Определение по дело №150/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 475
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20203100500150
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Град Варна, 06 февруари 2020 година.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Василев

частно гражданско дело № 150 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 51478/31.07.2018 г., подадена от П.М.П. и Й.Х. Данева – Петрова срещу разпореждане от 11.06.2018 г., постановено по гр. дело № 3926/2008 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдени разноски по делото в размер на 3 050 лева.

Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като твърдят, че по отношение на тях решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист не е влязло в сила, тъй като не са уведомени за същото и не са могли да упражнят правото си на жалба.

Насрещната страна Т.П.С., чрез адв. М.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на ВОС съобрази:

Правото на страната да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист произтича пряко от разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК, като срокът за обжалване е двуседмичен и в настоящия случай, чете от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Видно от материалите по делото на П.М.П. и Й.Х. Данева – Петрова са връчени покани за доброволно изпълнение на 23.07.2018 г. Жалбата е депозирана на 31.07.2018 г., поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Хронологически съдебното производство/ производства производството имат следното изражение:

Производството по гр. дело № 3926/2008 г. по описа на Районен съд – Варна е приключило с постановяването на Решение № 182/19.01.2012 г., с което са отхвърлени исковете на Т.П.С. срещу Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова, Митко Славов Иванов, П. Миров П. и Й.Х. Данева – Петрова, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537 от ГПК. С Решение № 1954/03.05.2012 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 182/19.01.2012 г.

Въззивната инстанция с Решение № 2159/15.11.2012 г., постановено по в. гр. дело № 1544/2012 г. по описа на ВОС, е обезсилила първоинстанционното решение и е прекратила производството, като недопустимо.

С Решение № 121/01.04.2015 г., постановено по гр. дело № 1723/2013 г., Върховният касационен съд е отменил въззивно Решение № 2159/15.11.2012 г. по в. гр. дело № 1544/2012 т. на ВОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

За новото разглеждане на делото пред ВОС е образувано в. гр. дело № 1114/2015 г., приключило с постановяването на Решение № 1413/15.07.2015 г., с което е отменил Решение № 182/19.01.2012 г., постановено по гр. дело № 3926/2008 г., по описа на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Т.П.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците П. Миров П. и Й.Х.Д., не са собственици на процесния недвижим имот, като вместо това е приел за установено по предявения от Т.П.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците П. Миров П. и Й.Х.Д. не са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Варна местност „Средна Кокарджа” /кв.”Изгрев”/, представляващ ПИ № 3078 с площ по издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от 1007 кв. м., а съгласно оцифряване на същия имот, отчитащо координатите на графичните точки на имота-895 кв. м. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е бил отхвърлен иска на Т.П.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов не са собственици на процесния недвижим имот, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и е прекратено гр. дело № 3926/2008 г. по описа на ВРС и в. гр. дело № 1114/2015 г. по описа на ВОС в тази част. Въззивният съд е изменил Решение № 182/19.01.2012 г., постановено по гр.дело № 3926/2008 година, по описа на ВРС, в частта за разноските, като е осъдил Т.П.С. да заплати на ответниците Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов, сумата от 600 лева, представляващи съдебно деловодни разноски пред ВРС, съобразно отхвърлената част от иска, както и е осъдил П. Миров П. и Й.Х.Д. да заплатят на Т.П.С. сумата от 2 625.50 лева разноски по делото пред ВОС - адвокатско възнаграждение и д.т., съобразно уважената част от иска.

С Решение № 1385/25.09.2017 г., постановено по в. гр. дело № 1114/2015 г. по описа на ВОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1413/15.07.2015 г. по същото дело, като индивидуализацията на имота да се чете „ПИ 3048“ вместо изписаното „ПИ 3078“.

Върховният касационен съд с Решение № 176/25.10.2016 г., постановено по гр. дело № 721/2016 г. е отменил Решение № 1413/15.07.2015 г. по гр. дело № 1114/2015 г. по описа на ВОС, в частта, с която производството по делото спрямо ответниците Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов е прекратено и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по същество на спора.

Развилото се пред ВОС производство по гр. дело № 2074/2016 г. е приключило с Решение № 361/15.03.2017 г., с което отменено Решение № 182/19.01.2012 г., постановено по гр.дело № 3926/2008 г. по описа на ВРС, в частта, с която е бил  отхвърлен предявения от Т.П.С. против ответниците Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов, иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК, както и в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Т.П.С. против ответниците Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова, иск, с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на н.а. № 79, том.III, дело № 461 от 03.04.2008 г. на нотариус Шарабански, като вместо това е прието за установено по предявения от Т.П.С. против ответниците Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов не са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Варна местност „Средна Кокарджа” /кв.”Изгрев”/, представляващ ПИ № 3078 с площ по издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от 1007 кв. м., а съгласно оцифряване на същия имот, отчитащо координатите на графичните точки на имота-895 кв. м., на основание чл. 124 ал.1 от ГПК и е отменен по предявения от Т.П.С. против ответниците Иван Славов Киров и Лидия Х. Кирова, иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, н.а. № 79, том.III, дело № 461 от 03.04.2008 година на нотариус Шарабански. Въззивният съд е потвърдил Решение № 182/19.01.2012 г., постановено по гр.дело № 3926/2008 година, по описа на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен иска за отмяна на н.а. 171, том.III, дело № 562/21.04.2008 година на нотариус Шарабански. С въззивното решение са осъдени Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов да заплатят на Т.П.С. сумата от 2 050 лева, представляващи съдебно деловодни разноски пред ВОС.

С Решение № 1030/23.06.2017 г., постановено по в. гр. дело № 2074/2016 г. по описа на ВОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 361/15.03.2017 г. като процесният недвижими имот да се чете „ПИ 3048“ вместо изписаното „ПИ 3078“, както и на основание чл. 248 от ГПК е изменено Решение № 361/15.03.2017 г. в частта му относно разноските, като са осъдени П. Миров П. и Й.Х. Данева – Петрова да заплатят на Т.П.С. сумата от 3050 лева, разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С Решение № 89/28.01.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2074/2016 г. по описа на ВОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1030/23.06.2017 г., като в диспозитива за разноските да се чете Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов“, вместо изписаното „П. Миров П. и Й.Х.Д.“.

С Решение № 1720/22.10.2018 г., постановено по в. гр. дело № 2074/2016 г. по описа на ВОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 361/15.03.2017 г. по отношение на отменения нотариален акт.

Съгласно Определение № 275/28.05.2018 г., постановено по гр. дело № 4742/2017 г. по описа на ВКС, не е допуснато до касационно обжалване въззивно Решение № 361/15.03.2017 г., поправено с Решение № 1030/23.06.2017 г., постановени по в. гр. дело № 2074/2016 г. по описа на ВОС, както и е осъден Иван Славов Киров да заплати на Т.П.С. сумата от 800 лева разноски.

Върховният касационен съд с Определение № 171/03.10.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 2950/2019 г., е потвърдил Решение № 1030/23.06.2017 г. по в. гр. дело № 2074/2016 г. на ВОС, поправено по реда на чл. 247 ГПК, с Решение № 89/28.01.2019 г. по в. гр. дело № 2074/2016 г. на ВОС, с което Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов са осъдени да заплатят на Т.П.С. сумата от 3050 лева, разноски в производството по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и са осъдени Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов да заплатят на Т.П.С. сумата от 800 лева, разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Ищецът Т.П.С., чрез адв. М.Т. е депозирал пред Варненски районен съд молба с вх. № 39320/11.06.2018 г., с която е поискал издаването на изпълнителни листи.

Съобразно разпоредбата на чл. 404, ал.1, предл. 1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата.

В настоящия случай постановените съдебни актове са преминали инстанционен контрол и са влезли в сила, поради което същите подлежат на принудително изпълнение. Именно след влизане в сила на съдебните актове и по искане на ищеца, първоинстанционният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски пред всички инстанции. За издаването на изпълнителните листи е направено надлежно отбелязване върху съдебните актове, но това е сторено без да се съобразят действително дължимите суми, както и Решение № 89/28.01.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2074/2016 г. по описа на ВОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1030/23.06.2017 г., като в диспозитива за разноските да се чете Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов“, вместо изписаното „П. Миров П. и Й.Х.Д.“.

Ето защо разпореждането, с което е поискано и уважено издаването на ИЛ против П. миров П. и Й.Х. Данева – Петрова, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При последващо искане е редно да се съобрази, че П.П. и Й. Петрова са били осъдени с Решение № 182/19.01.2012 г., постановено по гр.дело № 3926/2008 година, по описа на ВРС, да заплатят на С. сумата от 2 625.50 лева разноски по делото пред ВОС - адвокатско възнаграждение и д.т., съобразно уважената част от иска.

Редно е да се съобрази също така и Решение № 89/28.01.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2074/2016 г. по описа на ВОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1030/23.06.2017 г., като в диспозитива за разноските да се чете Иван Славов Киров, Лидия Х. Кирова и Митко Славов Иванов“, ВМЕСТО изписаното „П. Миров П. и Й.Х.Д.“.

Предвид горното, ВОС,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по частната жалба вх. № 51478/31.07.2018 г., подадена от П.М.П. и Й.Х. Данева – Петрова Разпореждане от 11.06.2018 година, постановено по гр. дело № 3926/2008 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдени разноски против молителите по делото, в размер на 3 050 /три хиляди и петдесет/ лева.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на адв.М.Т., като процесуален представител на Т.П.С. за издаване на изпълнителен лист против П.М.П. и Й.Х. Данева – Петрова за сумата от 3 050 лева – дължими като съдебно деловодни разноски.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: