РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 760
14.04.2020 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив,
IIІ състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година,
председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева, като разгледа АХД № 1656 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Мирамар Инвест"
ЕООД Пловдив против PA №
Р-16001618002584-091 -001/13.02.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, в обжалваната
част относно непризнат данъчен кредит в размер на 84 643,31 лв. с прилежащи
лихви 22 870,86 лв.
В жалбата се
възразява , че в хода на ревизията не са събрани всички относими към случая факти, а събраните доказателства не са
обсъдени в пълнота.
Претендират се
разноски по делото.
Ответникът в
производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения,
изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
След
като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на
предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и
е допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Съдът намира, че оспореният РА е
издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.
На основание чл. 70, ал. 5 във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „Мирамар
Инвест" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по
следните доставчици ,,АКВАГРАФИКС'' ЕООД, „АЛЕКС 10" ЕООД, „ДОН ТОН"
ЕООД, „ЙОАН" ЕООД, „МИСКО APT" ЕООД, „ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, „СТОУН ХАУЗЕС" ЕООД, „ТИ ДЖИ ЕНТЕРТЕЙНМЪНТ" ЕООД, „АСКУН"
ЕООД, „КОЛОРИ - 1" ЕООД, „ТЕЛЕ АДВАНС" ЕООД, „ВЕХСТРОЙМАР" ЕООД,
„АДВЕРА Р 2016" ЕООД, „ЕКС ГРУП С" ЕООД и „НИКСИМ" ЕООД.
Съгласно разпоредбите на чл. 68,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по
облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави.
При липса на доказателства за
реално получени облагаеми доставки на стоки и услуги, като основен
правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за ревизираното дружество
не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер
по спорните фактури, на основание чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Законът не свързва правото на данъчен кредит
единствено с издаването на фактури, а поставя изискването да са налице реално
осъществени доставки.
В случая е налице фактуриране на
стоки към жалбоподателя, без да са налице представени доказателства за наличие
на материален и трудов ресурс от преките доставчици, които са предпоставка за
реалното осъществяване на въпросните доставки на стоки и услуги. В резултат на
извършените насрещни проверки на преките доставчици не е могло да се установят
тези правно релевантни факти. По повод връчените на РЛ искания за представяне
на документи и писмени обяснения, от негова страна също не са представени
документи, удостоверяващи реалното получаване на стоките и услугите.
Доставчиците не са представили
доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност - хронологични и
аналитични разпечатки на сметки, отчитащи материали, стоки, продукция и др.,
доказателства за наличието им към датата на издаване на спорните фактури към
„СОФСТРОИ ИНВЕСТ" ЕООД, в т.ч. и фактури за придобиването им. Не са
представени доказателства къде са съхранявани стоките, материалите, продукцията
до продажбата им, за складова база или за търговски обект, където са предадени
и е започнало транспортирането им.
Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите собствеността върху стоките/материалите се
прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени. В случая няма доказателства за транспорта на
стоките, от мястото, където са придобити от прекия доставчик до обект на
ревизираното лице. Липсата на доказателства за превоза на стоките е основание
да се приеме, че същите не са транспортирани.
Налице са издадени фактури към
жалбоподателя, без да има представени доказателства за реалното осъществяване
на вписаните в тях доставки на стоки и услуги. Фактурите са частни писмени
документи и относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия
се от правата по тези документи е да докаже, че отразените стопански операции
са действително осъществени.
Наличието на съпътстващи сделките
достоверни доказателства би позволило да се направи несъмнен извод, че
посочените във фактурите доставки са осъществени, така както предвижда чл. 6,
ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. Установяването им е наложително и произтича от това, че
жалбоподателятчерпи за себе си оспореното в хода на ревизията право на данъчен
кредит от тези доставки, за всяка от които твърди, че е реално осъществена.
Съгласно легалното определение,
дадено в разпоредбата на чл. 68 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата от начислен
данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга
по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на
данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон
предвижда друго. В чл. 69, ал. 1 от същия закон изчерпателно са изброени
условията, чието кумулативно изпълнение е предпоставка за ползване правото на
приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката. За да възникне обаче
право на данъчен кредит, е необходимо на първо място да е налице доставка по
смисъла на чл. 6 от закона - да е налице прехвърлянето на собственост върху
стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се
извършва срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава
да се сключи. Воден от горецитираните разпоредби и вземайки предвид
установената фактическа обстановка, органът по приходите правилно и законосъобразно
е формирал извода, че по отношение на фактурите, издадени от ,,АКВАГРАФИКС''
ЕООД, „АЛЕКС 10" ЕООД, „ДОН ТОН" ЕООД, „ЙОАН" ЕООД, „МИСКО
APT" ЕООД, „ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, „СТОУН ХАУЗЕС" ЕООД,
„ТИ ДЖИ ЕНТЕРТЕЙНМЪНТ" ЕООД, „АСКУН" ЕООД, „КОЛОРИ - 1" ЕООД,
„ТЕЛЕ АДВАНС" ЕООД, „ВЕХСТРОЙМАР" ЕООД, „АДВЕРА Р 2016" ЕООД,
„ЕКС ГРУП С" ЕООД и „НИКСИМ" ЕООД и същите не документират реално
осъществени доставки, т.е. фактически изпълнени сделки. В тази връзка следва да
се вземе предвид обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит е
сложен фактически състав, правните последици по който могат за възникнат само
ако са изпълнени всички образуващи го елементи, като първият и основен елемент
на този състав е наличието на доставка. Реалното наличие на такава не се
доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в
дневниците за покупки или продажби за съответния период. Наред с това е
необходимо органите по приходите да установят цялостното отразяване на дадена
сделка в счетоводството на лицето, включително доказателства за извършване на
доставката. В хода на ревизията са предприети действия за изследване на тези
обстоятелства, но събраните доказателства не дават възможност на органите по
приходите да направят друг извод, освен извода, че липсва доставка, по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС и в тази връзка не може да се говори за данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС, което да бъде предмет на облагане с
ДДС и вписаният във фактурите данък не би могъл да се третира като данъчен
кредит за получателя. Не винаги наличието на издадени данъчни документи
означава и наличие на право на получателя да ползва данъчен кредит по вписания
в тях данък, тъй като издаването на фиктивни фактури между участниците в
сделките не дава основание за приспадане на данъчен кредит. С оглед
установеното в хода на ревизията, процесиите фактури попадат в обхвата на
посочените по-горе фиктивни фактури, поради което дружеството жалбоподател не
би могло да претендира за данъчен кредит и да отразява този факт в справката -
декларация.
Притежаването на данъчни фактури
не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции.
При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в
тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените
във фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана реална
доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за
данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на
преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за
определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства
за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.
Не на последно място следва да се
отбележи, че наличието на разплащане между контрагентите по дадена доставка или
липсата на такова, не е въведено като условие за признаване правото на данъчен
кредит, а касае облигационните отношения между страните по договора.
Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК
във връзка с пар. 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест се носи от
жалбоподателя, а от негова страна не бяха представени безспорни доказателства
за реалното извършване на процесиите доставки. Извод за реалност на доставките
по процесиите фактури не може да се направи от приетата по делото ССчЕ.
Относно приетата по делото ССчЕ.
Целта на една експертиза е не само да бъде констатирано издаването на фактурите
и тяхното включване в дневника за продажбите и справките-декларации по ЗДДС, но
и установяване на счетоводното начисляване на ДДС, легитимността на доставчика,
реалността на доставката, както и редовното водене на счетоводство от негова
страна. Извод за реалност на доставките по процесиите фактури не може да се направи
от наличието на самите първични счетоводни документи и тяхното счетоводно
отразяване във вторичните счетоводни регистри. Наличието на издадени данъчен
документ не означава и наличие на право на получателя да ползва данъчен кредит
по вписания в него данък, тъй като издаването на фиктивна фактура между
участниците в сделката не дава основание за приспадане на данъчен кредит.
Вещото лице за осъществяване на експертизата не е могло да открие нито един от
доставчиците на посочените адреси в Търговския регистър.
Следва да се има предвид и това, че по делото не са
ангажирани доказателства, въз основа на които да е възможно да се даде
еднозначен отговор на въпроса дали в обектите, посочени от вещото лице, са
използвани именно същите стоки - материали, за които се твърди да са доставени
по процесиите фактури. По делото не бе установено по безспорен начин (в това
число и чрез счетоводно проследяване на доставените и реализираните стоки, в
аспекта на възприетия от РЛ метод на изписване на стоковите наличности), че именно
стоките, за които се твърди да са доставени по процесинте
фактури, са използвани за извършването на последващите
доставки на стоки и услуги, а не се касае за други налични стоки от същия вид,
доставени през предходни периоди от същия или от други доставчици. В случая,
без всякакво съмнение, се касае за родово определени вещи, в който случай
наличието или липсата на идентичност на доставените и реализираните стоки от
същия вид е мислимо да бъде установена посредством анализ на възприетия метод
на изписване на стоковите наличности от РЛ, каквито данни липсват по делото,
при което положение само може да се твърди, че са реализирани стоки от вида на
доставените, но не и че са реализирани именно процесиите стоки. При това
положение, и доколкото тези въпроси не са установени от страна на РЛ, комуто е доказателствената тежест в настоящото производство, в т.ч и
посредствм назначената ССЕ, то и твърденията му, че
стоките по процесиите фактури, са използвани във връзка с последващи
облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност са недоказани, като
заключението на вещото лице не дава обоснован отговор на този въпрос.
Впрочем в случая във връзка със заключението на вещото
лице, следва да се посочи, че осчетоводяването на доставките, в т.ч и на
придобиването на стоките по съответните материални сметки, както и
осчетоводяването на последващата им реализация, не е
достатъчно, за да се формира несъмнен извод за реалността на доставките по
смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС. В тази насока следва да се посочи, че дори и фактът
на последващата реализация на стоките да беше безспорно установен по делото,
то в случая този факт, също както и фактът на осчетоводяването на заприхождаването и реализацията на стоките, би съставлявал
само една индиция, косвено доказателство за реалността
на доставките по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна
страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално
компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство,
възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата
на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на
предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената
от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при
извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно
приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона
да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и
осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България.
Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 700 лв.
Воден от горното, на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мирамар Инвест"
ЕООД Пловдив против PA № Р-16001618002584-091 -001/13.02.2019 г. на ТД на НАП
Пловдив, в обжалваната част относно непризнат данъчен кредит в размер на 84
643,31 лв. с прилежащи лихви 22 870,86 лв.
ОСЪЖДА „Мирамар Инвест"
ЕООД Пловдив да
заплати на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от
3 700 лв., съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: