№ 116
гр. Ямбол, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500061 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна частна
жалба, подадена от адв. В.С. от АК–Пазарджик, като пълномощник на Р. В. Д. против
Определение №163/26.01.2022 г., постановено по гр.д.№44/2022 г. по описа на ЯРС, с което
е отхвърлена молбата на ищеца Р.Д. с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ и
разноски по предявения иск.
В жалбата се сочат бланкетни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт и постановяването му при съществени
нарушения на процесуални правила. Жалбоподателят твърди, че поддържа доводите си,
които е изложил до момента, както и се позовава на актуалната икономическа обстановка в
страната. Моли за отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата с пр.осн.
чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ и разноски по предявения иск.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима. При преценка по същество, частната жалба се намери за неоснователна.
Съображенията са следните:
На 10.01.2022 г. адв.В.С. от АК гр.Пазарджик, като пълномощник на Р. В. Д. е
депозирал искова молба, с която е поискал съдът да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника „Кредит инкасо инвестмънс БГ“ АД с ЕИК
20423225, че ищецът Р. В. Д. няма задължения към него в размер общо на 3734,66 лв., в т.ч.
1169,15 лв. - главница, 1171,48 лв. - лихва за периода 28.09.2011 г. - 02.08.2021 г., 659,16 лв.
- неолихвяеми вземания, 136,57 лв. - разноски и 150 лв. разноски по изп.производство и
448,30 лв. - такси.
1
Заедно с исковата молба ищецът е поискал, след като съда установи наличието на
предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК, да го освободи от заплащане на държавна такса и
разноски за производството, тъй като е материално затруднен.
С атакуваното Определение №163 от 26.01.2022 г. ЯРС е отхвърлил молбата на
ищеца с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ и разноски по предявения иск,
мотивирайки се с това, че ищецът Д., видно от представените писмени доказателства, е в
трудоспособна възраст, полага труд по трудово правоотношение, реализира доходи в размер
по-висок от минималната за страната работна заплата, а твърденията му, че заплаща
издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете, както и че заплаща наем, не могат да се
тълкуват в негова полза и не водят до извод за невъзможност за заплащане на ДТ, респ.
евентуални разноски в производството.
Въззивният съд намери обжалваното определение за правилно.
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите
на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други
констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не
подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно
лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и
несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки.
В конкретния случай, такова доказване не е направено. В представената пред
първостепенния съд декларация ищецът е декларирал, че получава възнаграждение в размер
на минималната работна заплата; че няма движими и недвижими имоти и вещи; че живее
под наем и плаща по 300 лв. месечен наем; че няма акции, не получава дивиденти и ренти;
че е разведен и има едно дете, на което плаща издръжка; че е здрав и работи в момента във
„Ванина“ ООД и няма възможност да плати дължимата държавна такса. След указания на
съда и в противоречие с вече декларираното, Р.Д. е представил ТД №31/26.07.2021 г., видно
който последния е зает по трудово правоотношение и реализира доходи, чийто размер,
възлизащ на сумата от 1147.00 лв. - основно месечно трудово възнаграждение и
допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж и професионален опит -
0,6% за всяка прослужена година за същата или сходна по характер длъжност, надхвърля
минималната работна разплата. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи
временна или трайна неработоспособност за ищеца, както и такива, установяващи размера
на твърдяната от него издръжка, която да изплаща на непълнолетното си дете. От
представения договор за наем пък се установява, че наематели, задължени да плащат наема
за имота, възлизащ на сумата от 300 лв., са ищецът и трето лице. При това положение и след
като Р.Д. е в трудоспособна възраст, не е временно или трайно неработоспособен и
реализира доходи по ТПО, съдът приема за недоказано твърдението му, че няма
възможност да плати държавната такса и разноските по делото.
2
При изложеното до тук и след като изискванията на закона не са налице, правилно
молбата на Р. В. Д. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски е
оставена без уважение.
По изложените съображения ЯОС счита, че обжалваното определение е
законосъобразно и като такова, следва да се потвърди.
Така мотивиран, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №163/26.01.2022 г., постановено по гр.д.№44/2022
г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлена молбата на Р. В. Д. с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от ДТ и разноски по предявения иск.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението
на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3