Р Е Ш Е Н И Е
№…………
01.12.2016 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ВТОРИ НОЕМВРИ две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
Секретар: Л.Д.
Прокурор: ………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 752 по описа за 2016
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение
№ 144/19.08.2016 г. Районен съд – гр. Левски по гр. дело № 113/2016 г. по описа
на същия съд е отхвърлил
предявения иск от Г.М., с настоящ адрес:***,
ЛНЧ ********** за отмяна на заповед № 090/30.12.2015 г. издадена от управителя
на „СИЛВА МАШ” ЕООД гр. Ловеч ул. „***” № **, с ЕИК ***, представлявано от управителя
– Т.И.Т., с която е прекратено трудовото правоотношение с Г.М., считано от
30.12.2015 г., като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от Г.М. – ищец в
първоинстанционното производство чрез защитника адв. Е.Р. от ПлАК, в която се
изразява становище, че постановеното от Районен съд – гр. Левски решение е
неправилно, като противоречащо на материалния закон и постановено при
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на наведени от
ищеца доводи, относими към предмета на спора. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да уважи предявения от Г.М. иск.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия „СИЛВА
МАШ” ЕООД - гр. ЛОВЕЧ.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника моли да
бъде оставена жалбата без уважение, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Безспорно
е между страните, а това се установява и от представените по делото
доказателства, че въззивникът М. е заемал длъжността „директор тръбно
производство и слитинг производство” в „Силва маш” ЕООД по силата на сключен
трудов договор.
Безспорно
е също, че със заповед № 090/30.12.2015 г. на управителя на дружеството на
основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с
Г.М., считано от 30.12.2015 г., на която дата е връчена и заповедта.
Спорен
е въпросът - законосъобразна ли е издадената заповед за прекратяване на трудовия
договор между страните на посоченото в нея основание?
За да
отхвърли предявения иск РС-Левски е приел, че липсата на мотиви в заповедта за
прекратяване на ТПО не е нарушило правото на защита на работника, а уволнението
преди настъпване на съкращението в щата не води до незаконосъобразност. За да
обоснове тези си изводи се е позовал на практик на ВКС на РБ по чл.290 от ГПК.
Тези
изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия въззивен състав.
Относно
мотивирането на заповедта следва да се посочи, че в действителност мотиви
липсват. Посочен е само цифрово текста на КТ, на който се основава уволнението
– чл.328 ал.1 т.2 от КТ, без да се сочи коя от двете хипотези в тази норма се
има предвид. Действително още с отговора на исковата молба е конкретизирано от
работодателя, че уволнението е в следствие на съкращаване в щата, като са и
представени доказателства в тази насока. При тези данни и с оглед факта, че
съдържащите се в нормата две основания за прекратяване на ТПО не са взаимно
изключващи се, както е прието в съдебната практика, става ясно, че основанието
за уволнението е съкращаване в щата. Именно наличието на това основание към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение е в доказателствената
тежест на работодателя.
По делото
са представени два броя щатни разписания. Първото действащо, считано от
01.07.2014г., т.е. към момента на сключване на трудовия договор от 12.08.2014г.
между страните съдържа длъжността „Мениджър, производство“ позиция 24. В самия
трудов договор като длъжност заемана от въззивника е посочено „Директор тръбно
производство и слитинг производство“. Следва да се посочи, че такава длъжност /с
точно това наименование/ не съществува още в щатното разписание утвърдено със
заповед №1106/01.06.2014г., действащо от 01.07.2014г. Във второто щатно
/длъжностно/ разписание утвърдено със заповед № 01905/01.12.2015г. на Управителя на дружеството е премахната длъжността „Мениджър,
производство“, като изрично е записано, че изменението влиза в сила считано от
01.01.2016г.
При тези
фактически данни Окръжният съд счита, че уволнението на Г.М. с процесната
заповед е незаконосъобразно. На първо място е видно, че заеманата според
трудовия договор между страните длъжност „Директор тръбно производство и слитинг
производство“ не е вписана под това наименование нито в първото нито във
второто щатно /длъжностно/ разписание. На второ място единствената длъжност,
която е отпаднала в щатното разписание утвърдено със заповед №
01905/01.12.2015г. на Управителя на дружеството, считано от 01.01.2016г.
е „Мениджър, производство“. Няма обаче доказателство, което да установява
идентичност между съкратената длъжност и заеманата от въззивника М. съобразно
индивидуалния му трудов договор, поради което и няма как съдът да приеме, че
съкращаването в щата се отнася точно до заеманата от него длъжност. На трето
място, но не и по значение следва да се посочи, че дори и да се приеме, че
точно длъжността заемана от въззивника е съкратена, то това съкращаване не е
настъпило към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Промяната на
щатното разписание е предвидена да бъде действаща от самия работодател считано
от 01.01.2016г. и няма никаква пречка да бъде съобразена от същия този
работодател в издаването на заповедта за уволнение, което да се прекрати след
като същата е факт. Няма данни за обстоятелства, които да налагат
прекратяването в случая да е с два дни по-рано. Няма пречка заповедта да бъде
връчена преди датата на прекратяване.
Действително това тълкуване
може да се стори формалистично, но формалността, произтича от общите принципи
на трудовото законодателство и на процесуалния закон. След като законодателят е
предвидил изрични изисквания относно съдържанието на трудовия договор чл.66 от КТ, формата – чл.62 от КТ, срочност и т.н., след като изрично е разграничил в
отделни хипотези основанията за прекратяване на трудовите правоотношения като
му е посветил цяла Глава ХVІ от КТ, то съдът следва стриктно да следи за
изискванията на закона, колкото и формални да са. В случая не е приложимо
цитираното от РС-Левски решение № 322 от
28.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 99/2010 г. ІV г.о. ГК, което макар и
постановено по чл.290 от ГПК не визира същия случай. Не е достатъчно да се
приеме, че работодателят е имал предвид вече издадения от него акт за
съкращаване в щата, преди уволнението, тъй като както бе посочено по-горе,
никъде в този акт /длъжностно разписание от 01.01.2016г./ не се съкращава
длъжността, която заема въззивника съобразно трудовия договор между страните. Работодателят няма
и как да я съкрати, тъй като тя не е изписана още в първото длъжностно
разписание.
В тежест на работодателя е
да докаже настъпилото основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът няма защо да гадае дали отпадналата длъжност „Мениджър, производство“ е идентична със заеманата от въззиввника „Директор тръбно производство и слитинг производство“.
След като това доказване не е проведено успешно, съдът няма и основание да
приеме, че уволнението е законосъобразно.
Това налага и изводът за неговата материално правна
незаконосъобразност и съответно води до уважаване на предявения иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Следва да се признае извършеното със заповед №
090/30.12.2015 г. издадена от управителя на „СИЛВА МАШ” ЕООД гр. Ловеч ул. „***”
№ **, с ЕИК ***, представлявано от управителя – Т.И.Т., прекратяване на
трудовото правоотношение с Г.М., считано от 30.12.2015 г. на основание чл.328
ал.1 т.2 от КТ за незаконосъобразно.
Като е достигнал до други
правни изводи РС-Левски е постановил едно валидно и допустимо решение, което
обаче е неправилно и следва да бъде отменено изцяло на осн. чл.271 от ГПК, като
се постанови друго по същество на спора, съобразно изложеното в настоящите
мотиви.
При този изход на процеса и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемото„СИЛВА МАШ” ЕООД гр.
Ловеч следва да бъде осъдено да заплати на Г.М. сумата от 842.05лв.,
представляваща разноски по делото за двете инстанции, съобразно представения
списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ на осн. чл.271 ал.1 от ГПК Решение
№ 144/19.08.2016 г. на Районен съд – гр. Левски по гр. дело № 113/2016г.
изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за незаконно
прекратяването на трудовото правоотношение между „СИЛВА МАШ” ЕООД гр. Ловеч ул. „***” № **, с ЕИК *** и Г.М. с адрес *** ЛНЧ **********, извършено със
заповед № 090/30.12.2015г. издадена от управителя на „СИЛВА МАШ” ЕООД гр. Ловеч, считано от 30.12.2015г. на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ и ОТМЕНЯ заповед № 090/30.12.2015г. издадена от управителя на „СИЛВА МАШ” ЕООД гр. Ловеч.
ОСЪЖДА „СИЛВА МАШ” ЕООД гр.
Ловеч ул. „***” № **, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М. с адрес *** ЛНЧ ********** сумата
от 842.05лв., представляваща разноски по делото за двете инстанции, съобразно
представения списък.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: