Определение по дело №945/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2010 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20091200500945
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

92

25.03.2008 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.27

Година

2008

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Мария Дановска Кирил Димов

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно частно наказателно дело

номер

20085100600088

по описа за

2008

година

и на основание НПК:

Производството е по реда на чл. 243, ал.7, във вр. с ал.6 от НПК и е образувано по жалба на Ангел Парасков Симеонов от гр. Пловдив против Определение № 19/25.01.2008 година по ч.н.д. № 103/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено постановление от 11.01.2008 година за частично прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура- Кърджали по досъдебно производство № 480/2007 година по описа на РПУ- Кърджали.

Жалбодателят заявява, че не се чувства виновен. Не излага съображения за обжалване на първоинстанционното определение.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното определение, приема за установено:

Въззивната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение е правилно и при постановяването му не е допусната необоснованост или нарушение на закона. От фактическа страна по делото е установено, че на 13.07.2007 година, в 02.36 часа, св. Гинка Илиева- мед. сестра в ЦСМП- Кърджали, приела телефонно обаждане от мобилен номер 0884 947 438. Обаждането било от мъж, който съобщил за дете с имена Стоян Симеонов с висока температура, адрес за посещение и телефон за контакт – 0884 796 064. Казал също така, че ще чака екипа пред бл. 56, вх. „Б” в кв. „Възрожденци” на гр. Кърджали. За съобщения адрес тръгнал дежурен екип на ЦСМП - Кърджали в състав със свидетелите Шенай Вехби от гр.Кърджали- фелдшер и Ремзи Осман - шофьор. Пред съобщения жилищен блок 56, двамата установили, че не ги чака никой, след което установили, че във вх. „Б” няма апартамент № 4. Свързали се по радиостанцията със св. Илиева и обяснили, че пред блока не ги чака никой, както и че няма апартамент с такъв номер. Св. Илиева се свързала с мобилен абонатен телефонен номер 0884 796 064, при което този път се обадила жена, неустановена по делото, която й заявила, че не се е обаждала, че детето й не се нуждаело от помощ и че най-вероятно се е обадил съпруга й, който бил пиян и не трябвало да му се обръща внимание. След този разговор св. Илиева се свързала с телефонен номер 0884 947 438, като от другата страна на телефонната линия се обадил отново същия мъжки глас, с когото разговаряла при получаване на повикването за помощ в 02.36 часа. На въпроса на св. Илиева защо е подал фалшив сигнал за помощ, мъжът отговорил, че искал да провери за колко време медицинският екип щял да пристигне на мястото на повикването. В хода на разследването било установено лицето, ползващо мобилен телефонен номер 0884 796 064, а именно Ангел Парасков Симеонов от гр.Кърджали. В обясненията си като обвиняем от 15.11.2007 година, обв. Симеонов обяснява, че се обадил на Бърза помощ, защото детето било много зле.

При тези данни по делото, изводът на прокурора за прекратяване на наказателното производство срещу обв. Симеонов по чл. 326 от НК, че въз основа на събраните доказателства не можел да се направи несъмнен извод, че обвиняемият е лицето, подало невярно повикване до ЦСМП- Кърджали, е необоснован. В тази връзка, буди недоумение заключението на прокурора, че от обясненията на обв. Симеонов не се установявали факти, сочещи към категоричен и обоснован извод, че той е лицето, подало невярно повикване. Това е така, тъй като от една страна същият е заявил: „като си тръгвах реших да се обадя на Бърза помощ, тъй като детето бе много зле и звъннах, като им съобщих за болното дете”, а от друга страна- проведеният разпит е повърхностен, формален и на обвиняемия не са били поставени въпроси, свързани с основния предмет на доказване. Така, при обяснения от страна на обвиняемия, че се е обадил в Бърза помощ, същият не е питан за часа на позвъняването; за телефонния номер, от който се е обадил; в присъствието на св. Георгиева ли е станало това. Не са му зададени въпроси за изясняване какви телефонни номера използва; след обаждането му в ЦСМП-Кърджали и преди това, ползвани ли са от друго лице. Същото е положението с разпита на свидетелката Станислава Георгиева Георгиева, при който дознателят се е задоволил с отговора й, че не знае своя и на обвиняемия телефонни номера, без да прояви необходимата процесуална активност в тази насока; както и без да използва всички процесуални доказателствени средства за отстраняване на очевидните противоречия в обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелката. Изясняването на тези обстоятелства се е налагало с оглед съпоставянето им с другите данни по делото относно часа на приемане на обаждането в ЦСМП и регистрирания телефонен номер. Ето защо, правилно от първоинстанционния съд е посочено, че разследването по делото не е проведено всестранно и пълно. По делото Ýе са положени необходимите процесуални усилия с цел установяване изходящ/входящ разговор с ЦСМП-Кърджали от/с телефоните на обвиняемия, евентуално времето на провеждането им. Не е установено също така обстоятелството дали св. Станислава Георгиева е същото лице, с което св. Илиева е разговаряла след като се е установило, че позвъняването е невярно.

От друга страна, следва да се посочи, че фактът, че телефонът, от който е получено обаждането в ЦСМП е бил на обв. Симеонов, при липса на доказателства, че е бил в друго лице в инкриминираната нощ, подкрепен от самопризнанието на обвиняемия и показанията на св. Георгиева в тази посока, съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства, обосновават достатъчно ясен и несъмнен извод за авторството на деянието по чл. 326 от НК. Изключително в правомощията на прокуратурата е да повдига обвинение и да прави преценка срещу кои лица да провежда наказателно преследване, поради което тази субективна преценка следва да почива на обективен анализ на доказателствените материали, и да се основава единствено на закона и доказателствата по делото, събрани въз основа на всестранно, обективно и пълно разследване.

Ето защо обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 19/25.01.2008 година по ч.н.д. № 103/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.