№ 296
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Г. В.
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1 вр. с чл.20, ал.1 – 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
С Решение № 114 от 26.04.2023 г. по ЧНД № 320/2023 г., Окръжен съд –
Благоевград, 3 н.с., е признал Решение № ВН-GS/03/216000054779/21 от
17.12.2021 г., влязло в сила на 06.01.2022 г., постановено от
Bezirkshaupmannschaft Gussing – Австрия, с което на лицето И. Г., ЕГН
**********, роден на ******** г. в Република Северна Македония, с
македонско и българско гражданство, с постоянен адрес гр.***, ул. „***“ №
***, вх. „***“, ет.1, ап.1, е наложена финансова санкция в размер на 90 евро, с
левова равностойност 176 лева.
Против решението е постъпила жалба от адв.Н. Г., служебен защитник
на И. Г. (в първоинстанционното производство), с оплаквания за
незаконосъобразност. В нея се твърди, че по делото не са събрани
категорични доказателства за постоянен адрес на санкционираното лице в
Република България, че представеното удостоверение е непълно и не отговаря
на изискванията на ЗПИИАКОРНФС, че набавените по делото документи не
съдържат данни, покриващи критериите за местоживеене или обичайно
местопребиваване по см. на чл.30, ал.3 от същия закон, тоест, че не са налице
положителни предпоставки за признаване на чуждестранния акт. В този
смисъл, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
1
друго, с което да се откаже признаване на акта за налагане на финансовата
санкция.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на
Апелативна прокуратура – София, изразява становище за обоснованост и
законосъобразност на оспорвания съдебен акт и предлага същият да бъде
потвърден, а жалбата – оставена без уважение.
Санкционираното лице И. Г., не се явява в производството по въззивно
обжалване и не може да бъде намерен, за да бъде призован. Процедурата за
него и пред двете съдебни инстанции се е развила в хипотезата на чл.16, ал.3
от ЗПИИАКОРНФС. Назначеният му от апелативния съд служебен защитник
адв.Ч. Н., се солидаризира с оплакванията в жалбата и моли при отчитането
им, атакуваното решение да бъде отменено.
Апелативен съд – София, като се запозна с жалбата, с доводите и
възраженията на страните по нея, с както и с материалите по делото, намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Производството по делото пред Окръжен съд – Благоевград е било
образувано по постъпило Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на
Съвета на ЕС, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, спрямо И. Г., български и македонски гражданин. За да
уважи претенцията, заложена в удостоверението и за да признае влязло в сила
решение на австрийските компетентни власти за налагане на финансова
санкция в размер на 90 евро, с левова равностойност 176 лева, за извършено
от Г. нарушение на правилата за движение, регламентирани с австрийския
правилник за движение по пътищата, първата инстанция, подробно
аргументирано се е произнесла, че са налице всички предпоставки на чл.30 от
ЗПИИАКОРНФС. Деянието, за което е наложена финансовата санкция –
превишаване на максимално разрешената скорост за населено място, на
територията на издаващата държава (с 22 км/ч над допустимата от 50 км/ч)
съставлява поведение, нарушаващо правилата за движение, за което двойна
наказуемост не се изисква, но независимо от това, то съставлява
административно нарушение и по българското законодателство. Изпълнено е
и другото положително условие – лицето да притежава имущество, да
получава доходи или да има местоживеене или обичайно местопребиваване
на територията на Република България. Наведените в тази връзка възражения
в жалбата за отсъствие на категорични доказателства за местоживеене или
местопребиваване, предвид неоткриването на Г. на адреса, апелативният съд
преценява за несъстоятелни. По делото е безспорно установено, чрез
изисканата в първоинстанционното производство справка НБД „Население“,
че И. Г. е с регистриран постоянен адрес в Република България
(гр.Благоевград, ул. „***“ 34), която регистрация се извършва по волята на
гражданина и именно чрез нея се урежда комуникацията му с властите, а
освен това, на негово име, у нас има регистрирано и еднолично търговско
2
дружество с ограничена отговорност (за което е приложена и справка от
АВ/ТР). Неоткриване на санкционирания на постоянния му адрес, поради
задгранични пътувания (установени за Г. във въззивното производство) или
други причини, не е равнозначно на липса на местоживеене в страната.
Правилно е преценено от Окръжен съд – Благоевград освен това, че
удостоверението по чл.4 от специалния закон е попълнено надлежно и
съдържа необходимата за признаването информация, като развитите в
жалбата възражения в този аспект (за непълнота на документа и за отсъствие
в отделни негови части на надлежен превод на български език), са
неоснователни и чисто обструктивни. Цялата значима информация в
удостоверението е преведена на български език, като с изписване на латиница
са останали единствено наименованието на конкретната извънсъдебна
служба, постановила санкционирането, буквеното съкращение в номера на
воденото при нея дело и адреса за електронна кореспонденция, които не биха
могли да се представят с аналози на български език и се запазват в автентичен
вид. Наред с това не е налице и разминаване между удостоверението и
приложения към него документ, удовлетворяващ критериите на решение за
налагане на финансова санкция по чл.3 от ЗПИИАКОРНФС (удостоверяващ
извършеното нарушение, наложената глоба и информирането на нарушителя
за начина на нейното заплащане, както и за условията и реда за нейното
обжалване).
Резонно е счетено от проверявана инстанция също, че не се разкриват
основания за отказ за признаване по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, като
твърдението във въззивната жалба, че такова основание е налично, съобразно
чл.35, т.1, пр.2 от специалния закон, поради непълнота на удостоверението и
несъответствие с придружаващите го документи, по горните аргументи няма
как да бъде споделено. Решението за налагането на финансовата санкция е
влязло в сила на 06.01.2022 г., като в удостоверението е посочено, че
давността за изпълнението му в Австрия би изтекла на 06.01.2025 г., тоест
изпълнението му не е погасено по давност в издаващата държава, нито у нас,
съобразно чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Санкционираното лице е
административнонаказателно отговорно, няма данни за същото деяние да е
постановено и приведено решение за налагане на финансова санкция в
Република България или друга държава, различна от издаващата,
нарушението е извършено точно на територията на издаващата държава,
глобата не попада под минималната стойност, за която се извършва
признаване и е осъществено уведомяване по чл.35, т.9 от ЗПИИАКОРНФС,
съгласно законодателството на издаващата държава.
Предвид изложеното, оспореният с жалбата краен първоинстанционен
акт следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение.
Ето защо, Апелативен съд – София, НО, 11 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114 от 26.04.2023 г. по ЧНД № 320/2023
3
г. на Окръжен съд – Благоевград, 3 н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4