№ 568
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900766 по описа за 2021 година
Пред Районен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.
№278834/11.11.2020г., по която е образувано гр.дело №14966/2020г.
Посредством нея са предявени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
гр.София против Е.. Р. Т. и А.. Н. Г. искове по чл.422,ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземания по Договор №2396607 от
29.08.2016г. за потребителски паричен кредит и поръчителство и по Договор
от 20.04.2018г. за цесия, представляващи: 1 частична главница от 7595,54лв.
за периода от 14.09.2017г. до 14.05.2020г., възнаградителна лихва от
3961,23лв. за периода от 14.09.2017г. до 20.04.2018г., обезщетение за забава
от 701,82лв. за периода от 15.09.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по ч.гр.дело №11205/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив за
посочените вземания.
Пред Районен съд-Пловдив е подадена и искова молба вх.
№278840/11.11.2020г., по която е образувано гр.дело №14970/2020г. С нея от
същия ищец срещу същите ответници са предявени главни искове по
чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземане по същите договори,
представляващо остатъка от главницата от 22067,06лв. за периода от
14.06.2020г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№11204/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив за посоченото вземане,
както и евентуални осъдителни искове. С Определение №261014 от
08.02.2021г. е върната исковата молба и е прекратено производството по
предявените спрямо поръчителя А.. Н. Г. установителен и осъдителен искове
и е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения
спрямо кредитополучателя Е.. Р. Т. евентуален осъдителен иск.
С Определение №263201 от 07.07.2021г. по първо образуваното гр.дело
№14966/2020г. на ПРС е присъединено на основание чл.213 от ГПК за общо
разглеждане производството по второто гр.дело №14970/2020г. на ПРС,
прекратена е преписката и делото е изпратено по компетентност на Окръжен
съд-Пловдив на основание чл.104,т.4 от ГПК. Съединяването на делата в
1
общо производство е мотивирано със задължителните указания по
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.дело №3/2016г. на ОСГТК
на ВКС, избягване на противоречиво произнасяне по предявените два
частични иска, с които е заявен пълният размер на главницата по договора за
кредит, и с постигането на бързина и процесуална икономия. Изпращането на
делото по подсъдност на окръжния съд като първа инстанция е мотивирано с
цената на иска за главницата, надхвърляща сумата от 25000лв. след
съединяването на делата, и акцесорния характер на останалите искове.
Пред Окръжен съд-Пловдив е образувано търг.дело №563/2021г. С
Определение №424 от 20.09.2021г. е постановено разделяне на основание
чл.210,ал.2 от ГПК на производството по служебно съединените от ПРС дела
– гр.дело №14966/2020г. и гр.дело №14970/2020г., изпращането им обратно
на родово компетентния Районен съд-Пловдив и прекратяване на
производството по делото. Разделянето на исковете е мотивирано с
различието на страните по двете дела, в едното от които участва и
поръчителят, с различието на вида на отговорността – солидарна и еднолична,
и с различните фактически твърдения относно настъпването на предсрочната
изискуемост – с връчване на исковата молба по първото дело и преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по второто,
при което съвместното им разглеждане би било затруднено, а цитираното от
районния съд Тълкувателно решение да е правна възможност с цел избягване
на противоречиво произнасяне по идентични дела по частични искове и/или
злоупотреба с процесуални права, но да не вменява задължение за
служебното им съединяване, като целите биха могли да бъдат постигнати
чрез спиране на производството по последващия частичен иск до влизане в
сила на решение по първоначално предявения и на основание чл.229,ал.1,т.4
от ГПК.
След връщане на делото пред Районен съд-Пловдив е образувано
гр.дело №16578/2021г. С постановеното по него Определение №8653 от
24.10.2021г. съдът е приел, че след като два частични иска се обединят за
общо разглеждане производството по втория по ред на образуване деловодно
се прекратява и деловодната преписка по този иск престава да съществува в
правния мир, поради което съдът не може впоследствие да раздели отново
двата иска съобразно старите им деловодни преписки, тъй като те вече не
съществуват и по тази причина определението на окръжния съд за
разделянето им е без правни последици, а след изпращането на делото на
районния съд е образувана само една нова преписка, което би усложнило
процесуално разглеждането на двата иска в рамките на едно и също съдебно
производство, и води до разглеждане на главен иск с цена над 25000лв.
Районният съд е повдигнал спор за подсъдност. В това производство
ПАС е приел, че, както определението по чл.213 от ГПК за съединяване на
делата за общо разглеждане на исковете по тях в едно производство, така и
определението по чл.210,ал.2 от ГПК за разделяне на исковете в отделни
производства, не подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност и
представляват стабилни съдебни актове, чиято правилност не може да бъде
преценявана, включително в настоящото производство. Постановеното от
2
окръжния съд разделяне на исковете не е породило присъщите му последици
на образуване на отделни производства по тях и по исковете и понастоящем
е налице едно общо производство, поради което и с оглед обстоятелството,
че, според чл.270,ал.4 от ГПК, решението на окръжния съд не може да бъде
обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд,
делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд-Пловдив като родово
компетентен да се произнесе по предявените искове.
След изпращането му на ПОС делото е образувано под настоящия
номер.
При така създалата се процесуална ситуация в свое определение от
02.11.2021г съдът е осъществил надлежно разделяне на исковете предвид
невъзможността за съвместното им разглеждане освен по изложените вече и
по следните съображения:
Исковете не са осъдителни, а установителни. Те са предявени по реда на
чл. 422 ГПК със самостоятелно заявление, въз основа на което е издадена
отделна заповед за изпълнение в отделно заповедно производство. Върху
всяко вземане е поискано и признато със заповедта за изпълнение вземане за
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението до окончателното плащане. Всеки иск се счита заведен в отделен
момент, в съответствие с чл. 422 ГПК, с всички произтичащи от това
последици.
При евентуално уважаване на иск по чл. 422 ГПК изпълнителен титул
ще бъде не решението на исковия съд, с което вземането на ищеца се
признава за установено, а влязлата в сила заповед за изпълнение - чл. 416
ГПК. Поради това по обединеното дело съдът ще дължи самостоятелно
произнасяне по отделните искове с два самостоятелни диспозитива, като при
произнасянето по всеки иск свърже вземането за всяка сума със съответната
заповед за изпълнение и заповедно производство, за да може заповедта за
изпълнение да послужи като годен изпълнителен титул. Само по този начин
заповедта за изпълнение може да се стабилизира и да послужи за
изпълнително основание. Това на фона на казаното вече, че от една страна,
ответници по първото дело пред ПРС са солидарно отговорните длъжници –
кредитополучател и поръчител, а по второто - производството спрямо
поръчителя е прекратено, като ответник е само кредитополучателя, като
същевременно по двете дела са изложени различни фактически твърдения,
които правят невъзможно постановяването на общ диспозитив в един съдебен
акт, както по отношение на вземанията, така и по отношение на страните,
които са различни, различен е и видът на отговорността – в първия случай
солидарна, във втория еднолична; по първото дело се твърди, че
предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на исковата молба, т.е.
предмет на разглеждане и произнасяне ще са падежиралите вноски в хода на
процеса, докато по второто дело се твърди нещо различно – че предсрочната
изискуемост е настъпила в период, предхождащ датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /на 03.05.2019г. съобразно
уточняваща молба от 30.12.2020г. на л. 63/, което на практика променя вида и
размера на търсените само от единия ответник суми, очевидно е, за
3
настоящия съд е налице затруднение, дори невъзможност, за разглеждането и
произнасянето по всички искове в едно производство с един съдебен акт.
Затова производството по двете групи искове е разделено, като под
настоящия номер са останали за разглеждане исковете, предявени от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София против Е.. Р. Т. и А.. Н. Г.
искове по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания по
Договор №2396607 от 29.08.2016г. за потребителски паричен кредит и
поръчителство и по Договор от 20.04.2018г. за цесия, представляващи:
частична главница от 7595,54лв. за периода от 14.09.2017г. до 14.05.2020г.,
възнаградителна лихва от 3961,23лв. за периода от 14.09.2017г. до
20.04.2018г., обезщетение за забава от 701,82лв. за периода от 15.09.2017г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.дело №11205/2020г. по описа
на Районен съд-Пловдив за посочените вземания.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с
цена на иска над 25 000 лева са подсъдни на окръжния съд като първа
инстанция, съответно съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни
всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на
окръжния съд като първа инстанция.
В случая цената на всеки от предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
е под 25 000 лв, като същевременно не е налице изключението по чл. 104 т. 6
ГПК, доколкото с исковата молба не е предявен иск, подсъден на окръжен
съд.
Затова компетентен да разгледа претенцията е районният съд.
На основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, производството пред ОС - Пловдив
следва да се прекрати, а делото - изпрати на надлежния съд: Районен съд –
Пловдив.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ИЗПРАЩА делото на надлежния съд: Районен съд - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС -
Пловдив в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4