№ 19139
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110124064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. А. срещу -
********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.26. ал.1. пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11.
ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор
за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г., поради противоречие със закона,
под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите
нрави, както и обусловен кумулативно обективно съединен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 55 лева, представляваща недължимо платена сума от
ищеца на основание нищожен договор за паричен заем № 4521912 от
27.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 05.05.2023г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г., въз основа на който на ищеца била
предоставена в заем сума в общ размер от 1500 лева, със задължение да я
върне на 20 двуседмични погасително вноски, с фиксиран годишен лихвен
процент от 35.00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения
заем, годишен процент на разходите в размер от 40.69%, като последната
вноска е с падеж на 06.04.2023г. Поддържа, че в договора било предвидено и
1
задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което
съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и задължение да заплати
лихви за забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи. В
изпълнение на чл. 4 от договора на 27.06.2022г. ищецът сключил договор за
предоставяне на гаранция № 4521912 с ************, по силата на който
последният поел задължение да обезпечи пред ************* задълженията
на ищцата по договора за заем, като се задължил солидарно за всички
задължения на ищцата при условията и за срока на договора паричен заем №
4521912/27.06.2022г. Излагат се твърдения, че ищцата върнала получената по
договора за заем сума в размер на 1500 лева и надплатила сумата от 55 лева
на ответника- кредитодател, като изтъква, че сумата от 55 лева представлява
възнаграждение за дружеството-гарант, поради което и е заплатена без
основание, доколкото договорът за гаранция не е сключен с ответника, а с
************. Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на
потребителски договор. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било
възложено в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните
обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно
поставени изисквания), банкова гаранция или дружество - гарант, одобрено
от заемодателя, което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се
предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво
да бъде това обезпечение, така и посочените условия били неосъществими за
ищцата. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да
изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя *************
дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора за
кредит. Счита, че договорът за заем е нищожен поради това, че от
съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е
формиран ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но и да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР, а посочването само с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, като
това поставя потребителя в положение да не знае на каква стойност е
2
оскъпяването му по кредита. В договора за заем е посочен по - нисък от
действителния ГПР, което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ЗПК, така и съставлява заблуждаваща потребителя търговска
практика. Счита, че заплащането на сумата по договора за гаранция следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя,
тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е
на кредитора и се заплаща от потребителя. Релевира и довод, че с договора за
гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а се цели
допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя, вземането по който е обезпечен с договора за
гаранция, с оглед на което процесният договор е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което
имало за последица недействителност на целия договор. Навежда и аргумент,
че възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и
потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото това е предвидено като негово задължение в договора за
потребителски кредит, така и сключването на договора за гаранция
съставлявало задължително условие за отпускане на заема. Поддържа, че
договорът за възлагане на поръчителство е недействителен, като сключен без
основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а
единствено било уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде
прехвърлено към другото, както и навежда, че двете дружества били
свързани. С оглед изложеното се поддържа, че за ищцата е било налице
единствено задължение да върне на ответника предоставената от него сума в
размер на 1500 лева, а с надплатената над този размер сума от 55лева
ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена
без основание. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищцата
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника -********. Релевира се възражение за недопустимост на
производството с довод, че ищецът предявява установителен иск за
недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщането на
даденото по същото, поради което било налице идентичност на исковете и е
налице злоупотреба с право. Ответникът признава, че между страните е
сключен договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г., по който на
3
ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1500 лв., като стойността на
договора е в размер на 1721 лв. Изразява становище, че искът е недопустим и
с довод, че не е начислявал неустойка по облигационно правоотношение
между страните и посочената сума не е била включена в задълженията по
договора, така и се претендира сума по договор за предоставяне на гаранция
№ 4521912 с ************, по което ответникът не е страна. По същество
оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания.
Поддържа, че със сключването на договора за гаранция ищецът в изпълнил
поетото с договора за паричен заем задължение да обезпечаване на
вземанията по последния. Оспорва се договорът за заем да накърнява добрите
нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и в тази връзка
сочи, че на ищцата е предоставена преддоговорна информация и е запозната с
параметрите по договора и същата е направила информиран избор да го
сключи. На ищцата били предоставени един от три възможни варианта за
обезпечаване на вземанията по договора, като договорът между страните
съставлявал възмезден такъв, който е сключен по изрично възлагане от
ищцата и при условие, че ответникът получи уговореното по договора
възнаграждение. Навеждат се и съображения, че в процесния договор за заем
е посочен годишният процент на разходите, посочена е общата сума дължима
от потребителя, посочени са и взетите предвид допускания, доколкото
нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски
кредит да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да
се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, както и самия
ГПР. Навежда и довод, че обезпеченията не целят заобикаляне на нормата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възникват разноски по
кредита, които да следва да бъдат включени в ГПР. Сочи, че размерът на
възнаградителната лихва не е ограничен, стига годишния процент на
разходите да е в рамките, посочени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, така и лихвеният
процент е посочен в договора за паричен заем и същият е фиксиран.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата
от 724.79 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за
паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г., ведно със законна лихва за забава от
датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане
на вземането; и сумата от 49.66 лв. - незаплатена възнаградителна лихва, и
4
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 553.45 лв.,
получена от ответницата без основание сума по нищожен договор за заем,
който е обявен за недействителен.
В насрещната искова молба твърди, че по сключения между страните
договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г. предоставил на
ответницата в заем сума в размер от 1500 лв., по който ответницата поела
задължение да върне същия, ведно с уговорения размер на възнаградителна
лихва в размер на 221.00 лв., на двадесет двуседмични вноски, които
ответницата следвало да върне в срок до 06.04.2023г., при уговорен ГПР в
размер на 35%. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в размер
на от 724.79 лв., както и сумата от 49.66 лв. - възнаградителна лихва. При
изложените твърдения претендира незаплатените задължения по договора,
ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на
насрещната искова молба до окончателното плащане, при евентуалност-
получената от ответницата без основание сума в размер на 553.45лв. по
нищожен договор за заем, който е обявен за недействителен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова
молба. Ответницата поддържа, че е налице недействителност на целия
договор за заем по изложените в исковата молба доводи. Поддържа, че
възнаграждението на поръчителя е било събирано от ответното дружество и е
било част от месечната вноската на ищцата съобразно погасителния план към
договора за заем, поради което и същото съставлява разход по кредита и е
следвало да бъде включено в ГПР, но това не е било направено. Счита, че
доколкото възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита,
заплатен от ищцата на ответното дружество, то същото се явява недължимо
платено, на основание чл.23 от ЗПК, и следва да се приспадне от направените
от ищцата вноски. Моли съдът да отхвърли предявените насрещни искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно
между страните, че между тях е сключен договор за паричен заем № 4521912
от 27.06.2022г. със соченото от страните съдържание, по силата на който
5
************* е отпуснало заем в размер на 1500лв., както и че сумата е
усвоена от Н. Г. А.; че към датата на предявяване на исковата молба Н. Г. А. е
заплатила в полза на ответника ************* погасителни вноски в общ
размер от 1555лв., част от която е и процесната сума от 55лв., която е
постъпила в патримониума на ответника *************.
От приетия по делото договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г.
се установява, че между ищеца и ответника има сключен договор за заем,
съгласно който е отпуснат кредит в размер на 1500лв., със задължение да го
върне на 20 двуседмични погасително вноски, с фиксиран годишен лихвен
процент от 35.00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения
заем, годишен процент на разходите в размер от 40.69%, с падеж на
последната вноска на 06.04.2023г.
Установява се от приетия по делото договор за предоставяне на гаранция
№ 4521912/27.06.2022г., сключен между ************ и ищцата, по силата на
който ищцата била одобрена за получаване на паричен заем и съответно е
сключила договор за паричен заем № 4521912 с *************,
ЕИК:***********, така и потребителят отправил искане към ************ да
поръчителства за задълженията към ************* по посочения договор за
паричен заем. Съгласно чл.3 от договора, за поемане на задължението се
дължало възнаграждение в размер на 1099 лв., платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 54.95лв., които били дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договор за паричен заем, сключен с
*************, като последното било овластено да приеме вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по договор за поръчителство.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото
ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че общият размер на сумата, която ищецът е заплатил на
ответника на основание договор за паричен заем № 4521912/27.06.2022г. била
в общ размер на 1555лв. Вещото лице дава заключение, че ГПР на процесния
кредит е 40.69 %. този ГПР е изчислен на базата на вноските за главница и
договорна лихва, както са дължими по погасителния план към договора за
заем, а в случай, че към ГПР се прибавят възнаграждението за дружеството-
гарант в размер на 1099.00 лв., се формират допълнителни разходи по
6
кредита на стойност 73.26% от размера на предоставената и усвоена главница
- 1 500.00 лв., както и ГПР след добавяне на възнаграждението за
дружеството-гарант към задълженията за договорна лихва е в размер на
113.95%. Общият размер на сумата, която ищецът е заплатил на ответника на
основание договор за паричен заем, вкл. суми, изплатени на *************,
била в общ размер на 1555лв. Въз основа на анализирани доказателства
според предоставената справка от счетоводната система на ************ и
направените изчисления, вещото лице дава заключение, че от общият размер
на заплатената от ищцата по процесния договор за паричен заем № 4521912
сума 1555.00 лв., 608.45 лв. са разпределени по договора за поръчителство №
4521912. Общият размер на дължимите суми от ищцата по договора за
паричен заем № 4521912 е 2820.00 лв., като заплатени са суми в размер на 1
555.00 лв. и общият размер на незаплатените главница и лихви по сключения
на 27.06.2022 г. договор за паричен заем № 4521912 е 774.45 лв.
Служебно известно на съда е обстоятелството, съгласно справка от
Търговския регистър към Агенция по вписванията, че ************ е с
едноличен собственик на капитала - *************.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.26. ал.1. пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11. ал.1, т.10 от ЗПК, вр.
чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
4521912 от 27.06.2022г., поради противоречие със закона, под евентуалност
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и
обусловен кумулативно обективно съединен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно
по делото, че между страните има сключен договор за паричен заем №
4521912 от 27.06.2022г. с твърдените клаузи, което е обявено за безспорно, в
който случай ответникът следва да докаже, че оспореният договор е
7
действителен, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити
според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в за предоставяне на гаранция от
27.06.2022г., въз основа на които са извършени начисления на процесната
стойност, че тази сума е уговорено между страните да е дължима в полза на
ответника, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Твърдените от ищеца пороци са, че договорът за заем е нищожен поради
това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв
начин е формиран ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да бъде посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поддържа се, че договорът за гаранция е
в изпълнение на договор за паричен заем 4521912, сключен с *************,
в който договор било предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за
ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка, лихви и други
разходи. В изпълнение на договора за заем бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи
пред ************* задълженията на по договора за заем, като се задължил
солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на
договора паричен заем № 4521912/27.06.2022г. По договора за поръчителство
ищецът се задължил да изплати в полза на ответника сумата, която е
разсрочена за изплащане, заедно с вноските по договора за кредит, която сума
не била включена в ГПР, а следва да се включи, с което се надвишавал
размерът на ГПР по кредита, което водело до заобикаляне на закона по чл.19,
ал.4 ГПК, съответно по чл.22 ЗКП до недействителност на договора за
кредит, което рефлектирало върху акцесорното задължение за поръчителство.
Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, съдът намира следното: Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
8
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В договора за гаранция е уговорено възнаграждение в размер на 1099лв.,
която и с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ е включена в
погасителния план, но не и в посочения в договора ГПР. Съгласно решение
по дело C-449/13 на СЕС по тълкуване на член 5, параграф 6 от Директива
2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102, е прието, че оценката на кредитоспособността на
потребителя налага промяна в предоставените разяснения, които трябва да
бъдат съобщени на потребителя своевременно, преди подписването на
договора за кредит, без обаче това да предполага изготвянето на специфичен
документ, т.е. оценката на кредитоспособността на потребителя се извършва
преди подписване на договора и преценката на кредитодателя дали тя е в
достатъчен обем посредством разяснения следва да предхожда договора.
По основното възражение, че ГПР е неправилно посочен, съдът намира
следното: Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран
избор. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което и с оглед чл.23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
9
В чл.12 от процесния договор е посочен процент на ГПР 40,69%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, който размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Установява се от заключението
на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, че при включване на
възнаграждението в размер на 1099лева за дружеството – гарант, размерът на
ГПР е 113,95%, т.е. над законоустановения максимум от 50%.
В договора за потребителски кредит в момента на сключването му следва
да е уговорен ГПР по кредита - арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, изразяващ задълженията
на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит.
При формирането му се включват и всички бъдещи разходи по кредита за
потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. §1, т.1 ДР на ЗПК. ЗПК транспонира
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е във вр с
чл.10, б. „ж“ от Директивата, установяваща задължение за съдържане на
информация за ГПР, съответно чл.22 ЗПК е във вр. чл. 23 от Директивата,
съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират
тяхното привеждане в изпълнение.
Спорът се концентрира по това – ако се установи, че към
задълженията към договора за кредит има възнаграждение в размер на
1099лева за дружеството – гарант, което не е включено в първоначално
определения ГПР, като при включването ГПР надвишава максимално
допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК, това влече ли недействителност на
целия договор на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК?
Съгласно чл.19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. за посредници, т.е.
разходи, които са пряко свързани с договора и които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да плати, вкл. разходи за допълнителни услуги),
изразени като годишен процент от общия размер, като ГПР се изчислява по
формула в приложение към ЗПК, като общият размер на може да е повече от
50%. Клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
10
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените
данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около „избора“
на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит, включване на
„възнаграждението“ в погасителния план по договора за кредит и събиране на
сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на дружеството -
поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на „избор“ за
сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество
- поръчител - не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на „възнаграждение“ за
поръчител, свързан с кредитора. Въз основа на което съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява
разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Настоящият съдебен
състав приема, че уговореното възнаграждение за предоставено
поръчителство е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Оттук съдът счита, че вписаните
параметри в договора за кредит не кореспондират на изискуемото
съдържание по чл.11 т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Неизпълнение на горното влече
недействителност на договора с оглед чл.22 ЗПК.
С оглед заключението на вещото лице се установява, че ако
възнаграждението по договор за поръчителство се включи при изчисление на
ГПР, то стойността нараства на 113.95%. Така уговореното възнаграждение
има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.
5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
гаранта за обезпечаване вземанията на *********** по процесния договор за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
11
включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от
10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Следователно след като
„възнаграждението“ представлява разход, който е пряко свързан с договора,
известен на кредитора и следва същият да се включи при изчисляване
формирането на ГПР. Умишленото невключване цели заобикаляне на чл.19,
ал.4 ЗПК, което обуславя санкцията не по чл.19, ал.5 ЗПК, а по чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, а именно - недействителност на целия „обезпечен“ договор,
като последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
С оглед на горното, процесният договор за паричен заем № 4521912 от
27.06.2022г. е нищожен на основание чл.26. ал.1. пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11. ал.1,
т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК. С оглед данните от ССчЕ, от които се
установява, че потребителят е за платил сумата от 1555лв., то дължима е
единствено главница в размер на 1500лв.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че на 27.06.2022г. е
сключила с ответника договор за паричен заем № 4521912 с твърдените
клаузи, което е безспорно в производството; че е заплатила твърдяната сума
по договора за предоставяне на гаранция от 27.06.2022г., че тя е постъпила в
патримониума на ответника, което е безспорно в производството, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е
без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност на
договора за заем. Поради това и искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен
за платените от ищеца лихви. С оглед заключението на вещото лице, че
платената от ищеца сума по кредита е в общ размер на 1555лв., от която 55лв.
за възнаградителната лихва, което с оглед приетото по-горе се явява платено
по нищожни клаузи, поради което искът се явява изцяло основателен.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
12
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже:
наличието на облигационно правоотношение с ответницата по договор за
заем (безспорно), че е получил съгласието на ответницата за сключване на
договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по
което същата е предадена на заемополучателя (безспорно), уговорения падеж
на връщане, изискуемостта на вземането (безспорно); че част от
съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за възнаградителна
лихва, както и размерът на същата. При установяване на посочените факти, в
тежест на насрещната ответница е да установи погасяване на вземанията. С
оглед възраженията на ответницата в отговора на насрещния иск - в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на
действителния ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9
и т. 10 ЗПК.
По евентуалния иск, който съдът първоначално с доклада по делото е
квалифицирал като иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, но
доколкото с оглед практиката на ВКС ЗПК е специален закон по отношение
на ЗЗД, като в чл.23 ЗПК е предвидено задължение на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита и то на договорно основание, съдът
намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.23 ЗПК, като
въпреки променената правна квалификация, съдът приема, че правото на
защита на ответника по иска, включително правото му на възражение и
представяне на доказателства, не са нарушени, поради което разликата в
правната квалификация на иска в доклада и решението не представлява
съществено процесуално нарушение (в който смисъл е и Опр. № 707 от
12.11.2010 г. по т. д. № 353/2010 г., II т. отд. на ВКС), като съдът базира
становището си, доколкото не се променя кръгът на фактите, подлежащи на
доказване, съответно разпределената доказателствена тежест.
С оглед приетото по-горе, а именно, че е налице недействителност на
договора за заем по чл.22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, то насрещните
главни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК са
неоснователни, поради което настъпва процесуалната предпоставка по
произнасянето по евентуалния осъдителен иск по чл.23 ЗПК. Същият също се
явява неоснователен, доколкото от заключението на вещото лице се
установява, че платените от ищцата суми е в общ размер на 1555лв., при
дължима (с оглед приетото по-горе, че договорът е недействителен по чл.22
13
ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК) само чиста главница от 1500лв., то искът се
явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само ищцата,
която е доказала сторени разноски в размер на 168.50лв. за д.т. и 150лв. за
експертиза, или общо 318.50лв. Ищцата е била представлявана от адвокат по
чл.38, ал.2ЗАдв., поради което за осъщественото процесуално
представителство по първоначалните и по насрещните искове следва да се
определи адв.възнаграждение в размер на 480лв. за първоначалните и 480лв.
за насрещните или общо 960лв. Това е така, защото чл.2, ал.5 НМРАВ,
допускаща уговаряне на възнаграждение за всеки от съединените искове
поотделно, не следва да намери приложение при кумулативно съединените
обусловени искове, при които не са налага независима самостоятелна защита
по всеки от исковете.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26. ал.1. пр.1 от ЗЗД,
вр. чл.11. ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК Договор за паричен заем №
4521912/27.06.2022г., сключен между Н. Г. А., ЕГН: **********, **********,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление град ***********.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ************, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление град ***********, да
заплати на Н. Г. А., ЕГН: **********, **********, сумата от 55лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №
4521912/27.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2023г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане Н. Г. А.,
ЕГН: **********, **********, да заплати на ************, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление град ***********, сумата
от 724.79 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
4521912 от 27.06.2022г., ведно със законна лихва за забава от 22.06.2023г. до
14
изплащане на вземането, както и ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален
осъдителен иск с правно основание чл.23 ЗПК за осъждане Н. Г. А., ЕГН:
**********, **********, да заплати на ************, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление град ***********, сумата от 553,45лв.,
представляваща получена от Н. Г. А., ЕГН: **********, сума без основание
по нищожен Договор за паричен заем № 4521912/27.06.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 05.05.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ************, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление град ***********, да
заплати на Н. Г. А., ЕГН: **********, **********, разноски по делото в
размер на 318,50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Изи
Асет мениджмънт” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление град ***********, да заплати на адв. А. З. *********, САК, л.н.
********* от САК, **********, сумата от 960лв., представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15