Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 2021г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав на първи април две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 539 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искане и уточняващо заявление с.д. №
4461 от 25.03.2021г. от Д.А.С., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в затвора гр.Варна, на основание чл.280 ал.2 т.2 ЗИНЗС
да се разпореди на началника на Затвора-Варна: 1. Да прекрати действия
изразяващи се в това, лишените от свобода поощрени с награда по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС да провеждат този вид свиждане в помещение оборудвано със системи за
видеонаблюдение състоящо се от 4 броя камери под контрол на служител на надзорно-охранителния състав и 2. Незабавно да
прекрати провеждането на свиждане по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС в определеното от
него помещение за провеждане на свиждане като респ. предостави друго помещение
за ползване на удължени свиждания, което да отговаря на изискванията посочени в
ал.4 на същата разпоредба.
В
жалбата и уточняващото заявление, подателят
се позовава на неизпълнение от началника на Затвора-Варна на разпоредбите на
ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и на решение №7205/14.05.2019г. постановено по адм.д.№3502/2018г.
на Върховен административен съд. Релевира доводи за осъществени
действия, изразяващи се в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, както и бездействия в
нарушение на същата разпоредба, поради което отправя искане за постановяване на
съдебен акт за преустановяването им в изложения в жалбата и заявлението смисъл.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично в
залата за провеждане на видеоконферентна връзка със Затвора – Варна. Поддържа искането по доводи изложени в него и
уточнени със заявление с.д.№4461/25.03.2021г. По съществото на спора отправя
искане да бъде разпоредено на началника на Затвора – Варна да предостави
помещение за ползване, в което лишените от свобода, да могат да провеждат
свиждане на определено място, отговарящо на изискванията по закона. В момента
двучасовите свиждания, предвид епидемиологичната обстановка, се провеждат дори в помещението, където се
провеждат обикновени свиждания с адвокати, изготвят се досиета на лишените от
свобода и т.н. Когато осъществява двучасово свиждане с близките си, по всяко
време вътре влизат лишени от свобода, което счита за нередно. Условията били
еднакви и в ЗО „Разделна”, и в Затвора-Варна.
В Затвора-Варна е имало стая за двучасови свиждания,
но началникът решил същата да бъде направена в дежурна. Преди е имало такава
стая, в която са се провеждали двучасовите свиждания и не знае защо са я
направили дежурна стая. По изложените
съображения моли за произнасяне по формулираните в жалбата искания.
Ответникът–началника на Затвора–Варна, чрез процесуалния си представител инспектор
А., на длъжност „Инспектор V-та степен
(режимна дейност)“ в затвора – Варна І-ва категория, служител с юридическа
правоспособност, оспорва жалбата. По съществото
на спора счита, че искът с
правно основание чл. 276 от ЗИНЗС е неоснователен и недоказан. Налице е
законосъобразно изпълнение на задължения на ответника или на специализиран
орган по изпълнение на наказанието.
Ищецът не е доказал незаконосъобразни действия или
бездействия на ответника, поради което счита искът за неоснователен и моли да
бъде отхвърлен. Ответникът и служителите му са изпълнили всички свои законово
регламентирани задължения, които произтичат от ЗИНЗС и Правилникът за прилагането
му. Сочи, че има специално оборудвано помещение за провеждане на свиждания.
Тези, които са по чл. 86 са по график,
като два пъти в месеца, на всеки един лишен от свобода му е предоставена
възможност за провеждане на този вид свиждане. Помещението е специално
оборудвано, с прозрачна стена и столове и друга мебел, която е необходима за
нормалното провеждане на едно свиждане. Тези свиждания, по график, са
безконтактни, провеждат се през самата стена, чрез телефонна връзка.
Поощренията, които са предвидени в ЗИНЗС по чл. 98, т. 5, съгласно който
законодателят предоставя възможност на лишените от свобода да бъдат наградени с
удължено свиждане, до 4 часа, свижданията се провеждат в същото помещение,
което е оборудвано, с разликата, че предварително лишените от свобода изготвят
молба, съгласно която се одобрява датата и часа на провеждането на самото
свиждане. Най-често те се провеждат в делнични дни, а другите свиждания по
график са през събота и неделя, по изключение може да бъде проведено и такова в
тези дни, което да не пречи на основния график. В тези случаи свиждането е
контактно, лишените от свобода са в контакт с лицето, с което се провежда
свиждането. Преоборудва се, имат възможност да седнат на стол, да имат
определен контакт, сами по себе си, при провеждане на това свиждане.
Контактното свиждане към настоящия момент не се провежда, за да може да се
спазват противоепидемичните мерките. По този начин се провеждат и двата вида
свиждане. Счита, че с тези си действия, ответникът не е нарушил някоя от визираните
точки по чл. 3 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното, отправя искане за постановяване
на съдебен акт, с който искът на лишения от свобода Д.С., с правно основание
чл. 276 от ЗИНЗС, като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
Съдът, като разгледа оплакванията, изложени в жалбата след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка
със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото и се установява от приложената справка, че Д.А.С. е постъпил на 12.03.2018г. в Затвора – Варна и към
настоящия момент изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в размер
на 5 години в сила от 02.12.2019г при първоначален „Строг” режим. Със заповед
№4/19.02.2020г. на началника на Затвора-Варна на 21.02.2020г. е приведен от
Затвора – Варна в ЗО-Разделна за доизтърпяване на наказанието си. Със заповед
№12/30.09.2020г. на началника на Затвора-Варна на 30.09.2020г. е приведен от
ЗО-Разделна в Затвора-Варна за доизтърпяване на наказанието си.
От същата справка се установява, че в затвора-Варна има специално обособено
помещение за провеждане на свиждане на лишени от свобода с техните близки,
което се провежда през прозрачна преграда така, че да нямат досег един към
друг. Няма обособено специално помещение за провеждане на „удължено свиждане до
4 часа”, те се провеждат в същото
помещение за свиждане, но с разликата, че лишеният от свобода е в контакт с
лицето, с което провежда свиждането. Предвид наложените противоепидемични мерки
свързани с Ковид-19 удължените свиждания се провеждат през прозрачен параван до
отпадане на ограниченията. Липсата на капацитет в Затвора-Варна създава
обективна невъзможност да бъде обособено помещение за провеждане на „удължено
свиждане до 4 часа”.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Между страните няма спор, че към момента на подаване на искането, както и
към момента на провеждане на съдебното заседание С. е лишен от свобода и
изтърпява наказанието си в затвора Варна, поради което е активно процесуално
легитимиран да предяви иск по смисъла на чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС, досежно твърдяните
действия и бездействия в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС,
поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според ал.
2 на чл. 3 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода
или задържан под стража може да иска: по т. 1- прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната
по чл. 3; по т.
2 – извършването на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.
Съгласно ал.
2 на чл. 276 от ЗИНЗС липсата
на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически
действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати
нарушението по чл. 3. Съгласно чл.
280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с
разпореждане в срока по чл. 278, ал. 1, като съгласно ал. 2, с разпореждането
съдът може да отхвърли искането /т. 1/ или да разпореди на органа по изпълнение
на наказанията или на съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия,
с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията,
представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това /т. 2/.
Съгласно чл.
283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част въпроси се
прилагат съответно разпоредбите на глава
петнадесета, раздел І от АПК. Разпоредбите на чл.
276-283
от ЗИНЗС се прилагат само за фактически
действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на
длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по
отношение на лицето, търсещо защита.
По отношение на искането да
бъде разпоредено началника на затвора - Варна да прекрати действия изразяващи
се в това, лишените от свобода поощрени с награда по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС да
провеждат този вид свиждане в помещение оборудвано със системи за видеонаблюдение
състоящо се от 4 броя камери под контрол на служител на надзорно-охранителния състав, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат
да бъдат поощрявани с удължено свиждане за срок до 4 часа. Разпоредбата на чл.73 ал.17 ППЗИНЗС регламентира, че свиждането по чл.
98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС се провежда в специално обособени помещения,
обзаведени с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт
между лишения от свобода и посетителите. Съгласно чл.73 ал.18 (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) ППЗИНЗС в заведенията от закрит тип помещенията по ал. 17 се
оборудват със системи за видеонаблюдение. Свиждането се провежда под контрола
на служители от надзорно-охранителния състав.
Предвид горното се установява, че въз основа на закона
провеждане на свиждания по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС се осъществяват в помещение
оборудвано със сочените от жалбоподателя 4 броя камери за видеонаблюдение и
извършващ се контрол
на служител от надзорно-охранителния състав.
Позоваването на решение
№7205/14.05.2019г. постановено по адм.д.№3502/2018г. на Върховен
административен съд е неоснователно доколкото в хода на делото е променен ППЗИНЗС с норми, които не са били
действащо право към момента на издаване на заповедта, която е била предмет на
спора пред АССГ и ВАС. В този смисъл съдът намира, че не са доказани
действия и бездействия на началника на затвора-Варна, които да са в нарушение
на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, не се
установява и задължение за извършването
на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната
по чл. 3 и като такива да
попадат в обхвата на защитата по чл. 276, ал. 1 от закона.
По отношение на второто искане,
а именно да бъде разпоредено началника на затвора – Варна незабавно да прекрати
провеждането на свиждане по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС в определеното от него
помещение за провеждане на свиждане като респ. предостави друго помещение за
ползване на удължени свиждания, което да отговаря на изискванията посочени в
ал.4 на същата разпоредба, съдът съобрази следното:
Свиждането на настанените лица
в заведения от закрит тип, какъвто е и Затвора Варна, се провежда в помещения,
оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и
с непосредствено наблюдение на физическа охрана – чл.73, ал.12 (Нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г., предишна ал. 9 -
ДВ, бр. 14 от 2017 г.) от ППЗИНЗС. Както бе посочено лишените от свобода
могат да бъдат поощрявани с удължено свиждане за срок до 4 часа – чл.98, ал.1,
т.5 от ЗИНЗС, което се провежда в специално обзаведени помещения по арг. от чл.98 ал.4
ЗИНЗС.
Ответникът
сочи, че помещението за свиждане е специално оборудвано, с прозрачна
стена, столове и друга мебел, която е необходима за нормалното провеждане на
едно свиждане, като при удължено свиждане се преоборудва, премахва се
прозрачната стена и лишените от свобода са в контакт с лицето, с което се
провежда свиждането. Доказателства в обратната насока не са ангажирани.
Доколкото удълженото свиждане се провежда по молба на лишения от свобода по
график различен от свиждането провеждащо се по реда на чл.73 ал.12 ППЗИНЗС и
при липсата на данни л.с.С. да е провеждал свиждане по т.5 на чл.98 ЗИНЗС в
затвора-Варна, то са недоказани твърденията, че при провеждане на посоченото
свиждане помещението не отговоря на вложения в чл.98 ал.4 ЗИНЗС смисъл. От една
страна разпоредбата на чл.73, ал.17 от ППЗИНЗС сочи
на изискването за специално обособено помещение,
обзаведено с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт
между лишения от свобода и посетителите. От
друга страна между страните не е налице спор, че
предвид въведените противоепидемични мерки в страната за преустановяване
разпространението на Ковид-19 в затвора-Варна свиждане от вида на посоченото в
чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС, се провежда през прозрачен параван до отпадане на
ограниченията, в каквато насока е и изявлението на процесуалния представител на
ответника, че „контактно свиждане към
настоящия момент не се провежда”, поради което
съдът намира, че не са доказани действия и бездействия на началника на
затвора-Варна, които да са в нарушение на забраната по чл.
3 ЗИНЗС, не се установява и задължение за извършването на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 и като такива да попадат в обхвата
на защитата по чл. 276, ал. 1 от закона.
Извън
предмета на спора са причините, поради които стая в затвора-Варна е преустроена
в дежурна.
По така
изложените съображения и доколкото не се установяват противоправни фактически
действия и бездействия в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, не се
установява и задължение за извършването
на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната
по чл. 3 и като такива да
попадат в обхвата на защитата по чл. 276, ал. 1 от закона искането следва да се
отхвърли като неоснователно.
Водим
от горното, Административен съд-Варна
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.А.С., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в затвора гр.Варна, по реда на чл.276, ал.1 и на
основание чл.280
ал.2 т.2 ЗИНЗС да се разпореди на началника на Затвора-Варна: 1. Да прекрати
действия изразяващи се в това, лишените от свобода поощрени с награда по чл.98
ал.1 т.5 ЗИНЗС да провеждат този вид свиждане в помещение оборудвано със
системи за видеонаблюдение състоящо се от 4 броя камери под контрол на служител
на надзорно-охранителния състав и 2. Незабавно да
прекрати провеждането на свиждане по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС в определеното от
него помещение за провеждане на свиждане като респ. предостави друго помещение
за ползване на удължени свиждания, което да отговаря на изискванията посочени в
ал.4 на същата разпоредба.
На
основание чл.281 от ЗИНЗС Разпореждането може да се обжалва, в тридневен срок
от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд –
Варна.
СЪДИЯ: