Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 11504 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 169991 от 06.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 9185/2018 г. на СРС, ГО, 56 състав, са отхвърлени предявените по реда
на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ на „У.Б.“ АД срещу К.С.К. за признаване на установено, че К.С.К.
дължи на „У.Б.“ АД сумата от 12 213, 24 лв. главница и сумата от
2 739, 19 лв. възнаградителна лихва за периода 20.02.2014 г. – 10.09.2015
г. по договор за инвестиционен кредит № 74/09.05.2012 г., изменен с анекс №
1/20.12.2013 г. в качеството му на солидарен длъжник. Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от третото лице-помагач „А.З.С.Н.В.“ ЕАД. Счита, че решението е
неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че
исковете са отхвърлени по съображения, че ищецът е прехвърли спорното право в
хода на процеса в полза на дружеството, конституирано като трето лице-помагач,
като не е поискал изменение на петитума на исковата си молба в полза на
титуляря на вземанията по материалното правоотношение. Излага съображения, че
този извод на съда е неправилен, тъй като съгласни чл.226 ГПК при прехвърляне на
спорното право в хода на процеса той продължава между същите страни. В случая
дружеството, придобило спорните вземания, е конституирано в качеството на трето
лице-помагач на страната на ищеца, като не са били налице предпоставките за
замяна на страната по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което са уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника К.С.К.. Счита, че, като е отхвърлил предявените
искове, съдът е постановил правилен съдебен акт, тъй като спорните вземания са
били прехвърлени в хода на процеса, с оглед на което „У.Б.“ АД вече не се явява
техен титуляр по материалното правоотношение и не може да получи решение в своя
полза, а изменение с искане за постановяване на решение в полза на носителя на
спорното право - „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, не е направено. Навежда доводи във връзка с
усвояването на кредита, обявяването на предсрочната изискуемост, обстоятелството
дали анекс № 1 е подписан от него. Прави възражение за погасителна давност.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235,
ал.2 ГПК намира от фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
Ищецът твърди, че на 09.05.2012 г. между него в
качеството на кредитодател, „Е.К.В.****“
ЕООД в качеството на кредитополучател, И.И.Ц.и К.С.К. в качеството на солидарни
длъжници е сключен договор за банков инвестиционен кредит № 74/09.05.2012 г.
Усвоена е сума в размер на 15 000 лв., като е уговорен краен срок за
погасяването му - до 20.04.2017 г. съобразно погасителен план на 56 месечни
вноски с падеж – 20-то число на месеца. Уговорено е заплащане на договорна
лихва, като към датата на сключване на договора годишният лихвен процент е в
размер на 10%. На 20.12.2013 г. е сключен анекс
№ 1, с който е извършена промяна на погасителния план. Предвид
неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите вноски по договора,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 27.05.2017 г. В полза на
банката съществува вземане за сумата от 12 213 лв. неизплатена главница по
договора, ведно със законна лихва от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане,
и 2 739, 19 лв. договорна лихва за
периода 20.02.2014 г. – 10.09.2015 г. Ищецът твърди, че се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 30.09.2015 г. за процесните суми, изд. по ч.гр.д. №
55000/2015 г. на СРС, 56 състав. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че в негова полза съществуват вземания за исковите суми.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника К.С.К..
Със заявление от 11.09.2015 г. „У.Б.“ АД е сезирал СРС
с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу „Е.К.В.****“
ЕООД, И.И.Ц.и К.С.К..
С разпореждане от 30.09.2015 г. съдът е разпоредил
издаването на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК срещу длъжниците „Е.К.В.****“ ЕООД, И.И.Ц.и К.С.К. за сумата
12 213, 24 лв. главница, ведно със закона лихва от 11.09.2015 г. до
изплащане на вземането, 2 739, 05 лв. договорна лихва за периода
20.02.2014 г. – 10.09.2015 г., както и
1 147, 28 лв. разноски по делото.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника К.С.К..
В срока по
чл.415 ГПК заявителят „У.Б.“ АД е предявил искове за установяване на вземанията
му по исков ред.
Представен е договор за банков инвестиционен кредит №
74/09.05.2012 г., изменен с анекс № 1 от 20.12.2013 г., по силата на който „У.Б.“
АД предоставя на кредитополучателя „Е.К.В.****“ ЕООД и при солидарна
отговорност на солидарните длъжници И.И.Ц.и К.С.К. инвестиционен кредит до 15
000 лв. с цел – закупуване на ново оборудване на гумарен център, а
кредитополучателят го усвоява, ползва целево и връща ведно с начислените лихви,
такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове и условия,
и в съответствие с ОУ, Тарифата за таксите и комисионите на банката за
юридическите лица и еднолични търговци и лихвения бюлетин, с които
кредитополучателят и третите задължени лица са запознати и приемат с подписване
на договора /р.I/. Уговорен е краен срок за усвояване на кредита – до
30.11.2012 г. чрез посочена банкова сметка / ***.I, т.6/. Уговорено е погасяване на
кредита до 20.04.2017 г. по погасителен план, неразделна част от договора,
представен по делото, подписан за кредитополучателя и от солидарните длъжници,
неоспорен по делото, според който сумата от 15 000 лв. се дължи на месечни
вноски с падеж – 20-то число на месеца.
Между страните е отделено като безспорно
обстоятелството, че кредитът е бил усвоен, както и че непогасената главница и
договорна лихва са в размер на исковите суми - главница в размер на 12 213, 24
лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 2739, 19 лв. за периода
20.02.2014 г. - 10.09.2015 г.
Видно от договор за цесия от 06.11.2017 г., сключен
между „У.Б.“ АД, в качеството на цедент, и „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, в качеството на
цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията спрямо длъжника и
солидарните длъжници, заедно с всички привлегии, обезпечения и други
принадлежности на вземанията, включително и с изтеклите лихви и разноски,
индивидуализирани в приложение за всеки един отделен длъжник, представляващо
неразделна част от договора. Същевременно от приложение № 461 към договора за
цесия от 06.11.2017 г. се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията си към следните лица: „Е.К.В.****“ ЕООД – длъжник, И.И.Ц.и К.С.К. –
солидарни длъжници, произтичащи от процесния договор за банков инвестиционен
кредит.
Цедентът „У.Б.“ АД е упълномощил цесионера да уведоми
от негово име всички длъжници и солидарни длъжници по всички вземания, които
банката е цедирала н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
В предмета
на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Безспорно
е по делото, че между страните е сключен процесният договор за кредит,
представен по делото, по който ответникът се е задължил солидарно с дружеството
кредитополучател.
Доводите на въззиваемия във връзка с усвояване на
кредита, са заявени за пръв път с отговора на въззивната жалба, с оглед на
което не подлежат на обсъждане като несвоевременно заявено и съответно – преклудирани
по арг. от нормата на чл.266, ал.1 ГПК.
Доводите на въззиваемия, заявени с отговора на
въззивната жалба, във връзка с обстоятелството дали анекс № 1 е подписан от
него, обявяването на кредита (чийто краен срок за погасяване към момента е
изтекъл) за предсрочно изискуем, както и възражението за погасителна давност са
заявени в първото по делото открито съдебно заседание пред СРС. Същите е
следвало да бъдат направени в срока за отговор на исковата молба, което не е
сторено, поради което и не подлежат на обсъждане като несвоевременно заявени и
съответно – преклудирани по арг. от нормата на чл.266, ал.1 ГПК.
Други доводи освен посочените, които съдът намира за
преклудирани, не са заявени от ответника във въззивното производство, поради
което следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания в размер на
исковите суми, по отношение на които не се твърди и установява да си били
погасени чрез плащане.
Установи се по делото, че в хода на процеса – след
издаване на заповедта за изпълнение и преди предявяване на иска по чл.422 ГПК
спорните вземания са прехвърлени в полза н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с договор за цесия
от 06.11.2017 г., по отношение на чието съобщаване доводи пред настоящата
инстанция не се поддържат.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10б от
ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК
В случая исковете по реда на чл.422 ГПК са предявени
от цедента „У.Б.“ АД. Съгласно чл.226, ал.1 ГПК ако в течение на производството
спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни, като в чл. 226, ал. 2 ГПК е предвидено, че решението във
всички случаи има сила и по отношение на приобретателя. Макар прехвърлянето на
спорното право да променя носителя на правото, според установеното в чл. 226,
ал. 1 ГПК процесуално правило, делото продължава своя ход между първоначалните
страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК приобретателят може да
замести своя праводател само със съгласието на всички страни и на лицето, което
встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, какъвто
именно е процесният случай, делото продължава своя ход с участието на
първоначалните страни, като прехвърлителят участва в процеса като процесуален
субституент на приобретателя, а процесуалната му легитимация произтича от самия
закон.
Във връзка с приложението на нормата на чл.226 ГПК
следва да се има предвид, че когато транслацията на спорното право е
осъществена по време на висящия процес, чийто предмет е то, ищецът, който го е
прехвърлил не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй като той
вече не е носител на претендираното материално право и не е страна по
материалното правоотношение, неговото процесуално качество не произтича от
материалноправна обусловеност, а от изрично призната от процесуалния закон
възможност да продължи процеса като защитава едно чуждо за него право – арг.
чл.226, ал.1 ГПК. От тук се извежда и неговата функция на процесуален
субституент, който изключва паралелното участие на приобретателя като главна
страна /чл.226, ал.2 ГПК/. В този случай правните последици от решението
рефлектират директно не в патримониума на цедента, който както бе отбелязано
защитава чуждо материално право, а в правната сфера на цесионера – негов
носител, защото ако ирелевантно за процесуалното правоотношение е осъщественото
прехвърляне на спорното право, то не е такова по отношение на материалното
правоотношение, което го обуславя /определение № 249 от 28.04.2009 по ч. т. д.
№ 134/2009 г. на ВКС, I ТО/, а в изпълнителното производство
са приложими правилата на чл. 429, ал. 1 ГПК, при които законът отчита
субективните предели на изпълнителния титул /определение № 40 от 25.01.2018 г.
по ч.гр.д. № 4750/2017 на ВКС, III ГО/. В случая процесуалното качество на
цесионера на трето лице-помагач в процеса предпоставя и неговата обвързаност от
установителното действие на решението спрямо насрещната страна по арг. от
чл.223, ал.1 ГПК.
За настъпване на предвидените в чл.226 ГПК правни
последици законодателят не поставя като предпоставка изменение на петитума на
предявения иск от ищеца, изразяващо се в отправяне на искане за признаване на
установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми на цесионера.
Изменението на иска се извършва по реда на чл.214 ГПК, а прехвърлянето на едно
вземане би могло да се извърши и далеч след срока по чл.214, ал.1 ГПК, в който
случай такова изменение би се явило недопустимо. При установено по делото
правоприемство по материалното правоотношение същото следва да бъде отчетено от
съда по арг. от нормата на чл.235, ал.3 ГПК, съответно – да намери отражение в
диспозитива на съдебното решение, което не се предпоставя от искане на ищеца за
изменение на петитума на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват
основателни, с оглед на което първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, а исковете – уважени.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 147, 28 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 299, 05 лв. разноски за исковото
производство. Не следва да се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 848, 23 лв., доколкото не са ангажирани доказателства
такова да е било заплатено.
Ответникът няма право на разноски за производството.
Третото лице-помагач няма право на разноски за първата
инстанция, на основание чл.78, ал.10 ГПК.
В качеството на жалбоподател третото лице помагач има
право на разноски за въззивната инстанция, но доколкото не претендира такива,
при спазване принципа на диспозитивното начално, разноски не следва да му се
присъждат.
Ответникът по жалбата няма право на разноски по
делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 169991 от 06.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 9185/2018 г. на СРС, ГО, 56 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.С.К., ЕГН ********** дължи на „У.Б.“
АД, ЕИК ******, в качеството на солидарен длъжник на „Е.К.В.****“ ЕООД, на
основание чл.422 ПГК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ, сумата от 12 213,
24 лв. главница и сумата от 2 739,
19 лв. възнаградителна лихва за периода 20.02.2014 г. – 10.09.2015 г. по
договор за инвестиционен кредит № 74/09.05.2012 г., изменен с анекс №
1/20.12.2013 г., които вземания са прехвърлени в хода на процеса в полза н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ******по силата на договор за цесия от 06.11.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.09.2015 г. по ч.гр.д. №
55000/2015 г. на СРС, ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** да заплати на
„У.Б.“ АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 147, 28 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 299,
05 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може са се обжалва в едномесечен срок от
връчването му с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.