№ / .07.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На четиринадесети май през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
РОМЕО СИМЕОНОВ
Секретар: Наталия Зирковска
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: СИЛВИЯН И.
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 656 по описа на съда за 2020 година,
За да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Н.Г.М., ЕГН **********,***,
срещу Решение №148/28.01.2020г по АНД №5365/2019г на ВРС, ІV с-в, с което е
изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна НП №
03-011635/31.07.2019г чрез редуциране размера на наложената на касатора на
осн.чл.413 ал.2 от КТ Глоба – от 2 000лв. на 1 500лв. Релевирани са основанията
по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Конкретно се оспорва извода на ВРС, че касаторът има
качество на работодател спрямо С.А.С., като се твърди, че събраните в
производството пред АНО и на съдебното дирене доказателства не дават възможност
да се направи такова заключение, но съдът не е изпълнил задълженията си да
обсъди всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
игнорирал е някои от тях и изобщо не е обсъдил възраженията на наказаното лице,
поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, съставляващо
основание за отмяна на обжалваното решение. Като второ такова основание сочи
невръчването на НП. С тези съображения настоява за отмяната на решението и на
измененото с него постановление като незаконосъобразни. В съдебно заседание
касаторът се явява лично и с пълномощника си адв.Й.Й. ***, и поддържа изцяло
жалбата си по изложените в нея съображения.
Касационният ответник се представлява от ст.ю.к.Б.Н.,
който оспорва изцяло жалбата, настоява за оставянето й без уважение и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита жалбата за основателна.
Касационният
съдебен състав счита жалбата за неоснователна.
С проверяваното си
понастоящем решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че
през месец юни 2019г служители на Д „ИТ” – Варна – свидетелите Н. и И.,
извършили проверка на строителен обект „Пътека, паркомясто и ограда”, находящ
се в гр.Варна, кв.”Галата”, с.о.”Боровец – Север”, по повод сигнал за инцидент
с работник със смъртен изход. На място свидетелите установили собственика на
имота – св.М., както и касатора М. и св.С.С.. В хода на проверката било
установено, че собственикът на имота познавал отдавна касатора и знаел, че се
занимава със строителство, поради което му споделил, че трябва да извърши някои
строителни работи в имота си. М. поел ангажимента да ги извършил, и довел и още
двама души – починалият при инцидента А.С.и св.С.С.. Собственикът на имота
посочил, че парите за свършената работа давал на касатора М.. При тези данни
проверяващите приели, че работодател на А.С.и С.С. е конкретно Д. М., и
изискали от него да представи за проверка книгата за инструктаж в обекта.
Такава не била представена от касатора, поради което на 25.07.2019г св.Н.
съставил против него АУАН за нарушение по чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от
Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009г за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд – Наредбата (ДВ бр.102 от 2009г) – за това, че на 27.06.2019г (датата на
инцидента) в строителния обект в ПИ с идентификатор 10135.5401.4099, в
качеството си на работодател, не е документирал провеждането на начален
иструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна Книга за начален
инструктаж на С.А.С., ЕГН **********, престиращ труд в полза на М.,
изпълнявайки трудовите функции на общ работник с определено работно място – гореописания
строителен обект. При предявяването на акта касаторът вписал възражението си,
че не е работодател на С.С. – в същия смисъл, но конкретно мотивирано, е и
възражението против АУАН, депозирано в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. То било
преценено като неоснователно от АНО, който въз основа на акта издал и
оспорваното понастоящем НП. С него възприел изцяло както фактическата
обстановка на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за
което наложил на М. Глоба в размер на 2 000лв. на осн.чл.413 ал.2 от КТ.
Въззивният съд посочил, че приема така описаната фактическа обстановка въз
основа на обясненията и показанията на свидетелите М. и С. в хода на
проверката, показанията на свидетелите Н. и св.И. на съдебното следствие, от
които се установява, че С. е престирал труд в обекта, нает от Н.М., както и от
писмените доказателства – скица, протокол за извършена проверка, постановления
за обявяване съществуването на трудови правоотношения. Предходният съдебен
състав е посочил, че показанията на свидетелите – очевидци М., Н. и И.
установяват с необходимата категоричност, че лицето, с което собственикът се е
договорил за извършване на СМР, човекът, който довел други две лица (А. и С.) в
обекта, и този, на когото М. заплащал труда и на тримата, е именно Н.М..
При тези
установявания въззивният съд приел от правна страна, че в производството по
издаване на АУАН и на НП са спазени всички приложими срокове и процедури по
специалния ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57
от Закона; че проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата
обстановка, събрали са безспорни доказателства за извършеното нарушение,
установявайки положилото труда лице, храктеристиките и времетраенето на
трудовото правоотношение, и липсата на вписване на проведен начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа при липса на нарочна Книга за целта. Въз
основа на тези данни АНО правилно е определил административнонаказателно
отговорното лице; подробно е описал самото нарушение, както и обстоятелствата
по извършвантето му в НП, и му е дал правилна правна квалификация. При това
съдът приел, че при определяне размера на наказанието глоба АНО не е съобразил
липсата на предходно извършени нарушения от М., както и тази на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, и посочил, че в конкретния случай адекватно на
тежестта на нарушението се явява наказание в специалния минимум по приложимия
чл.413 ал.2 от КТ, в какъвто смисъл изменил НП с проверяваното си решение. Не
на последно място ВРС обсъдил възраженията на настоящия касатор и изложил
съображенията си защо ги преценява като неоснователни, както и за липсата на
основания за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция преценява така достигнатите правни изводи по същество на
предходната като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни,
изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК.
Наведените
касационни основания са две, и всяко от тях е неоснователно според този съдебен
състав.
Първото визира
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението,
изразявящи се в неизпълнение на задължението на въззивния съд да изследва и
обсъди по отделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по
делото. Противно на поддържаното от касатора, предходният съдебен състав е
описал доказателствата, въз основа на които е достигнал до възприетата от него
фактология – гласни и писмени такива; изложил е съображения кои от тях
кредитира и защо – и то конкретно относно централния спорен въпрос по делото –
дали М. притежава качеството „работодател“ на С.С.; приел е тези доказателства
за безспорни и е изградил правните си изводи на тях. Така поддържаното
касационно основание принципно обхваща грешките на съда при формиране на
неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона: грешките
при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на
каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество
не са допуснати в процесното решение, а и съдът не е игнорирал едни
доказателства за сметка на други, поради което настоящият касационен състав
счита, че въззивният съд не е допуснал твърдяното съществено процесуално
нарушение при постановяване на проверявания си акт.
Второто касационно
основание – относно неправилното приложение на материалния закон – визира
липсата на доказателства за това касаторът да е бил работодател на С.С., от
което се извежда твърдение, че той изобщо не е адресат на задължението по чл.11
ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009г. Това
възражение е неоснователно с оглед наличието на влязло в законна сила
постановление по чл.405а от КТ от 27.06.2019г за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между М. и С.. Съгл.ал.3 на текста отношенията между
страните до издаване на постановлението по ал.1 се уреждат като при
действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен
при постъпването на работа. При липса на данни за недобросъвестност на С.С. се
налага извод, че дори преди издаване на постановлението касаторът е имал
качеството на работодател на С.С., поради което несъмнено е дължал провеждането
на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, съответно – и
документирането му в нарочна Книга за начален инструктаж. Като не го е сторил,
касаторът е извършил вмененото му административно нарушение. В допълнение на
постановлението по чл.405а от КТ, цитирано и от ВРС, събраните гласни
доказателства – горецитираните показания на очевидците, са самостоятелен довод
в подкрепа на извода, че М. е бил работодател на С. към датата, посочена в АУАН
и НП като такава на нарушението. Твърдението на С.С. в декларацията му по
чл.399 от КТ, попълнена в деня на
проверката, че взема парите от починалия А.С.и е поел ангажимент към него, са в
явно противоречие с вписаното в същия документ от същото лице, че А. взема
парите от Н.М., и с писмените му обяснения – също от 27.06.2019г, че
собственикът плаща на Н., а той разпределя парите на бригадата (С., А. и Н.). Поради
това декларациите на С.С. относно това обстоятелство не следва да бъдат
кредитирани като достоверен източник на информация, още повече, че са изолирани
от останалия доказателствен материал и неподкрепени с други доказателства.
Поради изложеното касационният съдебен състав намира, че изводът на АНО и на
ВРС за това, че Н.М. е бил работодател на С.С. към 27.06.2019г, е доказателствено
обвързан, обоснован и правилен, и не се опровергава от никое доказателство,
събрано в хода на АНП и на съдебното следствие пред въззивния съд. В този
смисъл и настоящият съдебен състав счита, че с оспореното НП, изменено с
въззивното решение, законосъобразно, обосновано и правилно е ангажирана
отговорността на М. на осн.чл.413 ал.2 от КТ.
Що се отнася до
невръчването на НП – след като М. е обжалвал същото пред съда в рамките на
законоустановения срок, липсва основание да се позовава на процесуално
нарушение, ограничило правото му на защита. Такова би било налице само в
случай, че нередовната процедура по връчване на постановлението е осуетила
възможността и упражняването на правото му за съдебно оспорване на НП.
В идентичен смисъл обосновано, правилно и
законосъобразно се е произнесъл и въззивния съд с проверяваното си решение,
което не е обременено с твърдяните касационни пороци. Други такива,
съставляващи основания за отмяната или изменението му, не бяха констатирани и
при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното
квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е частично
основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал.3 от ЗАНН
в размер на 100 лв.
на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2
от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148/28.01.2020г по АНД № 5365/2019г.
на Районен съд – Варна, ІV с-в, с което е изменено издаденото от директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-Варна НП № 03-011635/31.07.2019г чрез редуциране
размера на наложената на Н.Г.М., ЕГН **********,***, глоба на осн.чл.413 ал.2
от КТ Глоба – от 2 000лв. на 1 500лв.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН **********,***, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.