№ 246
гр. С 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ААЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №42-0001246/13.05.2021 г. на директора
на РД "Автомобилна администрация” гр.С на „ФИРМА, с ЕИК ХХХ
представлявано от ДД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
на основание чл.99 пр.4 ЗАвП за извършено административно нарушение
по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
дружеството, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на същото –
допуснати процесуални нарушения, тъй като актосъставителят не е очевидец
на нарушението, липсва посочено разрешение като номер, валидност и т.н.,
твърди се също, че въпросното разрешително надлежно е изпратено до
въззиваемата страна с куриер, като „копие от издадената разписка за това ще
бъде представена в съдебно заседание.”. Постъпили са писмени бележки от
дружеството-жалбоподател, в които се излагат допълнителни съображения за
незаконосъобразност и се представя незаверено копие от разписка /л.43 от
делото/. Предлага на съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно.
Редовно призован жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител в с.з.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. Взема становище, /л.2 от делото/, че подадената
1
жалба е неоснователна и предлага на съда да потвърди НП.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С писмо с peг. №11-36-32/05.03.2021 г. и приложена към него справка за
старите невърнати разрешителни до началниците на ОО "АА" в страната,
била изпратена справка за неотчетените в срок разрешителни с указание да се
предприемат действия по компетентност за санкциониране на нарушителите.
С оглед на същото, свидетелят ДГС на длъжност инспектор към РД
"АА" - С извършил проверка на издаденото разрешително на „ФИРМА.
На дата 15.04.2021 г. свидетелят констатирал, че дружеството
притежаващо лиценз на Общността №16331, валиден до 24.10.2026 г. за
извършване на международен превоз на товари, като - превозвачът не е отчел
пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или БОП
разрешително №1496 (2020-Косово) за превоз на товари в трета страна по
реда на Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, в срок до 01.03.2021 г.
Разрешителното е получено с резервационен талон с код 95SM8395 на
09.07.2020 г. /л.12 от делото/.
Свидетелят ДГС приел, че дружеството е извършило нарушение по
смисъла на нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари и съставил АУАН
№288589/15.04.2021 г. АУАН бил надлежно връчен на управителя на
дружеството - ДД
Няма данни жлбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от възможността,
предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган приел фактическата обстановка установена с АУАН
и издал обжалваното наказателно постановление.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ал. 1
ЗАНН, като липсва каквато и да е неяснота или противоречие в съдържанието
им.
Следва да се посочи, че нарушението е открито и нарушителят е
установен в момента на получаване на приключване на проверката от страна
на свидетеля ДГС.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
липса на пълно и ясно описание на нарушението в АУАН и НП, поради липса
на посочване на дата на издаване на разрешителното и описание на МПС, за
което е издадено. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от Наредба
№11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията при направена заявка за
разрешително за международен превоз от съответния превозвач, същото се
потвърждава от ИА "АА", като се удостоверява чрез "резервация на
разрешителни". Съответното резервирано разрешително се получава в ГКПП
по реда на чл. 21 от Наредбата. Видно от изложеното, разрешителните за
международен превоз на пътници и товари нямат дата на издаване, но са
меродавни датата на "резервацията за разрешително" и датата на
получаването му на ГКПП. Тези факти са ясно и недусмислено описани в
АУАН и обжалваното НП, а именно, че процесното разрешително е получено
с резервационен талон с код 95SM8395 на 09.07.2020 г., валиден до 24 часа
на 12.07.2020 г. /л.12 от делото/ и е получено на ГКПП-Калотина на
09.07.2020 г.
С оглед на това в АУАН и НП са посочени всички индивидуализиращи
белези на процесното разрешително – номер, датата на получаването му
маршрут на МПС-во, за което се отнася и съдът намира, че това е напълно
достатъчно за пълното описание на нарушението, дори без посочване на
МПС, за което е издадено разрешителното. В този смисъл ирелевантно е и
3
посочване на останалите елементи от съдържанието на процесното
разрешително като маса на транспортното средство, максимална
товароносимост и др. С оглед на изложените съображения съдът намира
релевираните възражения от страна на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставане на АУАН и
издаване на НП за неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че не е посочена датата на
извършване на нарушението, тъй като и в АУАН и НП е отразено коректно,
че процесното разрешително не е отчетено в срок до -1.03.2021 г., като
именно това е датата на извършване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадените
разрешителни се отчитат до 1 март на следващата календарна година, поради
което и издаденото разрешително през 2020 г. е следвало да се отчете до
01.03.2021 г., като нарушението е извършено на следващия ден след изтичане
на законоустановения срок, а именно – 02.03.2021 г. По отношение на
останалите описани в АУАН и НП дати е ясно посочено, че същите касаят
датата на валидност за резервационния талон и на получаване на самото
разрешително, но същите не обуславят неяснота по какъвто и да било начин.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля ДГС, заверено копие от Разрешително
№1496; заверено копие от талон с код 95SM8395 на 09.07.2020 г., заверено
копие от Справка за стари и невърнати разрешителни към 04.03.2021 г,
заповеди за компетентност. Съдът кредитира и останалите писмени
доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по
делото.
Съдът намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
Стоев, който освен актосъставител е и свидетел по установяване на
нарушението, доколкото именно той е извършил проверка на
4
жалбоподателят-ЮЛ и възраженията в жалбата, че същият не е очевидец на
нарушението са изцяло неоснователни.
От обективна страна се установи, че жалбоподателят-ЮЛ е следвало да
отчете до 01.03.2021 г. издаденото му разрешително №1496 (2020-Косово) за
превоз на товари в трета страна. Като не е отчел издаденото му разрешително
до 01.03.2021 г., включително, дружеството е осъществило от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 25 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
Жалбоподателят е представил по делото разписка от 17.02.2021 г. /л.43/,
като в същата е посочено, че е изпратено от управителя Димитров документ
№1496. Дори да се приеме, че е изпратено за отчет именно процесното
разрешително, то липсват представени доказателства, че същото надлежно е
получено от въззиваемата страна, тъй като липсва подобно отбелязване в
разписката.
В този смисъл, съдът приема, че не бяха представени доказателства от
страна на жалбоподателя, които да оборват установената по делото
фактическа обстановка.
В разпоредбата на чл. 83 ал. 1 ЗАНН е предвидена обективна,
безвиновна отговорност за юридическите лица и еднолични търговци, поради
което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното
административно нарушение.
За така извършеното административно нарушение законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 99 ЗАВП налагане на имуществена санкция в
размер на 2 000 лв., като наказващият орган е индвидуализирал наказанието
именно в този размер.
Съдът счита, че не е налице "маловажен" случай на извършеното
административно нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 93 т. 9 НК.
Посоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от този вид. В този смисъл следва да се отбележи, че с посоченото
административно нарушение са увредени обществените отношения, свързани
с отчитане на издадени разрешителни за извършване на превоз на пътници и
товари, в степен, която налага санкциониране на нарушителя.
5
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно наказващият орган
не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за извършеното
административно нарушение по чл. 25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г.,
доколкото последното не представлява маловажен случай.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното НП да се потвърди като
законосъобразно и обосновано
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №42-0001246/13.05.2021 г.
на директора на РД "Автомобилна администрация” гр.С с което на „ФИРМА,
с ЕИК ХХХ представлявано от ДД е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лв. на основание чл.99 пр.4 ЗАвП за извършено административно
нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6