РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Търговище, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря С. С. П.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101160 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът „Форуком и компания" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. „Д." № *, вх. *, ет. *,ап. **,
представлявано от Д. Г., действащ чрез процесуален представител и съдебен
адресат адв.И. И.-САК твърди в исковата си молба, че между него и
ответницата В. Г. В. с ЕГН ********** от гр.*******е бил сключен Договор
за потребителски кредит с № 000-КН-52129408/14.08.2018г., по силата на
който ищецът предоставил на ответницата заем в размер на 500лв. , който
следвало последната да върне на шест месечни вноски с падеж на 5-то
число.Излага, че ответницата е изплатила само една вноска по кредита,
1поради което за дължимите суми по договора ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6926/01.03.2023г.постановена по ч.гр.д. №
4685/2024г. по описа на СРС, оспорена от длъжника, поради което ищецът
приема ,че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове за съществуване на вземания по този договор в размер
1
на 419,59лв. главница, ведно със законната лихва от 25.01.2024г. до изплащане
на задължението, договорна лихва в размер на 70,40лв. за периода от
05.09.208г. до 05.02.2019г. и мораторна лихва в размер на 219,20лв. за периода
от 05.03.2019г. до 25.01.2024г.; претендират се разноските в заповедното и в
настоящото производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Постъпила е молба да разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, в която се иска уважаване на предявените искове
изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответницата предявените искове се оспорват, като недопустими поради
депозиране на исковете след изтичане на месечния срок по чл. 415,ал.4 от
ГПК, а по същество-като неоснователни, поради погасяване на вземанията по
давност; претендират се разноски. В съдебно заседание възраженията се
поддържат от процесуалния представител на ответницата адв.Г. В., която
пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.
По въведените възражения на ответната страна за недопустимост на
исковете съдът се е произнесъл в съдебно заседание, като е приел, че същите
са неоснователни, доколкото исковата молба е депозирана в едномесечния
срок по чл. 415 от ГПК, а доколкото възражения за неподсъдност за въвеждат с
писмения отговор-чл.119,ал.4 от ГПК, възражението е преклудирано и
исковете следва да се поставят на разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията
и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит с № 000-
КН-52129408/14.08.2018г., сключен от разстояние между страните, ведно с
приложенията към него, вкл. СЕФ, ОУ и погасителен план се установява, че
ищецът се задължава да предостави на ответницата потребителски кредит, в
размер и условия, посочени договора, под условие, че подаденото от
кредитополучателя заявление е одобрено от кредитора-чл. 1, като от
Приложение № 1 към договора се установява, че размерът на кредита е 500лв.
с шест погасителни вноски и размер на всяка от 92,63лв., с ГЛП 40% и ГПР
49,02% с общ размер на всички плащания от 555,57лв., а от погасителния план
към договора се установява, че крайният падеж на задължението е
2
05.02.2019г.Приложени са и ОУ към договора, както и разписка за извършено
плащане от 14.08.2018г., генерирана от системата на „Изи Пей“ в която е
посочен паричен превод по договор 000-КН-52129408/14.08.2018г., както и
електронно съобщение от „Изи Пей“ до кредитора, в което е посочено, че
преводът е успешно изплатен на получателя ответницата В. Г. В., ЕГН:
**********. Доказателства, изходящи от кредитополучателя за това, че сумата
по договора е получена, не са представени по делото. От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно се установява, че по делото липсва приложена
разписка за получената сума от ответницата, носеща нейния подпис, поради
което вещото лице не може да каже дали кредитът е усвоен. Относно
дължимите суми, вещото лице посочва, че неизплатените такива са в размер
на 419,59лв. главница, договорна лихва в размер на 43,55лв. за периода от
05.09.2018г. до 05.02.2019г., а обезщетението за забава е в размер на 219,21лв.
за периода от 05.03.2019г. до 25.01.2024г. От приложеното по делото ч.гр.д. №
4685/2024г. по описа на СРС се установява, че ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6926/01.03.2023г. против
ответницата, като солидарен длъжник, която е оспорена от последната,
обуславящо правният интерес на ищеца от предявяване на настоящите
установителни искове.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:Предявените установителни искове за съществуване на
вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с
неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за заплащане на
дължимите суми. Видно от съдържанието на договора за кредит 000-КН-
52129408/14.08.2018г., сключен от разстояние между страните, съдът приема,
че към него са приложими както регламентацията Закона за потребителския
кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, така и регламентацията по
ЗПФУР.Според чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма
на хартиен или друг носите, а за разглежданият договор се твърди, че е
сключен от разстояние, което е допустимо, съгласно ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние,
като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно.
Сключването на договора става не чрез подписването му от
3
кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на
изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването на
облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги). По делото липсват електронни записи, от които да се установява по
безспорен и категоричен начин, че волеизявленията на страните са насочени
към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца.
Съгласно чл.2 и чл.3 ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл. 3,т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /OB, L 257/73 от 28
август 2014 г., наричан по-нататък „Регламент /ЕС/ № 910/2014”. Той определя
електронния документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на
ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК,
електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл. 13,ал.1
ЗЕДЕУУ - електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3,т.10 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014. Според посочената разпоредба, „електронен
подпис” означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях и, които титулярът
на електронния подпис използва, за да се подписва.Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението -чл. 180 ГПК. Възпроизвеждането на
4
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му, а съгл. чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. По делото не е установено
извършването от ответницата на посоченото в исковата молба електронно
потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно
облигационно правоотношение, доколкото самото електронното изявление на
последния за сключването му се удостоверява с допълнително обстоятелство -
потвърждение с въвеждане и на определен цифров код-чл.2.8,чл.2.13 и чл.2.14
от ОУ. В ОУ е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди
съдържанието на договора по този начин, като именно потвърждаването има
функцията на ел. подпис. От този момент се счита, че между страните е
възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства по настоящото дело,
че именно ответната страна е потвърдила договора и последващите й
действия, не са ангажирани. И не на последно място- следва да се има
предвид, че договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия
състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. По
делото е представена разписка за извършено плащане за 500 лева, но същата е
частен документ, не съдържа подписи - на потребителя или на дружеството
издател „Изи Пей“, при което и не доказва по никакъв начин реалното
получаване на исковата сума. Следователно, ищецът не удостоверява да е
било извършено електронно изявление за потвърждение с автор ответницата
В. В., за да се приеме, че представеният договор обвързва страните в
установеното съдържание, нито доказва реално получаване на сумата от нея.
По делото липсват документи, които да носят подписи или да обективират
изявления на ответницата, за да се приеме, че същата е обвързана от
твърдяното правоотношение, с включените в него права и задължения, вкл. и
получаването на заемната сума, поради което съдът приема, че ищецът не е
установил по пътя на прякото главно доказване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
6926/01.03.2023г.постановена по ч.гр.д. № 4685/2024г. по описа на СРС,
поради което съдът не следва да се произнася по въведеното възражение от
ответната страна за погасяване на вземанията по давност. С оглед на
изложеното съдът приема, че предявените установителни искове за
съществуване на вземания за размер на 419,59лв. главница, ведно със
законната лихва от 25.01.2024г. до изплащане на задължението, договорна
5
лихва в размер на 70,40лв. за периода от 05.09.2018г. до 05.02.2019г. и
мораторна лихва в размер на 219,20лв. за периода от 05.03.2019г. до
25.01.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
6926/01.03.2023г.постановена по ч.гр.д. № 4685/2024г. по описа на СРС са
неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от
ЗПК.
С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на ответницата
сторените разноски, които са в размер на 500лв. платено адв. възнаграждение,
като съдът следва да се произнесе по възражението на ищеца за прекомерност
по чл. 78,ал.5 от ГПК, в която връзка приема следното: Доколкото по делото са
предявени три обективно съединени иска, то с оглед характера на
производството, което не е с висока фактическа и правна сложност и
извършената работа от процесуалния представител на ответницата, при
съобразяване на НМРАВ само като критерий при определяне на дължимото
адв. възнаграждение по всеки иск, съдът приема, че адекватното такова е в
размер на по 400лв. за всеки иск или 1200лв., а претендираното такова е в
размер на 500лв., т. е доста под този размер, при което възражението за
прекомерност на ищеца е неоснователно и следва да се остави без уважение,
на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата от 500лв., разноски в настоящото производство, на осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Форуком и компания" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Д." № **,
вх. **, ет. *, ап. **, представлявано от Д. Г., действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.И. И.-САК против В. Г. В. с ЕГН
********** от гр.******, ул.*********** установителни искове за
съществуване на вземания в размер на 419,59лв. главница, ведно със законната
лихва от 25.01.2024г. до изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 70,40лв. за периода от 05.09.2018г. до 05.02.2019г. и мораторна
лихва в размер на 219,20лв. за периода от 05.03.2019г. до 25.01.2024г.,
6
претендирани по Договор за потребителски кредит с № 000-КН-
52129408/14.08.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 6926/01.03.2023г.постановена по ч.гр.д. № 4685/2024г. по описа на
СРС, като неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр.
с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА „Форуком и компания" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Д." № **, вх. **, ет. *, ап. **,
представлявано от Д. Г., действащ чрез процесуален представител и съдебен
адресат адв.И. И.-САК, да заплати на В. Г. В. с ЕГН ********** от
гр.*********, ул.************, разноските по делото в размер на 500лв., на
осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищцовата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение като неоснователно, на осн.
чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7