Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 5, 10.01.2020г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На дванадесети декември
през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 151 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4
от ГПК.
Постъпила е искова молба от
“Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
1036, район Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявано заедно от Главен
изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова, ЕГН-********** и изпълнителен
директор Доротея Николаева Николова, ЕГН-**********, действащи чрез упълномощен
юрисконсулт С. Пл.П., съдебен адрес:***, против Р.Ю.С., ЕГН-********** ***, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуваването
към 21.06.2018г. на парично вземане на Банката, произтичащо от Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта от 02.05.2017г., сключен с ответницата, за
следните суми:
-
831.86 (осемстотин тридесет и един лева и
86 ст) лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 22.06.2018г. до окончателното й изплащане;
-
193.31 (сто деветдесет и три лева и 31 ст) лева – дължима такса;
-
185.32 (сто осемдесет и пет лева и 32 ст) лева – дължима договорна лихва за
периода от 20.09.2017г. до 20.06.2018г.;
-
0.36 (нула лева и 36 ст) лева - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода
от 19.06.2018г. до 20.06.2018г.,
както
и разноските по воденото заповедно производство за същите вземания, а именно: 25.00 (двадесет и пет)
лева -
заплатена ДТ и 120.00 (сто и двадесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение. Претендира за направените разноски по настоящото исково
производство.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата
Р.Ю.С., ЕГН-********** ***, не е
намерена на известните в страната адреси. Назначеният й по реда на чл.47, ал.6
от ГПК особен представител – адв.А.М.,***, представя писмен отговор, като счита
предявеният иск за недопустим предвид наличието на постановените по заповедното
производство съдебни актове за същите вземания, поради което счита, че за ищеца
липсва правен интерес от повторно образуване на дело по същия спор и настоящото
дело следва да бъде прекратено. По същите съображения оспорва иска и като
неоснователен. В съдебно заседание ангажира писмено становище, като
поддържа същите съображения.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: На 02.05.2017г. между страните по делото е сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.
По силата на Договор, на 19.05.2017г. ответницата Р.Ю.С.,
ЕГН-**********, в качеството си на Кредитополучател получава от Банка ДСК
чрез Декларация за предаване на банкова карта, кредитна карта DSK
MaxiCard с № 415596хххххх1945 с револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер
на 1000.00 лева, с променлив лихвен проценг, годишен процент на разходите 24.30
% и обща дължима сума 1 222.84 лева, с определена месечна падежна дата за
погасяване на кредита – всяко 20-то число на месеца (според договора), а според
приложения Погасителен план (л.20 от делото) – всяко 2-ро числа от месеца. На
същата дата картата е активирана от ползвателя при отпуснат максималния кредитен
лимит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции – теглене на пари в
брой чрез термитални устройства АТМ/ПОС,
плащания на стоки и услуги чрез
терминални устройства (ПОС), на периодични
задължения чрез АТМ и др., осъществени чрез издадената кредитна карта - чл.6 от Общите условия към Договора, приети и подписани от ответницата.
Съгласно чл.27, ал.2 от същите Общи услувия, за усвоената част от кредитния
лимит чрез транзакции по чл6, Клиентът заплаща променлива лихва в размер на
уговорения лихвен процент по кредита, посочен в Договора, като се начислява
ежедневно върху фактически ползваната сума. Лихвата се изчислява на база 360
лихводни за година и 30 лихводни за месец (ал.5).
Съгласно чл.31 от
Общите условията по Договора, правото на ползване на кредита се спира, в
случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, Клиентът
не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните за
съответния период (ал.1); ако Клиентът внесе дължимата минимална сума за
револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на
кредита се възстановява (ал.2). При непогасяване на задължението в размера и
срока по чл.31, ал.2, ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на
Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е
формиран, става изискуем и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен
процент и с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта,
като тези последици настъпват автоматично, а ако законът изисква – след
уведомление до клиента (чл.32 от Общите условия).
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, депозирано с вх.№ 4964/26.11.2019г., за периода от
активирането на кредитната карта, ответницата-Картодържател, е извършила шест
трансакции – теглени суми от АТМ-устройства на обща стойност 950.00 лева и
направено дарение от 2.00 лева, както следва: на 22.05.2017г. – 200.00 лева; на
23.05.2017г. – 250.00 лева и 2.00 лева дарение; на 25.05.2017г. – 400.00 лева;
на 29.05.2017г. – 50.00 лева; на 30.05.2017г. – 30.00 лева и на 31.07.2017г. –
20.00 лева. Експертизата не установява извършвани плащания на погасителни
вноски, съгласно погасителния план към договора. Платени са частично само
револвираните суми, както следва: 15.26 лева, внесени на 25.05.2017г.; 32.12
лева, внесени на 21.06.2017г.; 30.05 лева, внесени на 21.07.2017г.; 30.43 лева,
внесени на 15.09.2017г. и 30.45 лева, внесени на 16.10.2017г., общо изплатена
сума от 138.31 лева. След последната дата ответницата не е внасяла никакви суми
за обслужване на договора по кредитната карта.
На
29.03.2018г. Банката изпратила до ответницата, на посочения в Договора адрес за
кореспонденция, Покана-уведомление изх.№ 07-20-001144, като връчването е
възложено на ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762 с район на действие Окръжен
съд-гр.Разград и е извършено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на
06.06.2018г., удостоверено върху гърба на Поканата (л.22 от делото). В същата е
отбелязано, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем поради допусната
забава в погасяване на задълженията, като от датата на получаването на
поканата, цялата непогасена главница по Договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава.
В
процесния Договор ответницата е посочила адрес за ксреспонденция своя постоянен
и настоящ адрес ***. Съгласно чл.62 от Общите условия на банката към Договора
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, Клиентът е
длъжен в 7-дневен срок да информира Банката за настъпили промени в
първоначалните данни, предоставени от него при подписване на договора. В
противен случай всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени на
последните известни на Банката адрес, електронна поща или телефон, се считат за
получени.
Тъй
като от страна на ответницата не последвало изпълнение на паричните й
задължения, Банката предприела постъпки и сезирала заповедно производство по
ч.гр.д.№ 480/2018г. на РС-гр.Исперих. Така по Заявление вх.№ 2286/22.06.2018г.,
въз основа на извлечение изх.№ 07-00-02-2221 от 21.06.2018г. от счетоводните
книги на Банката-Кредитор, установяващо забава в издължаването на погасителните
вноски от 273 дни (6 просрочени погасителни вноски) и настъпила изискуемост на
цялото задължение, считано от 19.06.2018г., се снабдява със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 25.06.2018г.
и изпълнителен лист от 26.06.2018г. срещу длъжника Р.Ю.С.,
ЕГН-********** за заплащане в
полза на заявителя на парично задължение в размер на предентираните и в
настоящото производство суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.06.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - заплатена ДТ в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 120.00 (сто и двадесет) лева.
Банката образувала и изп.дело № 1111/2018г.
при ЧСИ, рег.№ 912 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-гр.Разград, като съгласно представената Справка по делото вх.№
4475/25.10.2019г., по изпълнителното производство не са постъпвали суми.
Тъй като длъжникът Р.Ю.С., ЕГН-********** не
е намерена на установения по делото постоянен и настоящ адрес
в страната, е извършено от ДСИ връчване на Заповедта за изпълнение при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на съда,
дадено с Разпореждане от 05.02.2019г. по реда
чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск
за установяване на вземането си.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело (т.6) неизплатените и
изискуеми задължения към ищеца по процесния договор към 21.06.2018г., възлизат
в размер на исковите суми, както следва: 831.86
(осемстотин тридесет и един лева и 86 ст) лева – дължимаглавница; 185.32 (сто осемдесет и пет лева и 32 ст) лева – дължима договорна лихва за
периода от 20.09.2017г. до 20.06.2018г.; 0.36
(нула лева и 36 ст) лева - лихвена
надбавка за забава върху просрочената
главница за периода от 19.06.2018г. до 20.06.2018г. и 193.31 (сто деветдесет и три
лева и 31 ст) лева – дължими такси.
Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено от страните по делото и съдът го
кредитира изцяло.
Дължимите
такси са фиксирани в Тарифа
за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани
услуги на клиенти, съответно към датата на извършване на операцията, във
връзка с която са дължими, които Кредитополучателят е приел с
подписването на Договора (чл.8).
В производството по
настоящото дело ищцовата Банка е направила съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 600.00 лева, включващи:
200.00 лева – дължима ДТ при завеждане на иска, от които 25.00 лева заплатена
ДТ в заповедното производство, а разликата от 175.00 лева доплатена при
завеждане на установителния иск; 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 200.00 лева – изплатено
възнаграждение за особения представител на ответницата За обсъдените разноски
страната не представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответницата не е направила
разноски по делото.
Въз основа на така изложеното
от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на паричните вземания на ищеца по сключения с ответницата Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 02.05.2017г. е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС-гр.Исперих по Разпореждането от 05.02.2019г. по ч.гр.д.№ 480/2018г. по описа
на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “Банка ДСК”
ЕАД - гр.София. При условията на чл.422,
ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – 22.06.2018г.
Разгледан по същество –
искът е основателен.
Установените
по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно
правоотношение във връзка с предоставен от ищцовата Банка в полза на
ответницата револвиращ кредит. В качеството си на Кредитополучател ответницата
е усвоила парични суми по предоставения й кредит, но не изпълнила договорните
си задължения по погасяването на този кредит по начина и в сроковете, уговорени
между страните, поради което и на основание чл.32 от Общите условия към
Договора, Банката е прекратила ползването на кредитния лимит и е възникнала,
считано от 19.06.2018г. изискуемост на цялото задължение ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Тези
обстоятелства се установяват по категоричен начин от заключението на
извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема
изцяло като неоспорено.
За настъпилата
изискуемост на задълженията ответницата е била надлежно уведомена при условията
на чл.62 от Общите условия на договора, тъй като Банката не е уведомена за
промяна на адреса за кореспонденция, посочен при сключването на процесния
договор.
При спазване на правилата
за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответницата е да докаже, че е изпълнила паричното си задължение към ищеца точно
и своевременно или че са настъпили други правопогасяващи задължението й
обстоятелства. Същата не е сторила това, като не ангажира пред съда ползващи я
и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
задължението за плащане на претендираните парични суми (погасяване на получения
паричен кредит). Напротив, от събраните по делото доказателства се
установи неиздължаване на следващите се
суми, в който смисъл са констатациите на съдебно-счетоводната експертиза.
Според
заключението на същата експертиза претендираните вземания са изцяло доказани в
своя размер, поради което предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Ищецът е поискал в петитума на исковата молба да бъде установено и
вземане, представляващо направените разноски по развилото се заповедно
производство по цитираното горе ч.гр.д.№ 480/2018г. на
РС-гр.Исперих, което е недопустимо. Разноските в
заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и
са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта
за изпълнение. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а представляват законна последиците от
уважаването, респективно отхвърлянето на иска. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, т.10в. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски
няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание.
При горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези
по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12),
съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани, обсъдено
по-горе, в общия размер от 600.00 лева. в
това число разноските по заповедното и по исковото производство, и отделно е присъденото възнаграждение за юрисконсулт по заповедното
производство в размер на 120.00 лева.
Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 145.00
(сто четиридесет и пет) лева по заповедното производство (25.00 лева - заплатена
ДТ и 120.00 лева - присъдено възнаграждение за юрисконсулт) и общо 575.00 (петстотин седемдесет и пет)
лева по исковото производство (175.00 лева - доплатена ДТ при завеждане на
установителния иск, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза и 200.00 лева – изплатено възнаграждение за
особения представител на ответника).
Воден
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 от ГПК, по отношение на ответницата Р.Ю.С.,
ЕГН-********** ***, съществуваването към 21.06.2018г. на парично вземане на
Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
1036, район Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявано заедно от Главен
изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова, ЕГН-********** и изпълнителен
директор Доротея Николаева Николова, ЕГН-**********, произтичащо от от Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта от 02.05.2017г., сключен с
ответницата, за следните суми:
- 831.86 (осемстотин тридесет и един лева и 86 ст) лева - главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2018г. до
окончателното й изплащане;
- 193.31 (сто деветдесет и три
лева и 31 ст) лева – дължима такса;
- 185.32 (сто осемдесет и пет
лева и 32 ст) лева – дължима договорна лихва за периода от 20.09.2017г. до
20.06.2018г. и
- 0.36 (нула лева и 36 ст) лева
- лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 19.06.2018г. до 20.06.2018г.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Ю.С.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на “Банка ДСК” ЕАД-гр.София, ЕИК *********:
- сумата
от 145.00 (сто
четиридесет и пет) лева –
направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 480/2018г. на
РС-гр.Исперих и
- сумата от 575.00 (петстотин седемдесет и пет) лева – направени разноски по настоящото
исково производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на
съдебното нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 480/2018г. на
РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: