№ 153
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501922 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба
на Ю. Н. П. от гр. *** (чрез адв. Л. от САК) против Решение 261981 от 25.03.2021 г. по гр.д.
16633/2019 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с което е признато за установено по
реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ, че въззивницата дължи на „Кепитъл Уан Енд Бенет
Норт Америка Лимитид“, дружество в Доминика, вписано под № 11699 от 17.11.2006 г., със
седалище и адрес на управление *** 8, Р. В., 00152, Доминика сумата от 62 500 щатски
долара, представляваща главница по запис на заповед от 01.02.2007 г., издадена от О. К. И.,
ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 20909/2019 г. по
описа на СРС, 164 състав. Поради това, П. е осъдена да заплати на юридическото лице
сумата от 4 259.18 лева съдебно-деловодни разноски.
П. оспорва решението на СГС в цялост по съображения, подробно развити в
жалбата. Иска от САС отмяната му и постановяване на друго, с което исковете спрямо нея
да бъдат отхвърлени напълно. Претендира разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ищеца в първата инстанция
(чрез адв. Л. от САК) с писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Намира, че решението на
Софийски градски съд било правилно и трябвало да се потвърди. Претендира също
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред
1
настоящата инстанция са събирани нови доказателства, а именно – приета е и е изслушана
тройна съдебно-графологична експертиза (СГФЕ), изготвена от вещите лица И., Г. и Ц..
От материалите по делото САС намери следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кепитъл Уан Енд Бенет Норт
Америка Лимитид“, дружество в Доминика срещу Ю. Н. П. за признаване за установено, че
дължи сумата от 62 500 щатски долара по запис на заповед от 01.02.2007 г., за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от СРС. Обосновават претенциите
си спрямо нея въз основа на това, че П. била наследница на издателя на записа на заповед О.
К. И., като той бил починал, а тя като негова наследница, следвало да отговаря за търсеното
парично задължение.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на
иска. Записът на заповед представлявал неавтентичен документ, тъй като не бил подписан
от посочения в него издател – О. К. И.. Освен това, сочи, че И. не бил подписвал и договор
за заем с дружеството (който се обезпечавал с процесния запис на заповед) и не получил
сумата от 100 000 щатски долара, за която липсвали доказателства и да е осчетоводена при
ищеца. Част от исковата претенция била „обхваната” от анатоцизъм. Заявява и че не е
наследник на О. К. И.. При условията на евентуалност навежда възражение за погасителна
давност.
Първоинстанционният съд е постановил решението си, с което е уважил изцяло
предявените искове, след събиране на писмени доказателства и изслушване на единична
СГФЕ (изготвена от в.л. В.).
Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК - т.1.
Решението на СГС е валидно и допустимо. Апелативният съд е допуснал и назначил с
протоколно определение тройна СГФЕ с оглед на това, че експертизата, приета в първата
инстанция е била непълна и недостатъчно ясна, а СГС неоснователно е отклонил искането
на ответника П. за допускане на тройна СГФЕ, направено в градския съд (основание за
допускане на доказателственото искане в жалбата по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК).
Заключението на трите вещи лица И., Г. и Ц., прието в заседанието на 24.01.2022 г.,
което САС счита за компетентно и обективно дадено, е в следния смисъл - подписите под
„издател“ в процесния запис на заповед от 01.02.2007 г. и под „заемополучател“ в
процесния договор за паричен заем от 01.02.2007 г. НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ на О. К. И., по
2
които въпроси трите веши лица са категорични и единодушни.
С оглед приетата във въззивната инстанция експертиза и заключенията на вещите лица
трябва да се приеме, че въззивницата П. не следва да отговаря за паричните задължения по
процесните запис на заповед и договор за заем по предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове от ищеца-търговец. Това е така, защото, както в заповедното производство по чл. 417
ГПК, така и в установителното по чл. 422 ГПК, юридическото лице е поддържало и
навеждало пред съда доводи, че Ю.П. следва да заплати търсените парични суми в
качеството й на наследник на О. К. И., който бил подписал съответните два документа. През
призмата на изслушаната пред настоящата инстанция СГФЕ, тезата на ищеца (понастоящем-
въззиваем) се оборва, понеже заключението на вещите лица, е че тези подписи не са
положени от О. И., поради което и П. няма как да отговаря за паричните задължения, дори и
при хипотезата, че тя е негова наследница. От кой са положени тези подписи и как се е
стигнало до тази ситуация е правно ирелевантно предвид предмета на делото.
Действително, в първата инстанция е приета единична СГФЕ, изготвена от в.л. В., която е
в обратния смисъл. Но САС в настоящия си състав намира, че вяра трябва да се даде не за
заключението на в.л. В., а на тройната СГФЕ. Това е така, защото единичната експертиза е
непълна, повърхностна, докато вещите лица по тройното заключение са дали изводите си
въз основа на допълнителни сравнителни образци от подписа на О. И., които са изследвали
(стр. първа и втора от заключението), които образци са били полагани в един по-
продължителен период от време – от 1964 г. до 2007 г. (когато са подписани и съставени
процесните договор за заем и запис на заповед). Същите експерти са защитили убедително
заключението си и в откритото съдебно заседание на 24.01.2022 г. Поради това, правните
изводи на САС се изградиха въз основа на тройната СГФЕ, а не на единичната такава от
първата инстанция.
По изложените мотиви, въззивната жалба се явява основателна. Не се налага даване
на отговори на другите оплаквания във въззивната жалба, защото изложените по-горе
мотиви са напълно достатъчни за отмяна на атакуваното решение на СГС, както и за
постановяване на друго, с което исковите претенции на чуждестранното юридическо лице
по реда на чл. 422 ГПК против Ю.П., да бъдат отхвърлени.
Право на присъждане на разноски за съответните инстанции има само
въззивницата (чл. 78, ал. 3 ГПК). Тези разноски възлизат на общо 3 669.75 лв. (три хиляди
шестстотин шестдесет и девет лева и 0.75 ст.), сбор от сумите от заплатена държавна такса
за въззивното обжалване от 2 069.75 лв. и 1 600 лв. депозити за вещи лица в двете
инстанции. Претенциите за присъждане на възнаграждение за един адвокат са
неоснователни. Във всички пълномощни, с които е учредена представителна власт от Ю. П.
на съответните адвокати (както в заповедното дело, така и в исковото производство в СГС и
САС) липсват данни за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, като по делото
липсват и писмени доказателства за такова заплатено възнаграждение. Няма и списъци по
чл. 80 ГПК, нито пък данни за уговорки, че правната помощ е предоставяна по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата. Поради това, в полза на въззивницата следва да й се присъди
3
сумата от 3 669.75 лв. (три хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и 0.75 ст.),
представляваща разноски за две инстанции.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение 261981 от 25.03.2021 г. по гр.д. 16633/2019 г. по описа
на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Кепитъл Уан Енд Бенет Норт
Америка Лимитид“, дружество в Доминика, вписано под № 11699 от 17.11.2006 г., със
седалище и адрес на управление *** 8, Р. В., 00152, Доминика против Ю. Н. П. от гр. *** с
ЕГН: ********** искове за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 535
ТЗ, че Ю. Н. П. дължи на „Кепитъл Уан Енд Бенет Норт Америка Лимитид“, дружество в
Доминика, вписано под № 11699 от 17.11.2006 г., със седалище и адрес на управление *** 8,
Р. В., 00152, Доминика, сумата от 62 500 щатски долара, представляваща главница по запис
на заповед от 01.02.2007 г., издадена от О. К. И., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 20909/2019 г. по описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА „Кепитъл Уан Енд Бенет Норт Америка Лимитид“, дружество в
Доминика, вписано под № 11699 от 17.11.2006 г., със седалище и адрес на управление *** 8,
Р. В., 00152, Доминика на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Ю. Н. П. от гр. *** с
ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за две инстанции в размер на 3 669.75 лв.
(три хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и 0.75 стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4