РЕШЕНИЕ
№ 2177
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330101033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД е предявил против
П. Д. Д. установителен иск по реда на чл.422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание
чл.500, ал.2 КЗ за заплащане на сумата от 458, 20 лв., представляваща изплатено от ищеца в
полза на С. И. Ф. застрахователно обезщетение, която сума е дължима от ответника –
делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – ***
г. е управлявал лек автомобил „БМВ”, модел „***“ с peг. № *** без да има необходимата за
това правоспособност, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на *** г., около *** часа, в гр. П., по бул. „***“ се е движил лек
автомобил „БМВ”, модел „***“ с peг. №***, управляван от П. Д. Д., без да има
необходимата за това правоспособност, като движейки се с несъобразена скорост и без да
спазва необходимата дистанция, реализира ПТП, като удря движещия се пред него лек
автомобил „Ауди“, модел „**“ с рег.№***, управляван от Н. Г., който от своя страна в
ударил движещия се пред него лек автомобил „Опел“, модел „***“, с рег.№ ***,
управлявано от С. Я. който пък се удря в намиращото се най-отпред МПС „Рено“, модел
„***“, с рег.№ ***, управлявано от С. И. Ф.. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП №
***г., в който било посочено, че виновен за настъпването му бил ответника по настоящия
иск. На виновния водач бил съставен и АУАН. Въз основа на така издадения акт било
издадено наказателно постановление, потвърдено с Решение № *** г. по описа на РС -
Пловдив, което на свой ред е потвърдено с Решение № *** г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
Доколкото към датата на инцидента ответникът е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при „ЗАД ОЗК – Застраховане“ /полица № BG/**/**********/***
1
г./ на ***г. собственикът на увредения автомобил „Рено“, модел „***“, с рег.№ *** подал
заявление при застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. В резултат на
това при ищеца била заведена щета № ***. След извършен оглед и преценка на нанесените
щети по „Рено“, модел „***“, с рег.№ *** експерти на застрахователя определили, че
застрахователното обезщетение възлиза на 458, 20 лв., която сума била изплатена на С. И.
Ф.. Предвид извършеното плащане и безрезултатната покана за доброволно изпълнение,
ищецът претендира от ответника възстановяване на така платената сума по съдебен ред,
като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив и издадена
Заповед за изпълнение № ***г.
Ответникът П. Д. Д., в срока по чл.131 от ГПК, не е подал отговор на исковата
молба.Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 500, ал.2 КЗ.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК,
поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се
произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът, с молба
с вх. № 46092/07.06.2022 г., е заявил, че признава иска. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от
категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове
за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски както в исковото производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. №
15535/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
2
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 385 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер от 385 лв., от които 25
лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Доколкото съдът с
протоколно определение от 08.06.2022 г. е отменил Определение № 4207/15.04.2022 г., с
което е допуснат до разпит св. С. И. Ф., то и внесения депозит за неговото призоваване в
размер на 20 лв. следва да бъде възстановен по сметка на ищеца.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, а също така се е позовал на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК,
като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и в тази връзка моли да не му се
възлагат разноски.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК
е неприложима, доколкото вземането на ищеца е било изискуемо преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По делото се установи,
че ответникът – делинквент е бил поканен от ищцовото дружество да заплати доброволно
претендираната сума на 17.11.2017 г. Непогасявайки претендираната сума ответникът е дал
повод за завеждане на делото, поради което същият дължи заплащането на сторените от
ищеца разноски.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство при дела с
материален интерес до 1 000 лв. минималното дължимо възнаграждение е 300 лв., а
съгласно чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за защита в производства по издаване на
заповед за изпълнение дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза също на 300
лв. По делото е представено и копие на Удостоверение за регистрация по ДДС на
адвокатско дружество „Георгиева и партньори“, откъдето следва и че на ищеца се дължат
заплатените адвокатски възнаграждения с ДДС, а именно – по 360 лв. за всяко производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 500, ал. 2 КЗ по отношение на П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“, бл. ***, ет. *, ап. **, че „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Света София“ № 7, ет.5, е носител на паричното притезание в размер на 458, 20 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изпълнение на задължението, представляващо застрахователно
обезщетение, изплатено от ищеца в полза на С. И. Ф. във връзка с настъпило на *** г. ПТП,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
*** от *** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА П. Д. Д. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК –
Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 385 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата
от 385 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1033/2023 г. на Районен съд -
Пловдив, XXIII граждански състав.
ДА СЕ ВЪРНЕ по сметка на ищеца внесения в размер на 20 лв. депозит за
призоваване на свидетел.
3
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
4