Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 7219 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 66335 от
15.03.2019 г., постановено по гр. д. № 60490/2018 г., по описа на СРС, 78-ми
състав, ответникът „Ц.З.Г.М.“ ЕАД /ЕИК *******/ е осъден да заплати на ищеца Е.М.Д.
/ЕГН **********/ следните суми:
1. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 15 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова
злополука от 07.07.2017 г., ведно със законната лихва от 07.07.2017 г. до
окончателното плащане, като искът за главница е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 40 000
лева.
2. на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 2 233,20 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на трудова злополука от 07.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане.
Решението в частта, в която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е обжалвано от ищеца Е.М.Д.,
който излага съображения за неговата неправилност в тази част поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че определеният от
районния съд размер на обезщетението е несправедлив и не е достатъчен, за да
репарира понесените от Е.М.Д. неимуществени вреди. Посочва се, че ищецът е
претърпял открито счупване на долна челюст в областта на ментума /брадата/,
счупване на коронките на зъби 23, 24, 25, 26 и луксация на 23ти зъб,
екстрахиран е десен долен зъб поради невъзможност за лечение. Акцентира се, че Е.Д.
е претърпял операция по повод фрактурата на долна челюст, като е направена
твърда междучелюстна фиксация, фрактурираните зъби са били обработени и
пломбирани от дентален лекар, а долен седми зъб е бил изваден поради болки и
невъзможност за лечение. В тази връзка се навеждат твърдения, че всяка от
претърпените телесни повреди е довела до затруднения, болки и страдания за
ищеца, като най-вероятно целият му живот ще бъде повлиян от случилото се на
07.07.2017 г., поради което жалбоподателят счита, че претендираното с исковата
молба обезщетение в размер на 40 000 лева е справедливо и би репарирало
получените увреждания. По така изложените доводи се отправя искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за
неимуществени вреди бъде уважен в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, в
който се изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и се моли същата
да бъде оставена без уважение.
Срещу решението в частта, в която искът
за имуществени вреди е уважен за сумата от 2 233,20 лева, и в частта, в
която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 15 000 лева, е постъпила
въззивна жалба от ответника по делото „Ц.З.Г.М.“ ЕАД. В последната се излагат
съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Твърди се, че в хода на производството претендираното
обезщетение за имуществени вреди не е доказано по размер, доколкото липсват
документи с точно описани разходи по пера. Посочва се, че по делото е
установено, че описаните от ищеца следващи инцидента събития на дати 10.08.2017
г., 18.09.2017 г. и 05.02.2018 г. са по повод на консултации /не са нови
инциденти/ и не са в причинна връзка с трудовата злополука. Излагат се
съображения, че ищецът претендира имуществено обезщетение за допълнителни 6
броя зъби, лекувани 8 месеца след злополуката, за които е установено, че нямат
връзка с инцидента, поради което не следва да бъдат обезщетявани. Сочи се, че
не е установена връзката на представените по делото ЕЕГ и рентгенови снимки с
ищеца, както и че в исковата молба липсва необходимата конкретизация на размера
на претендираните от Е.Д. неимуществени вреди. Поддържа се, че районният съд
произволно е определил размера на обезщетението за последните, като се акцентира,
че той е крайно завишен с оглед обстоятелствата около трудовата злополука.
Навеждат се твърдения, че за периода, в който ищецът е бил в законоустановен
отпуск по болест, същият е получавал трудово възнаграждение в пълен размер, в
което са били включени и са му изплащани суми за режийни за храна, за социални,
които суми е следвало да бъдат приспаднати. Счита се, че първоинстанционният
съд неправилно не е съобразил и факта, че ищецът е получил застрахователно
обезщетение във връзка с процесната трудова злополука. По така изложените
доводи се отправя искане въззивният съд да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърлени предявените от Е.Д.
искове, като алтернативно се претендира намаляване размера на присъдените
обезщетения. Моли се присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото Е.М.Д., в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата на ответника и се моли същата
да бъде оставена без уважение.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Въззивните жалби са
допустими като подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежат на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно, съображенията за което са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове
с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране имуществената отговорност
на ответника за претърпени от ищеца вреди в резултат от трудова злополука,
настъпила на 07.07.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1 от КТ правопораждащият спорното вземане за обезвреда фактически
състав включва наличие на трудово правоотношение между ответника и пострадалия,
през времетраенето на което е настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55
от КСО, претърпени от ищеца вреди – в случая имуществени, изразяващи се в
направени разходи за лечение, и неимуществени, изразяващи се в причинени
физически и психически страдания, както и пряка и непосредствена причинна
връзка между злополуката и вредоносния резултат. В приложение правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК установяването на посочените релевантни факти е в
доказателствена тежест на ищеца.
По делото
не е спорно, а и от приложения към исковата молба трудов договор №
53/06.04.2006 г. и допълнителни споразумения към същия с №
РД-12-2П-151/26.06.2014 г. и с № РД-15-1П-284/15.10.2014 г. се установява, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало от валидно
сключен между тях трудов договор, като съгласно споразумение №
РД-12-2П-151/26.06.2014 г. пострадалият е заемал при ответника длъжност „контрольор
автомобилен транспорт, той и шофьор“ в сектор „Принудително задържане“, дирекция
„Паркиране и мобилност“, отдел „Паркиране“. От събраните по делото писмени
доказателства /декларация за трудова злополука, протокол за разследване на
злополуката/, а и доколкото на етапа на въззивното производство между страните
не е спорно, се установява, че на 07.07.2017 г. при придвижване по обичайния
път от работното си място до основното място за живеете, ищецът губи съзнание и
пада на земята, при което получава счупване на долната челюст. С разпореждане №
20991 от 20.07.2017 г. на НОИ злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55,
ал. 2 от КСО.
От
представените по делото договор № ДЗОП-13/31.08.2016 г. и застрахователна
полица № 6031610000154 от 28.09.2016 г. се установява, че между ответното
дружество и ЗАД „А.И.“ АД била сключена задължителна застраховка „Трудова
злополука“ за служители на „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, в това число и за
назначените на длъжност „контрольор автомобилен
транспорт, той и шофьор“ в сектор „Принудително задържане“, дирекция „Паркиране
и мобилност“, отдел „Паркиране“. Представено е и писмо с изх. № 614/14.02.2018
г. от „Ц.З.Г.М.“ ЕАД до ЗАД „А.И.“ АД относно
определяне и изплащане на обезщетение на Е.М.Д. по задължителна
застраховка за риск „трудова злополука“.
От заключението на приетата
по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска експертиза,
което съдът намира за компетентно изготвена, се установява, че по време на
процесната трудова злополука при падането ищецът е получил открито счупване на
долна челюст в областта на ментума /брадата/ и счупване на коронките на 23, 24,
25 и 26 зъб с луксация /разклащане/ на 23 зъб. Вещите лица посочват, че Е.Д. е
бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ – в ЛЧХ отделение, където е опериран
по повод фрактурата на долна челюст, като е направена твърда междучелюстна
фиксация /при възстановена оклузия/. Според експертите, при лечението на
долната челюст и фрактурираните зъби не са настъпили усложнения, като
единствено долен десен зъб е екстрахиран поради невъзможност за лечение.
Излагат, че при направения личен преглед на ищеца на 24.01.2019 г., последният
е в добро здравословно състояние, контактен, адекватен, с добър неврологичен
статус и без видима симптоматика от претърпяната трудова злополука,
възстановена е оклузията на челюстите /като периодът на пълно възстановяване на
фрактурата на долна челюст е от 3 до 6 месеца/, възстановени са фрактурираните
зъби с пломби, няма говорни нарушения, няма нарушения в дъвченето и няма
нарушена естетика, като към този момент пострадалият е напълно възстановен и
няма остатъчна деформация. На поставен от ответника въпрос за това, дали
отбелязаните диагнози на 18.09.2017 г. „припадък /синкоп/ и колапс“ и
„хипотония, неуточнена“ от 18.09.2017 г. са нови такива или са консултации във
връзка с инцидента от 07.07.2017 г. вещите лица отбелязват, че от приложените
амбулаторни листове на тези дати е видно описателен характер на оплакванията и
вероятно се касае за консултативни прегледи след злополуката, като при личния
преглед Е.Д. отрича предшестващи инцидента заболявания.
От показанията на
свидетелката Б.С., намираща се във фактическо съжителство с ищеца, се
установява, че около половин година след злополуката Е.Д. е бил вкъщи, не е бил
в състояние да ходи на работа и не се е чувствал добре, почти е лежал на легло
и трудно е ставал от него /но сам се е обслужвал в банята и тоалетната/, като
първите две седмици след инцидента свидетелката му е помагала да става, тя му е
помагала в бита и му е готвила пасирана храна, която той приемал със сламка.
Посочва, че ищецът е изпитвал неудобство и болки, към 05.02.2019 г. продължава
лечението на зъбите му, с които преди не е имал никакви проблеми, а сега трябва
да се слагат импланти.
По делото са представени
четири броя фактури, както и единадесет броя фискални бонове, удостоверяващи
направените от ищеца след злополуката разходи за лечение, както и амбулаторен
лист № 933, в който е отразено кои зъби на Е.Д., на коя датата, с каква
диагноза и с какъв метод са били лекувани.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
от правна страна следното:
Основният спорен по делото
въпрос е относно размера на претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД е налице задължителна съдебна практика,
съдържаща се в ППВС № 4/1968 г., Решение № 177 от 27.10.2009 г., по т. д. №
14/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011
г. на ВКС, IV ГО и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Посочената
съдебна практика установява, че справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки /в този смисъл Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1328/2012 г., III ГО/. Конкретно при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди за причинени телесни увреждания такива
обективни обстоятелства могат да са характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, усложненията на здравето на пострадалия, причинените
морални страдания, перспективата и трайните последици, възможност да се
социализира и др. /в този смисъл Решение № 86/06.06.2017 г. по гр. д. №
3856/2016 г., III ГО, ВКС, Решение № 129/01.08.2017 г. по гр.д. № 3070/2016 г.,
IV ГО, ВКС, постановени по реда на чл. 290 /.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства,
въззивният съд намира, че при определяне размера на претендираното обезщетение
първоинстанционният съд е съобразил всички изброени по-горе обстоятелства.
Този извод съдът основава на конкретните
обстоятелства в случая, а именно, че в резултат на злополуката ищецът
е получил открито счупване на долна челюст в
областта на ментума /брадата/ и счупване на коронките на 23, 24, 25 и 26 зъб с
луксация /разклащане/ на 23 зъб, като по повод фрактурата на долна челюст Е.Д.
е претърпял операция и му е направена твърда междучелюстна фиксация /при
възстановена оклузия/, а при лечението на фрактурираните зъби един от тях е бил
екстрахиран, а останалите – пломбирани. Отчете се, че периодът на пълно
възстановяване на фрактурата на долна челюст на ищеца е бил от 3 до 6 месеца,
като през това време последният е изпитвал неудобство и болки, бил е
преимуществено в дома си, не е бил в състояние да ходи на работа и предимно е
лежал, имал е нужда от чужда помощ и е приемал пасирана храна със сламка. Съдът
взе предвид и обстоятелството, че при лечението на долната челюст и
фрактурираните зъби не са настъпили усложнения, както и че към 24.01.2019 г. Е.Д.
е в добро здравословно състояние, контактен, адекватен, с добър неврологичен
статус и без видима симптоматика от претърпяната трудова злополука,
възстановена е оклузията на челюстите, възстановени са фрактурираните зъби,
няма говорни нарушения, няма нарушения в дъвченето и няма нарушена естетика,
като към този момент пострадалият е напълно възстановен и няма остатъчна
деформация.
Всички тези обстоятелства, преценени
поотделно и в съвкупност, налагат извод, че определеното от районния съд
обезщетение от 15 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от
естество да обезщети твърдените от Е.М.Д. и доказани
неимуществени вреди, като всички изложени от страните в обратния смисъл доводи
се явяват неоснователни. Неоснователно се явява и твърдението на ответното
дружество, че в исковата молба липсва необходимата конкретизация
на размера на претендираните от Е.Д. неимуществени вреди. В петитума на същата
ищецът изрично е посочил, че претендира обезщетение за претърпените от него в
резултат на процесната трудова злополука неимуществени вреди в размер на
40 000 лева, като в хода на цялото съдебно производство, включително и
пред настоящата инстанция, ищецът поддържа така формулираната си искова
претенция. Ирелевантни се явяват възраженията на „Ц.З.Г.М.“
ЕАД, че описаните от ищеца следващи инцидента събития на дати 10.08.2017 г.,
18.09.2017 г. и 05.02.2018 г. не са нови инциденти и не са в причинна връзка с
трудовата злополука, доколкото, от една страна, липсва такова наведено от ищеца
твърдение, а именно – че счита тези събития за нови инциденти, а от друга
страна, във връзка с това възражение вещите лица изрично са посочили в
изготвената по делото КСМЕ, че в случая се касае за
консултативни прегледи след злополуката, като при личния преглед Е.Д. отрича
предшестващи инцидента заболявания.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди, въззивният съд намира следното:
Основателно
се явява възражението на „Ц.З.Г.М.“ ЕАД з. недължимост в пълен
размер на претендираните от ищеца разходи за лечение на зъби. По делото беше
безспорно установено, че в резултат на процесната трудова злополуката ищецът е
получил открито счупване на долна челюст в областта на ментума /брадата/
и счупване на коронките на 23, 24, 25 и 26 зъб с луксация /разклащане/ на 23
зъб. От намиращия се в кориците на пъвроинстанционното производство амбулаторен
лист № 933 се установява, че в периода 03.01.2018 г. – 27.02.2018 г. на Е.Д. е
било проведено лечение на следните зъби
- 16, 24, 25, 26, 36 и 47, като съгласно фактура № 140/27.02.2019 общата
заплатена от ищеца сума за така проведеното дентално лечение е в размер на 670
лева. Настоящият съдебен състав намира, че от така претендираната от ищеца сума
за дентално лечение в размер на 670 лева следва да бъдат извадени разходите за
лечение на зъби, чието увреждане не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с инцидента, а именно лечението на 16 и 47 зъб /лекувани на 24.01.2018
г. и за чието лечение съгласно представен по делото фискален бон от тази дата
ищецът е заплатил сумата от 50 лева/, както и за лечението на 36 зъб /лекувани
на 05.01.2018 г. и за чието лечение съгласно представен по делото фискален бон
от тази дата ищецът е заплатил сумата от 50 лева/. Или на ищеца се дължат
сторените от него разходи за дентално лечение в размер на 570 лева.
Що се касае
за другите претендирани от ищеца разходи за лечение, а именно – 900 лева за
избор на екип в отделение по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“
/заплатени на 11.07.2017 г. съгласно представена фактура № ********** и
фискален бон/, 640 лева за 4 броя самопробивни винта за серклаж /заплатени на 11.07.2017 г. съгласно
представена фактура № ********** и фискален бон/, както и 23.20 лева
потребителска такса в отделение по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“
/заплатени на 11.07.2017 г. съгласно представена фактура № ********** и
фискален бон/, съдът намира същите за доказани и извършени във връзка с
лечението на полученото в следствие на трудовата злополука счупване на долната
челюст на Е.Д..
Предвид
изложеното атакуваното решение № 66335 от 15.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 60490/2018 г., по описа на СРС, 78-ми състав, следва да
бъде отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен за
разликата над 2 133,20 лева до 2 233,20 лева и да се отхвърли за
сумата от 100 лева.
Що се касае до доводите на „Ц.З.Г.М.“
ЕАД, че за периода, в който ищецът е бил в законоустановен отпуск по болест,
същият е получавал трудово възнаграждение в пълен размер, в което са били
включени и са му изплащани суми за режийни за храна и социални, които суми следва
да бъдат приспаднати, както и че ищецът е получил застрахователно обезщетение
във връзка с процесната трудова злополука, СГС установи, че по отношение на
така наведените от ответника твърдения не са ангажирани никакви доказателства,
които да обусловят тяхната основателност.
По отношение релевираното от
ответното дружество възражение за липсата на установена с ищеца връзка
на представените по делото ЕЕГ и рентгенови снимки настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи, че същото се явява неоснователно, доколкото
така посочените от ответника документи по никакъв начин не са били използвани
както от първата, така и от въззивната инстанция, при формирането на
окончателните фактически и правни изводи по спора.
При този изход на спора на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски в първоинстанционното производство в
размер на 730,21 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта,
в която са му присъдени разноски за разликата над 730,21 лева до присъдения от
СРС размер от 734,48 лева.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в полза на ответника се дължат разноски в общ размер на 1 218,35
лева, поради което следва да му бъдат присъдени допълнително 4,85 лева,
представляващи разликата между присъдените от СРС такива от 1 213,50 лева
и дължимите 1 218,35 лева.
Предвид неоснователността на
жалбата на ищеца, разноски за въззивното производство не му се дължат. Такива
се дължат на ответника, като същите съразмерно на уважената част от жалбата му
възлизат на сумата в размер на 16,05 лева /за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение/.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 66335 от 15.03.2019 г., постановено по гр. д. № 60490/2018 г., по описа на
СРС, 78-ми състав, в частта, в която
„Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с ЕИК *******, е осъдено да заплати на Е.М.Д., с ЕГН **********,
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата над 2 133,20 лева до присъдения от
СРС размер от 2 233,20 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на трудова злополука от 07.07.2017 г., както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Н.Н. сумата над 730,21 лева
до присъдения от СРС размер от 734,48 лева – разноски по делото, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.М.Д., с ЕГН **********, срещу „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с ЕИК *******,
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата над 2 133,20
лева до присъдения от СРС размер от 2 233,20 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука от 07.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66335 от 15.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 60490/2018 г., по описа на СРС, 78-ми състав в частта, в
която „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с ЕИК *******, е осъдено да заплати на Е.М.Д., с ЕГН **********,
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 15 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 07.07.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, в частта, в
която „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с ЕИК *******, е осъдено да заплати на Е.М.Д., с ЕГН **********,
сумата от 2 133,20 лева– обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 07.07.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2018 г. /погрешно
посочена от СРС като 18.09.2018 г./, в частта, в която „Ц.З.Г.М.“ ЕАД,
с ЕИК *******, е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Н.Н.
сумата от 730,21 лева – разноски по делото, в частта, в
която „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с ЕИК *******, е осъдено да заплати на СРС сумата от
770,93 лева – разноски по делото, както и в частта,
в която Е.М.Д., с ЕГН **********, е осъден да заплати на „Ц.З.Г.М.“
ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 1 213,50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
Е.М.Д., с ЕГН **********, да заплати на „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК допълнително сумата от 4,85 лева
– разноски в първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 16,05 лева – разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.