото дружество се дължи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер въпреки цената на иска и съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба
за заплащане на правната помощ на 360,00 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 14.04.2022 г., постановено по гр. д № 294/2021
г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 1 ГПК Община ***, Булстат ***,
представлявана от кмета - Т. Т., и Държавата (Република България), представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплатят на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири", ЕИК ***, адрес на управление гр.
София, представлявано от инж. Ц. М. Б. - изпълнителен директор, сума в общ размер на
360,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено
представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21