Решение по дело №16/2025 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 108
Дата: 14 март 2025 г. (в сила от 13 юни 2025 г.)
Съдия: Магдалена Момчилова
Дело: 20255530200016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Стара Загора, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20255530200016 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Т. Б., постоянен адрес: град Стара Загора,
бул. ****, ап. 2, ЕГН: **********, чрез пълномощник адвокат Д. М. от
Адвокатска колегия Стара Загора, служебен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 112, ет.2, офис 3 против Наказателно постановление (НП)
№ 934/27.11.2024г. на Заместник кмета на Община Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Подробни съображения се
сочат в хода на съдебните прения. В съдебното заседание жалбоподателят не
се явява, представлява се от адв. Д. М. от АК Стара Загора.
В представените писмени бележки адв. М. излага подробно допълнителни
мотиви, които счита, че водят до незаконосъобразност на наказателното
постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник изразява становище, че НП е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение
за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на
жалбоподателя. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Представено е писмено становище от старши експерт Радостина Кирилова в
което излага подробно допълнителни мотиви, като счита, че процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание
1
изпращат представител.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Заместник кмета на Община
Стара Загора.
С обжалваното наказателно постановление № 934 от 27.11.2024г. на
заместник-кмета на Община Стара Загора на М. Т. Б., на длъжност Управител
на ресторант „ м“ на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба за обществения ред в
Община Стара Загора е наложена глоба в размер на 500 лева за това, че на
16.10.2024г. около 12:30ч. в гр. Стара Загора, на бул. ***, в лятната градина на
ресторант „м“, лицето М. Т. Б. е разположила 18 /осемнадесет/ маси и 96
/деветдесет и шест/ стола, с което е завзела 222 /двеста двадесет и два/ кв. м.
общинска площ, без необходимите документи от Община Стара Загора, с
което е нарушила чл. 17 от Наредба за обществения ред в Община Стара
Загора – забранява се завземането под какъвто и да е предлог на сектори или
части от общинска земя, пътища, пътеки, граници между имоти, кариери и
други земни и водни площи.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №
34072 от 16.10.2024г., съставен от инспектор при Община - Стара Загора.
Във връзка с компетентността на актосътавителя и на наказващия орган
са представени заповед № 10-00-1554/07.12.2023г. и заповед № 10-00-
2268/14.11.2023г., и двете на Кмета на Община Стара Загора.
В хода на административнонаказателното производство са представени
следните доказателства: удостоверение за актуално състояние от Търговския
регистър; част от преписка - благоустрояване на открита тераса на юг от
ресторант „м“, обяснителна записка, строително разрешение №10, скици,
фактура от 23.12.2024 година; писмо от Община Стара Загора с изх. №10- 11-
16181 от 12.11.2024 година; фактура от 19.09.2024 година; разрешение №17-
06-1355 от 19.09.2024 година; фактура от 23.07.2024 година; разрешение №17-
06-1355 от 24.07.2024 година; фактура от 14.06.2024 година; разрешение №17-
06-1355 от 24.06.2024 година; фактура от 20.05.2024 година; разрешение №17-
06-1355 от 27.05.2024 година; заявление за издаване на разрешение за
ползване на общински терен за поставяне на маси за консумация на открито с
вх. №17-06-1355; 2 броя декларации; удостоверение за категория; анекс към
договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.05.2016 година;
2
пълномощно; протокол №25 от 07.07.2021 година.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан в качеството
на свидетел актосъставителя К. Н. П.. От неговите показания се установява, че
при извършена проверка на 16.10.2024г. в лятната градина на ресторант „м“, в
гр. Стара Загора, бул. *** е констатирано неправомерно завзета около 222 кв.м
общинска площ без необходимите документи от Община Стара Загора.
Съдът обаче намира, че административнонаказателното обвинение е
недоказано.Очевидно така направеното описание на нарушението не е пълно,
доколкото не покрива всички съставомерни от обективна страна елементи на
деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл.29,
ал.1 във вр. с чл.17 от НОРОСЗ. Конкретизиран е имотът – общинска
собственост, но фактически не е обосновано съставомерното изпълнително
деяние - „завземане” в нарушение на забраната по чл. 17 от НОРОСЗ.
Деянието „завземане” съгласно установената съдебна практика предполага
поведение, демонстриращо трайно заграбване, присвояване или ползване. В
случая нито обстоятелствената част на наказателното постановление, нито
събраните по делото доказателства, сочат наличие на такова поведение на
санкционираното лице. По никакъв начин фактически не е обосновано трайно
или системно ползване на общинската площ от М. Б., което да сочи на
„завземане” на общинска собственост. За обосноваване и доказване
наличието на съставомерно от обективна страна деяние и
респ. административно нарушение по чл.29, ал.1 във вр. с чл.17 от НОРОСЗ, е
необходимо да бъдат приложени протоколи, актове или други писмени
доказателства обективиращи констатации, сочещи на трайно във времето и
системно неправомерно ползване на част от имот – общинска собственост, въз
основа на каквито доказателства деянието може да бъде квалифицирано като
„завземане”.
Настоящия съдебен състав счита, че не е установено „осъществено
трайно фактическо положение разгледано като поведение, с което се
демонстрира трайно заграбване, създадено посредством фактически действия
по недопускане ползването и владението на една вещ от други лица, които
обективират воля за своене на имота”. Доказателства за твърдяното „трайно
фактическо положение” и за „поведение, с което се демонстрира трайно
заграбване” респ. за „действия, обективиращи воля за своене на имота”,
изцяло липсват в образуваната административнонаказателна преписка.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира че следва да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на разноските във вид на
3
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от АПК е предвидено, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК
законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иск. В чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до
1000,00 лева е в размер на 400,00 лева. С оглед гореизложеното, предвид
обстоятелството, че НП е отменено, както и съобразявайки чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, следва, че минималното възнаграждение за оказаната на
жалбоподателя адвокатска защита по настоящото производство следва да бъде
в размер на 400,00 лева, тъй като наказателното постановление е отменено и
делото не представлява фактическа и правна сложност. В настоящия случай се
претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради което съдът намира, че
възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено
в становището, е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди
разноските в пълен размер от 300,00 лева, съгласно представените по делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 год. (л. 29
от делото).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 934 от 27.11.2024г. на Заместник кмета на Община
Стара Загора с което на М. Т. Б., на длъжност Управител на ресторант „ м“ на
основание чл. 29, ал. 1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора
е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено от нея нарушение на чл.
17 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора – забранява се
завземането под какъвто и да е предлог на сектори или части от общинска
земя, пътища, пътеки, граници между имоти, кариери и други земни и водни
площи.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М. Т. Б., на длъжност
4
Управител на ресторант „ м“ направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5