М О
Т И В
И
Към присъда № 84/16.05.2018
год. по НОХД № 1677/2016 год. по описа
на Сливенски Районен съд, изготвени на 19.06.2018 г.
Срещу подсъдимия П.А.П. е повдигнато обвинение от РП-Сливен за извършено
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Пледира на подс. П. да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” от НК а именно наказание пробация,
която да включва двете задалжителни пробационни мерки
за срок от по 9 месеца, с периодичност два пъти седмично.
Гражданско правни претенции по делото бяха
предявени, но съдът прецени, че ще затрудни наказателното производство, поради
което не го прие за съвместно разглеждане и не конституира пострадалия в
качеството му на частен обвинител.
В с.з. подс. П. се явява лично и с процесуален
представител. Не се признава за виновен по
предявеното му обвинение и моли
съда да го оправдае.
След цялостна преценка на събраните и проверени в
с.з. доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.П. *** (вилен) имот притежавал пострадалият А.А.. Двамата се познавали
помежду си, като отношенията им не били
добри - по повод противоречия в ловна дружинка в която членували. Във връзка с тези противоречия, А. правил искания за извършване на финансова ревизия на
дружинката , както и на сдружението към нея. В същата насока, по негова
жалба до РП-Сливен била извършвана и проверка от Сектор „ПИП" при ОД на
МВР-Сливен (вх.№3314/15г. , съответно вх.№
167000-5 281/2015г.), приключена с докладна
записка от 15.02.2016г.
На 27.02.2016г. св А. А., съпругата му, св.М. А. и синът им, св.П.А. се намирали в посочения по-горе
имот в с.Блатец. Около 21 часа, А. А. преминавал
покрай заведение стопанисвано от св.М.Д. ,
което се намирало в центъра на селото. Той влязъл вътре и седнал на маса при св.В.Т.,
като двамата разговаряли за кратко.
По това време, на А. А. се обадил неговия син, който попитал кога ще се прибира. На това пострадалия отговорил, че
тъкмо тръгва от барчето и до „5 минути" се прибира. Междувременно В.Т. му предложил да го закара, но А. А. отказал,
т.к. искал да се поразходи.
Св. А. А. излязъл
от заведението, след което се насочил към жилището си. По същото време, подсъдимия
П. П. и съпругата му затворили техен търговски обект находящ се в близост (срещу) посоченото по-горе
заведение от което излязъл пострадалия. П. и св.Ю. П. се качили в лек автомобил
„Пежо" (син на цвят) управляван от първия и потеглили. А. А. забелязал , че автомобила тръгнал в посока след него
без включени светлини. Поради това, преминавайки пред входа на сградата на Кметството, пострадалия се качил на
тротоара и продължил пеш в посока
към сградата на училището. Междувременно автомобила управляван от подсъдимия подминал св.А. А. и
спрял на няколко метра пред него.
Подсъдимият П. слязъл от автомобила и с думите
„Ще те пребия, жалби ще ми пишеш в полицията. Ще те убия ей ...ще те убия.." се насочил към А.А..
Последният се уплашил от поведението на подсъдимия и изречените закани, поради
което се спрял, без да отговаря. В това време П. замахнал
с ръка към А. А., който сложил ръце пред лицето
си в опит да се предпази. Удара попаднал в лявата част от лицето на пострадалия, който паднал на земята, като усетил,
че му прилошава. Докато А.А. се
намирал на земята, П. продължил да му нанася удари с ръце, а след това и с
крака - в областта на гърба, кръст, гръдния кош
и краката. Докато го удрял, той продължавал да вика, включително и да се
заканва с думи от рода на „...ще те
убия човече...ще те убия...". В резултат на нанесените удари и уплахата А.
А. изпаднал в състояние на безпомощност - имал чувство, че не може да диша, че
ще умре. В това време от спрения автомобил
излязла св.Ю.П., която отишла до подсъдимия и започнала да го дърпа. П. П.
престанал да нанася удари на А.А., след
което взел мобилния телефон изпаднал от
последния, качил се в автомобила и потеглил.
Шума от виковете на подс. П. бил
чут от св.Димитьр Г. , който по
това време се намирал в центъра на селото, т.к. отивал към заведението на св.М.Д.. Той се приближил към
мястото на инцидента, при което
видял действията на подсъдимия ( нанасянето на удари по лежащ на земята човек ) и чул изричаните от
него закани. Св.Г. се уплашил от
случващото се и не се намесил, т.к. се страхувал от П. с когото не били
в добри отношения. След като подсъдимия си тръгнал, Г. също се прибрал в дома си.
Малко след това, св.А. А. се изправил и успял да се върне
до входа на заведението от което излязъл преди това. Той се подпрял на парапет
пред заведението, но след това паднал, което било видяно от св. В. Т.. Т.
пренесъл А. А. вътре в заведението, като междувременно
го попитал „какво става". На последното А. отговорил „...Поньо ме наби...", като след това започнал да се
оплаква от силни болки в бъбреците. В това време при тях дошла и св.М.Д. ,при което А. помоли да се обадят на телефонен
номер „112" , като казал „...Поньо ме
нападна и ми взе телефона...". Д. дала свой мобилен телефон на пострадалия , който сигнализирал за случилото се чрез
обаждане на телефонен номер
„112".
Междувременно св.П.А. решил да се
обади на баща си, т.к. последния се забавил. Той „позвънил" продължително, но не получил отговор. За кратък период от време
той го потърсил няколко пъти, но не получил отговор, което притеснило него и
майка му. Св. П. А. излязъл на тераса
от втория етаж на вилата, където запалил цигара. Докато пушел, той видял лекия автомобила
„Пежо" на подсъдимия да преминава покрай
имота. В един момент автомобила спрял в близост до оградната мрежа. От него
слязъл П. П., който хвърлил някакъв предмет в двора,
след което се качил обратно в автомобила и потеглил. П.А. излязъл в двора на имота и отишъл да провери,
какво е хвърлил подсъдимия. Докато
отивал към съответното място, той отново започнал да търси чрез мобилния си телефон
връзка с баща си. При това П.А. видял, че предмета хвърлен от П. е
мобилния телефон на А. А. - телефонния
апарат „звънял" в резултат от повикването към него. П. А. взел телефонния
апарат и заедно с майка си веднага потеглили с негов автомобил към
центъра на селото, за да търсят А. А..
През това време в с. Блатец пристигнали служители от РУ МВР-Сливен, които отишли в заведението, където
все още се намирал св. А. А.. Той им обяснил какво се е случило, след което те
се насочили към дома на П.. Полицейските служители открили подсъдимия в дома му, като обяснили , че е подаден сигнал от А.
А.. Във връзка с последното П. заявил , че не е имало сбиване, а само са се „карали" и даже „доктора" излязъл на пътя им,
като започнал да ги обижда. Същия пояснил, че имали „стара вражда" с А. А.,
който бил „пуснал" жалба срещу него. В аналогичен смисъл били и твърденията на св.Ю.П. , която също присъствала - че е имало само „разправия" във
връзка със старата вражда, но не е имало
сбиване.
След така описаните събития св.А. А.
бил откаран до дома си от св.Хр.Х.. По-късно същата вечер пострадалия започнал да изпитва силни болки в кръста ,
поради което посетил Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" АД - Сливен. Там
престоял от 23.50ч. до 02.00 часа на 28.02.2016г. На следващия ден той бил освидетелстван и от специалист по съдебна медицина, за
което било издадено СМУ № 97/2016г.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
извършена съдебно-медицинска експертиза за установяване характера на телесните
увреждания констатирани при А. А. и
механизма на причиняването им. Видно
от становището на вещото лице на св.А. А. са били причинени: контузия на
главата с умерено изразен болезнен
травматичен оток на меките тъкани в лявата половина на лицето, в лявата скулна и слепоочна област, с повърхностно охлузване на
кожата ; контузия на гръдния кош в неговата лява половина с установена функционална
и палпаторна болезненост; контузия в лявата половина
на поясната област с установени болки при натиск и при
движение на снагата, както и с клинични данни за контузия на левия
бъбрек, проявена с леко изразена хематурия (наличие на кръв в урината); контузия на първи
пръст на левия крак с наличие на болезнен травматичен оток на меките
тъкани и кръвонасядане. Така описаните
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на А. А. и следователно имат характер на лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК. Относно същите е посочено, че са получени в резултат на действието (удар) на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по времето и начина заявен от
пострадалия. В същата насока, заключението
на вещото лице е, че на А. А. са били нанесени не по-малко от 3-4 удара.
Подсъдимият П.А.П. е бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи,
осъждан-реабилитиран.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А. А.,
П. А., М. А., В. Т., Д. Г., Х. Х., Д. К., В. Божков, М. Д., П. Р., защото тези
показания са последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказатествен материал. Съдът даде вяра на показанията на
свидетелите Я. Симеонов, В. Димитров и В. Василев но счита, че те са неотносими към предмета на делото. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелите Ю. П., С. Марков, защото показанията на тези
свидетели са противоречиви и не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. Съдът кредитира заключенията по изготвените
съдебномедицинска, психиатрично-психологично и съдебнотехническа
експертизи, защото няма основание да се съмнява че те не са изготвени от вещите
лица по знание и съвест. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., защото
счита, че те са изградена от него защитна теза, а те не се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал . Съдът кредитира и останалите
събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, предявени на страните в
хода на съдебното следствие и неоспорени от тях.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието изложено във
фактическата обстановка, подс. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй
като на 27.02.2016 г. в с. Блатец, общ. Сливен, се
заканил с убийство (чрез думите „...ще те убия...") на А.П.А., като това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Причини и
мотиви за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура
на подсъдимия.
Съдът
констатира както смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебпо минало на подсъдимия, а
отегчаващи не констатира.
Логическият анализ на
доказателствата свързани с поведението на пострадалият и подсъдимият, на
конкретните обстоятелства по време, място на осъщественото инкриминирано деяние
и неговата безспорна обусловеност, от взаимната предвидимостта
на действията и реакциите между двамата, ангажират извода за наличието на съществения
съставомерен признак на деянието - на обоснована
възможност за "възбуждане на основателен страх" у пострадалия от
закана с убийство. Оценъчните изводи за
наличие на обоснована възможност, поведението на подсъдимият да е довело до
възбуждане на основателен страх от извършване на убийство, оценено към момента
на инкриминираните действия, следва задължително да бъде осъществявано след
съвкупната оценка на поведението на пострадалия и подсъдимия към съответният
конкретен момент в конкретната обстановка, на всички относими доказателства,
както и въз основа на обективните критерии за правилното приложение на
материалния закон с оглед посочените тълкувателни указания в ТР №53/89г. от
18.09.1989г. по н.д. №47/1989г., ОСНК на ВС. Съобразно задължителната практика
за съдилищата, за престъплението по чл.144, ал.3 НК, следва да се отчита
структурното разположение на нормата на чл.144 ал.3 НК, доколкото "закана
с убийство", е квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 НК,
т.е. на "закана с престъпление", което е структурирано в Глава II
"Престъпления против личността" на Наказателния кодекс, в Раздел V -
"Принуда". Както е отбелязано в тълкувателното решение на ОСНК на ВС,
родовия обект на защита е личната свобода на личността, доколкото с извършване
на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. Не всяка закана с убийство
обаче от обективна страна, независимо от обективирането
и чрез думи или действия би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването и, поради което изследването на това обстоятелство, следва да
се основава на комплексната оценка на поведението на участниците и на
условията, при които се е осъществило инкриминираното деяние. От субективна
страна, деянието съобразно изискванията на закона следва да е извършено с пряк
умисъл, като интелектуалният момент включва, съзнание у подсъдимият за
действителното съдържание на заканата, която отправя и въпреки, че не е
необходимо пострадалото лице действително да се е изплашило за живота си,
заканата и поведението на подсъдимия, следва да притежават убедителна степен на
правдоподобност и достоверност, а поведението на дееца, който отправя заканата,
следва да съдържа необходимото качество и особен интензитет на внушение,
придаващи действителност и обоснованост на заплахата за живота на заплашеният.
Според тълкувателното решение в момента на заканата у извършителя не е
необходимо да има оформено решение да извърши убийство, като всички тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на
деянието, а не след минаването на определено време. Прокуратурата е основал
изводите си, че доказателствата установяват съставомерните
признаци на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като за наличието на реалната
възможност за възникването на основателен страх от заканата за убийство у
пострадалия, се позовават преди всичко на словесното съдържание на заканата и
на действията на подсъдимият във връзка с нанасянето на телесните увреждания.
Установи се, че подсъдимият се е появил ненадейно пред пострадалия в
тъмната част на денонощието. Насочил се е към А., нанесъл му удари и се заканил
с убийство, което от своя страна говори, че към този момент А. е бил в
състояние на възбуден основателан страх от „закана с
убийство”.
Поведението на пострадалият в конкретният случай и оценката му за
действителния смисъл на заплахата включват наличие на съставомерна
основателност на заплаха за убийство по смисъла на чл.144 ал.3 пр.1 НК, към
съответният инкриминиран момент
Непосредствената проява на агресията в поведението и
използваните думи от подсъдимият за закана, както и степента на проява на
агресивност от П. не са обективен резултат от поведението на пострадалия, който
в случая не е предизвикал по никакъв начин подсъдимия. Особеното и характерното
в случая, което не е оценявано до момента е, че поведенческите реакции на
подсъдимия не са били разпознаваеми и предвидими от пострадалия, както по своя
интензитет, така и с оглед характера на подсъдимия. Действителният смисъл на
отправените заплахи, не са имали бутафорен им
формален характер. В този смисъл придаването на действителност на отправената закана
за убийство е правдоподобно и основателно и се подкрепя от обективни факти. По
посочените причини, съдът намира, че тя може да породи обоснован страх у
пострадалия, съответен именно на точния смисъл на думите на отправената закана
за убийство.
Отправената
вербална закана и възприетите действия от подсъдимия, са възбудила у
пострадалия преживяване на страх. Установеното поведение на пострадалия
безспорно е мотивирано от основателен страх за осъществяване на посегателство
чрез възможно осъществяване на
престъпление срещу неговата личност, според съда, това включва съставомерност
на деянието по смисъла на чл.144 ал. 3 НК, закана за убийство, а не за
извършване на друго престъпление, различно от заканата за убийство. В тази
връзка, следва да се посочи, че логично не всяка словесно изразена закана, може
да породи основателен страх чрез точното словесно изразяване със заканата,
доколкото употребяваните изрази може да са част от обичайните изразни средства
на този, който ги употребява или чрез тях подражава на друго лице.
В тази връзка и в потвърждение на изложените изводи, съда установява, че
пострадалият е възприел и оценил отправената закана за убийство, като
действителна, с оглед изискуемата съставомерна степен
на правдоподобност, каквито белези тя следва да притежава по смисъла на
Тълкувателно решение №53 от 18.09.1989г. по н. д. № 47/1989г., ОСНК на ВС, а в тази
връзка е и съвкупния доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав при
анализа на тези факти и обстоятелства, оценява доказателственото им съдържание
и характера на съставомерното им качество, като годни
да доведат до възбуждане на основателен страх у заплашеното лице за
осъществяването на престъпление срещу личността му по смисъла на чл.144 ал.3 НК, като намира, че не липсва изискуемото за съставомерността на деянието по
чл.144 ал.3 НК, основателност за възбуждане на страх за осъществяването на убийство,
обективно преценено към съответния момент, като то не е абстрактно и
неоснователно хипотетично. В този смисъл настоящият състав, намира изводите на А.,
представени в показанията му, че е изпитал основателен страх от отправената към
него закана за убийство, като не
преувеличени и правдоподобни, представени като такива в резултат на
последващата им субективна оценка от пострадалото лице.
Съобразявайки спецификите на деянието, личността
на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, за постигане целите по чл.36 НК, на генералната и индивидуална
превенции и справедливост на наложеното наказание, съдът счита, че същото
следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК, като отчита наличието на
чистото съдебно минало на П.. В тази връзка намира, че за поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия не е необходимо той да бъде откъсван от обичайната си семейна и
социална среда, а целите на наказанието биха били изпълнени с налагането на
друг вид наказание.
По тези съоражения съдът наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” от НК, а именно наказание пробация
изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес:*** за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди
подсъдимия П. да заплати направените по
делото разноски в размер на 154 лв. по сметка на ОД МВР-Сливен, както и сумата
в размер на 901.60 лв. по сметка на Районен съд - Сливен.
Ръководен
от горе изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: