РЕШЕНИЕ
гр. С., 27.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ И.
при участието на секретаря
Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 296 по описа на съда за
Производството е образувано по
искова молба вх. № 827/15.04.2015 г., с която И.Г.Д. е предявил срещу И.И.И. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
размер на 100 000 лева, и иск за заплащане имуществени вреди в размер на
100 000 лева. В исковата молба ищецът излага твърдения, че ответникът в
качеството му на оперативен работник /главен полицай към РУП – С./
незаконосъобразно иззел личните на ищеца автомобили „BMV 320 D”, „Фолксватен Транспортер”
и „Форд Фокус” в противоречие с постановената присъда № 217-П/16.02.2012 г. по
НОХД № 217-П/2011 г. на Военен съд – гр. С., с която присъда наложеното на
ищеца наказание „конфискация” на тези три автомобила било присъединено по чл.
23, ал. 3 от НК към общото най-тежко наказание „лишаване от свобода” от 5
години. Ищецът твърди, че е подал жалба срещу ответника за неправилно
изпълнение на присъдата, по която била образуваната пр. преписка №
1157/27.09.2013 г. на РП – С., и с дадените от ответника показания относно изземването
на автомобилите последният причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в злепоставяне, страх и стрес, както и имуществени вреди. Ищецът твърди също,
че на 03.10.2013 г. мъже в качулки и дънки започнали
да обикалят апартамента му и един от тях, а именно ответникът, му нанесъл
побой, с което му причинил тежки физически наранявания, болки и страдания,
стрес, унижение и злепоставяне на доброто име и достойнството му. Ищецът
твърди, че преди задържането му на горепосочената дата, той не бил информиран,
че трябвало да се предаде, нито че е бил издирван.
В подадената уточнителна
молба от 15.02.2016 г. от назначения от съда при условията на ЗПП процесуален
представител на ищеца адв. И. Ю., се сочи, че претенираните неимуществени вреди са причинени на ищеца на
03.10.2013 г. при задържането му от
полицейски служители от РУП – С. и Военна полиция за привеждане в изпълнение на
влязлата в сила присъда по НОХД №217-П/2011 г. на Военен съд – гр. С.. При
задържането му ищецът бил подложен на нечовешко отношение – физически побой
чрез ритници по главата, гърба и между краката, унижения и подигравки, като
авторът на това поведение бил ответникът И.И.. В
резултат на това ищецът преживял болки и страдания, както по време на самото
задържане, така и около месец след това. По време на задържането той бил
подложен на унижение, злепоставяне и накърняване не доброто му име и авторитет.
В затвора не му била оказана медицинска помощ. Ищецът получил повишено кръвно
налагане и повишаване на кръвната захар. Относно заявената с исковата молба
претенция за имуществени вреди в уточнителната молба
се сочи, че на 29.05.2013 г. неправомерно били отнети от служител на РУП - С.
собствените на ищеца лек автомобил „BMV 320 D” и лек автомобил „Фолксватен Транспортер”,
а на 01.10.2013 г. – лек автомобил „Форд Фокус, вследствие на което ищецът бил
лишен от ползите, които би получил от посочените автомобили. В молбата е
отправено искане така предявените искове да се считат предявени ”алтернативно”
и срещу „Държавата в лицето на министерство на финансите”.
С определението си по чл. 140 от ГПК от 06.04.2016 г. съдът е оставил без разглеждане предявените от ищеца
искове срещу Д.п.о.м.н.ф. и е прекратил производството по делото в тази му
част.
С определение № 2022/13.06.2016
г. по ч.гр.д. 2372/2016 г. на САС е отменено горното определение на СОС в
частта, с която са оставени без разглеждане предявените искове против Държавата,
представлявана от министъра на финансите.
С разпореждане от 20.06.2016 г.
съдът е разпоредил изпращане на препис от исковата молба и уточнителната
молба на министерство на финансите с указание за представяне на отговор в
едномесечен срок. В представения писмен отговор от държавата, представлявана от
министъра на финансите, е направено възражение за недопустимост на така
предявените срещу българската държава искове. Сочи се в тази връзка, че от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за претърпени
вреди от незаконосъобразни действия на служител на РУМВР - С. по повод
привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда, не може да се обоснове
извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на държавата,
представлявана от министъра на финансите и/или министерство на финансите.
Изложени са и възражения за неоснователност на исковете, доколкото не са
изложени конкретни твърдения за противоправно
поведение на държавата, което да е в пряка причинна връзка с твърдение вреди.
Ответникът И.И.И.
е представил отговор на исковата молба /след срока по чл. 131 от ГПК, но в
рамките на дадения с разпореждане от 25.04.2016 г. едномесечен срок за отговор
на подадената от процесуалния представител на ищеца уточнителна
молба от 22.04.2016 г./, с която оспорва исковете. Твърди, че в качеството му
на оперативен работник в направление издирване в група криминална полиция при
РУП-С. е участвал в издирването на ищеца, който бил обявен за общодържавно
издирване от ОДМВР – С. на 23.05.2013 г., което издирване продължило около 5 месеца,
но същият не бил намерен. На 01.10.2013 г. била проведена специализирана
полицейска операция между ОДМВР- С. и Регионална служба „Военна полиция”, в
резултат на което ищецът бил задържан на адреса му в гр. С.. Ответникът твърди,
че неговата задача била да подаде информация за местонахождението на адреса и
обезпечаване на външния периметър заедно с други служители на РУП – С., като не е участвал реално във фактическото
задържане на ищеца и не е имал достъп и контакт с него. Твърди, че не е
осъществявал спрямо ищеца физическо или психическо насилие, както и такова не е
осъществявано от другите участвали в задържането служители. Оспорва твърденията
за незаконосъобразно отнемане на посочените леки автомобили, във връзка с което
излага твърдения относно начина на установяване на автомобилите и тяхното
предаване в изпълнение на влязла в сила присъда по НОХД № 217/2011 г. на Военен
съд – С..
В първото проведено съдебно
заседание на 06.10.2016 г. съдът е допуснал за разглеждане предявените в съотношение
на алтернативност искове срещу Д.п.о.м.н.ф.
С молба от 06.10.2016 г.,
подадена от процесуалния представител на ищеца, същият е поискал привличане
като ответници, в условията на алтернативност,
н.М.н.в.р.М.н.п. и М.н.о. чиито длъжностни лица са пряка причинна връзка с
вредата и се намират в трудови или служебни отношения. В съдебно заседание на
06.10.2016 г., в което молбата е докладвана, процесуалният представител е
заявил, че привличането на посочените трима ответници
е „ в случай, че бъде отхвърлен искът”.
В отговор на дадените от съда с
протоколно определение от 06.10.2016 г. указания, ищецът е представил три броя
искови молби, насочени срещу: „Република България в лицето н.М.н.в.р.”,
„Република България в лицето н.М.н.п.” и „Република България в лицето н.М.н.о.”,
с приложени към тях писмени доказателства. Съдът е разпоредил връчване на
исковите молби на основание чл. 131 от ГПК на ответниците
МВР, МП и МО. В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от МВР и
МП, с които са направени възражения за недопустимост на така предявените срещу
всеки от тях искове поради липса на пасивна материална и процесуална
легитимация.
С определение от 16.12.2016 г.
съдът е отменил конституирането на МВР, МП и МО като ответници
по делото и е прекратил производството по отношение на тях. Посоченото
определение е потвърдено с определение от 12.01.2018 г. по ч.гр.д. №
С определение от 23.05.2018
г. в изпълнение на указанията на отменителното определение на ВКС, съдът е оставил без
движение исковата молба с указания: да конкретизира претенциите си по период и
размер на претендираните вреди; да изложи твърдения
за противоправно поведение на ответниците,
които са в пряка причинна връзка с тези вреди; да посочи кои от описаните в
исковата молба вреди от кои точно незаконосъобразни актове и действия на
служители на юридическите лица са причинени.
С молба от 04.06.2018 г.,
подадена в отговор на горното разпореждане на съда от процесуалния представител
на ищеца, е посочено, че ответник по предявените искове е физическото лице И.И., „а при условията на алернативност”
исковете са предявени срещу Държавата, представлявана от Служба „Военна
полиция” към М.н.о.Г.д. „И.н.н.” к.М.н.п. ***, като
отговорността на държавните органи е солидарна. Изложени са обстоятелства
относно връзката на служители на всеки от посочените юридически лица с
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и периодите, в които се
търпени вредите, разграничени в две групи:
физически болки и страдания вследствие на осъществено физическо насилие,
и психически страдания – стрес, уплаха, унижение, злепоставяне пред приятелката
на ищеца, накърняване на доброто му име и авторитет, подигравки и унижение.
С нова уточнителна
молба от 08.10.2018 г., подадена в отговор на разпореждане на съда от
13.07.2018 г., е посочено, че „ответници по делото са:
физическото лице И.И., а при условията на алтернативност: Държавата,
представлявана от своите органи - Служба „Военна полиция” към МО, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП и ОДМВР – С.”.
С разпореждане от 10.10.2018 г.
съдът е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК преписи от исковата молба и
приложенията да се изпратят на ответниците: Служба
„Военна полиция” към МО, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП и
ОДМВР – С.. Разпоредил е преписи от горните две уточняващи молби и приложенията
към тях да се връчат на ответника И.И.И..
В представения от ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” писмен отговор е направено
възражение, че същият не е надлежен ответник по предявените искове, с искане
производството срещу него да бъде прекратено като недопустимо. Изложени са и
съображения за неоснователност на исковете.
В писмения отговор на ответника
ОДМВР – С. исковете се оспорват по основание и размер, с искане същите да бъдат
отхвърлени като недоказани.
В писмения отговор на ответника
Служба „Военна полиция” се прави възражение за недопустимост на исковете спрямо
него поради липса на пасивна материална легитимация. Изложени са и аргументи по
същество за неоснователност на исковете.
В хода по същество ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Ю., настоява
предявените искове „в алтернативността, в която са
посочени в уточнителните молби”, да бъдат уважени.
Ответникът И.И.,
чрез пълномощника си адв. С., излага съображения за
недоказаност от събраните по делото доказателства той да е причинил на ищеца
твърдените неимуществени вреди.
Ответникът Държавата,
представлявана от министъра на финансите, чрез процесуалния си представител юрк. В. И., оспорва исковете по съображения за тяхната
недопустимост по отношение на този ответник, изложени в писмена молба вх. №
849/04.02.2019 г, с искане производството да бъде прекратено. Евентуално
поддържа и становище а неоснователност на исковете.
Ответникът Служба „Военна
полиция”, чрез процесуалния си представител ст. инспектор Петков, оспорва
исковете по съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба.
Ответникът ОДМВР-С., чрез
процесуалния си представител юрк. И., заявява
становище за недоказаност на предявените искове.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, в писмена молба, подадена чрез юрк.
Николова, оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът И.И.И.
*** от
С присъда от 16.02.2011 г. по
НОХД № П 2117/2011 г. на Военен съд – гр. С., влязла в сила на 18.04.2013 г.,
подсъдимия редник И.Г.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на
5 години лишаване от свобода, глоба от 5000 лева и конфискация на част от
имуществото му – лек автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № СО 6644 АН, лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фокус”, с рег. № СО **** АН и лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Транспортер”, с рег. № С ****
КС. Със същата присъда И.Г.Д. е признат за виновен и в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
което е осъден на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено най-тежкото от така определените наказания, а
именно 5 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал 3 от НК към така
определеното най-тежко наказание са присъединени изцяло и наказанията глоба от
5000 лева и конфискация на част от имуществото му – на горепосочените
автомобили.
Във връзка с привеждане в
изпълнение на горната присъда, по разпореждане на прокурор от ВОП осъденият И.Д.
е бил обявен за общодържавно издирване, което е видно от телеграма №
1894/23.05.2013 г. на ГД „Криминална полиция” към МВР.
Представена е справка за
проведена специализирана полицейска операция изх. № 18535/16.10.2013 г. на
ОДМВР- С. до ВОП – С., изготвена от гл. полицай Ц. В., в която подробно са
описани извършените от служители на ОДМВР- С. и на РС „Военна полиция” действия
по проведената съвместна специализирана полицейска операция за установяване и
задържане на обявения за издирване И.Д.. Посочено е в справката, че след
влизане и претърсването на жилището на Д. служителите са открили под леглото в
хола издирваното лице Д.. Същият не изпълнявал издадените от служителите
разпореждания и оказал съпротива при изваждането му изпод леглото, не
съдействал за удостоверяване на самоличността му и се противопоставял на
поставянето на белезници.
Представена е докладна записка от
началник сектор „Издирване и задържане” В РС „Военна полиция, в която подробно
са описани извършените действия по организираната съвместна полицейска операция
между ОДМВР- С. и РС „Военна полиция” и
механизма на осъществяването й на 03.10.2013 г.
Според утвърдения от директора на
РС „Военна полиция” план за организиране и провеждане на специализирана
полицейска операция между ОДМВР-С. и РС „Военна полиция” – С., в групата за
установяване и задържане на И.Д. са определени десет служители на РС ВП ИЗ С.,
двама служители СПКП ОД МВР С. и един служител на РУП - С..
Видно от справка за начина на
привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД № 217/16.02.2011 г.,
изготвена от полк. А., прокурор във ВОП – С., и приложените към нея писмени
доказателства, осъденият Д. не е бил намерен на известния адрес и е обявен за
общодържавно издирване на 23.05.2013 г. След като в продължение на 5 месеца издирването
не е дало резултат, с постановление от 25.09.2013 г. е възложено панирането и
провеждането на съвместни оперативно-издирвателни мероприятия
на РС „Военна полиция” и ОДМВР – С.. При проведената съвместна операция
издирваното лице било задържано на 03.10.2013 г.. След задържането му на лицето
е бил осигурен необходимия медицински преглед и правна помощ, и същият е бил
преведен в затвора в С. на 04.10.2013 г. за изтърпяване на наказанието.
Видно от представената обменна
карта /талон/ изх. № 6989/04.10.2013 г. на д-р Б. Д. при ВМА, при проведен на
ищеца на 04.10.2013 г. преглед е установено, че същият се оплаква от болки в
корема и има високо кръвно налягане, същият е в запазено общо състояние.
Представена е подписана на
04.10.2013 г. /в 00,30 ч./ от И.Д. декларация, с която същият е заявил, че има
здравословни проблеми, изразяваща се в язва, високо кръвно и хроничен синузит;
не желае медицински преглед от лекар. Представена е и подписана от Д. декларация
за осигурената храна на задържаното лице от 04.10.2013 г., както и декларация
от същата дата, с която той е декларирал, че осигурената му при задържането му
в РС „Военна полиция” храна няма да застраши здравето му поради нарушаване на
диета или други медицински предписания.
Според протокол за предаване
/приемане/ на задържано лице на РС „Военна полиция„ от 04.10.2013 г.
задържаният И.Д. е в добро здраве.
Според представеното медицинско
свидетелство от 04.10.2013 г. на Специализираната болница за лечение на
лишените от свобода, при извършеното освидетелстване на затворника И.Д. е
установено ulcus ventriculi /стомашна язва/.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, предвид липсата на представена по делото
медицинска документация на ищеца и неустановяването на в ЦСЗ и в затвора в
Кремиковци на затворническа лична амбулаторна карта на името на ищеца, не може
да се установи дали е имало отразени наранявания на същия при арестуването му
на 03.10.2013 г. При направения на ищеца а 11.09.2016 г. личен преглед вещото
лице не е установило наранявания по главата, тялото и крайниците му. През
Според показанията на св. Р. С.,
тя се познава с ищеца от 15 години и е негова приятелка, живееща в съседен на
ищеца блок в гр. С., виждала се с него почти всеки ден. Свидетелката твърди, че
на 03.10.2013 г. около 21 ч. отишла в апартамента на ищеца и след влизането си
заключила входната врата. Потърсила ищеца в спалнята и в този момент в
апартамента влезли мъже с качулки на главата. Твърди, че един от тях бил
ответникът И.И., който тя познавала. Същият й нанесъл
побой. Видяла, че Д. бил сложен на земята с белезници отзад на ръцете и И.И. го ритал по краката, главата, гърба, хълбоците и в
слабините. Свидетелката била изведена навън и вкарана в полицейска кола, а след
около половин час изкарали и Д. и го хвърлили в един джип. Свидетелката била
откарана с полицейската кола в РУ-С., където била задържана, а Д. го закарали
във Военна полиция. Свидетелката твърди, че ищецът бил закаран в ЦСЗ за 14 дни,
през който период тя го виждала през мрежата. Твърди, че повече от месец ищецът
бил целия в кръв и рани и не можел да се движи. След 14 дни бил преместен в
Казичене и свидетелката го виждала не през мрежата – имал синини и подутини,
кръв, рани по крака.
Според показанията на св. Ц. В. -
оперативен работник в сектор „Издирване” на ОДМВР – С., преди около 6 години им
било разпоредено от военен прокурор да се издири и
задържи лице за привеждане в изпълнение на присъда с наказания лишаване от
свобода и отнемане на имущество. Задържането било извършено по съвместен план с
„Военна полиция”. При задържането служителите на областната дирекция имали
задача да подсигуряват външен периметър, а влизането в обитаваното от лицето
жилище и задържането му били извършени от специализирана група от „Военна
полиция”. Служителите на областната дирекция нямали достъп до това лице. След
задържането му от „Военна полиция” лицето било изведено нормално, с поставени
белезници на ръцете и отведено във „Военна полиция”. Свидетелят не видял следи
от нараняване по задържаното лице, според него лицето видимо изглеждало добре,
било в нормално физическо състояние. Свидетелят познавал ответника И.И., който бил негов колега от районното в гр. С.. Твърди,
че И.И. бил с тях от външния периметър – извън блока.
Свидетелят не е видял И.И. да напуска мястото, да
влиза вътре и да напуска периметъра. Колегите на свидетеля извели и една жена,
която била поета от дошлите впоследствие служители на РУ –С.. Свидетелят
твърди, че многократно той и негови колеги са давали обяснения и са били
разпитвани по жалби на Д., поради което добре си спомня за случая.
Според показанията на св. В. К., преди
около 6 години той работел в ОДМВР – С.. Получили разпореждане за намиране на Д.,
който имал присъда и се укривал. Задържането на Д. било извършено от „Военна
полиция”, тъй като Д. бил военен, със съдействието на ОДМВР- С.. При
извършените издирвателни мерки се появила информация,
че госпожа на име Р. посещавала адреса на Д.. В деня на задържането свидетелят
обслужвал периметъра около адреса. Всички служители на ОДМВР, включително и И.И., били извън адреса, не били влизали вътре по време на
задържането. При извеждането на Д. свидетелят не забелязал нещо специално. Д.
бил изведен нормално с белезници на ръцете, свидетелят не е видял кръв,
раздърпани дрехи или други следи от насилие по него. По време на операцията
била изведена и Р., която била закарана в районното.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно и
субективно съединени следните искове:
1. Искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД срещу ответника И.И.И. - за заплащане на
обезщетение в размер на 100000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на физическо насилие, унижение,
злепоставяне и накърняване не доброто му име и авторитет, причинени от действия
на ответника в качеството му на полицейски служител, извършени при задържането
на ищеца на 03.10.2013 г. за
привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД №217-П/2011 г. на
Военен съд – гр. С., както и за заплащане на обезщетение в размер на 100000
лева за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от
ползите от собствените му леки автомобили - BMV 320 D”, „Фолксватен Транспортер”
и „Форд Фокус, в резултат на
неправомерно им отнемане с участието на ответника;
2. Искове с правно основание чл.
49 от ЗЗД солидарно срещу ответниците О.д.н.М.С.
Служба „Военна полиция” към М.н.о. и Г.д. „И.н.н.” к.М.н.п.
– за заплащане на обезщетение в размер на 100000 лева за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
осъществено физически насилие при задържането на ищеца на 03.10.2013 г. за привеждане в
изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД №217-П/2011 г. на Военен съд –
гр. С. и до 03.12.2013 г., както и психически страдания – стрес, уплаха,
унижение и злепоставяне пред приятелката му, накърняване на доброто му име и
авторитет, които същият търпи от 03.10.2013 г. до настоящия момент.
Този извод относно вида на
предявените искове и ответниците, срещу които са
предявени, се налага от цялостната съвкупна преценка на изложените в исковата
молба обстоятелства и направените от процесуалния представител на ищеца
многобройни искания и уточнения във
връзка с определяне на ответниците, срещу които са
предявени исковете за обезвреда, и при съобразяване с
мотивите на постановените в хода на делото отменителни
определения на горните инстанции, както и направените в изпълнение на дадените
в тези определения указания допълнителни уточнения.
Видно е от твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба, насочена срещу И.И.,
и уточнението от 15.02.2016 г., че ищецът претендира процесните
неимуществени вреди да са му причинени по време на фактическото му задържане в
дома му на 03.10.2013 г. и след това при превеждането му за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Ищецът твърди, че ответникът И.И. – полицейски служител при РУ – С., му е нанесъл побой
при задържането му, както и че е отнел посочените автомобили без да има
основание, с което са му причинени имуществени вреди. Тези твърдения в
съвкупност със заявения петитум за осъждане на И.И. да за заплати на ищеца претендираните
обезщетения сочат за предявен срещу последния иск по чл. 45 от ЗЗД.
С първата уточнителна
молба процесуалният представител на ищеца е заявил, че искове са предявени „алтернативно
и срещу „Държавата в лицето на Министерство на финансите”, а в последните две уточнителни молби /респ. от 04.06.2018 г. и от 08.10.2018
г./ същият е заявил, че ответник е физическото лице И.И.,
„а при условията на алтернативност – Държавата
Република България, представлявана от своите органи: Служба „Военна полиция”,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и ОДМВР-С.”. В последната молба са
изложени са обстоятелства, обуславящи според ищеца отговорност на посочените
държавни органи за причинените му при задържането и привеждането в затвора
неимуществени вреди. Тези твърдения и
уточнения сочат за претенция на ищеца за вреди, причинени от незаконни действия
или бездействия на държавни органи, за които държавата отговаря на основание
чл. 7 от КРБ. Доколкото претенцията не ищеца не произтича от някое от изрично
посочените в чл. 2, чл. 2а и чл. 2б от ЗОДОВ основания /не се претендират вреди
в резултат на акт или дейност от изчерпателно изброените в тези разпоредби/, то
исковете за обезщетение за неимуществени вреди срещу посочените юридически лица
са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Съдът намира, че в случая надлежни
ответници по исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД са Служба „Военна полиция”, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и
ОДМВР – С.. При реализиране на отговорността на държавата по чл. 7 от КРБ чрез
иск по чл. 49 от ЗЗД държавата може да се представлява, както от министъра на
финансите /по общо правило/, така и от процесуален субституент
– държавният орган, който отговаря за поведението на длъжностното лице, пряк
причинител на вредата или с когото прекият причинител на вредата е в трудово
или служебно правоотношение. Отговорност носи държавата в най- общия смисъл на
чл. 7 от КРБ, но тази нейна отговорност произтича от възлагането на държавни
функции на съответните държавни органи и учреждения,
с които длъжностните лица, причинители на увреждането, се намират в съответните
правоотношения. Пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди,
причинени на граждани е държавният орган – юридическото лице, с който
съответното длъжностно лице – пряк причинител на вредата, е намира в трудови
или служебни отношения /т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на
ОСГК/. Искът по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ не може да бъде предявен едновременно
срещу държавата и държавните органи, с които причинилите вредата длъжностни
лица се намират в определени отношения по силата на възлагане. Обратното би
означавало допустимост на предявяване на една и съща претенция както срещу
субекта по материалното правоотношение, така и срещу процесуалния му субституент, което не намира законово основание. В случая, ищецът
не е насочил иска си по чл. 49 от ЗЗД срещу държавата наред с държавните
органи, сочени като нейни представители, което следва и от тълкуването на
всички многобройни уточняващи и допълнителни изявления на процесуалния му
представител във връзка с определянето на надлежните ответници.
Дори и да се приеме, че волята на ищеца е била ответник по делото да бъде и държавата,
наред със Служба „Военна полиция”, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
и ОДМВР- С., то в такава хипотеза исковете срещу държавата са недопустими по горните
съображения. Тъй като държавата, представлявана от министъра на финансите, е
била нарочно конституирана от съда като ответник по делото и същата е участвала
в това й качество в процеса, производството по отношение на нея следва да бъде
прекратено като недопустимо.
С оглед на фактическите
твърдения, на които се основават исковите претенции, и начина, по който са
формулирани исканията срещу отделните ответници,
съдът намира, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД срещу ответника И.И. от една страна, и предявените срещу ответниците
юридически лица искове по чл. 49 от ЗЗД от друга, са в съотношение на евентуалност
по между им, и по този начин следва да бъдат разгледани от съда. Принципно
пострадалият може да предяви едновременно претенциите си по чл. 45 и по чл. 49
от ЗЗД, но при условията на пасивна солидарност, тъй като те отговарят
солидарно за причинените при или по повод на работата вреди /арг. от чл. 54 от ЗЗД/. В случая ищецът не е заявил
претенция за солидарно осъждане на всички ответници
за претендираните обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди. Навсякъде в уточненията си относно предявените искове
процесуалният представител на ищеца е заявявал, че исковете срещу държавата
/представлявана от министерство на финансите, а след последващи
уточнения - от Служба „Военна полиция”, ОДМВР- С. и ГД „Изпълнение на
наказанията”/ са предявени „алтернативно” с предявения срещу ответника И.И. иск. Претенциите
по чл. 45 от ЗЗД срещу прекия причинител и по чл. 49 от ЗЗД срещу възложителя
имат различно естество - възложителят отговаря по отношение на увредения не
като причинител на вредата, за лични свои действия или бездействия, а
гарантиращо-обезпечително за увреждането от действия на прекия извършител, като
тези основания не са конкуриращи помежду си. Поради това алтернативно
съединяване на двете претенции е недопустимо. Следва да се има предвид, че двама
от ответниците по исковете по чл. 49 от ЗЗД, а именно
Служба „Военна полиция” и ГД „Изпълнение на наказанията”, не са възложители на
ответника И.И. по смисъла на посочената разпоредба,
тъй като те не са негови работодатели, поради което й евентуалната им
отговорност за причинените на ищеца вреди не е обусловена от отговорността на
прекия причинител. При това положение единственото възможно съединяване на
предявените искове по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД в случая е евентуалното такова, и
в този смисъл е била действителната процесуална моля на ищеца, в подкрепа на
което е направеното от процесуалния му представител в съдебно заседание на 06.10.2016
г. изявление, че привличането на посочените трима ответници
/тогава МВР, МО и МП/ е „ в случай, че бъде отхвърлен иска”.
По предявения срещу И.И.И. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди:
Ищецът по иск за непозволено
увреждане следва да докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, като вината се презумира.
В случая ищецът твърди, че претендираните от него неимуществени вреди са му причинени
от осъществено спрямо него от ответника И. при задържането му на 03.10.2013 г.
физическо посегателство чрез ритници по главата, гърба и тялото. Ответникът е
оспорил това твърдение с възражение, че не е участвал във фактическото
задържане на лицето, тъй като задачата му е била да обезпечава външния
периметър, и не е имал достъп и контакт
с него по време на операцията.
По делото е безспорно установено,
че ответникът И. *** е бил част от екипа на проведената на 03.10.2013 г.
специализирана полицейска операция по задържане на ищеца след обявено
общодържавно издирване за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда по
НОХД № 217/2011 г. на Военен съд – гр. С.. От събраните по делото доказателства
не се установява твърдението на ищеца, че ответникът И. му е нанесъл побой при
задържането му в дома му на посочената дата. За доказване на това твърдение на
ищеца са ангажирани гласни доказателства – показания на св. Р. С., за която по
безспорен начин от всички останали доказателства се установява, че се е
намирала в дома на ищеца по време на неговото задържане. Показанията на тази
свидетелка в частта им, в които тя твърди, че е видяла как ответникът И. в
апартамента на Д. го ритал в различни части на тялото, са опровергани от
останалите събрани по делото доказателства – показания на свидетелите В. и К. и
съдържащите се в преписката на ВОП по задържането на ищеца писмени
доказателства. От тези доказателства се установява, че специализираната
полицейска акция по задържането на Д. е била осъществена съвместно от служители
на Служба „Военна полиция” и ОДМВР- С., които съгласно утвърдения план са били
разделени на екипи. Тримата служители на ОДМВР – С. /ответникът И. и
свидетелите В. и К./ са имали за задача да подсигуряват т.нар. външен
периметър. Посочените свидетели еднозначно сочат в показанията си, че по време
на акцията те, както и ответникът, охранявали жилището отвън и не са влизали в
него. Фактическото задържане било осъществено от специализирания екип на Военна
полиция, а участващите в акцията служители на ОДМВР обслужвали периметъра около
адреса. Свидетелите сочат, че всеки от тримата служители на ОДМВ /един от които
е техния колега от РУП-С. И.И./ по време на акцията
по задържане стояли на различни места извън жилището, но имали видима връзка по
между си, и никой от тях не е видял И.И. да влиза в
жилището. Те видели Д. след като същият
бил изведен навън и качен на полицейския автомобил за отвеждане във Военна
полиция. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. и К., тъй като те
са логични, безпротиворечиви и напълно се подкрепят
от съдържащите се в преписката на ВОП докладни записки, справки за извършване
на специализираната полицейска операция и утвърдения РС „Военна полиция” план
за организиране и провеждане на специализирана полицейска операция между ОДМВР-С.
и РС „Военна полиция” – С. относно механизма на извършването й. По делото не са
налице други доказателства, които да установяват участие на ответника И. във
фактическото задържане на ищеца по време на проведената специализирана акция,
свързано със ограничаване на правото му на свободно придвижване, или какъвто и
да било физически контакт с ищеца по време на задържането или след неговото
извеждане до транспортирането му във Военна полиция. Както бе посочено,
показанията на св. Р. С., в които тя твърди, че именно ответникът е нанесъл
побой на ищеца вътре в жилището, съдът не кредитира, тъй като те са оборени от
горепосочените гласни и писмени доказателства. Показанията на тази свидетелка в
тяхната цялост съдът счита за тенденциозни и заинтересовани не само с оглед
близките й отношения с ищеца /самият процесуален представител на ищеца е
заявил, че Р. С. е приятелката му/, но и поради съдържащите с преписката данни,
че същата е била съпричастна с укриването на ищеца и именно нейните посещения
на адреса на ищеца са послужили като източник на данни за неговото
местонахождение и последвалото установяване и задържане на ищеца, както и
факта, че и тя самата е била задържана. Същевременно показанията на св. С.
относно възприетото от нея състояние на ищеца в затвора в период от около месец
/целия в кръв, рани, синини и подутини, включително и по крака/ не само че не
са подкрепени от никакви други доказателства, но и са опровергани от
съдържащите се в преписката медицински документи относно здравословното
състояние на ищеца непосредствено след задържането му /медицинско свидетелство,
обменна карта/, както и подписаната лично от ищеца декларация при постъпването
му мястото за лишаване от свобода, в които не се съдържат никакви данни за
наличие на травматични увреждания на ищеца. Съвсем отделен е въпросът как точно
свидетелката е възприела описаното от нея състояние на ищеца, при положение че
същият е бил задържан, а твърдението й,
че е виждала ищеца „по мрежата” не може да бъде източник на така
възпроизведените от нея факти.
По горните съображения съдът
намира, че ищецът не доказа при необходимото пълно и главно доказване на
твърдения от него факт за осъществено от ответника И. на 03.10.2013 г.
физическо посегателство, поради което не е налице деяние като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, и предявеният
от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен.
Неоснователен е и предявеният от
ищеца срещу ответника И. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Тези вреди според ищеца се изразяват в лишаване от ползите от собствените му
леки автомобили - BMV 320 D”, „Фолксватен Транспортер”
и „Форд Фокус, в резултат на
неправомерно им отнемане от ответника.
Установено е, че с постановената
присъда по НОХД № 217-П/2011 г. на Военен съд – гр. С., на подсъдимия И.Д. са
наложени кумулативно наказания „лишаване от свобода”, „глоба” и „конфискация на
част от имуществото”, а именно процесните три леки
автомобила, като наложеното наказание „конфискация„ е присъединено на основание
чл. 23, ал. 3 от НК към наложеното най-тежко наказание за престъпленията по чл.
252, ал. 2 и по чл. 209, ал. 2 от НК. На първо място, по делото не са налице
доказателства посочените леки автомобил да са били „отнети” от ищеца именно чрез фактически действия на
ответника И., нито за обстоятелствата, при които е извършено това „отнемане”.
Независимо от това, дори и да се приеме, че ответникът е извършил фактическото
отнемане на автомобилите, то това негово действие не е противоправно,
тъй като е извършено на законово основание – в изпълнение на влязла в сила
присъда, с която на ищеца е наложено наказание „конфискация на част от
имуществото” по чл. 44, ал. 1 от НК. Така наложеното наказание подлежи на
изпълнение наред с наложеното на подсъдимия най-тежко наказание по реда на чл.
23, ал. 3 от НК. След като процесните леки автомобили
са били отнети правомерно от ищеца, не е налице непозволено увреждане и същият
не може да претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в размера
на пропуснатите ползи от тези автомобили.
По предявените срещу Служба
„Военна полиция”, ОДМВР- С. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
искове по чл. 49 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Според чл. 49 от ЗЗД лицето,
което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя
е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже
наличието на противоправно действие или бездействие
на лице, на което ответникът е възложил определена работа, при или по повод
изпълнението й, както и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка
с това противоправно поведение.
От събраните по делото
доказателства не се установява наличие на неправомерни действия или бездействия
на длъжностни лица от структурата на посочените ответници-
юридически лица, по време на задържането на ищеца на 03.10.2013 г. Установено
е, че действията по задържане са били предприети от компетентните органи
законосъобразно при наличие на предвидените в ЗМВР предпоставки – ищецът е бил
обявен за издирване с цел задържане за привеждане в изпълнение на влязлата в
сила присъда, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода”. Не са
налице доказателства при фактическото задържане на ищеца да са били нарушени
или ограничени други негови права, освен ограничаване на правото му на свободно
придвижване. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът не се е
подчинил на разпорежданията на длъжностните лица и е оказал съпротива при
задържането му, което е наложило правото му на свободно придвижване да бъде
ограничено принудително. Не са налице доказателства по делото длъжностните
лица, участвали непосредствено в задържането на ищеца, да са извършили спрямо
него физическо насилие, което да надхвърля допустимата от закона физическа
принуда по чл. 85 от ЗМВР. Няма данни за проявен от тези длъжностни лица
физическа жестокост, унизително отношение или друг произвол, които да накърнят
достойнството му. Както бе посочено по-горе във връзка с иска по чл. 45 от ЗЗД,
твърдението на ищеца за нанесен му от служителя на ОДМВР – С. И.И. побой е недоказано по делото, тъй като този служител
изобщо не е имал пряк контакт с ищеца по време на неговото фактическо
задържане. При това положение твърдението на ищеца /изложено в уточнителна молба на процесуалния му представител от
04.06.2018 г./, че присъстващите служители на Служба „Военна полиция” са
бездействали и не са предотвратили побоя нанесен на ищеца от И.И., е несъстоятелно. Недоказано е и твърдението му, че в
Централния затвор, където ищецът е бил отведен след задържането му, му е била
отказана медицинска помощ. Установено е от съдържащите с преписката писмени
доказателства, че след постъпването му в затвора ищеца е бил прегледан от лекар
във връзка с оплакванията му от болки в корема и високо кръвно налягане, във
връзка с което му е предписано медикаментозно лечение. Същият е декларирал, че
не желае допълнителен медицински преглед.
С оглед на горното, предявените
от ищеца срещу ответника И.И. искове по чл. 45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и
предявените солидарно срещу ответниците Служба
„Военна полиция”, ОДМВР- С. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
искове по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото е
направените от ответниците искания за разноски,
ищецът следва да бъде осъден да им заплати направените разноски по делото,
както следва: на ответника И.И. сумата 1500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от ГПК; на
ответника държавата, представлявана от министъра на финансите сумата 450 лева
за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25,
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ за прекратяването на
производството по отношение на нея в частта по предявения иск за неимуществени
вреди; на всеки от ответниците ОДМВР- С., Служба
„Военна полиция” и ГД „Изпълнение на наказанията” по 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.И.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на физическо насилие,
унижение, злепоставяне и накърняване не доброто му име и авторитет, причинени
от действия на ответника в качеството му на полицейски служител, извършени при
фактическото задържане на ищеца на 03.10.2013 г. за привеждане в
изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД №217-П/2011 г. на Военен съд –
гр. С., както и за заплащане на сумата 100000 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползите от собствените му
леки автомобили - BMV 320 D”, „Фолксватен Транспортер”
и „Форд Фокус, в резултат на
неправомерно им отнемане с участието на ответника.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, солидарно срещу О.д.н.М.С. Служба
„Военна полиция” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 100000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания от осъществено физически насилие при задържането на ищеца на 03.10.2013 г. за привеждане в
изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД №217-П/2011 г. на Военен съд –
гр. С. и до 03.12.2013 г., както и психически страдания – стрес, уплаха,
унижение и злепоставяне, накърняване на доброто му име и авторитет.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по отношение на държавата, представлявана от министъра на финансите,
като недопустимо.
ОСЪЖДА И.Г.Д. да заплати на И.И.И. сумата 1500 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Г.Д. да заплати на
държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата 450 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Г.Д. да заплати на
Служба „Военна полиция” сумата 300 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Г.Д. да заплати н.О.д.н.М.
*** сумата 300 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Г.Д. да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” сумата 300 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: