Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 574/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 4262/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 2405/26.10.2018 г. по
ч. гр. дело № 4262/2018 г. Добричкият районен съд е разпоредил длъжникът ***,
ЕГН *** ***, да заплати на кредитора ***, представлявано от управителя ***,
следните суми: 1) 348,82 лева
(триста четиридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляващи
дължима сума по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен с „***+/впоследствие
***/, вземането по който е прехвърлено с договор за продажба на вземания от
01.07.2017г. на ***, прехвърлено на 03.07.2018г. с Приложение 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. на настоящия
заявител, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
пред ДРС (24.10.2018г.) до окончателното плащане. 2) 58,17 лева (петдесет и осем лева и седемнадесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода 12.03.2017г. до 29.04.2018г. 3) 32,04 лева (тридесет и два лева и
четири стотинки), представляваща обезщетение за забава - законна лихва за
периода 30.04.2018г. до 17.10.2018г. 4) 320,11
лева (триста и двадесет лева и единадесет стотинки), представляваща такси и
комисиони за допълнителни услуги. 7) 75 лева
(седемдесет и пет), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по
частно гр. дело № 04262/2018г. по описа на ДРС.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу посочената заповед за изпълнение.
Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 21.12.2018
г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си
в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса
/след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 4262/2018 г./. В изпълнение на
посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр.
дело № 574/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на
вземането му относно посочените по-горе суми.
Според върнатите по делото
съобщения ответникът не е открит на регистрираните от него постоянен и настоящ
адрес. Съгласно извършената по реда на Наредба № 14
от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до Национална база данни „Население” служебна справка
постоянният и настоящ адрес на *** ***.
Двуседмичният срок на поставеното
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК уведомление е изтекъл, като ответникът не се е
явил за получаване на процесните книжа и документи. Съобразно правилото на чл.
47, ал. 5 от ГПК, съобщението се смята връчено с изтичането на двуседмичния
срок от залепване на уведомлението, с оглед на което на ответника следва да
бъде назначен особен представител на разноски на ищеца на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Извършена е и справка от *** за
регистрираните трудови договори на името на *** с оглед неговото призоваване по
месторабота (чл. 47, ал. 3 от ГПК), но не е открит информация за наличието на
сключени трудови органи от ответника към 03.05.2019 г.
С разпореждане от 10.05.2019 г.
съдът е назначил на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответника особен
представител – адвокат от *** – гр. Д.. С писмо с изх. № 588/31.05.2019 г.
Председателят на ***– гр. Д. е уведомил съда, че за особен представител е
определен адвокат Г.Х.Д. от *** – гр. Д..
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131
от ГПК ***, чрез назначения му особен представител адвокат Г.Д. ***, е представил отговор на исковата молба, според
който предявените искове са недопустими, респ. неоснователни.
В съдебно заседание адвокат Д. е освободен като процесуален представител на
ответника, тъй като последният надлежно е упълномощил по делото адвокат Т. ***.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 03.03.2017 г. между „***” ООД,
като кредитор, и ***, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който ответникът е получил паричен заем в размер на
400 лв. /четиристотин лева/. Посочената сума е следвало да се върне на 60 броя
седмични погасителни вноски, от които: 59 в размер на 14,37 лв., а 60-та в
размер на 14,27 лв., като първата погасителна вноска е платима на 12.03.2017
г., а последната е с падеж на 29.04.2018 г.
Ищецът настоява, че към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 792.96
лв., като за
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор ответникът дължи договорна лихва,
в размер на 52,25 лв. за периода 12 март 2017 г. -
датата на първа вноска до 29 април 2018 г. – датата на настъпване на падежа на
договора.
С подписване на договора,
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги. Същите съставляват: Такса за
оценка на кредитното досие, както и Такса за услуга „***”. Съгласно клаузите на сключения
Договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата „***” е по
избор на Клиента, като Кредиторът се е задължил да предоставя на Клиента
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса.
Според процесния договор 30% от
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга «Такса ***» и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга «Такса ***» е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя.
В настоящия случай, таксите и комисионните за допълнителни услуги, според
исковата молба, са в размер
на 320,11лв.
По силата на договора ответникът
е трябвало да изплати целия заем на 29 април
На 01.07.2017 г. е сключен
Договор за продажба на вземания /цесия/ между „***” ООД, с ново име „Файненшъл
България” ЕООД /цедент/ и *** /цесионер/, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Основанието, на което Заявлението
и настоящата искова молба се подават от името на доверителя ми е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№ 1 към него от 03 юли
Разпоредбата на чл. 9 от Закон за
потребителския кредит гласи, че Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Според ал. 2-ра на същия член страни по
договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал.
3 от ЗПК), а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност (чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора е нужно да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
По отношение на сключения между
ищеца и „***” ООД, Договор за цесия, същият е двустранен, възмезден,
консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с
вещно-облигаторно действие. Този договор е каузален, т.е. неговата валидност
зависи от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва
правно основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена
в заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението,
то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за установяване съществуването на цедираното вземане следва да бъде зачетено. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело №
12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г.
на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която С.И. дава заключение, което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според това заключение:
Между „***” ООД и *** е сключен
Договор за потребителски кредит № *** г. за сумата от 400 лв., срок за
погасяване 60 седмици, с размер на седмично платане 14,37 лв., и фиксирана
годишна лихва от 31,82 % в общ размер на 78,90 лв. Според договора ГПР е 48,1
%, а таксата за оценка на досие е 20 лв. Уговорена е между страните и такса за
услугата „***” в размер на 363,20 лв. Общият
размер на задължепието е 862,10 лв. Първото седмично плащане е дължимо на 10.03.2017
г., а последното е с падеж на 27.04.2018 г.
На 01.07.2017 г. е сключен
Договор за продажба на вземания между „***” ООД /ново име „Файненшъл България” ЕООД
и Изи Асет Мениджмънт”АД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
***.
На 03.07.2018 г. между *** и „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД е сключен Рамков договор за
прехвърляне на иарични задължения от 30.01.2017 г., по силата на който
процесното вземане е прехвьрлено в полза на ишеца и е под № 1793 в Приложение
№1 към договора.
Съгласно чл. 25 и чл. 27 от
Договора ответникът е
получил сумата от 400 лв. на 03.03.2017г. в брой, на адреса посочен в договора от
ответника по неговото местоживеене.
Според
в.л. размерът на остатъчното задължение по пера към момента на депозиране на
заявление по чл. 410 от ГПК е както следва:
·
Главница – 348,82 лв.;
·
Договорна лихва – 58,17 лв.;
·
Такса „Оценка на досие” – 2,88 лв.;
·
Такса за услуга „***” – 302,99 лв.;
·
Законна лихва върху главницата – 16,57 лв
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. Ответникът
носи доказателствената тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите
суми, като са допустими само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164,
ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не
са представени.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от фактическия
състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право, искът като
основателен следва да бъде уважен за сумите от: 1) 348,82 лева, представляващи дължима сума по Договор за потребителски
кредит № *** г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението пред ДРС (24.10.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 58,17 лева,
представляваща договорна лихва за периода 12.03.2017 г. до 29.04.2018 г. 3) 16,57 лева, представляваща обезщетение за забава - законна лихва за
периода 30.04.2018 г. до 17.10.2018 г., а за горницата от 16,57 лв. до 32,04
лв. подлежи на отхвърляне.
В този смисъл предявеният иск за
признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му на
кредитополучател по процесния Договор за паричен заем, и длъжник по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд
по ч. гр. дело № 4262/2018 г., че дължи в полза на ищеца посочените по-горе
суми.
Остатъкът от претендираното
вземане в размер на 320,11 лв., представляващо такси и комисиони за
допълнителни услуги, съдът намира за недължим поради неговата нищожност.
Санкцията
при несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави, в качеството им на морални норми, наситени
с нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за
оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са неписани и
неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на
обществения живот или произтичат от такива. Същите не се налагат принудително и
не разполагат със задължително действие, но се приемат от социума в резултат на
вътрешни убеждения и най-висши духовни потребности. По правило и дефиниция, накърняването
на добрите нрави е обективно състояние – не необходимо страните да съзнават
естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават с поведението си,
нито да целят това. Не всяко нарушение на битуващите морални и етични догми се
счита за “накърняване на добрите нрави”, по смисъла на цитираната норма, а само
онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените нравствено-етични
правила за поведение.
Добрите нрави са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Понятието „добрите
нрави” по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми при приложението, на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите
нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи
на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения
размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително
надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва
да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя
да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да
я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.
Действително договорната свобода
(чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят
съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона
и с добрите нрави. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни
услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал.
2-4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно
и точно определено в договора.
В случая споразумението за
допълнителни услуги включва услуги, които по същество представляват действия по
предоставяне на кредита, а именно приоритетното му разглеждане и изплащане, както
и услуги, които не са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е
предвидена само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията,
предвидени в общите условия към договора.
Тези клаузи освен, че предвиждат
заплащане предварително на цена за услуги, които не са предоставени или които
са присъщи на кредитирането, или са предоставени на страните по силата на закона,
са формулирани неясно в противоречие с императива на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
доколкото нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно
измерение, от което да се прецени нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими
по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им.
Изложеното обосновава извода, че
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са
относими към бъдещи несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето
им е в нарушение на императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.
Те освен това заобикалят закона,
тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство
и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, а именно петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи, възлизащ в случая на 48,1%, и
води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя по
договора за кредит, особено, като се има предвид, че в случая стойността на
допълнителния пакет услуги е равен на отпуснатата в заем сума.
Уговарянето на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни
последици. Тъй като в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, установен в обществен интерес, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.,
постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността на уговорките
може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е
наведен такъв довод.
Допълнителен аргумент в подкрепа
на извода за недължимост на посочените по-горе суми е липсата на доказателства,
че кредиторът е изправната страна в това отношение, за да може да претендира
насрещната престация, тъй като не е доказано по
делото, че услугата „***” реално е била предоставена
на ответника. Смисълът на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от договора за кредит, е служител на кредитора да предаде на ответника на посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса му, за да събира оттам вноските по кредита.
В договора е посочено, че
30 % от таксата се равнява на
разходите, свързани с организирането на тази услуга. Т.е.,
ако задълженията по договора не
са обявени за предсрочно изискуеми
или не са
заплатени предсрочно от ответника, за
кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира
посещения на негов служител на адреса, включително,
ако при тези
посещения кредитополучателят не е намерен или
не е предал дължимата седмична вноска. Дори и да се приеме, че в случая от една страна
сумата е била предадена на адреса на ответника, а от друга че извършените
плащания са били направени на адреса при посещения на служител на кредитора
(което обстоятелство също не се установява по делото), то ищецът не ангажира
доказателства за извършени ежеседмични
посещения на служител на кредитната институция
на адреса на клиента, предвид на което,
кредиторът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на тези свои
твърдения. Нещо повече, цената на тази услуги действително следва да е
пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и
разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до
стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва каквато и да е
съразмерност, като по-скоро таксата се явява средство за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Това обаче противостои на всякакъв критерий
за добросъвестност и води до явно
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора,
а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като
това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му
част.
По отношение на таксата за
„Оценка на досие”, която по своята правна същност представлява дейност на
кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира,
че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради
което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
В тази насока е и практиката на
Добричкия окръжен съд: решение № 170/23.10.2018 г. по в. т. дело № 161/2018 г.,
решение № 80/09.04.2019 г. по в. гр. дело № 131/2019 г., решение №
86/15.04.2019 г. по в. гр. дело № 159/2019 г. и решение № 104/09.05.2019 г. по
в. гр. дело № 132/2019 г.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая
разноските в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковата
претенция, възлизат на сумата от 334,77 лв. /триста тридесет и четири лева и
седемдесет и седем стотинки/. Следва да се отбележи, че от внесения от Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД депозит за особен представител на
ответника в размер на 200 лв., на 24.09.2019 г. на адвокат Г.Д. са изплатени 70
лв., като разликата от 130 лв. е на разположение на ищеца да поиска нейното
връщане.
По отношение на разноските по ч.
гр. дело № 4262/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени 41,85 лв.
/четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът *** с ЕГН *** ***, ДЪЛЖИ по
издадената от Добричкия районен съд заповед № 2405/26.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4262/2018 г. в полза
на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ***,
представлявано от управителя ***, следните суми: 1) 348,82 лв. /триста четиридесет и осем лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит № ***
г., сключен с „***” ООД /впоследствие ***/, вземането по който е прехвърлено с Договор
за продажба на вземания от 01.07.2017 г. на ***, прехвърлено на 03.07.2018 г. с
Приложение 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017 г. на настоящия ищец, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението пред Добричкия районен съд /24.10.2018 г./ до
окончателното плащане; 2) 58,17лв. /петдесет
и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
12.03.2017 г. до 29.04.2018 г.; 3) 16,57
лв. /шестнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава – законна лихва за периода 30.04.2018 г. до 17.10.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата от 16,57 лв. до 32,04 лв.
(тридесет и два лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава –
законна лихва за периода 30.04.2018 г. до 17.10.2018 г., както и за сумата от
320,11 лв. (триста и двадесет лева и
единадесет стотинки), представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги
по процесния договор.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от управителя ***, сумите от: 334,77 лв.
/триста тридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски; 41,85 лв. /четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 4262/2018 г. по описа на Добричкия районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: