Решение по дело №421/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

С обжалваното Решение № 2/03.01.2011г., постановено по Г.д. № 1549/2010г. по описа на РС-П., първоинстанционният съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1-3 от КТ, като е признал уволнението на М. за незаконно и е отменил Заповед № 219/14.09.2010г. на Директора на П. Г. по механоелектроника „. Г.» - град П., като незаконосъобразна, възстановил уволнената учителка на работа, на длъжността която е заемала преди уволнението и е осъдил П. Г. по механоелектроника «Юрий Гагарин» - град П., да заплати на Е. Н. М., сумата – 2 568.75лв., представляваща обезщетение за времето през което тя е останала без работа в резултат на незаконното и уволнение, за периода от 15.09.2010г. до 03.01.2011г., като е осъдил училището да заплати на незаконно уволнената учителка и сторените от нея разноски пре първата инстанция по делото.

Срещу Решение № 2/03.01.2011г., постановено по Г.д. № 1549/2010г. по описа на РС-П., е депозирана пред ОСБ, въззивна жалба от Н. Д. Ц., в качеството на Директор на П. Г. по механотехника “Юр.Г. – град П., У. “С.” № 31. Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушаване на материалния закон.

В срока за отговор и по реда на чл. 263 ал.2 от ГПК, е депозирана насрещна жалба от Е. Н. М., Ч. своя процесуален представител по делото – адвокат П.Х., срещу частта от първоинстанционното решение, в която съдът по реда на чл. 225 от КТ е определил обезщетение за времето, през което уволнената М. е била без работа, като първоинстанционното решение в тази му част се обжалва само досежно неговия размер. Искането по насрещната въззивна жалба се основава на обстоятелства настъпили след постановяването на първостепенното решение, като се твърди, че М. е останала след уволнението си без работа и била безработна, за целия предвиден в закона период от 6 месеца след извършването на уволнението. Ето защо с насрещната въззивна жалба, М. Ч. своя пълномощник моли съда да измени решението на първоинстанционния съд в тази му част, като уважи предявения иск с правно основание чл. 225 от КТ за целия му претендират с исковата молба размер – 4403.52лв.

При извършена от въззивната инстанция служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК за валидност на обжалваното съдебно решение във връзка с чл. 247 ал.1 от ГПК, настоящият състав на ОС Благоевград констатира, че първоинстанционното решение е неясно поради това че е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда, изразена в съобразителната част на решението и пропуска тя да бъде отразена в резултативната част на същото. В този смисъл се е произнесъл и ВС на РБ с Р- 2192- 28.12.1984г. по г.д. № 1124/1984г. на ІІ г.о.; Р – 323 от 29.04.2004г. на І г.о. на ВКС на РБ по Г.д. № 793/2003г. и др.

Така видно от мотивите към обжалваното първоинстанционно съдебно Решение № 2/03.01.2011г., постановено по Г.д. № 1549/2010г. по описа на РС-П., съдът в мотивите си при обсъждането на предявения иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ е заявил, че „…същият следва да бъде уважен, така както е предявен от ищцата,..”, като ясно и точно е изразил пред страните по делото волята си да се произнесе по искането за обезщетение за период от 6 месеца, което в исковата молба е било претендирано за размер от 4403.52лв., основан на брутното трудово възнаграждение получавано от ищцата за месеца предхождащ уволнението и. След като е дал на страните ясна заявка че дължи произнасяне по иска за пълния му период и размер, съдът в диспозитивната част на постановеното от него съдебно решение, е осъдил ответника да заплати като обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ сумата – 2 568.75лв., за периода от 15.09.2010г. до 03.01.2011г., като не се е произнесъл по основателността на предявения иск в останалата част, както и не е изложил съображения от правна страна по предявения иск в тази му част.

Въззивният съд преди да започне решаващата си дейност и да се произнесе по същество, е длъжен да следи служебно за валидността на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като следва да се увери че същото е ясно и пълно, тъй като неспазването на правните норми в тази посока води до порочност на обжалвания съдебен акт. Порочността на първоинстанционното решение досежно формираната правна воля от съда, винаги пречи на въззивната инстанция да „продължи” разглеждането на делото по същество, поради което въззивната дейност на съда започва винаги с преценка на валидността на действията на първата инстанция.

ОСБ в настоящия си съдебен състав счита, че първостепенният съд в град П. е допуснал явна фактическа грешка, за наличието на която съдът е длъжен да следи и служебно съобразно нормата на чл. 247 ал. 1 от ГПК. Такава грешка е винаги налице, когато съдът е обсъдил данните по делото и в мотивите си е направил изводи, погрешно отразени или пропуснати в диспозитива на съдебното решение. Очевидно е в конкретния случай, че при ясно и конкретно мотивирана воля на съда да се произнесе по цялото искане на ищцата, „така както е предявено” в исковата молба по делото, недопустимо е същият да се произнесе по искането само в едната му част, като пропусне в диспозитива да се произнесе по искането в останалата му част, тъй като дължи произнасяне по цялото искане. От мотивите на обжалваното съдебно решение е видно, че първоинстанционният съдия е изложил макар и кратки съображения, че иска следва да бъде уважен „така както е предявен”. Така може да се счете че съдът в РС П. е пропуснал да изрази в диспозитива на решението, част от иначе пълно формулираната си воля за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ. В Определение № 264 от 13.06.2005г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ по частно гражданско дело № 153/2005г. ГК е изказано становище, че не е налице непълнота на съдебното решение, която може да бъде преодоляна само с допълване на съдебното решение, тогава когато съдът е пропуснал да изрази в диспозитива на решението си, част от иначе пълно формулираната си воля, като в този случай е налице очевидна фактическа грешка.

Компетентен да се произнесе по поправката на явна фактическа грешка е първоинстанционният съд постановил обжалваното съдебно решение, като тази дейност не може да бъде извършена от въззивната инстанция, макар да е депозирана въззивна жалба срещу цялото решение на РСП. На основание чл. 253 от ГПК определението с което въззивният съд е дал на делото по същество следва да бъде отменено. Делото следва да бъде изпратено на РС П. за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на ататуваното решение на основание чл. 247 ал. 1 от ГПК. След приключването на производството делото следва да се изпрати на ОСБ за произнасяне по въззивната жалба и депозираната насрещна въззивна жалба.

Водим от горното и на основание чл. 269 от ГПК във връзка с чл. 247 ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си от 17.03.2011г., с което е даден ход по същество на в. Г.д. № 256/2011г. по описа на ОСБ.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно Г.д. № 256/2011г. по описа на ОСБ.

ВРЪЩА делото на РСП. за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на ататуваното Решение № 2/03.01.2011г., постановено по Г.д. № 1549/2010г. по описа на РС-П., на основание чл. 247 ал. 1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА след приключването на производството по реда на чл. 247 ал.1 от ГПК, делото да се изпрати обратно на ОСБ, за произнасяне по въззивната жалба и депозираната насрещна въззивна жалба срещу решението.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: