Р
Е Ш Е
Н И Е № 762
гр.Хасково, 28.12.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и девети ноември
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
В. ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 633 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, Район „Слатина“, бул.“Ситняково“ № 23, ет.6, против В.А.П.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.99 от ЗЗД - за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение възоснова
на документ по чл. 417 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на
30.12.2015г. между «Банка Пиреос България» АД /предишно наименование «Евробанк»
АД и «Пиреос Евробанк» АД/ и «Мост Финанс Мениджмънт» АД бил подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Вземането по Договор за
предоставяне на кредит-овърдрафт № 415-едк/01.10.2003г. по разплащателна
картова сметка № **********, сключен между ответницата и «Банка Пиреос
България» АД /предишно име «Евробанк» АД/ било прехвърлено с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.12.2015г. и включено в
Приложение № 1 към него. В правата на нов кредитор по описаното вземане встъпил
ищецът «Мост Финанс Мениджмънт» АД, което обосновавало правния му интерес от
предявяване на настоящия иск. Посочва се още в исковата молба, че на
01.06.2011г. «Банка Пиреос България» АД депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение възоснова на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу
ответницата по делото, за допускане на незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист за сумите 1261.81 лева – главница по Договор за предоставяне
на кредит-овърдраф № 415-едк/01.10.2003г. по разплащателна картова сметка №
********** и 404.73 лева – просрочена лихва на основание чл.10 от Договора,
начислена за периода от 04.04.2008г. до 16.06.2011г. и 404.73 лева – лихва за
периода от 04.04.2008г. до 16.06.2011г., както и направените по делото
разноски. Образувано било Ч.гр.д. № 1971/2011г. по описа на Районен съд-Хасково,
като били издадени изпълнителен лист от 22.06.2011г. и Заповед за незабавно
изпълнение № 1247/21.06.2011г. Било образувано изпълнително дело № 5887/2011г.
при ЧСИ № 838, преобразувано при ЧСИ Н. К. под № 43/2017г. По изпълнителното
дело не били постъпвали погашения. Длъжникът възразил писмено срещу заповедта
за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия установителен иск. Твърди се също в исковата молба, че по силата и
при условията на Договор за предоставяне на кредит-овърдрафт №
415-едк/01.10.2003г. по разплащателна картова сметка № ********** «Банка Пиреос
България» АД предоставила на ответницата в настоящия процес кредит-овърдрафт
при кредитен лимит в размер на 2000 лева, което било до четири нетни месечни
трудови възнаграждения или 1/3 от декларирания годишен доход, по начина, указан
в съответния закон /към тази дата по чл.41 от ЗОДФЛ/, но не повече от 4000
лева. Кредитът-овърдрафт можел да се усвоява по начините, уговорени в Раздел III от договора. Длъжникът не изпълнявал договорните си
задължения за погасяване на дължимите суми, поради което и на основание чл.25
от Договора, банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като изпратила покана и обявила цялото задължение на ответницата за
незабавно изискуемо и дължимо на 04.04.2008г. – началната дата и на
просрочените лихви. След сключване на договора за цесия на 30.12.2015г. и
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД /във връзка с чл.5.5 от Договора за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия// цедентът „Банка Пиреос България“ АД
надлежно изпратила на длъжника уведомление за извършената цесия чрез цесионера
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД /подписано съвместно от цедент и цесионер/, с което
длъжникът следвало да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
Уведомлението било изпратено на постоянния и настоящ адрес на длъжника, но не
било получено. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отоншение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 1261.81 лева, /предявена като частичен иск само за главницата по
издадената заповед за изпълнение/, за която сума е издадена Заповед № 1247/21.06.2011г. по
чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1971/2011г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата В.А.П. подава отговор, в който взема становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Прави се и възражение за погасяване на вземането по
давност за периода от 01.10.2005г. 02.10.2010г., доколкото в този период нямало
извършени действия по чл.116 от ЗЗД, които да водят до извод за прекъсване на
погасителната давност. Първото действие, което можело да се квалифицира като
действие, прекъсващо давността за вземането, било депозираното от банката
Заявление по чл.417 от ГПК на 01.06.2011г., при вече настъпила давност по
чл.110 от ЗЗД. Освен посоченото, счита, че и след образуване на изпълнително
дело № 5887/2011г. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, била настъпила
предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна давност, като се излагат твърдения в
тази насока. Поради изложеното, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
погасен по давност, като й се присъдят направените по делото разноски. В
съдебно заседание се поддържа подадения отговор.
Третото лице-помагач „Банка
Пиреос България“ АД не изразява становище по съществото на спора. В постъпилата
молба преди първото по делото съдебно заседание единствено се изразяват
съображения относно разноските по делото и тяхната дължимост от страните.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената
преписка по Ч.гр.д. № 1971/2011г. по описа на Районен съд-Хасково /делото е
унищожено с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение от 24.03.2017г. на комисия при Районен съд-Хасково/, „Банка Пиреос
България“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК срещу ответницата в
настоящото производство. Подаденото заяление е било уважено, като съдът е
приел, че представеният документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от сметка
на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане в полза на заявителя. Била е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ от
21.06.2011г., с която е разпоредено длъжникът В.А.П. да заплати на кредитора
„Банка Пиреос България“ АД-гр.София сумата от 1261.81 лева – главница; 404.73
лева – лихва за периода от 04.04.2008г. до 16.06.2011г.; 404.73 лева –
наказателна лихва за периода от 04.04.2008г. до 16.06.2011г., ведно със
законната лихва от 17.06.2011г., както и направените по делото разноски в
размер на 41.43 лева за държавна такса и 50 лева – адвокатско възнаграждение.
Бил е издаден и изпълнителен лист за присъдените суми на 22.06.2011г.
След
издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист банката-кредитор е
прехвърлила вземането си срещу длъжника на 30.12.2015г. с Договор за прехвърляне на вземания на „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД – ищецът по делото.
При тези данни по делото,
съдът намира, че следва да прекрати производството по предявения установителен
иск поради недопустимост на същия. По въпроса за процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422, ал.1 от ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване
на заповедта за изпълнение кои са легитимираните страни в производството, в
т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК приема, че при частно правоприемство
на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване
на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл.422, ал.1
от ГПК е и цесионерът при спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК и това е
общият принцип, от който обаче следва да се направи следното уточнение. Съгласно
т.4г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл.417, т.2 от ГПК, при
която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение възоснова
на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора /банка, държавно
учреждение,община/, то и неговият правоприемник - универсален или частен,
трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение възоснова на издадения в полза на праводателя му документ. Противното
би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за изпълнение в
полза на субекти, извън изрично посочените в него, за които законодателят е
предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията си. Тъй като
производството по чл.422, ал.1 от ГПК е продължение на заповедното производство
и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато
вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото Тълкувателно
решение изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се
приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК, когато заявителят е
цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист. Именно поради това, тъй като в настоящия случай
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 21.06.2011г. срещу длъжника В.А.П. е
издадена на „Банка Пиреос България“ АД на основание чл.417, т.2 от ГПК, то при
частно правоприемство на този заявител, основано на договор за цесия, настъпило
след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът „Мост Финанс Мениджмънт“
АД, който няма качеството банка, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда на чл.422, ал.1 от ГПК /в този смисъл Решение №1 от 01.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3228/2015г.,
второ търговско отделение/. Недопустимостта на предявения установителен иск произтича
от липсата на активна процесуална легитимация за „Мост Финанс Мениджмънт“ АД за
предявяване на специалния установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, тъй като,
независимо от частното правоприемство на заявителя по Ч.гр.д. № 1971/2011г. - „Банка
Пиреос България“ АД, основано на договор за прехвърляне на вземания от 30.12.2015г., настъпило след издаване на
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК на 21.06.2011г., това дружество, като
цесионер, няма качеството банка. При този изход на делото, ще следва да бъдат обезсилени
издадената по Ч.гр.д. № 1971/2011г. по
описа на Районен съд-Хасково Заповед за изпълнение на парично задължение
възоснова на документ по чл.417 от ГПК, както и издадения по същото дело
изпълнителен лист в частта на главницата в размер на 1261.81 лева, доколкото
единствено главницата е предмет на настоящия установителен иск. Обезсилването
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в посочената част ще следва да
се постанови едновременно с прекратяването на производството по предявения иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Следва ищецът да заплати на
ответницата направените по делото разноски в размер на 450 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат.
По отношение на сумата от 404.73 лева
– лихва за периода от 04.04.2008г. до 16.06.2011г. и сумата в размер на 404.73
лева – наказателна лихва за периода от 04.04.2008г. до 16.06.2011г. по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по
чл.417 от ГПК от 21.06.2011г. по Ч.гр.д. № 1971/2011г. по описа на Районен
съд-Хасково, предвид направеното възражение от длъжника В.А.П. и непредставяне
от заявителя на доказателства за предявен иск за установяване дължимостта на
тези суми, следва след влизане на настоящото решение в сила, да се докладва
делото на заповедния съд за произнасяне по издадената заповед за изпълнение в
частта на посочените лихви.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 633/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, поради недопустимост на
предявения от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.София, Район „Слатина“, бул.“Ситняково“ № 23, ет.6 против В.А.П.,
ЕГН **********,***, при участие на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Банка Пиреос България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Младост“,
бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.99 от ЗЗД,
за признаване за установено по отношение на В.А.П., ЕГН **********, че дължи на
„МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, сумата от 1261.81 лева по Заповед от 21.06.2011г.
по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1971/2011г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение
на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК от 21.06.2011г. и Изпълнителен
лист от 22.06.2011г., издадени по Ч.гр.д. № 1971/2011г. по описа на Районен съд-Хасково,
в частта на сумата от 1261.81 лева – главница.
ОСЪЖДА
„МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район „Слатина“, бул.“Ситняково“ № 23, ет.6, да заплати
на В.А.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 450
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.