Р
Е Ш Е
Н И Е
№630
гр. Хасково, 18.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1043 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Ю.З. -
гражданин на *, против Решение № УПХ-419/07.10.2021 г. на Интервюиращ
орган към Държавна агенция за бежанците.
Оспорващият излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава
с твърдения за нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения,
обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният
орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били
свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят
сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата
била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че
спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.
В решението не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила
била явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с
обстановката в Мароко, но всичко това били обстоятелства, които следвало да
бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение
към основателността на молбата по същество. Липсата на мотиви в тази част на
решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били
посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още
повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи.
В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по
същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от
жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице
основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. В хода на производството пред
интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите
опасения относно обстановката в *, както и относно факта, че
положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което
следвало да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят
не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в *.
Жалбоподателят твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към
кого да се обърне за помощ. Оспорващият сочи, че заявил пред административния
орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в *, щял да
бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и
личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за
живота си в * и че това била причината да напусне страната. Като
незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на
чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба представлявала транспониране на чл. 15, буква
„в“ от Директива 2004/83/ЕО. Заявява се, че обжалваното решение противоречи на
административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото
да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с
указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна
следното:
С Молби до Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“, РЦ - Елхово с вх. № 105450-4455/07.09.2021 г., а втората - подадена
чрез РПЦ – Харманли с вх. № 2745/17.09.2021 г., заведени в ДАБ под рег. № УП 18588/17.09.2021
г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№ УП 18588/17.09.2021
г. търсещият закрила е записан с имената Ю.З., гражданство: *, роден
на *** г. в ***, със същия постоянен адрес, религия – *, *, етническа принадлежност – *,
професия – *, с основно образование, женен, без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП-18588/20.09.2021
г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция
„Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП 18588/06.10.2021 г. В хода на интервюто
жалбоподателят е заявил, че не изповядва никаква религия и не знаел защо по
време на регистрацията записали, че е мюсюлманин-сунит. Не бил атеист, вярвал,
че има Бог. Освен това не бил общ работник, а билколечител и лекувал с енергия.
Посочва, че има две деца и че в момента семейството му е в *. Нямал
роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал * на 14.09.2020 г., легално, със
самолет от * за Турция, Истанбул. Паспортът му
останал в Истанбул, в собственика на бюрото, който му обещал шенгенска виза, за
да може да пътува легално. Казал, че ще го закара с кола до Гърция и оттам с
кораб до Италия, но бил измамен. Озовали се в България случайно на 21.08.2021
г. Искали да се върнат обратно в Турция, като търсили начин да се свържат с
имиграционните служби в Анкара. Впоследствие се обадили на тел. 112, след което
били прибрани от полицията. Посочва още, че когато напускал *, първоначално
искал да остане в Турция, но през последните месеци не изкарвал добри пари и
затова решил да потърси вариант в Европа. За пръв път подал молба за
международна закрила в България.
Не бил арестуван в държавата си по
произход или в друга държава, не бил осъждан. Напуснал * поради причини, свързани с работата
му. Имал магазин, в който продавал билки и лекувал, но обществото не го приемало.
От 2018 г., когато започнал този бизнес до напускането му през 2020 г., се
наложило седем пъти да сменя мястото на магазина в различни райони и градове,
защото бил обвиняван в измама. Оказвано му било физическо насилие. Многократно подавал
жалби в полицията.
Нямал проблеми заради етническата
си принадлежност на арабин. Не бил членувал в политическа партия или
организация, нито бил член на въоръжена групировка.
Заради това, че не бил вярващ
мюсюлманин, много пъти с негови приятели и близки спорили на тема религия.
Нямал реални проблеми, но хората говорели за него, че е различен. През 2018 г.
в гр.Танджа в магазина му била отправена заплаха, че ако не затвори магазина до
няколко дни, ще има последствия върху живота му. През юли 2019 г. в *
непознат му счупил ръката.
Заявява, че не би се върнал в *, заради
това, което споделил. Можело да отиде, само да види родителите си за няколко
дни и да се върне. Подаването на молба за закрила в Република България било чиста
случайност.
С Решение № УПХ-419/07.10.2021 г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ В. Д., е
отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Ю.З. на основание
чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена
преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с
държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна
неоснователност на подадената молба за международна закрила.
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 12.10.2021 г., а жалбата срещу решението е подадена на 14.10.2021
г. (видно от поставения входящ номер).
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно
легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.
Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – В. З. Д., младши
експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Харманли, определен със
Заповед № РД05-769/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48,
ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 17.09.2021 г., а оспореният акт е издаден
на 07.10.2021 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на
срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на * такива, които са изцяло от личен
и икономически характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8,
ал. 1 от ЗУБ основания. Посочил е, че имал проблеми с бизнеса си и че обществото
не го приемало. Наложило се няколкократно да сменя мястото на магазина си, но
работата не потръгвала. Решил да напусне страната си и да замине за Турция, за
да развие бизнеса си там. В началото нещата вървели добре, но започнал да не
печели достатъчно и поради тази причина решил да замине за Европа. Оспорващият
заявява, че не е бил арестуван, преследван, обект на репресии или насилие, че
не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на властите по повод
етническата си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито
проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същият не изтъква,
нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4
и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този смисъл
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които същият е напуснал
държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ,
респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии,
предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се
направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8,
ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата
норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че
оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от
съображения, които не са релевантни за настоящото производство. Извод в насока
липса на осъществено преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на
жалбоподателя може да се извлече и от факта, че същият е напуснал страната си
по произход легално. В този смисъл, административният орган е извършил
единствената възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките
за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т.
1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото
решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ
е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета
от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б.
"в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността
(голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл,
че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на
молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на
неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може
по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е
преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-431/02.09.2021 г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ,
относно Мароко. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека.
Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за
доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други
надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в * да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен конфликт“
по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и
повсеместност, тоест да обхваща цялата територия на съответната държава, както
и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе
си да е изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на
такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията
на *, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен
статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.З. - гражданин на *, против
Решение № УПХ-419/07.10.2021 г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: