РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 1771

 

гр. Пловдив, 18 октомври 2022 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КНАД № 1575 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от А.Е.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат К., против Решение № 40/12.04.2022 г. на Асеновградския районен съд, постановено по АНД № 28/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 3434706 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движени по пътищата /ЗДвП/, е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Асеновградски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски от първоинстанционното и настоящото производство.        

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.Е.А., срещу Електронен фиш серия К № 3434706 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 01.03.2019 г. в 20:53 ч., в гр. Асеновград, бул. „България“ до № 78, посока на движение на контролираните „МПС“ от юг към север, при максимално разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с автоматизирано техническо средство ТFR-1М № 566, движението на МПС лек автомобил МЕРЦЕДЕС Е 220 ЦДИ, с рег. № РВ****ТТ, със скорост от 91 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 41 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето А.Е.А., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г., Протокол за използване на АТСС № 239р-5213/01.03.2019 г., Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М № 7-33-17/26.10.2017 г. и Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М № 7-33-18/05.10.2018 г. 

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Асеновград е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства  безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 от .

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, а именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател относно неправилното определяне на субект на административното наказание. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно цитираната норма предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, какъвто е настоящия случай. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В тази връзка, в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, изрично е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Ако не стори това, именно той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш. Впрочем по делото дори не се твърди А. да е предоставил собственото си моторно превозно средство на друго лице в деня, когато е установено процесното административно нарушени.

Относно възражението за редовността на връчването на ЕФ, достатъчно е да се посочи, че това обстоятелство би имало значение единствено при преценката на съда за срочното подаване на жалбата, съответно на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая обаче, жалбата е подадена в предвидения от закона срок, а както вече бе казано, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подадена от страна на жалбоподателя, което изключва необходимостта от обсъждане на наведените в тази насока възражения.

11. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 12.04.2022 год. на Асеновградски районен съд, ІV наказателен състав, постановено по АНД № 28 по описа на същия съд за 2022 год.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.