Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 03.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4950 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са предявените от „Банка ДСК“ АД,
ЕИК ******срещу С.Р. П.Си, ЛНЧ **********, гражданин на Белгия, роден на ***г.
обективно и кумулативно съединени искове
с правни основания чл.430, ал.1, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД относно
осъждането на ответника да заплати на ищцовата банка сумата от 18 960,51 евро, представляваща
дължима, падежирала и предсрочно изискуема главница по договор за кредит за
текущо потребление от 20.12.2013г., договорна лихва в размер на 2 205,85 евро за периода от
15.04.2017г. до 12.04.2018г.,
санкционираща лихва в размер на 146,83
евро за периода от 15.04.2017г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцовата
банка основава претенциите си с твърденията, че между нея и ответника е бил
сключен договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2013г., по който
кредитополучателят е спрял плащането на погасителните вноски, считано от
15.04.2017г., поради което банката с предявяването на иска отправя изявление за
превръщането на кредита в предсрочно изискуем и претендира осъждането на
ответника да заплати изцяло непогасената и дължима главница по кредита, заедно
с дължимите и начислени до датата на предявяване на иска договорна и
санкционираща лихви.
В
законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна
на ответника, чрез назначения му особен представител адв. В., която оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира възраженията, че
от представените доказателства не се установява твърдението на ищеца, че
ответникът е бил в забава и банката е превърнала законосъобразно кредита в
предсрочно изискуем. Сочи, че клаузата на договора в т.20.1 от ОУ към договора касаеща
правото на кредитора на превърне кредита в предсрочно изискуем е неравноправна,
тъй като в нея не са посочени условията, при които това е възможно да бъде
осъществено. Затова счита, че в случая кредиторът няма изобщо правото да
превръща кредита в предсрочно изискуем.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД;
Видно от договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2013 г. „Б.Д.“ ЕАД в качеството на кредитор е предоставила на кредитополучателя С.Р. П.Си сумата от 25 000 евро. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на подписване на договора, като крайната падежна дата за издължаване на кредита е 20.12.2023 г. Уговорен е към момента на сключване на договора за кредит преференциален лихвен процент в размер на 8.45 %, като при нарушаване на „Условията по Договор за ползване на пакети частно банкиране на Б.Д. ЕАД“ и приложенията към него преференциалният лихвен процент по договора се губи и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно Договора за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД, максималният размер, до който може да достигне променливият лихвен процент по стандартни потребителски кредити, който към дата на сключване на договора е 13,45 % годишно – т. 7 от договора. Годишният процент на разходите по кредита е 9.31, като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които Кредитополучателят е получил и е приел с подписване на договора. Съгласно т. 7.1 от ОУ кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент /променлива компонента/, определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на Кредитора, а съгласно т. 7.3 при промяна на лихвения процент кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на последния посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска, за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план. В т. 7.9 е посочено, че при неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен преференциален лихвен процент, кредитополучателят губи правото да ползва съответната преференциална лихва, като кредиторът определя нов размер на вноската и предоставя актуализиран погасителен план. Съгласно т. 19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, а според т. 20.1.1 кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Неразделна част от договора за кредит е и приложеният по делото погасителен план.
Представени са по делото и Условията по Договор за ползване на пакети частно банкиране на Б.Д. ЕАД, от които се установява, че относно кредит за текущо потребление в размер до 25 000 евро при извършен анализ на платежоспособността с удостоверен доход преференциалният лихвен процент е 8.45 %. В т. 5.1 от Условията е прието, че кредитите за текущо потребление се обезпечават със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка – за клиенти, чиито доходи са с произход възнаграждения по трудови/служебни или приравнени на тях правоотношения, по сметка в Банката задължително следва да постъпват сумите от тези доходи. В т. 11 от тези Условия е предвидено, че банката може да отнеме преференциалните условия по представени кредити, без клиентът да отпада от системата Частно банкиране и без да се отнемат останалите преференциални условия по пакетите Частно банкиране, когато два последователни месеца няма постъпления по разплащателната сметка на суми, представляващи задължително изискване по това Приложение за ползване на съответния вид кредит при съответните преференциални условия.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че сумата по процесния договор за
кредит. е усвоена изцяло, като е преведена по разплащателната сметка на титуляра.
Плащането на суми за погасяване на кредита е преустановено на 15.04.2017 г. Платената сума по договора е в размер на 12 776.56
евро. С тази сума са погасявани вземания за главница, лихви и заемни такси. Към
датата на изготвяне на заключението актуалният размер на дължимите към ищеца
суми по процесния кредит, според вещото лице възлизат на: 18 960.51 евро –
главница, 2205.85 евро – договорна лихва,
146.83 евро – санкционираща лихва. Посочени са датите и съответните промени на
лихвения процент по процесния договор за кредит, правени от Банка ДСК АД.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, която в настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на ЗПК, посочени са общият размер на кредита, размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, общата стойност на плащанията, към договора е приложен погасителен план с указани размер, брой, периодичност и дати на плащане на отделните вноски. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Подписани са от кредитополучателя и всяка страница от ОУ и приложенията към договора.
Предвидено е правото на потребителя на предсрочно погасяване на кредита в т. 11.1 от ОУ. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит доколкото кредитополучателят е посочил, че е получил необходимата преддоговорна информация. Доколкото подписът на кредитополучателя не е оспорен по делото, то съдът намира, че е налице признание за получаването на предварителна информация.
Установява се наличието на отговарящо на изискванията на ЗПК валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
С отговорите на исковата молба се твърди, че предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит не е настъпила.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – виж решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. В случая в исковата молба се съдържа изявление, че предсрочната изискуемост ще настъпи с връчването на препис от исковата молба на ответника, т. е. инкорпорирано е изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Налице е забава в плащането на повече от две вноски, видно от ССчЕ. Няма никакви пречки предсрочната изискуемост да настъпи и при връчването на книжата по реда на чл. 48 ГПК - виж решение № 86 от 27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I т. о. на ВКС, касаещо съобщаване на предсрочна изискуемост при назначен след това особен представител. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника е настъпила предсрочната изискуемост. Упражненото по този начин потестативно право в хода на производството представлява нов факт от значение за съществуване на претендираното вземане, който следва да бъде взет предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи и, че дори да не се бе установило по производството настъпването на предсрочната изискуемост по договора за кредит, то крайния падеж на договора е 20.12.2023 г. Предявените искове за вземания по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на другата страна - т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендирането на цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск — Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Срокът за изпълнение на договореното е винаги несъществен елемент на правоотношението, чиято промяна нито изменя, нито допълва основанието му. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са все вземания, възникнали на основание договора за кредит — решение № 100 от 31.07.2017 г. по т. д. № 1357/2016 г., I т. о. на ВКС, решение № 190 от 14.12.2016 г. по т. д. 2349/2015 г., I т. о. на ВКС, решение № 103 от 07.08.2017 г. по т. д. № 851/2016 г., I т. о. на ВКС, решение № 153 от 19.10.2017 г. по т. д. № 2869/2015 г., II т. о. на ВКС.
Не се споделят и доводите в отговора на исковата молба, че т. 20.1 от ОУ относно правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, е неравноправна. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. Отсъствието на изискване за уведомяване в текста на т. 20 от ОУ обаче не прави самата клауза неравноправна – виж решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на II т. о. на ВКС. По отношение на клаузи в общите условия по договор за кредит, сключен с потребител, в Решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 на Съда на Европейския съюз е дадено тълкуване, че преценката на националната юрисдикция относно твърдeния неравноправен характер на клауза относно предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен период, посочената юрисдикция трябва да провери дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя дерогира приложимите в тази област правни норми. В случая възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем зависи от неизпълнението на основно задължение на потребителя – неплащане в срок на дължима главница и/или лихва по договора. Посочената разпоредба не дерогира приложими разпоредби, а съвпада по съдържание на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради което и съдът не намира същата да е неравноправна.
Относно главницата:
Усвоена е главница в размер на 25 000 евро. От ССчЕ се установява, че е погасена главница за периода 14.01.2014 г. до 15.04.2017 г. в размер на 6039.49 евро. ССчЕ не е оспорена от страните. Следователно по делото се установява, че непогасената главница е в размер на 18 960.51 евро /25000-6039.49/.
Липсват твърдения и доказателства за погасяване на суми по договора след това. Претенцията за главница е основателна в пълния предявен размер. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.04.2018 г. до окончателното изплащане.
Относно възнаградителната лихва:
Ответникът е потребител на финансова услуга и ЗЗП е приложим. За да се прецени, дали конкретните договорни клаузи са неравноправни, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. За това, когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато методологията, създадена от кредитора, като нейни вътрешни правила не е част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен - виж решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о. на ВКС.
В договора за кредит е уговорено, че при нарушаване на Условията кредитополучателят правото си да ползва преференциите и променливият лихвен процент се увеличава, съгласно Договора за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД, като максималният размер, който може да достигне е променливият лихвен процент приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на кредита е 13.45 %. Уговорено е правото на банката за едностранно изменение на договора, без да е уговорено в договора предварително по какъв начин се изменя размера на лихвата. По делото не е представен Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК и неговите приложения. Същият не е подписан от кредитополучателя и не е част от приложенията към договора за кредит за текущо потребление. Правилата, по които се изчислява БЛП, освен че не са част от договора, са изцяло във властта на банката да определя съдържанието им. Не става ясно от договора и какви са преференциите за кредитополучателя и как нарушаването на всяка отделна преференции би се отразило на променливия лихвен процент. Механизмът, по който се променя лихвения процент не съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура. Подобна процедура не се установява и от приложените по делото Условия, в които единствено е посочен какъв е преференциалният променлив лихвен процент, но липават ясни правила как всяко едно нарушение на преференциите би се отразило на променливия лихвен процент, респ. от какво зависи и при какви условия се повишава или намалява променливият лихвен процент приложим по стандартни потребителски кредити на Банка ДСК АД. В настоящия случай, кредиторът е избрал да приложи чл. 7 от договора и чл. 7. 9 от ОУ, увеличавайки лихвения процент до максималния праг от 13,45%, считано от 15.07.2017 г. /което се установява от ССчЕ/. Увеличението е извършено по неясна методиката, при условия, които не са конкретно формулирани в договора и зависят от преценката на кредитора. Уговорката относно промяната на лихвения процент в т. 7 от договора е неравноправна на основание чл. 143, т. 11 ЗЗП – в този смисъл изрично по подобна клауза на същата банка виж определение № 1011 от 9.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4236/2022 г., III г. о. Не е приложимо изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, тъй като не е описано по ясен и недвусмислен начин как кредиторът определя размера на надбавката, поради което не може да се приеме, че потребителят е получил достатъчно конкретна информация за промяната в цената.
На
следващо място, в т. 7. 3 от Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление е разписано, че при промяна на лихвения процент в случаите
на промяна на базовия лихвен процент по решение на Кредитора, последният
изпраща уведомление до Кредитополучателя на последния посочен от него адрес,
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя
актуализиран погасителен план. Такова право следва да се признае на длъжника
във всички случаи на увеличаване на вноските му по кредита, независимо от
основанието за изменението, което с оглед и на законовата уредба изисква
задължително уведомяване от кредитодателя за увеличаване на лихвения процент по
кредита. Следователно потестативното право за изменение на договора се упражнява
с едностранно писмено изявление, което поражда действие от момента на
получаване, но в случая това потестативно право не е упражнено, доколкото
кредитополучателят не е бил уведомен.
Дори да е налице частична нищожност поради неравноправност, то това не освобождава ответниците от задължението за заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора размер - виж решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на II т. о. на ВКС. От извода за нищожност на клаузите за промяна на лихвения процент /а и от обстоятелството, че не са представени доказателства от ищеца за изпълнение на разпоредбата на т. 7. 3 от Общите условия/ следва, че ответникът дължи за исковия период 15.04.2017 г. – 12.04.2018 г. възнаградителни лихви, изчислени в съответствие с първоначално определение в договора годишен лихвен процент 8.45 %. Доколкото договорната лихва е променена за пръв път на 15.07.2017 г., няма необходимост от преизчисляване на платените вноски, доколкото в периода, в който ответникът е заплащал суми по договора договорният лихвен процент е бил 8.45 %. За да определи размера на дължимата възнаградителна лихва съдът използва първоначалния погасителен план по договора – л. 104 – 105. Дължимата възнаградителна лихва по този погасителен план и при лихвен процент от 8.45 % за периода 15.04.2017 г. – 12.04.2018 г. по погасителни вноски от № 40 до № 51 вкл. е в размер на 1522.42 евро. Възнаградителна лихва по погасителна вноска № 52 не се дължи, доколкото падежа на тази вноска е 15.04.2018 г., т. е. извън процесния период. Оттук и искът е основателен за сумата от 1522.42 евро, а за разликата до 2 205.85 евро искът ще се отхвърли.
Относно лихвата за забава:
Установява
се от ССчЕ, че за процесния период от 15.04.2017 г. до 12.04.2018 г. банката е
начислила върху незаплатената главница санкционираща лихва в общ размер на
146.83 евро.
В исковата молба /л. 3/ ищецът се позовава на т. 19.1. от Общите условия, неразделна част от договора. В ОУ към договора е предвидено, че при забава в плащанията на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта – т. 19.1 от ОУ. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Следователно така определената наказателна надбавка е в размер на договорения лихвен процент /8.45 % за част от периода и 13.45 % за друга част от процесния период/ плюс 10 пункта или в размер на 18.45 % и 23.45 %.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, а т. 19.1 и т. 19.2 в частта до предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, които предвиждат олихвяване с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, са очевидно неравноправни като противоречащи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Предметът на производството се определя от ищеца, който е основал претенцията си на уговорената между страните наказателна надбавка по в т. 19.1 от ОУ към договора, като съдът не може да измени волята му и да я замести с разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Уговорената с договора лихва, имаща характер на неустойка е в размер, който надвишава законната лихва, поради което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. Не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза — Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, С-618/10. Нищожна клауза от потребителски договор не може да бъде заместена с повелителна норма от националното право — Решение № 76 от 22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г., I т. о. на ВКС. При наличието на неравноправна клауза за наказателна лихва, цялата неустойка не следва се присъжда, а не просто да се намалява, поради което и не следва да се прилага чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Ищецът не претендира законна лихва за забава, а наказателна надбавка, имаща характер на неустойка, по неравноправната клауза от т. 19.1 от ОУ. Това се установява и от ССчЕ, видно от таблица – приложение № 2, начисляваната санкционираща лихва върху главницата не е в размер на 10 %, което се установява и при проверка с електронен калкулатор. Не става ясно и как начислявана санкциониращата лихва – напр. за м. 06.2017 г. върху главница от 175.79 евро е начислена санкционираща лихва в размер на 20.34 евро, за м. 07.2017 г. върху същата главница от 175.79 евро е начислена санкционираща лихва в размер на 24.38 евро. По същия начин при еднакви главница за м.12.2017 г. е начислена 4 пъти по-голяма санкционираща лихва от тази върху главницата по вноска за м.01.2018 г. На следващо място, към исковата молба е приложено извлечение от счетоводните книги, в което е посочено, че санкциониращата лихва върху редовно падежирала главница е 44.17 евро, но се претендира санкционираща лихва в размер на 146.83 евро на основание т. 19.1 и т. 19.2. В случая обаче предсрочната изискуемост на кредита е настъпила в хода на производството и основание за начисляване на санкционираща лихва върху предсрочно изискуема главница по т. 19.2 от ОУ за период преди подаване на исковата молба изобщо липсва.
Гореизложеното единствено за пълнота, доколкото съдът намира, че клаузата на която ищецът основава претенцията си за санкционираща лихва по т. 19.1 от ОУ е неравноправна като противоречаща на чл. 33, ал. 2 ЗПК, поради което и претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
Само ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства за направата на такива. Представени са доказателства за заплатена ДТ, ДТ за призовава чрез Държавен вестник, възнаграждение за особен представител и депозит за ССчЕ в общ размер на 2907.40 лв. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. Общият размер на разноските е 3 107.40 лв., от които по съразмерност на ищеца се следва сума в общ размер на 2 986.35 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Р. П.Си, ЛНЧ **********, гражданин на
Белгия, роден на *** г., с адрес *** да заплати на „Банка ДСК” АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 430,
ал. 2 ТЗ, следните суми: 18 960,51 евро, представляваща дължима, главница по договор
за кредит за текущо потребление от 20.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 1522.42
евро - договорна лихва за периода от 15.04.2017 г. до 12.04.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за договорна лихва за разликата над присъдения размер от 1522.42 евро до
пълния претендиран размер от 2 205.85 евро, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска
за сумата в размер на 146,83 евро - санкционираща лихва за периода от
15.04.2017 г. до 12.04.2018 г.
ОСЪЖДА С.Р. П.Си, ЛНЧ **********, гражданин на
Белгия, роден на *** г., с адрес *** да заплати на „Банка ДСК” АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2
986.35 лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: