С решение № 132/19.11.2007 г., постановено по НАХД № 1152/2007 г., по описа на Кърджалийския районен съд, нарушителят Зеки Зафер Хасан от с.Широко поле, общ.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 17.06.2007 г. в гр.Кърджали, противозаконно присвоил, като отказал да ги предаде при поискване от изгубилия ги собственик, чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокия 6630” с №354350003156669 на стойност 237.87 лв. с поставена в него карта „Биканект” № 89359051100000853820 на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 257.87 лв., собственост на Марио Николаев Дарабанов от гр.Кърджали, които намерил на 16/17.06.2007 г. в пицария „Белисима” в гр.Кърджали и пазел на основание възникнало за него задължение по чл.78 и чл.88 от Закона за собствеността, като присвоените вещи са внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, го е оправдал по обвинението, за което е предаден на съд по чл.206, ал.1, т.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.78а от НК. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановеното решение от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, а в някои части и необосновано. Съдът направил недопустимо стеснително тълкуване на закона, като приел, че деецът, за да владее или пази вещта, последната трябва да му бъде предоставена на някакво правно основание. От обективна страна за обсебване по основния състав по чл.206, ал.1 от НК не се изисквало нищо друго, освен деецът да владее или пази чужда движима вещ. Правното основание, на което се владее вещта не следвало по необходимост да се свързва с предоставянето й от някого на дееца за владеене или пазене. Вещта можело да се намира у дееца на правно основание и без да му е предоставена от някого, както било в процесния случай – вещта била намерена от дееца. По делото било установено по безспорен начин, че вещта не е била забравена в пицарията, а била загубена от св.Марио Дарабанов. Загубената вещ не можело да бъде предмет на кражба, поради което и обв.Зеки Хасан бил обвинен в обсебване на вещта, а не за кражба. Правното основание, на което чуждите движими вещи – мобилен телефон с поставена в него карта, са се намирали във фактическа власт на обв.Зеки Хасан, се състояло именно в породеното от тяхното намиране и вземане от него задължение за последния по чл.87 от ЗС да ги пази и да ги предаде на собственика или на този, който ги е изгубил, и по чл.88 от същия закон – ако собственикът или изгубилият вещите не са известни, да ги предаде незабавно в съответната служба „Общинска собственост”. По силата на описаното правно основание вещите, предмет на престъплението, се намирали във фактическа власт на обв.Хасан временно и той дължал тяхното връщане, като други действия, освен тяхното пазене обвиняемия нямал право да извършва. Изпълнителното деяние на обсебването, в което бил обвинен Зеки Хасан, било във формата на действие, доколкото отричането от обвиняемия, че е намерил вещите, и отказът да ги предаде на техния собственик, можели да се осъществят изрично само чрез действие. В тази насока били установените фактически данни по делото. Необосновано съдът приел, че от субективна страна липсвал какъвто и да е умисъл от страна на Зеки Хасан за обсебване на намерения от него телефон с поставена в него карта. Прекият умисъл за обсебване на вещите бил обективиран в действията на обвиняемия. Поради изложеното, се иска да бъде отменено първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново решение, с което обв. Зеки Хасан да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъление по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Подс.Хасан заявява, че е доволен от решението на Кърджалийския районен съд и моли да бъде потвърдено. На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираното решение, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на въззивното следствие не са искани и събирани, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка: На 16.06.2007 г. свидетелите Марио Дарабанов, Десислава Сапунджиева и Симеон Николаев заедно със свои приятели посетили пицария „Белисима”, находяща се на партерния етаж на бл.”Рила-3” в гр.Кърджали. при престоя си в заведението св.Дарабанов провел разговор по мобилния си телефон, марка „Нокия 6630”, в който била поставена карта „Би канект”. След приключване на разговора свидетелят поставил телефона в джоба си, но същият без да усети изпаднал под масата. Около полунощ компанията напуснала заведението и се отправила в посока комплекс „Орфей”. Междувременно подс.Зеки Хасан, който работел в пицарията като „пицар”, открил мобилния телефон, прибрал го в себе си, а по-късно го изключил. Компанията стигнала до заведение „Интрига”, когато св.Марио Дарабанов установил, че телефона му липсва, поради което се върнал до пицария „Белисима”, за да провери дали не е останал там, но заведението вече било затворено. На следващия ден св.Дарабанов заедно със св.Николаев отишли до пицарията, като св.Дарабонов обяснил на сервитьорките и подс.Зеки Хасан, че предната вечер си е загубил телефона в заведението, като го описал по цвят и марка. Подс.Хасан отвърнал, че не е намирал такъв телефон, при което св.Дарабанов го заплашил, че ако не му върне мобилния апарат ще „има бой” и напуснал заведението. След приключване на работния ден подс.Хасан потърсил кварталния инспектор, но канцеларията му била заключена. Междувременно кварталния инспектор посетил пицарията във връзка с подадена жалба за изгубения телефон, но по това време подс.Хасан не бил на работа, но по-късно колегите му го уведомили за посещението. На 21.06.2007 г. подс.Зеки Хасан отново посетил кварталния инспектор – св.Мохамед Ахмед и му предал доброволно намерения от него телефон „Нокия 6630” с поставена в него карта „Би канект” № 89359051100000853820, които вещи по-късно били върнати на св.Марио Дарабанов. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка и каквато е приета и изложена в постановлението на прокурора, с което делото е внесено в съда. Въз основа на така установените фактически положения, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимият Зеки Зафир Хасан не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Спорно по делото е дали извършените действия на подс.Хасан във връзка с намирането на изгубения мобилен телефон осъществяват състава на престъплението обсебване визиран в разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК. Обсебване по цитирания текст е налице, когато деецът противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази. Съществена обективна особеност на обсебването е отношението на дееца към предмета на престъплението. Движимата вещ се намира във фактическа власт на дееца на определено правно основание, като по този именно обективен белег обсебването се отличава от кражбата. Предметът на престъплението трябва да е конкретно поверен на субекта, като при това е необходимо с акта на поверяването да е уточнено какви точно действия той може да осъществява с вещта. Правното основание може да има различен характер, като същността му във всеки конкретен случай е от съществено значение, защото именно то отграничава правомерното упражняване на фактическата власт от противозаконното разпореждане с предмета на посегателството. По силата на определеното правно основание чуждата движима вещ се намира във владение на дееца временно и той дължи нейното връщане или трябва да се разпореди с нея по определен начин. Изпълнителното деяние на обсебването се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. В настоящия случай изгубеният от св.Дарабанов мобилен телефон е намерен и взет от подс.Хасан, т.е. последният не е държал вещта на правно основание, което както бе посочено е елемент от обективния състав на обсебването. Липсата на елемент от състава на престъплението прави деянието несъставомерно. Лице, което намери изгубена вещ я държи без правно основание, поради което и дължи нейното връщане на собственика, респ. изгубилия е или предаване в съответната общинска служба или ПУ. Това задължение произтича от нормите на чл.87 и чл.88 от ЗС, но в никакъв случай посочените разпоредби не са правно основание, по силата на което намерената вещ се намира във фактическа власт на дееца. Тези разпоредби вменяват задължение за връщане или предаване на вещта, но не и каквито и да било вещноправни права. Нещо повече, който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, извършва престъпление по смисъла на чл.207, ал.1 от НК. След като по делото е безспорно установено, че подс.Зеки Хасан е предал мобилния апарат с намиращата в него карта на св.Ахмед в качеството му на полицейски служител на петия ден от намирането му, то поведението му не може да бъде квалифицирано като съставомерно и по последно цитирания текст. Факта, че мобилния телефон не е върнат на собственика от подсъдимия при поискването му от собственика, не може да квалифицира това поведение като съставомерно по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, тъй като държането не е било на правно основание, за което вече стана въпрос, а и няколко дни след това вещта е предадена на полицейски служител. Последното безспорно говори и за липсата на умисъл за своене от страна на подсъдимия на чуждата движима вещ. Или след като по делото е установено, че чуждата движима вещ е намерена от дееца и се е намирала у него без правно основание, след което същата е предадена на районния инспектор – св.Ахмед, то не е налице и обсебване. Първоинстанционния съд достигайки до същите правни изводи, е постановил правилно и обосновано решение, а изложените в тази връзка доводи в протеста, се явяват неоснователни. С оглед изложеното, протестиранато решение следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №132/19.11.2007 г., постановено по НАХД № 1152/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |